Спортна гимнастика - грация, величие и дисциплина

Агнес Келети, 101 години, 10 олимпийски медала 5 от които златни.




Ех, в тази история поне има нещо хубаво. Все си мисля, че любовта спасява в такива ситуации.....

Историята е доста кофти, защото очевидно някакъв чужд треньор дърпа дюшег докато тя изпълнява прескок....доколкото тя обяснява това движение отвлича вниманието й и настъпва удара. И тя като Лена е от гърдите надолу парализирана, но мисля, че е с една идея по-добре....успява да мърда част от ръцете си....да хване лъжица някак си. Имала е късмета и да намери любовта. Човека се запознава с нея след инцидента....и имат и дете. Сега мечтаят и за второ дете.  Китайската федерация я зарязва там без никаква грижа. Това ме потресе.....даже казали, че не била наред с главата като споделила за отмествания дюшег. По-късно обвинява сина на китайците, които я вземат в САЩ за година докато провежда там лечение....в сексуално издевателство. Това ме погнуси много ...мисля го е осъдила за милион и половина в крайна сметка.... Има го във това видео от САЩ. На мен ми изглежда на психопат.

https://www.globaltimes.cn/content/652345.shtml










 Преди да заминат за Париж Михаил Клименко бе сигурен, че Лена ще вземе медали в следващите състезания. Тя ставаше все по-добра на тренировки, харесваше му, че не се разсейва много в приказки с останалите. Днес бе убеден, че ушите не са го подвели и дочу разговор в който гимнастичките обсъждаха как треньорите намерили в стаята на беларуските гимнастички празна бутилка от шампанско и се чудеха дали Тамара Лазакович го е изпила, това бе случка, която вече бе минала, но още пораждаше шушукания, на Клименко клюките не му харесваха, това бяха глупости, които отнемаха от ценното време да свършиш нещо полезно. Поклати глава и изгледа съжалително момичетата, не вярваше някога да станат шампионки.....

Видя и Лена, бе в края на залата, сякаш никой друг не присъстваше там, разтягаше се самотно подготвяйки се за тренировка.Колко различна бе тя, прокрадна се лека усмивка. Един от младите треньори се приближи.
- Миша как сте? Готови ли сте за Париж? Стегнахте ли куфарите?
- Да и нямаме намерение да се върнем без медали.  Запомни хубаво това момиче, защото един ден ще бъде световна шампионка. - младият треньор погледна недоверчиво към крехкото и свенливо създание, което не бе сигурен, че откакто работи в залата е чул да обели и дума, огледа се неуверено сякаш не знаеше какво точно да каже за да не обиди Клименко или да усети, че той изобщо не е толкова убеден колкото него в това.
- Работя от 6 месеца тук и никога не съм я виждал да се усмихва като се замисля. Това част от някакъв драматичен образ ли е с цел да спечелите публиката? - запита шеговито младока.
- Вие имате ли родители? - с кос поглед го жегна Клименко.
- Да, защо?
- Лена няма, какви поводи търсите да се усмихва? Но един ден ще се усмихва и ще бъде шампионка. - Докато младежа успее да каже нещо Клименко се беше отдалечил. '' Странен човек и странна гимнастичка" помисли си той.


Покрай пътуването до Париж Елена успя да опознае малко Мария Филатова, която имаше доста опит в гимнастиката, Елена както винаги повече слушаше....Клименко й бе казал да не се сближава много с никой, защото така ще се състезава по-лесно. Но Лена не изпитваше никакво конкурентно чувство, за сметка на това се стресираше от публиката, шума, резултатите ....през цялото състезание не спря да гледа таблата с оценките. Нервничеше и трудно успяваше да стои спокойно на стола си докато чакаше реда си. Ярко синьото й трико подхождаше отлично на тена й, очите й се открояваха. Бе изящна, но това очевидно не бе нейното състезание, не можеше да овладее емоциите си, личната борба със себе си. Страха да не се провали, страха да не срещне гнева на Клименко, всичко накуп бушуваше в нея. На волната програма успя да падне два пъти. Цяла катастрофа. Лена едва се сдържа да не побегне, усещаше буца в гърлото си, сърцето й препускаше, очите й се напълниха със сълзи докато се отдалечаваше от подиума. Дори за миг не погледна публиката.... Сигурно я съжаляваха, съжаляваха треперушката. Провали се! Изпита преди Европейското се оказа неудачен. Елена остана осма в многобоя. Успя да се пребори за златото на успоредка и за сребро на прескок. Сънародничката й Филатова взе златото в многобоя, златото на прескок, земя и греда. Само на успоредката остана със сребро. С една дума свърши всичко за което бе отишла. Лена не.

- На тренировки си безпогрешна, а като стъпиш на състезание се проваляш - укори я Клименко. - Не спираш да гледаш оценките, пренавиваш се.  - Лена въздъхна, сега хвърляше цялата вина върху нея, но когато той я стряскаше с крясъците си, униженията си или вечното си недоволство всичко беше наред, дори не си даваше сметка колко много влияе това на емоционалното й състояние. Та тя се чувстваше на състезание като ученик, който ако получи двойка в бележника ще бъде сериозно изтормозен от взискателния си родител и ако тя никога не бе имала баща до себе си за да й крещи за някоя слаба оценка, то сега го имаше Михаил Клименко, който крещеше при всеки провал на подиума или ако за момента запазваше спокойствие то после с тихи и методични унижения успяваше да вземе своя дан. Омагьосан кръг, а бедите тепърва започваха....


Съчетанието на земя от Париж Гранд При 77

Добро утро! Април месец ще имаме какво да гледаме.....



Да се разведрим с Виктория Листунова.....това видео показва, че ние често виждаме само резултат от нещо, но зад него стоят много опити, много грешки, време и труд.
https://instagram.com/stories/listunova_viktoria/275046388965886 … edium=share_sheet

От скоро ми е интересен и спорта паркур ...., Който реално се води подразделение на гимнастиката. Стрийт стайл акробатика с висока бързина и мобилност.

Покрай Десафио Колумбия установих, че този спорт ражда едни от най-издръжливите и гъвкави атлети. Просто на трасе няма културистъ, бегач, кросфитер и тн....да може да ги победи. Този участник наистина блесна в предаването .....
Ето го по трасета!
https://www.instagram.com/tv/CYx-Qg1lNxq/?utm_medium=copy_link

Само месец след Париж Гранд При бе следващото изпитание - Moscow news, това бе най-голямото международно състезание от началото на годината, състезатели от 25 държави бяха заявили участие. То щеше да се проведе на 2 април, събота в Москва. Поредна подготовка за предстоящата Олимпиада, състезание, което щеше да помогне в селекцията на състезатели за предстоящото Европейско в Прага и Световно догодина в Страсбург. На този форум Людмила Турищева официално и пред широката публика сложи край на професионалната си кариера. Началото на това състезание бе белязано от нейната трогателна реч. Люда бе развълнувана, бе закачила на наметка около гърдите си множеството си медали, сълзите й напираха, а думите се сподавяха в гърлото й.
- Не мога да опиша какво е в душата ми в тези мигове - изрече Люда докосвайки гърдите си, медалите издрънчаха. До нея бяха момичетата от отбора, до една застигнати от емоции и сълзи. Очите на Лена не правеха изключение.

- Искам да благодаря и на моите другарки от отбора за миговете, които са споделяли с мен. Благодаря ви. - Изрече финално тя. Лена се усмихна при тези думи. За пръв път навярно усети така истински нишката, която ги свързва всички там на тази трибуна. Погледна й флага, хвърли поглед и на медалите на Люда. Изпита страхопочитание, отговорност, чувство за принадлежност и гордост. Не можеше да се провали! Щом Люда Турищева можеше, можеше и тя и нейните другарки по съдба. С Люда си отиваше една ера - отиваха си овалните форми, женственост, балета, класиката... Идваше време на гимнастички продиджита на крепка възраст, слаби, изглеждащи по детски, изпълняващи все по-сложни номера, нова ера! В публиката въздъхна и Ростороцкий, дългогодишен треньор на Люда, сега за него всичко започваше отначало. Нови цели, нова ученичка, отново трябваше да се доказва. Бе един от най-тъжните му дни, та Люда израстна пред очите му, а сега й предстоеше да се омъжи, щеше днес да сложи началото на кариерата си като съдия по време на волната програма. Но така е в гимнастиката....няма нищо вечно! Напрегната бе и Наталия Шапошникова, последните години тя тренира рамо до рамо с Люда, бе нейно протеже, бе за нея като по-малка сестра. Сега се очакваше да поеме щафетата, мнозина очакваха от нея да бъде следващата Турищева, та нали треньорът сам я избра, сам й отдаде тази чест. Това постави огромна тежест на плещите на малката Шапошникова, не знаеше дали може да се справи с такава отговорност.
Състезанието започна, бе време всеки да демонстрира на какво е способен. Открои се за пореден път Маша Филатова, въпреки някои неуверености тя доказа, че е най-изявената гимнастичка в залата. Успя да отмъкне златото от Шапошникова и Мухина именно, заради психологическата си увереност. Наталия имаше комплексна програма и иновативни нови елементи на греда, които още нямаха име, но нервите й не издържаха, тя се срина от гредата и това й отне златото. Ростороцкий бе бесен, подбутна грубовато ученичката си към столовете до подиума. Тя седна намусена, беше се провалила, не искаше да чува нищо. Треньорът се опитваше грубовато, но все пак по бащински да повдигне духа й, но тя не реагираше. Трудно начало за двамата, имаха дълъг път пред себе си да се стиковат....

Маша взе златото, Наталия остана втора, Елена се задоволи с бронза, а Кракер 4 та. Клименко също трудно преглътна развоя на събитията, той за пореден път бе уверен, че Лена е по-силна от Филатова, питаше се къде бъркат....
Там на трибуните бе и Аман Шаниязов, новият главен треньор. Той записваше в бележник всичко за състезанието. Най-впечатлен бе от Филатова, виждаше в нея сигурна водеща фигура за следващите състезания, Шапошникова я задраска, днес не можа да го убеди въпреки среброто. Постави питанка на Елена, в нея имаше нещо специално, въпреки че все още и тя не бе особено стабилна в състезанията. Можеше да помисли за нея като резерва. Нели Ким? Тя бе решила да не се пенсионира все пак, навярно можеше да се разчита на нея в Прага, отбора имаше нужда и от опит. Треньорската работа не бе лесна, нито решенията покрай нея.....
При мъжете спечели безапелационно Маркелов, познат на зрителите и от Монреал.  Още едно състезание остана в историята, но време за почивка нямаше ...предстояха домашните състезания и пътят към Прага!

Останах неприятно изненадана какво е сполетяло залата на ЦСКА Москва на Ленинградский, Москва наскоро! Срутили са я! Толкова история да сринеш?  Там са тренирали легенди? Та това е мястото в което стените са пропити с толкова история.....сълзите, въздишките, въздухът на Лена.... Ужасно!


Реално залата е от 30 те...била е преди това самолетен хамбар.

Срутен е и басейна до нея....казват, че бил един от най-хубавите спортни басейни.



Пътя на Лена от метростанцията към залата


Минах по Гугъл мапс ....търсех светофарите, които едва е преминавала, защото не е имала сила, но сега ги няма.....има мостове между двете половини.

La Catrala, пишеш много интересни неща за спортната гимнастика, с голям интерес ги чета!
А от къде идва тази твоя любов към гимнастиката и това специалното отношение към Елена Мухина?

И аз не знам, просто понякога някой ни ляга на душата без да има причина .... Просто историята й ме погълна, съпреживявам я, факта че си е нямала никого ( шепа неблагодарни роднини дето сигурно една китка не са й положили не ги броя изобщо или завистливи колеги дето за жалост са изпитали облекчение не на шега като това й се е случило ), а мекотата на съчетанията й, грацията, опияняваща, гледам, гледам и никой не ми създава това усещане за изкуство + безнадеждност. А мистерията е толкова заплетена, че ме превръща в Поаро ....което установих много ми харесва.

Останах неприятно изненадана и от факта, че в Музея на ЦСКА няма експонати принадлежали на нея...при все , че през 80 те е имало над 2500 предмета там. При позвъняване от страна на друг любител на гимнастиката руснак от другата страна заявили, че не знаят коя е тя....направо да се чудиш какъв музей е това. В страницата им го има в спортисти ...братът на Клименко, Лена изобщо не са я поместили. А последно научих, че Клименко вече много болен се връща 2006....в Русия, дават му пост главен треньор в ЦСКА ( което е странно той още 2004 та е нетрудоспособен, изморява се лесно, седи повече и тн. ). Да предположим се е върнал за да умре в родината си, но.....забележете той се връща 2007 в Италия и там умира и го погребват. Защо се връща за 1 година в Русия? И точно в тази година умира Лена....аз лично мисля, че тук е ключа на палатката. За мен се връща заради нея.....след интервюто 2004 та на Латинина което го разтърсва....а 2005 умира баба й на Лена явно нещо го е мотивирало да се върне. За нея казват, че веднага се е влошила здравословно като чула, че се връща и нещяла да го види.....но какво е станало.... Аз все си мисля е имало среща все пак, дори ми минават мисли, че й е помогнал да се отърве, поне да си изкупи греховете,защото всеки няма да ти помогне в това да му легне такъв грях на душата. Смразяващо само да си го представя, но когато някой каже приживе, че не иска аутопсии....е много подозрително.

Мислех, си точно за треньора й да те питам. Дали е понесъл донякъде вината за случилото се с Елена? Как се е развила треньорската му кариера след инцидента? Имал ли е семейство?

Ще го има и това в разказите, но ще ти разкажа накратко. До 89 продължава работа като треньор в ЦСКА - тренира Алефтина Приякина, тя също ми се струва доста манипулиран и наивен образ от дълбокия Прованс, който живее на пансион в Москва сама....и бива тренирана по мъжки с отново сложни елементи. Явно човека не си е взел никаква бележка. Стига до сребро май на международен форум.....никога не взима злато и не достига постиженията на Елена. Първо, че няма харизмата й, второ....съдиите порязват Клименко според мен, той разбира че в Съветския съюз вече е обречен като треньор. Урежда му Титов работа в Италия.....там да помага за развитието на гимнастиката. Реално с Елена....няма никакви контакти до 89 та....отначало ходи в болницата докато тя още е в реанимация и неконтактна, но баба й Ана вдига панаир, че ще го съди, изгонва го.... Той има период в който не може сам със себе си по думи на очевидци. Но като цяло връзка помежду им няма след инцидента. В Италия няма някакви успехи също....реално и там е погребан и паметната му плоча е той заедно с Лена на колаж което съвсем ме беше шокирало. Много драматична история.....

Интересно е че умира на рождения си ден.....

А пък Лена е погребана на дата в която се запознават 28 декември....живота е низ от странности...карма ако щеш.

Днес Светлана Хоркина има РД....по този повод шоуто на Светлана на запис с много добро качество. Нея не знам дали я харесвам ...раздвоена съм каква личност е. Не съм гледала шоуто освен малко фрагменти та и аз ще го пусна.В него взимат участие гимнастици....

Това е правено преди Олимпиадата 80 та интервю....като го чета настръхвам.


А това от архива 1987 след Европейско. Отново съм зашеметена.....тук говори Клименко и Пряхина тогавашната му ученичка. Този човек почва да ми прилича на Чикатило ....


Тази Пряхина се чудя дали да не я издиря във фейсбук.....жива е доколкото се знае. Не е взела участие в книгата за него тоест навярно не е била блага раздяла.

Какви тъмни времена! В днешно време хора като този индивид Клименко ще ги погне незабавно прокуратурата, организация за закрила на децата и всякакви други институции, медии, журналисти! Колко очевидно е, че пред очите ни имаме класически психопат и нито общество нито държава е реагирала. За щастие прашните архиви стоят! Този индивид за който удобни журналисти и политкоректни колеги казват, че " съпреживявал бедата със своята ученичка, не можел сам със себе си горкия " , толкова не можел.....че в крайна сметка отишъл в най-дълбокия Прованс нейде до Иран из села и паланки да търси новата си жертва, простете ученичка. Какво търсел? Глупаво, малко момиче, такова не разбиращо как здравето му е застрашено, ако може от някое семейство дето ще му го хариже бързо. Така и станало.... " Ще правиш ли Алефтина най-трудните номера?". - "Ще правя" , казала 14 годишната хлапачка. Там из село явно и вестници нямало, чувала ли е за Лена не е ли? Един Господ знае. И хайде пак циркова мишка, пак рискови номера.....съдиите обаче железни, не уважават този треньор, злато на него повече няма да дадат. Той обаче нагъл " Ще изучим и тройно салто, нищо не ни плаши ние обичаме риска". Какво толкова ще рискува, ако падне опитната мишка падне, ще намери нова..... И за капак жертвата на класическия психопат на въпроса дали е щастлива от сребърния си медал отговаря ". " Не знам. Щастлива съм заради Михаил Янколевич, той много се труди с мен". Какви времена, какви времена! Дано никога не се връщат

Интересно ми е какво още има да каже всяка от тези дами .....явно Лена не е била толкова асоциална.

Забелязвам, че всички гимнастички вече над 60 много тъжат за младините си. А аз си давам сметка колко сме преходни. Вглъбявам се в свят на хора 60-70 понастоящем....никога досега не бях имала такова усещане.

Днес правих виртуозна разходка в Москва през 70 те.....било е изключително красиво, подредено, зелено, а улиците? Ми ние и сега нямаме толко гладки пътища ....






Оставаха 3 седмици до Шампионата на Съветския съюз. Кипеше подготовка, Лена прекарваше в двуразови тренировки ежедневието си. Малкото време в което си бе у дома трябваше да слуша мъмренето на баба си колко опасно е в метрото.
- Трябва да опиташ да пътуваш с автобус или този треньор Клименко ли беше? Да идва да те взима и прибира. Не съм спокойна с тези бомби, които избухнаха в метрото. - на 8 януари бяха избухнали три бомби една от които в метрото между Първомайская и Исмаиловская, другите две бомби избухнаха в магазини за хранителни стоки. Имаше жертви, 7 човека бяха загубили живота си и макар вече да имаше екзекутирани по бързата процедура арменски дисиденти мнозина не вярваха, че това са виновниците, а някои тихичко шушукаха, че това е провокация от властимащите. Страх се прокрадваше каква ще е следващата изненада.

Лена като всеки млад човек не мислеше много в тази посока, но баба й да. Тя се закашля, астмата й отново се бе обострила. Отново не пропусна да напомни обичайното в такива случаи, как лекарят й заръчал да иде на почивка на Черно Море. Това го повтаряше откак Лена бе в първи клас, но още не бе отишла на тази почивка. Лена понякога имаше усещане, че тайничко я вини за неволите си. Тя успя да се измъкне от малкия кухненски бокс и затваряйки вратата на стаята си да си поеме въздух най-сетне, толкова сладко бе да е сама със себе си. Имаше малко време да послуша музика, да оправи веждите си, а защо не да поразлисти едно от любимите си списания с мустанги, това бяха любимите животни на Лена. Бързи, грациозни, диви и необуздани. Пусна радиото, звучеше един от хитовете  " Калина" на Оризонт.

Лена се хвърли на леглото, въздишка и лека усмивка. Колко ценна бе почивката....ех ако имаше и малко марципан? Откога не бе хапвала? Сигурно от последния си рожден ден, треньорът следеше изкъсо храната на Лена. Всякакви изкушения бяха забранени, гимнастичките обичайно се задоволяваха с факта, че един ден като се пенсионират ще могат да наваксат с шоколада.

В това време част от Сборная се беше отправила за Рига, Латвия за следващо състезание. За някои нямаше почивка, сред тях бяха - Александър Агафонов, Валери Ложкин, Александър Ткачев и Владимир Тихонов. Носеше се мълва, че тук младия Ткачев ще представи нов елемент  и погледите бяха насочени изцяло към него. За жалост младежа почти падна от успоредката и това занижи бала му от точки, въпросния полет не се бе получил. Все пак не може да не се спомене
" Полетатът на Ткачев" на земя, невероятен елемент, който щеше да остане в историята на гимнастиката. Треньор на Александър бе Пьотр Корчагин, Александър се обучаваше във Педагогическия институт във Воронеж. До този момент най-голямото му постижение бе 7 но място в Купата на  СССР през миналата година. Подобно на Лена надеждите на Александър и треньорът му за Монреал през 76 бяха големи, но по същата причина на нестабилност в представленията младежът не бе взет в Сборная. Бе интересно откъде идва тази нестабилност, Александър бе спокоен, тих и съсредоточен състезател. Програмата му бе изпълнена с новости и трудност, навярно трябваше време, така бе винаги когато се извайва шедьовър.

Този ден Ткачев обаче като изключим успоредката бе повече от стабилен и получи чудесни оценки. Разбира се, остана леко разстроен, заради успоредката, но трябваше да гледа смело към Вилниус и домашните състезания.
В този турнир обаче блесна Тихонов, 20 годишен студент, който бе дал обещаваща заявка в Монреал. Тихонов  през цялото време бе убеден в своя звезден миг, така и се отзова пред пресата " Аз знаех, че е настъпил моя час". Маркелов спечели на халки, на земя Ткачев, на успоредка Тихонов, а на висилка българинът Делчев, на прескок Табак и на кон Магият от Унгария. При жените отново блесна Мария Филатова, програмата й на земя бе така енергична и зареждаща. Коментаторите не пропуснаха да я сравнят с Олга Корбут. Маша също като Олга се усмихваше, а музиката й бе весела и енергична, нещо нетипично за съветските програми на земя. Всички харесваха Маша, публика, коментатори и съдии. Така се стигна и до победата, втора остана Щефи Кракер от ГДР и трета другата представителка от Съюза, Любов Юдина от Ростов.
Поредно състезание доказващо съветската мощ в гимнастиката бе в историята... Наближаваше Шампионата на СССР и последен решаващ изпит преди Европейското в Прага.

Разписах се приятели. Историята ще я има на книга ....ще се самоиздам, решено е. Просто трябваше да го има всичко това на хартия събрано. Тя го заслужава. Няма повече да качвам нещата публично да не се чудите защо.....като книгата е готова ще споделя. Надявам се до лятото да съм свършила. В България цените ми се видяха сериозни за издаване, но като проверих в Англия е на половин цена всичко, ти да видиш, че да не повярваш и то за книга с дебела корица.   После ще пусна продукта в Амазон. Общо взето се оказва лесно стига да ти се пише и да обичаш да го правиш. А аз се оказа, че обожавам.....

Чудесна идея, поздравявам те за смелостта да създадеш книга!
Пожелавам ти скоро да успееш да я реализираш!
Да пишеш от време на време как върви работата!

Успех!

Водя ви китайчетата на сбор. Чудя се дали хапват само грозде и мандарини? Няма да се изненадам де....


Прескоците на Лена, Надя и Нели Ким в Прага! В последно време се занимавах да проучвам това....някой,ако знае хубави акуратни термини на български ще са ми от полза за тези прескоци. На български нищо не намирам за тези неща ....за жалост.

Лена изпълнява на испански Палома Мортал. Тоест Тук срещаш коня челно....ръце напред, глава напред и после салто напред. Общо взето в края на 70 те се е правело масово този вид прескок.

Другото, което прави в Прага е Тсукахара със 1 завъртане. Това го правят там само тя и Нели Ким. То е по-трудно за изпълнение и съответно по-добре оценено по точки. При Тсукахара както виждаме влизането е странично, а не фронтално. Реално и в това се корени разликата.....вече последващите салта и завъртания и техния вид са добавки.

Надя Команечи прави пайкд Тсукахара.....тоест като джобно ножче наполовина разгънато е визуално. И то се прави масово по онова време.

