Отчужденост към бебето

  • 5 854
  • 63
Здравейте! Не знам дали темата е за тук.Ако не е моля да бъда извинена!
Вчера ни се роди дъщеричка,която беше планувана и много желана.Всички нямахме търпение да се роди.Ето че се случи и вчера родих със секцио едно голямо и пухкаво момиченце.Естествено всички бяха на 7мото небе от радост-баби,дядовци,лели,а за таткото да не говорим 😀.Обаче аз не съм на върха на щастието.Имах доста трудно раждане и много болки след това.Не знам дали е от това,но не стана както го очаквах.Мислех си,че това ще бъде най-хубавия миг в живота ми,че ще преливам от любов и загриженост към детето си.Обратно на това,аз сякаш проявявам липса на интерес.Обичам си детето естествено,но очаквах да е много по-различно и по-специално.Дори не се разплаках,като ми я показаха в операционната.Изпитвам ужасна вина от това,като знам колко хора искат,но не могат да имат бебета.Срам ме е да споделя на близките си за това.Надявам се всичко да е на психическа основа или от хормоните и да ми мине.. ☹🥺
Виж целия пост
# 1
Кое в раждането е било "трудно"?
Виж целия пост
# 2
Честита рожба, да е много здрава, а ти бързо да се възстановиш. Дай си малко време, тази любов не е като по филмите. Имала си тежко раждане, отпочини си и ще видиш как след часове ще започнеш да осъзнаваш, че тя ще е главната героиня в живота ти от тук нататък.
Виж целия пост
# 3
Нормално е да се чувстваш така. Още си изтощена от раждането, хормоните бушуват, още не знаеш къде се намираш.... Много майки са така в началото. Дай си време и не се обвинявай. С времето нещата ще си дойдат на мястото и ще разбереш, че не можеш да живееш без бебето си.
Виж целия пост
# 4
Защо трябва да плачеш?Нормално е да си обичаш детето без да изпадаш в излишни еуфории.Не е станало чудо невиждано,дете се е родило.
Виж целия пост
# 5
Честита рожба, да е много здрава, а ти бързо да се възстановиш. Дай си малко време, тази любов не е като по филмите. Имала си тежко раждане, отпочини си и ще видиш как след часове ще започнеш да осъзнаваш, че тя ще е главната героиня в живота ти от тук нататък.
 Много ти благодаря.Надявам се наистина да стане така.
Кое в раждането е било "трудно"?
Имам анемия и се наложи 2 дена да ми преливат кръв.След раждането ми пускаха някакви системи за да не кървя,които предизвикваха адски болки,а упойката ме отпусна веднага и не действаха обезболяващите.Не мога изобщо да ставам сама от леглото и да се движа.Едвам,едвам отивам до тоалетна.Знаех,че ще боли,но все пак ми е първо раждане и не ми беше лесно.
Виж целия пост
# 6
Абсолютно нормално е! Въобще не е романтично като по филмите. Имам две деца, и с двете първите седмици ми бяха "странни". Особено в болницата. Като се приберете, ще е друго вече.
Виж целия пост
# 7
Успокой се. Родила си едва вчера, а сега вероятно ти дават и вземат бебето през 3 часа, сякаш не е твое. Отделно ако си по- чувствителна е нормално да ти е гадно от процедурите около секциото. Дай си време. Знам, че е тъпо всички да са в еуфория, черпят се и купонясват, а ти лежиш с пронизващи болки. Обичта идва  постепенно и с времето все повече расте. Всичко е наред. Ще видиш.
Виж целия пост
# 8
Защо трябва да плачеш?Нормално е да си обичаш детето без да изпадаш в излишни еуфории.Не е станало чудо невиждано,дете се е родило.
Е, ти пък! Когато отвсякъде те залива информация как това е супер, дупер момент и още в първата секунда трябва да те връхлети майчиното чувство с всичка сила, ей така става. Удря те реалността.

Авторке, дай си време, де! То няма и 24ч. откакто си станала майка. Не е копче, че да го включиш. Аз пък мога да ти кажа, че с времето обожавам все повече децата си. Първо беше приятно чувство, обич, привързаност и с годините си се превръща в обожание. Имаш цялото време на света да бъдеш пълноценна майка. Не е нужно да припаднеш на момента от кеф.
Успех!
Виж целия пост
# 9
Много благодаря на всички.Наистина много ме успокоихте.Все пак е друго човек да си споделя с други хора,преминали през това и да разбере,че не е единствен. 💜💜💜
Виж целия пост
# 10
Толкова е нормално това, което изпитваш. Огромни очаквания, изтощение от бременността и раждането, плюс коктейл от хормони и резултатът е налице. Не е отчужденост към бебето, ами са ти паднали батериите. Спри да имаш такива големи очаквания и изисквания към себе си. Особено сега. Всичко е нормално и нещата ще се подредят. Дай си време и спокойствие.
Виж целия пост
# 11
Сега известно време от хормоните няма да знаеш на кой свят си, споко. Но те съветвам след някоя друга седмица, ако продължаваш да изпитваш смесени чувства и имаш тревоги - потърси специалист. Следродилната депресия не е нещо ненормално, но е хубаво да й се обърне внимание. Гледай да намираш време за себе си и майчинството да не се превръща в основната ти роля Simple Smile бъдете здрави и всичко ще се нареди!
Виж целия пост
# 12
Не се притеснявай , нормално е да се чувстваш така , аз се чувствах горе долу по същия начин , болеше ме много от раждането ,не знаех къде се намирам , дори като се прибрах още беше странно за мен това че имам дете , тоест не осъзнавах какво се случва хаха , но вече моето момче е на година и искам да ти кажа че всеки ден го обичам все повече и повече . Наистина не е ксто по филмите, да се роди и да го заобичаш и да се привържеш веднага, при мен стана постепенно.. Simple Smile) успех и не се тревожи ще видиш как всичко ще се нареди !!
Виж целия пост
# 13
Това, което очакваш да се случи, го има само във филмите. Е, хайде не само, но там е толкова преекспонирано, че когато човек не изпита съответните емоции се чувства виновен . А всъщност ти си си наред Simple Smile връзката тепърва ще се изгражда и ще се наслагва, особено когато бебето се очовечи, спре да реве от колики, започне да се усмихва и да се хили на маймунджилъците които му правиш. Горе-долу от там се почва Simple Smile
Честито бебче и бързо възстановяване ❤️
Виж целия пост
# 14
Спокойно, аз месеци наред се чувствах като теб. И за миг не съм допуснала, че нещо не ми е наред, просто хората сме различни. Сега си обичам безумно детето и не съм сънувала на какво съм способна за нея. Голяма глупост са тия захаросани клишета как още в първия момент на виждане на бебето майката едва ли не си вади сърцето и то остава в бебето. Не че няма хора, които са така, но останалите не сме изроди.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия