Как да си върна усмивката и силата на жена?

  • 6 901
  • 257
# 240
Да, вече е имала една връзка след развода, време е да си почине. Да намери опора в себе си и децата. Могат да си живеят страхотно. Мъжете нямат свършване и след време ще се появи по-подходящ.
Виж целия пост
# 241
Относно неакуратното заглавие, жената призна вече някъде по-нагоре, че не е формулирала съвсем точно проблема си. Звучи малко като тема от форум на "Космополитън", но мисля, че на всеки му стана ясно, че проблемите й са по-сложни.
Авторке, времето върви само напред, отрезвявайки и родители и деца. Само да няма инциденти или необратими случки дотогава.
Доказано е, че лятото предразполага към депресии и изкрейзване. Хората, които имат проблеми, си мислят, че цялото това множеството, юрнало се по шорти навън и публикуващо снимки от почивките си, няма грам тегоби. Не е така!
Щом досега си се справила, ще намериш сили да продължиш. Дъщеря ти е шмекер и пубер, но въпреки всичко, говори с нея, дори когато ти се струва безсмислено. Промените идват с натрупването. Действай с нея и по-твърдо, но обяснявай защо го правиш - че не е от жестокост. Поне синът ти е разбран - оценявай го. Имах една позната - и двете й деца бяха ужасни. Алкохолизираха я, докато ги отгледа. За да й бият шута сега и да не я поглеждат. Така, че - гледай и ти да се съхраниш, че ако паднеш, не знам дали социалните на Андариел ще могат да те заместят.
Виж целия пост
# 242
Социалните не са на Андариел. Никой никого не кара нищо. Както писах, има достатъчно много хора, които имат желание да ползват безплатно психолог, така че никой не е опрял непременно до авторката. Дори ще е доста трудно авторката да се дореди, ако поиска да се възползва. Нито рекламирам, нито имам полза от това. Всеки е свободен да си решава семейните проблеми както намери за добре.
Виж целия пост
# 243
Относно неакуратното заглавие, жената призна вече някъде по-нагоре, че не е формулирала съвсем точно проблема си.
Не мисля, че проблемът е в акуратността на заглавието и точната формулировка, а в подредбата на приоритетите.
Виж целия пост
# 244
Много лесно се поставят квалификации и диагнози.
Аз пак ще се повторя, авторке, че майка ти не е длъжна да ти гледа децата. Тя нейните си е гледала и задълженията й към теб са приключили
Виж целия пост
# 245
Уейв, права си - напълно!
Но на жената й е криво, защото поне в България, все още, до всяко дете има поне една самоотвержена баба. В работата си (на преподавател) съм се натъквала на немалко случаи, в които някоя баба сам-сама отглежда внучето, докато родителите му са по чужбините или просто са й го делегирали напълно. Та, авторката знае, че такива случаи не са прецеденти в България и оттам - огорчението.
Виж целия пост
# 246
Но на жената й е криво, защото поне в България, все още, до всяко дете има поне една самоотвержена баба.

Силно преувеличавате. Така само ще досдухате допълнително безбройните родители, които няма на кого да разчитат, освен на себе си.
Виж целия пост
# 247
Поне в провинцията още е така - 80 процента от приятелското ми и професионално обкръжение разчита на баби. А имам и ученици, чиито прабаби са ангажирани.
Виж целия пост
# 248
Tакива самоотвержени баби не позволяват на децата си да пораснат и да поемат отговорност.
Ай, мерси, на такава помощ!
Виж целия пост
# 249
Аз усмивката я разбирам като да върнеш психическото си рабновесие и стабилност, което не значи непременно мъж. 
Мира в момента се чувства в дупка и излага най-лошото, което чувства и вижда за живота си и децата. Търси съвет и подкрепа тук. Ако бях на нейно място сигурно щях да съм избягала от темата и съвсем да се скапя.

Идеята за терапия е добра,но.. Колко ли самотни майки могат да си я позволят, че и с трима отделни терапевта.  ОДЗ за мен е абсурд като идея. Чист късмет да попаднеш на съвестни и загрижени държавни служители. А не веднъж в темите се е споменавало, колко важен е терапевта..И как вместо да помогне, може съвсем да скапе нещата.

Идеята на Бианка (мисля беше), за повече уикенди заедно извън града е добра. Има чудесни екопътеки. Хем сами тримата, хем предизвикателства и преодоляването им. Сближава, заражда се разговор и доверие. 
Отделно Мира, помисли за спорт, танци...нещо, което харесваш. Натоварва физически и зарежда психически много. Откъсва те за миг от всичко.
Виж целия пост
# 250
Уейв, права си - напълно!
Но на жената й е криво, защото поне в България, все още, до всяко дете има поне една самоотвержена баба. В работата си (на преподавател) съм се натъквала на немалко случаи, в които някоя баба сам-сама отглежда внучето, докато родителите му са по чужбините или просто са й го делегирали напълно. Та, авторката знае, че такива случаи не са прецеденти в България и оттам - огорчението.

По форумските ни географски ширини такива баби хич не се толерират. Ако някоя каже, че е готова да гледа внуче (аз, примерно съм го казвала в други теми, че съм готова да помагам активно), то веднага започват да се присмиват и да й обясняват как мисли само за плетки и внуци, вместо да си  живее живота, и който си имал деца да си ги гледа, а бабите само за бонбонче понякога. Тук баба да гледа внуци е лош избор, някаква загубенячка, която си пропилява най-хубавите години и няма капацитет да се занимава с нищо друго.

В ОЗД не правят терапия, там няма психолози, а само социални работници и тяхната работа е повече като гара-разпределителна. А иначе, щом толкова ги е страх, да си плащат на частно. То не е и задължително да работат с психолог - животът си е живот и всеки се оправя както си знае.

Аз за авторката не се тревожа - като чета, има доста здрави инстикти за самосъхранение и няма да се остави да потъне в депресия. Повече бих се притеснила за жена, която го играе железния човек и не смее да каже нищо.
Виж целия пост
# 251

Самотните майки ще ме разберат.

Имам 14 годишен опит като самотна майка, но не те разбирам. От първия ехограф на бъдещия ми син съм такава. През тези 14 години, естествено, минах през загуба на клиенти и на  достигнато добро ниво на реализация, през лишения, отхвърляне от близки /заради неудобството да родя без съпруг/, през изглеждане на тежко болен и смърт в семейството, през боледуващо дете с пожизнен здравословен проблем, плюс поднормено тегло на детето, месеци диети, болници. После на 10години синът ми влезе в пубертета и започнаха психологически кризи, подигравки и прякори от съученици... Не съм имала сили за гаджета и личен живот, нито мисли за усмивка и боляща душа. Разпродавах ниви, с парите ходех по прегледи, работих много , водех го на всякакви, занимания /умен излезе, ма много мързелив /, оцелявах. Без психолози, без съчувствия, без приятелки- те ме канеха на театър, на вино, на почивки, за каквито намах нито време, нито средства. Когато беше на 9г за пръв го оставих на майка ми, баща му и родителите на бащата /4 човека / и отидох за 1 седмица на почивка с приятелка. Сега е на 14, по висок е от мен, говоренето с примери за скрити опасности, лоши приятелства, секс, лъжи и наркотици продължава
🙂 Всъщност наглед е доста свободно отглеждан, но аз съм 24/7 нащрек. Имам /сега, 14г по късно/ някакво време извън дома и кантората, но у дома това по нищо не се усеща. Моят живот вероятно е кофти пример на лузърка с трудно дете, затова аз не те разбирам.
Виж целия пост
# 252
Ето аз си имам самоотвержена баба. Много съм й благодарна, но отбелязвам, че тя има разбиранията на човек от друго поколение и понякога спорим по отделни въпроси (на възпитанието). Не бих разчитала, че при проблемен тийнейджър тя ще ми реши проблемите.
Виж целия пост
# 253
Не съм изчела цялата тема, но майката търси опора в децата си - те са много малки, няма да намерите такава опора.  Колкото повече дъщеря ви ви усеща като слаба и лабилна, толкова повече ще губи уважение към вас. Звучите, като да сте си избрала ролята на жертва, никой не ви обича, никой не ви подкрепя и цени. Това извиква неприязън в 100% от случаите. За да не ви усеща така, аз бих прекратила опитите да си играя на приятелство с дете, което вероятно ще има повече полза от структура и правила. Изцепките на дъщерята може да са вик в тази посока.
Моята майка например може да ми предложи 0% помощ за отглеждането на деца. Може да се тръшкам до утре за това, но няма да се промени. Не е лесно да сте самотен родител, но вземайки решението да станем майки, всички би следвало да мислим, че при разни по-малко благоприятни сценарии в живота, можем да останем сами с тях. Това е част от отговорността, която поемаме, раждайки ги.
Потърсете и вие помощ от психолог, ако можете - най-вече да управлявате очакванията си какво могат да дадат другите и да се научите да поставяте граници. Успех!
Виж целия пост
# 254
То не е проблем, ако бабата предложи 0% помощ, но ако сте двама родители. Инак става проблем. В случая обаче децата са големи, поне спрямо моето ми изглеждат така. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия