Кралски работи и клюки- август 2021

Царските съкровища и какво се е случило с тях?

 Историята на колекцията от бижута на Романови е толкова загадъчна, колкото и трагичната смърт на семейството. Някои от скъпоценните камъни на царската фамилия са продадени или изгубени, а други оцеляват и до днес и са заключени в държавните хранилища.

До революцията през 1917 г. фамилията Романови управлява Русия над 300 години и натрупва голяма колекция от скъпоценни камъни, сътворени от ръцете на най-добрите майстори. Сред тях са истински шедьоври - от корони и яйца на Фаберже до гривни и брошки, които толкова впечатляват европейските посланици и владетели, че много от тях ги споменават в мемоарите си след посещение на императорския двор в Русия.

След падането на короната и опустошителната гражданска война младата социалистическа държава набързо започва да продава тази бижута, за да събере средства за изграждането на ново общество. Безценните съкровища, натрупани от стария режим, са продадени на търг или директно на милионери от САЩ и Европа.
Някои предмети, предимно дамски бижута, са разделени на малки парченца и продадени дискретно. Други откриват нови собственици в чужбина, а на трети им се губят следите. Въпреки това доста ценни бижута остават в страната и сега се държат под ключ в Кремъл.

Нека разгледаме част от тази впечатляваща колекция и нейната съдба.

Императорската корона на Русия


Руската императорска корона, известна още като Великата императорска корона, е главният символ на властта за руските монарси и главният имперски атрибут през периода 1762-1917 година. Тя е носена от всички руски монарси - като се започне от Екатерина II и се стигне до Николай II. Създадена от дворцовия бижутер Георг Фридрих Екарт и майстора на обработката на диаманти Жереми Позие само за два месеца за Екатерина II. Короната е украсена с 4936 диаманта (2,858 карата), 75 големи индийски матови перли и 398,72-каратов шпинел.

След революцията от 1917 г. за щастие короната оцелява и остава в страната. Днес тя е в колекцията на Диамантния фонд, но не се излага пред публиката, защото е прекалено ценна. За да се представи великолепието на короната обаче, през 2012 г. е направено специално копие на стойност около 1 млрд. рубли ($15,1 млн.) и то се показва в цяла Русия и дори в чужбина.

Диадемата кокошник на Мария Фьодоровна



Друго съкровище, съхранявано от Диамантния фонд, е диадемата кокошник, принадлежала на съпругата на император Павел I - императрица Мария Фьодоровна. Вероятно единствената оригинална диадема, която остава в Русия, е оцеляла след революцията и сега е безценна част от колекцията на фонда.

Традиционен елемент от имперското сватбено облекло, триъгълната диадема в имперски стил е изработена от  диаманти с различни фасети и размери. Бриолетите (удължените крушовидни камъни) са подвижни и при най-малката извивка на главата треперят и блещукат. Централният камък на диадемата е рядък бледорозов диамант от 13,35 карата.

Диадемата "Руска красота"



Зашеметяващата перла във формата на капка и диамантната тиара, наречена "Руската красота", няма толкова щастлива съдба. Изработена през 1842 г. от дворцовия бижутер Карл Болин за Александра Фьодоровна, съпругата на Николай I, тя е любим накит на руската императрица Мария Фьодоровна - датска принцеса, омъжена за руския цар Александър III. Диадемата е толкова прекрасна, че в определен момент императрицата я оставя в покоите си. През 1919 г., след убийството на сина ѝ Николай II и семейството му, тя бяга от страната (само с бижутата, които носи всеки ден), а тиарата заедно с други скъпоценни вещи от колекцията на короната са взети от болшевиките.
Както разказва историята, "Руската красота" е продадена от аукционната къща Christie's през 1927 г. на компанията Holmes & Co., която по-късно я препродава на деветия херцог на Марлборо, а той пък я купува за втората си съпруга Гладис. Когато тя умира през 1977 г., тиарата отново сменя собственика си и се озовава в колекцията на първата дама на Филипините – Имелда Маркос. След като тя и съпругът ѝ бягат на Хавай през 1986 г., тиарата заедно с цялата колекция на Маркос е конфискувана от властите. Твърди се, че този великолепен накит може да се появи отново, ако правителството на Филипините реши да даде тиарата на търг или да я изложи
Тиарата на Владимир


Великият херцог на Русия Владимир Александрович, по-малкият брат на император Александър III, e поръчал тази тиара за своята годеница, херцогиня Мария от Мекленбург-Шверин (по-късно великата херцогиня Мария Павловна от Русия), през 1870-те години. Диадемата се състои от 15 диамантени пръстена, всеки от които има капка перла в центъра.
Великата херцогиня е една от малкото Романови, които успяха да избягат в чужбина след революцията от 1917 г., а също и да вземат бижутата си със себе си. Някои от съкровищата бяха изнесени от страната в две калъфки за възглавници чрез шведската дипломатическа мисия, докато британски дипломатически куриер помогна за пренасянето на други през границата. Те включват Владимирската диадема, която Мария Павловна държи в себе си до смъртта си през 1920 г. Тя я завеща на дъщеря си Елена, която беше омъжена за принц Никола от Гърция и Дания. Само година по -късно Елена продава тиарата на английската кралица Консорт, Мери от Тек, за да подобри финансовото си положение.
Във Великобритания за диадемата са направени смарагдови капки, които могат да се редуват с перлени капки.

