Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 72

Привет и от мен, Галадриел,
Добре звучиш и това е добър знак, че лесно ще понесеш всичко, което те очаква.
Позволявам си да препоръчам поставяне на порт, предвид възможността за повече химии.
Аз имах само 6 и това, че имах порт ми спести малко болка.
Пожелавам кураж и вярвам в пълното ти
възстановяване.

Здравей Galadriel, съжалявам,че си в тази група,но се радвам,чеси попаднала на точното място.
Тук ще намериш информация,съвет и най-вече съпричастност от хора, които знаят какви са страховете ти, защото имат същите.
Знаят болката,познават ужаса,но също така и имат чувство за хумор и са много готини.

В най-тежките дни (защото ще имаш такива), когато се чувстваш сама на изоставен остров, ще сме тук за теб и ще видиш че всичко ще мине бързо ❤

Lea_lea, как си? Има ли нещо ново за трето мнение?

HriEms,  мен не ме боли. Аз на третия ден спрях обезболяващите. Не съм спирала да се движа. В момента чувството ми е като все едно ми е изгорено мястото. В началото ме дразнеше и ми опъване, но като се движа и се оправи. Усещам си вътрешните конци 😵🙃🙈
Ако не знае човек, че са ми махнали гърдата преди две седмици, няма да разбере.

Аз чакам др седмица хистологията. 🙏
Вече трети месец съм без лечение, само золадекс.
В последните дни не мога да стана сутрин. Спя до 10ч. Какво е това чудо?!

След две седмици се връщам на работа. Малко ми е напрегнато. Хем искам, хем не знам как ще е. Чакат ме всички. Постоянно питат мъжа ми.

Режимът върви добре. Не съм отслабнала, но не ям боклуци.
Вчера малко се натъжих.  Излизаме с детеро на разходка. Правихме си снимки. И после като ги гледах.. Ми то аз съм като някаква леля.. В смисъл, някой да не с еобиди сега, ама не прилипам изобщо на себе си. Изобщо не познавам тази жена от снимките .. Мъжът ми казва, че на живо не изглеждам така, а си изглеждам като мен си..

Започнах да правя пречистване на черния дроб с магданоз и чесън сутрин. 🤣🤣🤣Добре че не ходя никъде 🤣
9 дена ще правя това, после почвам целината.

Момичета, съвсем нова съм. миналата седмица случайно си пипнах гърдата и напипах бучка. веднага отидох на ултразвук, тази семдиц ами направиха мамография, контрастна мамография, биопсия, вече знам, че съм с инвазивен дуктален G2, чакам маркерите. Нямам ангажирани лимфни възли. лезията е 2,5 на 1,9. Минах на преглед при проф. Байчев, такова отвратително отношение към пациент не бях виждала никога. След него повръщах от стрес целия следобед.
Имах среща с доктор Деян Атанасов , от Надежда, и ще ходя другата седмица при доц. Румен Филипов, в Пирогов.
Трябва ми нормален гръден хирург, който не ми налага мнението си. Трябва да мога аз да решавам какво ще правя с тялото си. Отказвам мастектомия, искам само премахване на лезията с сентинелните възли/пак казвам, не са засегнати изобщо.
Имам въпрос -  мога дали да отказвам препоръките на тази онкокомисия? Отказвам категорично химиотерапия. Предпочитам да живея една година , но да не се подлагам на светата инквизизия/четох ви и така ми изглеждат нещата /. Всъщност , най- точният ми въпрос е  - може ли да правя това което аз решавам? Задължава ли ме някой с нещо?
Извинявам се ако задавам глупави въпроси, но просто не знам къде да питам.

Bonbons, съжалявам, че се е потвърдил рака. Проф. Байчев и изобщо във ВМА - София са привърженици на мастектомията, когато е рак.
Можеш да откажеш всичко, няма нищо задължително. Но химията трае няколко месеца, което е несравнимо с това да живееш година. Минава и заминава, а спасява живот.
Не действай емоционално, събери мнения на лекари и тогава вземи решение. Освен това може да направиш мастектомия с реконструкция, ако цялостното премахване е препоръчително.
И как прецениха, че няма засегнати възли? С биопсия? Скенер? Защото и при мен уж не бяха, а след мастектомията се оказах с 16 заразени и още три светеха в подмишницата.

Благодаря, исках да чуя, че никой с нищо не може да ме задължи.

Не, категорично отказвам да се подложа на страдания. Предпочитам да умра след година, две, но да не съм се мъчила. Моят живот не е толкова ценен, няма дори кой да тъгува за мен, освен кучето ми. Поне мога година да пътувам, да правя каквото си искам и да не ми пука за нищо. Нали умирам в крайна сметка, поне да е за последно и да е удоволствие. Аз искам само да се махне лезията. Това ми стига.

