Спортна гимнастика - грация, величие и дисциплина

Гимнастичка

100 падаш, 100 пъти ставаш.
Всеки ден душата си разбита на пода оставяш.
Очи изморени, крака изтощени и малките длани от мазоли обременени. Мъничка и чуплива, а в нея гигантска мощ, изящна и търпелива това е нейният живот. Измъчена от травми ежедневни, страхове безчет, тя без шпага се сражава за националната си чест. Пърха като птица с разперени крила, докато е млада за всеки е надежда тя. Годините минават крилата натежават, изхвърлена ненужна тя за света остава чужда.

Самата истина.

Даааа.

Малко от шоуто на Светлана, което е ежегодно в Русия. Встъплението е с емоционални думи за баща й, който е загубила миналата година.
https://vk.com/video-4153493_456252942

Видеоинтервюто от рубриката Tokyo Superheroes :
Артур Далалоян
Никита Нагорний
Angelina Melnikova's journey to Olympic gold

Олимпиадата бе минала, Елена я гледа пред телевизора, тя нямаше да изпусне нито една Олимпиада до края на живота си. Тази бе първата й, която гледаше с по-професионално око, можеше да долови грешките на гимнастичките, да усети страха им, болката им, дали са уверени или не. Долавяше дори аромата на магнезий, пеперудите в корема се появяваха почти винаги когато следваше началото на дадена програма. Тя усещаше и задоволството при завършена без грешки програма или разочарованието при падане. Говореше на баба си понякога за музиката на волните упражнения или за даден елемент, а тя само кимаше, защото не разбираше нищо от гимнастика, но можеше да се долови уважението и гордостта, която изпитваше към внучка си.
Елена бе впечатлена от по-малката с година от нея румънка Надя Команечи, движенията й бяха така премерени, сякаш всичко й се получаваше с лекота. Каквото и да правеха момичетата от Сборная не можеха да достигнат до нейните оценки. Лена никога не бе виждала Люда Турищева победена, сълзите на нейната любимка Корбут също я накараха да си направи поредния чай за да успокои собствените си емоции на зрител. Нямаше как да не съпреживяваш с отбора особено когато си в тези среди. В залата дълго след Олимпиадата се усещаше тъга.... Елена дочу, че Корбут се оттегля, правеше го и Люда Турищева, Саади както и Нели Ким. Елена знаеше, че този спорт е неблагодарен, всичко свършваше в мига в който станеш жена, гимнастиката не търпеше форми, гравитацията не обичаше килограми. Това бяха едни от най-страшните теми в съблекалнята. Никоя не искаше да говори за РД, килограми, сладолед. Елена обичайно слушаше чужди разговори, не бе от най-приказливите, но умееше да слуша, както казваше баба й " имаш нещо между ушите".
Клименко обаче бе доволен, толкова много напускащи Сборная можеше да значи само едно.... Път към състезанията за Лена. Последното състезание за годината бе насрочено за декември в Одеса. То беше за младежките отбори и Елена щеше да представлява ЦСКА Москва.  Клименко както винаги преди състезание бе нервен и взискателен. Елена винаги изпитваше облекчение след като състезанията свършват, защото можеше да диша спокойно, поне за кратко. Тя бе само на 15, но малко по малко картинката й се изясняваше, ако първият й треньор просто я учеше на гимнастика, то тук в професионалните среди Клименко очакваше резултати и тя знаеше, че от тях зависи и самият той и неговото добруване. Това я напрягаше още повече, защото от нея зависеха и други хора, от друга страна той я караше да се чувства способна, да мисли като победител и да преодолява страховете си, но знаеше, че е въпрос на време отношенията им да се развият зле, усещаше го.
В Одеса Елена с гордост оглавяваше редиците на ЦСКА...бе готова! Още в първия ден от състезанието вече водеше по точки убедително. Всички специалисти бяха втренчили поглед в това състезание, защото всички млади атлети бяха там, а след Монреал генерацията се сменяше и всеки си даваше сметка какво означава това. Следващите Олимпийски игри щяха да се проведат в Москва и това бе голяма отговорност за атлети и треньори.