Други бижута:

Императорският скиптър е едно от основните бижута на монарсите на Руската империя. Скиптърът е направен в началото на 1700 г. за императрица Екатерина II. Материалите, използвани при производството му, са злато, диаманти и други диаманти Orloff.


Имперският глобус. Произведен е през 1762 г. за коронацията на императрица Екатерина II от придворния бижутер Георг Фридрих Екарт. Използваните материали са злато, диаманти, Цейлонски сапфир 200 карата и сребро.


Малката императорска корона. Изработен е през 1801 г. по образец на голямата императорска корона от братята бижутери Яков и Жан Дювал за императрица Елизабет Алексеевна, съпруга на Александър I. Използваните материали са сребро, 48 големи диаманта (от 2 до 9 карата) и 200 малки диаманта.


Диамантът Шах е индийски диамант с тегло 88,7 карата. Той е предложен на император Николай II през 1829 г. Трите имена на собствениците и съответните дати според мюсюлманския календар са гравирани по -горе: Низам Шах: 1000 (= 1591 г. н. Е.), Джахан Шах: 1051 г. (= 1641 г. н. Е.), Fath 'Alī Shāh: 1242 (1826 г.).


Розовият турмалин от 260 карата, оформен в гроздова купчина. Над него е украсено със златни листа със зелен емайл и восъци под формата на спирали. Той е дарен на императрица Екатерина II от крал Густав III през 1777 г.


Каталозите с бижутата на Романови
След революцията през 1917 г. многобройните доклади в чуждестранни вестници предполагат безсмислен вандализъм и загуба на колекция, която се съобщава, че е на стойност 500 милиона долара. Повечето бижута, от кралската колекция на Романови, са изчезнали. Те са били толкова красиви, че до днес няма друга кралска колекция, която да ги настига по великолепие.

Диамантената тиара принадлежала на Мария Федоровна е продадена на аукцион през 1927 г.

Каталозите на бижутата, публикувани през 1925 г., са ясен отговор на въпроса къде са бижутата. За съжаление, не след дълго, самите каталози също изчезват. Причината е, че в тях има прекалено много информация, която може да се използва за компромат. Според данни, в света са останали около 20 копия. В интернет могат да се намерят онлайн издания, но да видиш каталог на живо с тези бижута се счита за привилегия.

Повече от век след убийството на Романови от болшевиките, местонахождението на самите бижута остава загадка. Каталозите на Fersman са също част от нея. Те се считат за най-пълния опис на бижутата на Романови. Но дори и това не е напълно сигурно.

Единично копие на каталозите от 1922 г., запазено в библиотеката USGS във Вирджиния, съдържа изображения на 4 бижута - сапфирова тиара, гривна от сапфир, огърлица от изумруд и брошка с форма на лък. И четирите липсват в изданията от 1925 г. Знае се, че брошката е продадена на търг през 1927 г.

Какво има в тези каталози?

На всяка страница, най-отгоре, има изобразен релефен знака сърп и чук. Под него са написани думите „Руско съкровище от диаманти и скъпоценни камъни“. Това са десетки страници с бижута и скъпоценни камъни, които са перфектни, като форма и детайли. Могат да се видят диамантени брошки в капковидна форма, огромни на размери с издълбани в тях флорални мотиви. Има сапфирена диадема, която е с абстрактен дизайн, който не отстъпва с нищо пред модерните модели. Забележителни са и диамантените обеци принадлежали на Екатерина Велика.

Макар и каталозите да са с черно-бели снимки, прецизната изработка на всеки скъпоценен камък, положен върху диамантените огърлици или пояси, си личи безусловно. Всяка снимка е отделена от защитна хартия, която съдържа кратко описание: Фото. 2 Короната (пълен размер).  Някои бижута са по-познати от други, примерно руската корона за коронации, изобразена в каталога, е продадена в през 1927 г. и сега може да се види в музея на Hillwood във Вашингтон. Тя е изработена от диаманти, които са били част от бижутата на Екатерина Велика. Общо на брой са 320 големи диаманти и 1200 малки. Всички те са инкрустирани в сребро, върху червено кадифе.
Между изображенията на бижутата има кратки откъси текст, които разказват за богатството на държавата. Естествено, това се прави паралелно с идеята, че каталогът е създаден, за да продаде тези бижута. Част от текстовете говорят за създаването на бижутата и за Петър Велики, но има един откъс, който разбулва част от мотивацията за създаването на каталога. „Историята на бижутата отразява историята на фамилията Романови - някои от бижутата са прекалено пищни, а други признак за алчност.“ Това изречение няма нищо общо с Болшевишка пропаганда. Преглеждайки страниците, богатството на Романовите е огромно и със сигурност може да предизвика осъдителна нагласа. А загубата на толкова много бижута, заедно с трагичната съдба на фамилията, поражда смесени чувства. При всяко положение обаче, към великолепието на изящната изработка и пищните модели, човек не може да остане безразличен.

Каталога можете да разгледате тук:
https://archive.org/details/RussiasTreasureOfDiamondsAndPrecious … /page/n5/mode/2up

Линк към предишните теми