Другото, което направи в Прага тя е Тсукахара групирано, то е с половин завъртане, тоест по-лесно от това с едно дето правят Лена и Нели. Тоест както и да го на погледнем Команечи черно на бяло е имала много по-леснa програма на прескок.


А Нели Ким слага всички в джоба с изпънатo Тсукахара.....тялото е дъска тоест казано на жаргон. Най-трудното и реално на международен турнир именно в Прага му е премиерата. С право според мен тя взе златото на този уред. Команечи обаче би Лена....с по-леснa програма, но чисто изпълнена, Лена на първото салто се приземи несигурно и оттам бедата, но все пак взе бронз.


Сега правят повече Юрченко, но то излиза 80 те години и тогава още го няма на манежа.

Иначе пиша.....тия дни гледам здраво европейското за детайли.

Мале, нямам търпение за книгата. Много ме завладя.. А ще се продава ли в Бг, понеже с Амазон малко трудно се оправям?

Ами ще ти я пратя на адрес при желание като му дойде времето.

Аз съм на много любим момент..... според мен един от най-силните емоционално за Лена. Може да си представите какво е изпитала идваща от редиците на резервите за пръв път на голям шампионат и превръщаща се в голямото му откритие.

Ето описанието ми на тези мигове.


Кралицата на успоредката Надя Команечи трябваше да сподели златото с дебютантката от СССР, тази която за пръв път излизаше на големия подиум – Елена Мухина. За жалост името на Елена бе непознато и не работеше за нея така както това на румънката и въпреки този факт тя успя да завоюва своя пръв златен медал на Европейско първенство.  Лена стоеше рамо до рамо с Команечи, точно сега искаше да види физиономията на треньора си, знаеше че е доволен, нима не я готвеше толкова дълго именно за този момент? За този триумф, но щеше ли да се засити гладът му? Не вярваше, но това сега нямаше значение, бе време да се качи на почетната стълбичка. Първо се качи Надя, а след нея Елена. Те получиха медалите си и големи букети с рози. Последва ги Крекер, която трябваше да получи бронз, Елена я поздрави топло с искрена усмивка, Крекер бе жизнен и усмихнат състезател, вдъхваше позитивизъм и Елена наистина я харесваше. Команечи поздрави по коренно различен начин представителката на ГДР, нямаше помен от усмивка, само леко ръкостискане. Румънката оставяше впечатление на високомерен и хладен състезател. Елена също не бе от най-усмихнатите, но в определени моменти можеше да се доловят нейните човешки качества, емоциите й, неща които лиспваха в изражението на конкурентката й. Гимнастичките се обърнаха към знамената, рамо до рамо Елена и Команечи, едната сираче непознато за широката публиката, а другата олимпийска шампионка с утвърдено име в тези среди, два различни свята, но и в двата имаше толкова много тъга! Те бяха две оръжия в ръцете на възрастни политици без скруполи, които водеха кални борби чрез спорта в едно особено политическо време на студена война. Но в този миг войната бе замръзнала, защото едно до друго се издигаха знамената на Румъния и СССР. Първо прозвуча химна на Румъния. Очите и на двете следваха танца на знамената. Последва и химна на СССР,  Елена потръпна и очите й се напълниха със сълзи. Всеки състезател мечтаеше за този момент, а Лена не бе й мечтала, той просто закономерно се появи след тежките и изморителни тренировки, многото труд и усилия, които тя полагаше от години, защото бе отговорно момиче с всичко с което се захванеше. Треньорът успя да й постави цели и тя ги следваше, на този шампионат най-накрая прояви хладнокръвие и се домогна до златото, което след срещата с Команечи на живо бе сигурна, че има силите и възможностите да извоюва, защото тайничко бе разбрала, че е по-добрата гимнастичка и тя наистина беше, но в тези мигове най-силната емоция идваше от усещането, че е добила съвършенство в това с което се занимава. Помисли и за майка си, но тази мисъл я изпълваше с празнота заради това не й даде да я превземе. Химна бе свършил и трябваше да се оттеглят от подиума. Състезанието продължаваше, време за повече размисли и страсти нямаше....