Как да си върна усмивката и силата на жена?

  • 6 914
  • 257
Здравейте.
Накратко за мен -разведена съм с две деца тийнейджъри  и втора неуспешна връзка в рамките на 5г.
Бих искала да ми дадете съвет как да преодолявам трудностите относно предателствата,огорчението,лицемерието и психическият тормоз на хората около мен.Как да гледам позитивно на нещата и да бъда спокойна?

Финансово съм независима жена,макар и да ми е често трудно в предвид разходи и две деца.
Често нищо не ме радва.Децата ми създават проблеми и нерви ежедневно въпреки ,че са задоволени от всякакво естество.Баща им вече не ги търси,не ги взема да се видят и помощ с тях нямам от никъде,един път месечно са при майка ми за 2-3 дена.
Всичко е на моите плещи и понякога нямам грам разбиране и подкрепа от приятели и роднини.Аз лично съм дете на разведени родители.Майка ми смята,че прави достатъчно и помага достатъчно.На кафе с нас или разходка рядко се съгласява да дойде и винаги това е по моя инициатива.Тя е студен човек и може би затова.
Относно приятелите ми-всеки гледа,когато му е скучно и няма къде да отиде (включително по време на пандемията) чак тогава да се сетят за мен или да искат да идват в дома ми.Често съм си патила от доброта и наивност.
Чувствам се недооценена,неразбрана,пренебрегвана или използвана за запълване на нечие време.
Опитвам се да бъда добър родител на децата си,но и там с разговори и подкрепа,приятелско рамо просто не се получават нещата и правят както те си решат.Не се вълнуват от това,че плача,че не се чувствам ок понякога заради караници,не мога да им съдя и прекрасно знам,че всичко това е защото нямат респект  от мен и мъж в семейството,който да ги насочва и да бъде подкрепа и сила.

Искам съвет от вас как да преодолея трудностите?
Силен характер съм ,но понякога рухвам толкова много,че не намирам смисъл в нищо и нищо не ме радва.
Виж целия пост
# 1
Силна си, да. В мазохизма най-вече.
Не пиша с критика, а от личен опит.
Не се обичаш и цениш сама себе си и затова и околните не го правят.
Всичко започва от теб. И само от теб зависи.
Ако не намериш своя вътрешен център и не го държиш здраво, никога няма да си истински щастлива. Не е до приятели, връзки, роднини или колеги. Само от теб идва.
Опитай поне за седмица да поставиш себе си на първо място и прави всичко, което обичаш и се самонаблюдавай.
А после честно си признай, кое наистина ти носи вътрешно удовлетворение и кое правиш по навик или внушения от минало или външни източници.
И давай приоритет винаги само на това, което ти носи радост и мир в сърцето.
Няма друга “формула”.
Виж целия пост
# 2
Това, което искаш за възвръщането на усмивката и силата става трудно, дълго, често напук на околните и понякога с помощта на верни приятели или роднини.  Който казва, че е лесно - лъже.
Виж целия пост
# 3
Колко са големи децата? Помисли дали не ги глезиш прекалено. Делегирай им задачи, сложи едни строги правила и изисквай да се спазват. Щом са тийнейджъри, бе трябвало да нямаш кой знае колко ангажименти покрай тях. Все пак не са на 2-3-5 години. Научи се да си отделяш време за самата себе си. Време, в което никой да не те закача. Дъщеря ми знае, че като си налея чаша вино и седна на терасата, никой не трябва да ме търси за нищо. Това е времето ми за релакс. Спри да се съжаляваш и почни сама да се цениш. Тогава и другите ще започнат да те ценят.
Виж целия пост
# 4
Свикнала си само да (раз)даваш и да изтласкваш себе си и своите нужди на последно място. Не се грижиш за себе си, сама не се уважаваш и имаш лошо отношение към себе си. Вместо да трупаш горчилка, болка и обида - пускай и прощавай.
Напълно споделям казаното от Ейнджъл Уинг. Обърни си внимание, погрижи се за себе си и искай и приемай помощ без да чакаш да ти предложат - от децата, от баща им, от майка ти, приятели. Като се замислиш, имаш добра отправна точка - здрави сте, имаш работа и доходи, дом. Просто си преразгледай приоритетите и направи организация на деня си със задължително време за теб. Не се пребивай така, животът може да е много красив и вълнуващ.
Виж целия пост
# 5
Трябва ти да си станеш най- важната! Трябва всичко да пречупваш през твоя интерес! Не е лесно, но е напълно изпълнимо. С децата бих подходила по- строго, единият тинейджър бих пратила охотно да живее при баща си, а и двамата дори. Не се интересувал бащата от децата си, ами дошло е време да се интересува. Между другото, майка ти не ти е длъжна, може да излизаш на кафе с нея, без да я обременяваш с твои грижи. Търси си и нови приятели.
Виж целия пост
# 6
Ти си важната , който не те цени просто няма вкус ! Не се подценявай , всичко , което си изброила -  дори не си даваш сметка колко е трудно да го постигнеш в днешно време . Щом си имала силата да го направиш , значи си една много силна жена . Погледни от тази гледна точка . За мен ти си успяла жена Hug
Виж целия пост
# 7
Съчувствам ти искрено и от сърце. Все едно мен си описала, едно към едно, за това аз никога при никакви обстоятелства не бих се развела, защото щях да съм точно в същата ситуация, единствена причина поради която животът ми все пак е по-добър, е защото разчитам мъжът ми да обгрижва и възпитава децата.
Съвет не мога да ти дам, освен че не се сама. Аз съм точно като теб. Децата са си деца, те ще пораснат, да са живи и здрави.
Аз последните години живея много добре, защото открих какво ми носи щастие, оставям децата на баща им, и си доставям всички моменти...имам обаче късмет, че мъжът ми с нищо не ме дразни и тормози, така че нямаме проблеми. Ако и той ме тормозеше, сигурно щях да мина на антидепресанти.
Виж целия пост
# 8
Момичетата са го казали преди мен:
1. Повечко отговорности се делегират на децата.
2. Почни да си каниш гости, да ходиш на гости, да излизаш с различни хора
3. Запиши се на спорт или фитнес. Страшно добре се отразява!
4. Никакъв плач пред децата. Не търси съчувствие от тях. Те не обичат майки Многострадални Геновеви - няма да предизвикаш друго, освен раздразнението им Sad
5. Бащата съвсем ли е в трета глуха? Ако имате някаква комуникация, опитай се да има връзка с децата, От полза ще е и за теб, повече свободно време.
6. Никакво самосъжаление. Това е сигурен начин да се закопаеш.

Ти си късметлийка, че децата са вече поотраснали. Не им позволявай да ти се качват на главата и да викат там ура и всичко ще е в пъти по-добре Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Какви проблеми създават тийновете ти?
Не е нужно да обвиняваш себе си за всичко. Много често реакциите и поведението на околните са функция на трети лица и някакви техни, вътрешни виждания и проблеми, които нямат нищо общо с теб, а ти си им под ръка.
Разочарованието от децата ти и техните реакции - това са техни реакции на събитията, които се случват и в момента се опитват да спасяват себе си по някакъв начин, а в тази възраст съвсем им е каша в главите и са способни на неподозирани неща.
Виж целия пост
# 10
Намери друга среда, делегирай задачи, игнорирай дразнителите, спри да мрънкаш. И оцени обективно своите действия и изискванията към околните.
Виж целия пост
# 11
Тя трябва да си мине през мрънкането, явно е в тази фаза в момента. Всеки човек има право да чувства това, което чувства.
Виж целия пост
# 12
То се знае. Само да не продължи мрънкането с години, а то от нас зависи. Аз също имах нужда и да мрънкам, и да се оплаквам, обаче нямаше на кого и сигурно затова по-бързо излязох от периода.
Виж целия пост
# 13
Дъщеря ми е на 14г.,а синът ми на 10г.
Баща им има ново семейство и трето дете,не се интересува от тях от едно известно време и отлага посещенията при него.От там те се отдръпнаха също,баба и дядо от бащина линия няма,тъй като са починали отдавна.
Единственото,което прави за тях е плащане на издръжка в размер на 235 лв за двете деца,почивки,ваканции с него и друга помощ от всякакво естество е мираж.Не желае да се занимава с проблемите,които понякога ми създават и не желае да вземе никакво отношение като родител,още повече да отидат макар за седмица да живеят при него.
Майка ми не е длъжна с нищо,разбирам това,но в един момент си задавам въпроса само аз ли имам задължения към тези деца?
В семейството ми съм само дете,отгледано в миналото с много лишения.Това е причината да се стремя да ги задоволявам по всякакъв начин и да не живеят моят живот.Може би това донякъде е грешката ми.
Предполагате колко е трудно на самотен родител да се справя с всичко,ремонти,кола,дом,дом.любимци,деца,работа,множество проблеми и отговорности....
Вярвах на грешните хора дълго време,раздавах се навсякъде и във всичко и в края на деня заспивам с огорчение,че дори децата ми гледат само и единствено своите интереси и аз съм длъжна да задоволявам нуждите и желанията им.
.......
Да допълня: дъщеря ми непрекъснато лъже за дреболии и сериозни неща,позволява си да посяга на синът ми в мое отсъствие,завчера счупи поредния 6-ти смартфон,проблеми в училище и разговори с психолог,поправяне на оценка в бележника....
Виж целия пост
# 14
Стига де, тийнове ще тормозиш да ходят с баба им на кафе, че и бабата също. И ти си им излишна на тийновете на кафето. Ако имате някакъв повод с хапване и пр., да, ще излезете семейно, ама на кафе си ходете поотделно. Въобще, по-малко трябва да им светиш, и повече отговорности, както казаха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия