Спортна гимнастика - грация, величие и дисциплина

На сбор празнуват Китайската Нова Година. Мен все така ме изумява софрата.....няма друго освен отново плодове. Доколкото чета в последно време и в миналото гимнастиците са приемали основно храни без никакви мазнини ( чудим се защо нямат гърди, ами те 90% са мазнини ) , а като постоянно тренираш от крепка възраст и не приемаш мазнини няма как да ги има големи и сочни.





Малко от Лена и външния свят



Лена обичаше неделите, защото понякога имаше свободен ден и можеше да забрави поне за малко за гимнастиката. В началото когато започна да тренира постоянно мислеше за гимнастика, бе пленена от сложните номера, от специалната атмосфера в залата, имаше усещане, че тя и всички там са специални и много различни от всички останали деца навън. Като един омагьосан свят за отбрани. Откакто тренираше с Клименко обаче времето на тренировки се увеличи драстично, а пропорционално с това и сложните елементи в програмата й. Лена започна да цени почивката, започна да изпитва желание да прави и други неща, обичаше много балета, какво ли не би дала за едно представление в Балшой театър или за ленив следобед с книга в ръка. А, когато реално се случеше да има свободен ден тя честичко не правеше нищо от това, защото бе твърде уморена или напрегната. Днес беше една от тези недели в които излезе да се разходи в квартала, бе взела една от любимите си книги на Хемингуей, забеляза свободна пейка и реши да поседне и да почете. Наблизо малки момичета скачаха на дама, чуваше камъчето да потропва на паважа, а после и ритмичните им подскоци. Малко по-встрани няколко хлапетии се катереха на дърво, от другата страна на тротоара младеж се въртеше смутено и поглеждаше нервно часовника си, понечи да свие зад ъгъла, но после сприхаво се върна на мястото си. След малко Лена чу да потропват токчета, русокосо момиче се хвърли на врата на младежа и двамата си дадоха дълга целувка, набързо свиха зад ъгъла и оставиха Лена сама втренчена в храста до който се бяха срещнали. Тя оправи бретона си с ръка, всичко й се струваше толкова нереално и чуждо. Не помнеше дали изобщо някога е играла на дама, нито знаеше какво е да отидеш на първа среща, какво оставаше за целувка. Тъкмо мислеше да събере нещата си и да се прибере, когато и се стори, че около пейката се стича вода. Обърна се и видя огромен черен дог да се облекчава в задния десен ъгъл на пейката. В този миг се сети за треперушката и как би реагирала на този мащабен звяр и се усмихна, вече не бе треперушка... Спомни си какво я бе попитал един журналист в Прага
- Лена, страхуваш ли се да се разхождаш нощем из Москва? - Лена се замисли малко и отвърна.
- Не, пред вас стои най-смелото момиче.
Лена едва по-късно размишлявайки над този въпрос си даде сметка, че западния журналист навярно е искал да се отнесе към въпроса за нощната безопасност и престъпност в Москва с негативен уклон, но тя не му бе дала много материал за да развие темата в тази насока.
- Извинете, извинете! Той по принцип е много възпитано куче, но ако трябва да съм изцяло честен има нещо в тази пейка, което го привлича. -  набързо и без да си поеме дъх изрече появил се от нищото младеж.
- Искате да кажете, че аз съм привлякла кучето да се облекчи върву пейката? - ококорено запита тя.
- Не, не, съвсем не. Той харесва тази пейка от доста време насам, откак се преместихме в квартала преди няколко месеца. Просто я маркира при всяка разходка. Няма нищо общо с вас. -  оправда се младежа използвайки голям набор от жестове. Кучето обикаляше около няколко храста на полянката до пейката. Децата бяха изоставили заниманията си и бяха обкръжили огромното куче.
- Няма ли повод? Може да ухапе някое дете? - попита Лена.
- Децата го познават, няма страшно, а и Барон е много кротко куче въпреки внушителния си вид. - Едва сега Лена забеляза младежа, бе с чуплива кестенява коса, която небрежно падаше над очите му, бе висок и добре сложен. Не помнеше кога за последно е говорила с някой за нещо различно от гимнастика или с някой различен от баба си, треньора си или няколкото приятелки в залата. Той погледна към ръцете на Лена, а тя машинално ги прикри с книгата си. Не се гордееше с ръцете си, бяха мазолести, нямаха манюр, не бяха лакирани и често имаше наранени нокти.
- Трябва да тръгвам. - изрече тя.
- Какво четете? - запита той. Явно не бе гледал ръцете й, а книгата.
- Хемингуей , ''Старецът и морето''.
- Чела ли сте ''Сбогом на оръжията'', ако не сте горещо я препоръчвам. Любимата ми на Хемингуей. - Елена повдигна вежди, досега не бе срещала момче, което чете, какво оставаше да познава толкова добре творчеството на Хемингуей.
- Не съм я чела, благодаря за препоръката. Сега наистина трябва да тръгвам. Приятен ден. - тя събра малкото си вещи от пейката и забързано се насочи към посока на дома си.
- Забравих да те питам как се казваш? - извика младежа.  Лена се спря, обърна се и неловко изрече.
- Елена, казвам се Елена.
- А, аз Олег. - отвърна той и преди да може да каже още нещо или да попита Лена къде живее и дали ще я види пак тя бе пресякла улицата и се бе отдалечила на голямо разстояние.
- Лена затръшна входната врата и долепи гърба си за нея. Най-сетне на своя територия, последва въздишка...
- Леночка, ти ли си? - от малката кухня се чу гласа на баба й.
- Да, аз съм. - изрече тя, събу обувките си в антрето и се отправи към баба си. За нейна неприятна изненада той отново бе тук.
- Лена, помислих, че можем да отработим някои неща в залата. Ще те изчакам да се оправиш набързо докато пия чая си и тръгваме. -  вече не помнеше колко недели й бе провалил, сякаш го бе страх, че ако я остави да изживее дори и само един ден извън залата повече никога няма да се върне. Тя въздъхна, не каза нищо, просто влезе в стаята си, искаше й се да изкрещи, да хвърли на земята завивките от леглото си, да захвърли през прозореца дори триката си, усещаше примката на врата си, дори стаята й, дори мислите й не бяха убежище. Треньорът Клименко малко по-малко я отказваше от гимнастиката, бавно но методично нещото, което някога бе обичала да прави с такова желание се превръщаше в циркова арена в която тя бе лъв, който дресьорът държи на мушка и очаква единствено да изпълнява цирковите си номера. Място за друго нямаше. Името на Олег изчезна така както се бе появило. Лена взе малката си чанта за тренировки, която винаги я чакаше в ъгъла зад вратата на стаята й и се отправи към единственото познато нещо за нея в този иначе разнообразен свят.

Добър вечер! Днес се рових в архива! Много материал сканирах. Водя ви една рядка снимка от турне в САЩ 79 та. Всяка година са имали такива турнета. Тук Лена е великолепна! Женствена, цвете!



И нещо друго; заявилите участие за Световната купа в Катар през март. Реално кръговете започват в Германия края на февруари, но руснаците заради непризнаване на техните ваксини там няма да участват. Много неприятно с две думи!


В Катар:

Иван Гергет (земя, успоредка)
Иван Стретович (земя, висилка)
Александър Карцев (кон, успоредка, висилка)
Виктория Листунова (прескок, греда)
Яна Ворона (прескок, земя)
Мария Минаева (успоредка, земя)
Владислава Уразова (успоредка, греда)

Светлана Богинская днес има рожден ден. Да се насладим на едно нейно изпълнение.

Най-накрая свърших с описанието на Прага....беше дълго и цялото състезание съм разгледала до най-малкия детайл.

Но тук пресконференцията след него винаги ме натъжава...особено последния въпрос.
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=5551067734920036& … d=100000505924748

Размисли за любимата книга на Лена....

Пиша междудругото и за ухажорът й за който не се знае почти нищо. Смисъл ясно е, че са имали планове за бъдещето след 78....и нещата са били сериозни, но кой е той не знаем. Знаем и че треньор навярно главния Шаниязов попарва Лена в пресата, че 79 та има слаби представяния, защото мислела повече за приятеля си отколкото за гимнастика ( думи които ме изкарват от кожа ). Но реших да пиша за този младеж.....да е персонаж, който аз вкарвам задълбочено художествено за да раздвижа книгата и да е повече от суха статистика и състезания.  Мъничко от днес.....включвам и анализа за любимия разказ на Лена. Та то е очевидно защо й е любим.


