Вчера ни се роди дъщеричка,която беше планувана и много желана.Всички нямахме търпение да се роди.Ето че се случи и вчера родих със секцио едно голямо и пухкаво момиченце.Естествено всички бяха на 7мото небе от радост-баби,дядовци,лели,а за таткото да не говорим 😀.Обаче аз не съм на върха на щастието.Имах доста трудно раждане и много болки след това.Не знам дали е от това,но не стана както го очаквах.Мислех си,че това ще бъде най-хубавия миг в живота ми,че ще преливам от любов и загриженост към детето си.Обратно на това,аз сякаш проявявам липса на интерес.Обичам си детето естествено,но очаквах да е много по-различно и по-специално.Дори не се разплаках,като ми я показаха в операционната.Изпитвам ужасна вина от това,като знам колко хора искат,но не могат да имат бебета.Срам ме е да споделя на близките си за това.Надявам се всичко да е на психическа основа или от хормоните и да ми мине.. ☹🥺