В Одеса се видяха много нови програми, иновации, младото поколение не разочароваше определено. Мария Филатова, която бе известна със сложната си акробатика и успя да направи голям фурор в Монреал тук за жалост не успя да блесне, много от гимнастичките изненадаха с по-сложни елементи. При момчетата също се видяха невиждани досега елементи в историята на гимнастиката, бе едно много плодовито състезание. В крайна сметка Лена успя да завоюва златото с 41.1 точки на второ място остана Захарова, а на трето Филатова. Това бе сериозна заявка, че Лена е готова да бъде водеща фигура в Сборная в бъдеще и без да се стреми към това или истински да го желае тя наистина щеше да го постигне....

В коридорите на  Двореца на спорта в Одеса вървеше една от много гимнастички на този турнир. Развълнувана от своето предстоящо състезание и с потни от тревога длани. И там ги видя... Треньор и ученичка. Чу удара, видя замръзналото й изражение, колко крехка и уплашена бе, румената буза. Сведе поглед и продължи, тези неща знаеше, че са норма защо да им отдава значение? Тъкмо се бе отърсила от случката и я видя отново, бе на почетната стълбичка, бе победителката в това състезание. Очите й бяха така тъжни, сиви и стъклени...прехапа устни. Не каза и дума!

Еха, прекрасна статия, благодаря ти за труда!

Добър вечер с още една много, много тъжна история..... Има субтитри на английски във видеото! Има момент, който обаче аз лично не мисля, че е верен....по отношение на това, че не са й давани медикаменти и тн. Доколкото знам в Съюза лечението е било безплатно и много се спекулира днес точно с това....забелязвам в разни видеа на чужденци. Поне в руския форум за гимнастика хората уверяват, че е помагано в това отношение задоволително. Но ...не съм била, не съм видяла...

https://www.haskovo.net/news/531083/srebro-za-kristin-krasteva-o … nastika-v-sarbiya


И една коледна....Светлана Богинская и Чусовитина

Хъм май открих онзи от видеото, който я докосва несъобразено за треньор ....явно е бил треньора на Захарова. Тук на Олимпийските 1980
...буквално я виждам в много лошо ментално състояние. Дари заради Лена....дето ги е разтърсило здраво преди 2 седмици или заради личните й преживявания кой да ти каже. Но само като я погледна и се ужасявам....буквално и усещам, че живота й е доста тежък.

Денят във който си отиде.....

Ден студен, две нощи до Бъдни вечер.
Тъй бял, чист и неопетнен каквато ти в живота беше. Забързани минувачи, копнеж за живот.... живот който отдавна на теб ти отнеха хора без чест! Но дори и с парченцата от този живот ти продължи, продължи да се бориш и доказваш на какво си способна само и единствено ти.  Велика гимнастичка, велик човек на този ден се възвисяваш и най-сетне от тази горест освобождаваш.

Почивай в мир, Лена! Нека днес се помолим за душата на Лена на 22 декември тя ни напуска.....


И малко от Геля




От лайва на Ангелина тия дни

" След Рио 2016 си мислех, че с кариерата ми е свършено. От малка си мечтаех да бъда шампионка и велика гимнастичка.Началото на кариерата ми бе обещаващо. Средата обаче не особено. Направо си мислех, че е свършено и аз не съм добър атлет.

Но всичко изведнъж се промени когато навърших 20 си година, започнах да се чувствам силна и способна и уверена какво точно мога да постигна като гимнастичка. Сякаш помъдрях и започнах да разбирам по-добре тялото си. Бях изненадана,защото бях на 20 и мислех, че е дошъл краят, но не....то тъкмо започваше”

Весела Коледа!

Класата е нещо, което или притежаваш или не. Естествена, нежна, мъничка ....порцеланова, стилна. Божествена!


Палечка и елхата

И все пак никога не е късно...
Днес направих маратон и изгледах световното първенство в Китакушу.

