В момента чета ... 71

Днес точно привърших световноизвестната книга "365 дни" и мога да кажа,че съм потресена. Не знам дали сте я обсъждали,но е просто скандално скучна и нелепа.
Но пък я препоръчвам с две ръце на всеки,който обича да чете нелепици.

Следващата книга в списъка ми е на българската авторка Константина Живова - Завинаги.
Чела съм много различни ревюта,но все пак реших да й дам шанс. Щом я завърша ще споделя и моето мнение.

За мен книжката е едно малко бижу, много съм доволна, че я прочетох и съм си купила и другата на Л. Слимани - "В градината на змея". Оценките в гудрийдс, както и ревютата на разни блогъри или културтрегери, които често са забравили да си извадят бастуна от г×за преди да си напишат мнението, изобщо не са ми водещи при избора на книга. Отзиви от читатели-любители ме ориентират повече, както е тази тема например, а най-добре избирам като прочета 2-3 страници от самата книга.
За "Мама греши" оценката в гудрийдс също не е висока - 3 и нещо, обаче на мен много ми допадна - от една страна ми е интересна темата за детската памет и психика, от друга ми харесва как са изградени и развити образите, шефката на полицията ми е любимка, а на места се засмивам на закачките с френската полиция, която е хаотична, неефективна и все изпуска крадеца за една бройка, както я познаваме и от филмите. Трилъри не обичам твърде, но точно такива са ми по вкуса и ме разтоварват, вместо да ме напрягат. А и обичам френските автори.

И аз чета "Нежна песен" на Лейла Слимани. Добре, че съфорумка ми я препоръча изрично, иначе все ме беше страх да посегна към нея. А се оказа, че е много мой тип. Вълнуват ме темите за майчинството, реализацията на майката с малко дете, очакванията на семейството и обществото. В началото съм все още, но е обещаваща.

А преди това бях в депресарска клопка с "Не оставяй аспидистрата да увехне" на Оруел. Много го харесвам като автор и искам да изчета и ранните му творби, които не се радват на огромна популярност.
Тази тук проследява живота на пишман поета Гордън, който е обявил война на "бога на парите". Бих я препоръчала само на върли фенове на автора и в никакъв случай за запознанство. Но за мен е ценна. Поръчах си и "Глътка въздух".

И аз се ръководя от отзиви на читатели. Гудрийдс ми е чудесен ориентир. Най-вече опцията като оценя високо книга да ми препоръча книги харесани от хора, които също като мен са дали висок рейтинг. Изобщо не ме интересува дали има една или пет звезди, не робувам на чуждото мнение. Нещо може да се смята за класика, а за мен да е пълен шит (имам не един и два примера, някои даже в задължителната програма в училище).
Иначе "Мама греши", "Стая" и "Мексиканска готика" са ми на дъното на личната класация за тази година.

"Глътка въздух", която съм чела като "Още въздух" е просто страхотна - такова чувство за хумор, такава самоирония и лековато представяне на живота, че е огромно удоволствие, но все пак Оруел - доколкото може да се смееш под угрозата на бомбардировачите и полъха на войната, има го и анализа на обществото и посоката, в която върви. Чудна е.

  Хареса ми и на мен "Не оставяй аспидистрата да увехне"  . Тук едно от момичетата препоръча "Глътка въздух" , която ме вдъхнови да изчета по -непопулярните творби на Оруел.  Чакат да им дойде редът "Пасторска дъщеря" и "Бирмански дни".

Аз приключих "Хана" . Ето и ревюто ми в ГР

"Моите очи бяха видели толкова много, че се бяха скрили дълбоко, дълбоко в очните ями и бяха покрити от тежките клепачи...

„Госпожице Ханичка....“

Да, някога бях госпожица Ханичка. А после се превърнах в жълта звезда, в транспортен номер седемдесет и девет, във временен жител на Терезин, а накрая в шестцифрено число в Освиенцим“

Ето това е една от книгите, за които ми се иска да изкрещя : "Хей, хора, прочетете я! Уникално, не, просто нечовешки добра е!“. За тези книги в Goodreads си имам специален рафт „All-Five-Stars” , защото понякога не е достатъчно само да сложиш петте звезди на книги, които са НАД тази оценка.

„Хана“ е разтърсваща сага за семейство чешки евреи преди, по време на и след Втората световна война. Бих определила книгата като много "женска", тъй като повечето герои са жени и по това до някъде напомня на "Полубрат". Мъжките персонажи, доколкото изобщо присъстват, или умират рано и абсолютно нелепо, или са живи, но бледи и безпомощни сенки, или заминават в чужбина пред надвисналата опасност от война, или са колебливи мухльовци-опортюнисти, на които (честно!) ти се иска да им фраснеш една по муцуната.

За сметка на тях женските образи са ярки, силни, запомнящи се.
Главният образ, около който гравитира цялото действие, е , разбира се , Хана – обикновено еврейско девойче от малкото градче Мезиржичи в Моравия, имало участта да се роди в сложно време. Хана и нейната майка Елза са движещата сила на цялото действие. Техните избори, съмнения, нереализирани очаквания и несбъднати надежди са определящото в този роман. Всъщност като се замисля това е роман за силата на избора и за трагичните последствия, които може да има той.