Лена се взираше в лавицата си с книги. Докосна с поглед вехтото издание на "Старецът и морето". Беше я чела поне 5 пъти. Винаги когато напрежението между нея и треньора ставаше нетърпимо тя прочиташе именно този разказ. Той я успокояваше, изпълваше я с надежда, караше я да погледне с други очи на треньора си. Главните герои в разказа бяха старият рибар и неговият млад ученик, историята бе за тези двама рибари. Единият от тях, по-старият, гонещ мечтата си да хване най-голямата риба, а ученикът му виждащ в него собствен баща, се стараеше да сбъдне мечтите на своя старец. Нима Лена не гонеше мечтите на своя наставник? Несъмнено! Нима тя имаше друга бащинска фигура край себе си? Не нямаше! Образът на младият ученик бе чистосърдечен, необременен от жаждата за голям улов, той просто искаше неговия учител да бъде щастлив, защото той го бе научил да лови риба, той му бе показал занаята. Лена се чувстваше задължена на Клименко, той все пак я бе накарал да се чувства значима, неща които й липсваха през целият й съзнателен живот. Да, бе тежко, даже много тежко, но тя не спираше да си повтаря, че старецът просто лелее за този улов и тя трябва да му помогне.  После  с лека въздишка отмести погледа си на книгата в ръцете си, тази която й бе дала класната й ръководителка преди да си вземе завинаги сбогом със старото школо. В нея имаше и бележка, Елена я прочете десетки пъти през изминалата седмица. Някакво момиче бе дало книгата на учителката, била специално за нея. Бележката в тази книга бе единствената причина да се прибира с такова задоволство вечерите въпреки натрупаната умора в залата. Нежно я заглаждаше и изпъваше краищата й, не биваше да се измачка. В нея имаше съвсем малък текст, Лена вече го знаеше наизуст.

" Привет Елена, сигурно се питаш как съм успял да те намеря, но това е дълга история. Пращам ти книгата за която говорихме до онази пейка. Дано изпиташ удоволствие от прочита й. Ще се радвам да поговорим отново. Сутрин около 10:00 и вечер около 20:00 часа ще се въртим с Барон около неговата, пардон твоята пейка. Знаеш къде да ни намериш. Ще те чакаме...

Поздрави, Олег "

Така бяха минали седем дни откакто получи бележката, но нито веднъж не бе отишла до пейката. Със завършването на училището започнаха и главозамайващите тренировки в които се прибираше само за да се изкъпе и положи глава на възглавницата си. Искаше й се да помоли за почивен ден Клименко, но наближаваха състезания и се боеше как ще реагира, та той не възприемаше извинения за отсъствие дори когато е болна, но трябваше да измисли нещо за да може поне една сутрин или вечер  да види отново младежа от пейката.... Може би след Междусъюзническите състезания, които щяха да се състоят скоро щеше да успее да се измъкне за един ден. Докато размишляваше по този сложен въпрос Лена неусетно заспа и отново както винаги сънува залата и нейното непрестанно въртене във въздуха отново и отново.....


Ангелина се учи да кара кънки на лед


Тук една от заслужената й почивка в Дубай.

Първият ми опит за видео с гимнастика в тубата. Моля да ударите по един лайк. Хихи.....И ако някой знае да ми обясни защо началния прозорец е сив вместо да се вижда видеото? Нещо аз ли съм сбъркала при качване? И ще се радвам да чуя дали ви е харесало.

Браво, добре ти се е получило, Имаш лайк от мен

Следващо видео моля за мнения, изгледайте го цялото.....накрая са разсъжденията ми по инцидента. Много се гордея с него. Хубаво стана.

Следващото ми видео посветено на Вей..... Много дълбоко ме жегва това момиче, много!

Изгледах ти всичките видеа. Браво за труда.
Специално на въпроса ти, да, добре се е получило, има градация.
Един съвет, вкарай глас зад кадър. Говори. Не само субтитри. А и самите субтитри малко трудно се четяха.
Явно искаш да се гледа и от чужденци, лошо няма. Но ще имаш като за начало повече успех ако има Бг аудио. А то другото не пречи пак да го има.

Дяволо работата е, че гледат основно руснаци и американци. Поне според статистиката ми в Ютуб студиото. Нямаме ние общо взето явно българите интерес ... Иначе сигурно ще говоря в даден момент, но навярно ще е на английски. Иначе руснаците са ми превели и на руски повечето глави от книгата за Лена. Ми щастлива съм, че се харесва какво правя определено.

Днес се зарадвах, че видеото ми се споделя и в Инстаграм и от олимпийската шампионка Уразова.

Опитах се да пусна това видео във страницата на нашата Федерация.... рестрикции не може. Направо се чудя те да затрият ли спорта се опитват или? Как може да нямаш политика на популяризиране на спорта? За какво е тая Федерация? Аз такова чудо не бях виждала. Йовчев ми се виждаше сериозен човек, но начина му на менажиране е разочароващ от това което виждам аз на практика.....

Добро утро!

Това е кадър от последното ми видео. Елена Шушунова ( Русия ) и Оксана Омелианчик ( Украйна ) борейки се заедно под един флаг за Съветския Съюз! Приятелки, съотборнички, семейство..... Един кадър казва всичко! А дано управляващите да се опомнят!

Най-доброто ми видео до момента. Смело....предвид обстановката, но го мисля във връзка с гимнастиката. Никоя гимнастичка не е виновна къде се е родила и не бива да плаща чрез спорта за гяволиите на някакви управляващи

От квалификациите на успоредка. Това ще е тегав финал .....