Не останах особено впечатлен от видяното, но след олимпийски игри е напълно нормално. Само заради ненормалната световна обстановка покрай ковид-19 се стигна до това световно п-во да се провежда в годината на олимпиада.

При жените (които по традиция са ми по-интересни за гледане, а и свързвам този спорт повече с тях)

Браво на Ангелина Мелникова, бях за нея и се радвам, че спечели. Винаги си е постижение, когато се бият американките, особено последните 10, 15 години. Реално нямаше слаб момент, а изпълнението и на смесена успоредна беше ТОП. Реално интрига за мен нямаше, резултатите лъжат малко.

Откритието на първенството, Ксяо Юан Вей (ако я изписвам правилно, азиатците с техните имена са ми истинска мъка). Ще го следя момичето. Китайките много фокусирани и добре подготвени, но в реакциите малко недекватни, като роботчета.Ама такива ги произвежда китайската машина...

Много се израдвах на титлата на прескок на Ребека Андраде (беше си супер фаворит) и разбира се на Маи Мураками (любимка ми е не само заради фамилията, хаха бтв: Мураками ми е сред любимите писатели) на земя като за финал на кариерата и. Мхмхм, макар че това злато малко понагарча заради съдийското решение да не зачетат един паварот на Мелникова, а и на Земя беше второто най-оспорвано състезание предвид заявките от квалификациите.

Най-много ми харесаха момичетата при смесената успоредка.
Там просто не знаех какво ще се случи. Мелникова беше фаворитка, но очаквах всичко. Дребните грешки в детайлите решиха златото за мен + много високата ставка за трудност на китайското камикадзе, Вей.

Жалко за трагедията с Хатакеда Хитоми, пф. Какво да кажа, спортната гимнастика е жесток спорт. 😕


При мъжете

Яд ме е за любимеца ми, Даики Хашимото, много ми се искаше да дублира златото в Токио, но хайде сега да не бъдем чак такива максималисти. 😉 Халките му изядоха главата, но беше драма до последно, буквално до последната съдийска оценка.
Китайците обаче рулират. В смисъл с изцяло нов отбор спрямо Токио (?!) и обраха медалите. Те и в Токио спечелиха най-много злата и повториха това и в Китакюшу. Браво!

Никола Бартолини ми хареса с нестандартното си изпълнение на земя. За мен голяма изненада е това негово злато.

Стивън Недорошчик също ме изненада приятно. И той ми дойде от нищото и би фаворитите на кон с гривни с разлика...

Много хубав коментар Дяволо. Уловил си есенцията.

Ще чакаме Европейското....то май е следващия голям форум! 💪

В залата на ЦСКА по спортна гимнастика тренираха различни възрасти момичета, малките гледаха с възхита по-големите, мечтаеха да усвоят техните умения, големите понякога помагаха на малките, даваха им съвети и ги окуражаваха в миговете в които губеха търпение, отчайваха се или бяха изморени. Най-трудно в гимнастиката бе да запазиш мотивацията си, това бе по-трудно дори от опазването от контузии, колкото по-сложно ставаше толкова по-трудно бе да не искаш да избягаш от залата. Таланта тук имаше малко значение, ако не си отдаден на спорта изцяло.
 Лена обожаваше да помага на малките, отваряше големите си очи и в нея можеше да се влюби всяко дете, но в началото на 1977 вече силите не й стигаха за тези неща. Цялата й енергия се изчерпваше в нейната сложна програма, знаеше добре, че тя е най-комплексната в цял свят. Бе сложно да си представи, че правеше неща, които никога не е правила Турищева, Корбут, Бурда, Гроздова или дори феноменът Команечи. Но всичко това имаше висока цена, Лена имаше все по-малко време за себе си, а умората я свиваше в черупката й без да й остави дори зрънце енергия за живота извън ЦСКА. Един ден щеше да види снимки на себе си с деца под надслов как споделя опита си с тях или дори щеше да си спомни как я карат да застане до гредата с широка усмивка на майка орлица бдяща над малкото си гардже помагайки на няколко момичета да балансират, момичета на които дори не бе научила имената, защото време за любезности или топлота нямаше, но тя разочаровано щеше само да въздъхне при тези прашни спомени с тъга от факта, че всичко е било само за миг, за един кадър, един измамен кадър в който живееше цяло едно общество.