Хана, Елза, Роза, Мира... Всички те са пълнокръвни образи, докато четеш книгата наистина живееш и страдаш с тях. Дори и второстепенните героини като баба Грета, Ивана Житкова, Людмила Караскова, Ярка, са изградени така, че ти остават в съзнанието.

Войната... Да, тя присъства, но стои до голяма степен някак зад кадър. Макар, че е времевият фон, на който се развива действието, ужасите ѝ са предадени на много по-фино ниво, отколкото в другите книги,които съм чела за Втората световна война. Тук хитлеристите не присъстват или по-скоро присъстват, но някак безплътно, звуково (Schnell! Schnell!). Жестокостите на войната са предадени преди всичко чрез отношенията между лагеристките в Терезин, оскотели от глад и нечовешки условия до тотална деградация на личността...

Това е и роман за завръщането на оцелелите от ада. На беззъбите, побелелите на 26 години, на уморените човешки развалини... За степента на способност или неспособност да забравиш преживяното, да се върнеш към нормалността, да се впишеш в едно общество, което никога няма да разбере ужасът на това, през което си минал.

Изключително човешка книга! Книга , в която няма нищо излишно, нито ред, нищо, за което да си кажеш – Ето това можеше да е другояче.
Литература на изключително високо ниво!

Това е най-добрата книга, която прочетох през тази година за момента.

Чудесен отзив, по думите си личи, когато книгата не просто е харесала на читателя, а дълбоко го е развълнувала. Записвам си я в списъка за четене.

Хана, автор... Не винаги заглавието на книга на български ми дава валиден резултат на друг език!?

Алена Морнщайнова е авторката. Аз защото постнах снимка на предната страница и реших, че не е нужно да упоменавам автора..

Завърших "Кофти късмет" на Пол Ливайн, много приятен съдебен трилър / криминале. Ще допадне на почитателите на Мики Холър на М. Конъли и Джон Кори на Демил. Книгата може да се чете самостоятелно, нищо че е 11-тата от поредицата за Джейк Ласитър.
Хванах случайна книга от купчината поръчвана от намаления и започнах "Шепнещият" на Донато Каризи. Не знам какво да очаквам, защото съм едва в началото, а нещо ме дразни. Надявам се да се промени към добро. Имам чувството че съм попаднала по средата на поредица и съм изпуснала кой какъв е и къде е ситуирано действието.

О, "Шепнещият" .. продължавай, и на мен началото ми бе нахвърляно като за сценарий и малко го оплюх предварително, но после ми заспа.

Донякъде зависи и от това с какви очаквания подхождаме към книгата, може би феновете на определен вид трилъри я намират за слаба, защото няма шокиращи моменти и ужаси, няма психопат-убиец, който да играе на нерви със следователя, но на мен ми хареса социалният елемент в книгата - какъв е пътят на децата, чиито родители губят препитанието си, защото се прекратява индустрията, в която са били ангажирани, селището им запада и се оформя като гето? Една доста затворена общност, смесица от представители на различни националности, най-вече източноевропейци, дошли да търсят по-добър живот, но останали трайно безработни и без шанс за напредък. Какъв избор имат техните деца, къде е мястото им в обществото? В същото време са развити добре всички образи в полицейското управление, представени с живота и ценностите си, дилемата на 40-годишната шефка - професиално реализирана, но без мъж и дете, плейбоят, който е и примерен баща и глава на семейство, 52-годишният, излизащ в пенсия полицай, чиито деца са се пръснали по целия свят и ужасно му липсват. Огромната намеса на социалните служби, училищните и здравни власти в живота на семействата, която държи родителите винаги в напрежение, защото ги страх, че може да им отнемат детето. Отделно много ми хареса краят - ведър, неочакван и удовлетворяващ, за мен "Мама греши" е много добра книга и съм доволна, че я прочетох. От Мишел Бюси имам и "Без теб" и със сигурност ще я прочета.
Ще започвам "За да живея" от Йонми Парк, но успоредно зачетох едни много приятни разкази - "Предателства" от Йосип Новакович - хърватин, който с много хумор и лекота пише за времето на войната в Югославия и успява по комичен начин да говори за ужасяващите събития, веднага се усеща балканският характер, което ме кара да я чувствам близка и чета с удоволствие.

Ивето, точно тези три книги и на мен изобщо не ми допаднаха, но интерпретацията, която Райна направи е наистина интересна.

Преди години четях само трилъри и вече съм се наситила на жанра, затова търся и другото, което е извън случая. "Нежна песен" и "Две сестри", които много нахвалих в темата, също са с доста застъпен социален елемент и много се говори за близките взаимоотношения в семейството и общността, които всъщност довеждат до трагедията. Самото изпълнение и разследването не са водещото и точно това ми допада.