[/spoiler]

Здравей, познато ми е чувството от поставянето на диагнозата. Можеш да откажеш терапията по принцип. Можеш да намериш и лекар, който да махне само образуванието. Аз съм с такава операция, макар че в моя случай по преценка на хирурга, първо направих предоперативна ХТ, която  стопи голяма част от тумора.
В една от болниците, в които се лекувах, се запознах с една дама, която е отказала химиотерапията преди 3 години само защото не е искала да й опада косата. Честно казано, разплаках се, когато тя ми разказа какво се случва към днешна дата с тялото й. Т.е. умирането от рак не е такова, каквото си го представяш - живееш си живота и в един момент лягаш и умираш. Обикновено е съпроводено с ходене по мъките месеци, а понякога и дори години. Затова горещо те моля, да си преосмислиш решението. По-добре е половин година да ти е малко гадно, да не пътуваш, то и без това пак ще ни затворят заради Ковид и няма да можеш да пътуваш, а след това да си вееш байрака из България и Европа поне 2-3 десетилетия и всичко, което изпитваш днес да ти се струва далечен спомен.
Кураж момиче.
П.С. Твоят живот е ценен.

Момичета, моля ви, само питах имам ли право да откажа!!! Ветеринар съм, знам как да приключа земния си път когато стане време и никой няма да разбере, нито има кой да да тъгува, освен кученцето ми, но ще и намеря добър човек да я вземе.

[/quote][/spoiler]

Да, извинявай! В никакъв случай не искам да се меся в решението ти.
Забрави какво съм написала по-нагоре. Ако предпочиташ, мога да си коригирам поста и да изтрия.

Слава Богу, живеем в свободна страна и имаме право на избор. Желая ти успех и дълги години напред да имаш.
И само заради кученцето, пак бих се борила.
Мини всички процедури - квадрантектомията, хистологията, решението на комисията... Пък може и да не се налага химия изобщо. Пожелавам ти го!

Благодаря, решенията на комиисиите не ме интересуват, що няма закон да ме задължи да ги спазвам.

Егати егоистичното същество си.
Без извинение!
Защо изобщо пишеш в темата? Тук се борим! То и в името го пише!
Естествено, че можеш да откажеш всичко.
Абсолютно никой няма да те търси у вас насила да те лекува... Само ми е чудно, след като си ветеринар и подразбираш от медицина.... Би ли ми обяснила, как разбра, че нямаш засегнати ЛВ? Хвърля карти? Гледа на кафе?
Ще си жертваш живота, защото не можеш да изтраеш половин година лечение?.
Дори няма да се бориш?
Пък после и сама ще сложиш край.....
Добре, че не си ветеринар на моето куче. Щом с лека ръка можеш да посегнеш на себе си, не ми се мисли за горките животни.....

И не, не си длъжна да ми отговаряш. В този живот никой с нищо не може да те задължи. Ти си решаваш.

Аз за животно всичко правя и се боря до последно. Няма проблем да ме нападате, разбира се.
От хората досега само лошо съм видяла, от животно - никога. 

Благодаря ви на всички и се извинявам, че смутих редиците.

Бъдете добре  и късмет!

Последните мнения нямат място тук. Тук сме се събрали все зажаднели за живот и правим и невъзможното да си го подсигурим. Не уважавам решението ти и не го разбирам, но само ще ти кажа - химията с подходящата премедикация не се усеща! Аз съм на химия от 19 Март и ще продължи до 30 Август ... от тези повече от 5 месеца, близо 150 дни, съм се чувствала зле 2 дни.

Дано успееш да живееш в мир със себе си, независимо от взетите решения, каквито и да са те. Успех и дълъг живот ти желая!

bonbons, химията не е страшна. Знам, че ти се струва абсурдно, защото сега четеш за всички възможни нейни екстри на куп, но е напълно поносима, медицината е напреднала, има добра премедикация. Усещането не е по-лошо от малко по-тежък грип в масовия случай. Косата пораства.

Bonbons, ти сериозно ли... или е от стреса?!
Животът ти е ценен (безценен дори) за теб, а и за твоите четириноги приятели и пациенти!
Искам да те попитам "Нали лекуваш животните с тумор, не ги евтаназираш?" (имам котарак и дворна котка, които гледам като деца).
Нищо не те съветвам, споделям с теб моя случай. Операция на 03.07.2000 г (вече не помня "модела" на тумора, но беше тройно негативен)- след гефрир, пълна мастектомия (гадът беше малък, но с пипала и нямаше друг вариант); изчегъртване (модерна дума) до ребро.
Лечение- лъче и химиотерапия до средата на 2001 г.  
И ей го, на шега, на майтап... вече превАля 2021...
Пожелавам ти да вземеш най- доброто за теб решение! 🤗 (с мисълта, че животът винаги има смисъл. Може най- доброто да предстои!
Успех и късметът да е с теб!