Истината е че Лена нямаше време и за приятели, единствените с които се сближи в залата бяха

Елена Гурина и Олга Ковал с които също основно говореше за гимнастика, но ако трябваше да нарече някой истински приятел то Гурина можеше да бъде посочена без каквито и да било резерви. Лена никога не бе имала близки приятели преди това, но Лена Гурина го промени. Появи се като нежен лъч в тъмна доба, мекият поглед, приятелската въздишка, крехката й мазолеста ръка, те винаги бяха до нея до сетният й час. Гурина бе с тъмна коса и бадемови очи, чистосърдечна и скромна каквато бе самата Лена, двете си приличаха много по характер навярно и заради това си допаднаха толкова. Гурина тренираше с баща си, имаше късмета да има дом и семейство, това я караше винаги да бъде близо до Лена за да й даде макар и малка частица от това, което съзнаваше, че приятелката й няма. Въпреки че се предполагаше, че са съперници в ЦСКА и се очакваше да има съперничество, конкуренция, опити да бъдеш над другия, между двете то никога не се появи навярно, защото Гурина знаеше добре колко необикновена е Лена и с чисто сърце й желаеше най-доброто. Елена по начало пък не се бореше да е номер едно, просто вървеше по пътя, вървеше пътя на Клименко, не толкова своя собствен. Гурина често знаеше повече неща от кухнята на гимнастиката заради баща си, тя разказваше на Лена в почивките измежду тежките тренировки т.нар гимнастически новости, слухове и прочие. Това бяха мигове на разведряване, а когато темата гимнастика се изчерпваше можеха да си говорят за музика, книги или балет. Най-нашумялата тема обаче по онова време бе тази за оттеглянето на Лариса Латинина като главен треньор на Сборная, мястото и заемаше Аман Шаниязов за който се носеха куп легенди, той бе свръх амбициозен, любител на акробатиката и завишената сложност.  В залите се шушукаше за остарелите методики на Латинина, нов рязък завой на съветската гимнастика, раздяла с танца, балета, грацията и преминаване към елементи със свръх сложност. Латинина свърши на бюро затрупана с куп бумаги в забвение, това бе края на една епоха. Треньорите още в Одеса се надпреварваха да отговорят на очакванията, а до Олимпийските игри борбата щеше вече да е станала кална.
В залата на ЦСКА по традиция не цареше смях и глъчка, но до началото на сезона през 1977 напрежението вече бе стигнало връхна точка. Навярно именно смяната на ръководството допринесе за тази нагнетяваща обстановка. Жената на Михаил Клименко която помагаше понякога с хореографията на Лена бе спряла съвсем да се появява, явно майчинството заемаше цялото й ежедневие, а това отчайваше Лена, защото треньорът не се свенеше да крещи, да изпуска нервите си, да ругае, да създава хладилна атмосфера в залата. Пред жена си успяваше някак да пази поведение,заради това и Лена се радваше като Наталия Михайловна се появяваше с плочите си в ръка. Но сега нямаше и помен от нея, а идваше Париж Гранд При ...и Лена трябваше да покаже висота, напрежението се усещаше дори във въздуха между нея и Клименко в онези дни. Всичко това се отразяваше на Лена, тя губеше съня си, събуждаше се посред нощ обляна в пот, зацикляше над чашата си чай без дори да чува думите на баба си. Усещаше се в един ужасен капан от който няма как да избяга. Непрестанно й се налагаше да слуша за Надя Команечи, да гледа пак и пак нейните представления, Клименко се бе вманиачил в тази предстояща среща, но преди това имаше други състезания, които да докажат, че Лена е готова да блесне....