Отчужденост към бебето

Публикувана: 4 авг. 2021, 22:38 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2021, 14:41 ч.

5 872
63

BGM700602FM

M

Новак

# 45 8 авг. 2021, 07:09 ч.

Спокойно,не си единствената,аз се чувствах по абсолютно същия начин като теб.Аз също родих секцио и когато ми я показаха за секунда,не изпитах онова Велико чувство,за което всички говорят.Както казваш ти, всички други бяха в еуфория, таткото плачеше,но не и майката Grinning

Grinning

Не се чувствам виновна,че не мога да кажа,че раждането на дъщеря ми е най-хубавият момент в живота ми.Просто защото не изпитах кой знае каква емоция,но това не ми попречи да се грижа за дъщеря си.Ден из ден все повече се привързвах към това малко човече.Вече пет години по-късно мога да кажа,че съм една щастлива майка, особено когато дъщеря ми ми каже Мамо,ти си най-добрата майка на света! Обичам те! И просто сърцето ти се изпълва с любов:heart: Така че,не се чувствай виновна,не можем всички да летим от щастие, всеки човек е различен и не бива да чувстваш вина,че го изпитваш! Всичко с времето си!

Виж целия пост

# 46 12 авг. 2021, 13:34 ч.

Съвсем нормална реакция.
При мен, едва след 4-тия или 5-тия ден нещо ми трепна - дигнах температура и не можех да се грижа за нея. Ревах като побъркана. Бях в истерия. Хормони...
В залата, след раждането всички очкваха да съм в еуфория.
Професорът при който раждах ми каза: "Ама защо не се усмихваш, момиче".
Аз само изгрухтях и изръмжах, че това е най-ужасното ми изживяване, което си беше така.
Като ми дадоха да я видя, веднага след раждането от гузна съвест казах на детето: "Хей" и усмивка под мустак, защото я държеше една много усмихната и щастлива(явно вместо мен) акушерка.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 47 12 авг. 2021, 13:44 ч.

Много мразя някой да ми казва как ТРЯБВА да се чувствам. Ми нищо не трябва, всеки се чувства, както му идва отвътре.

Виж целия пост

# 48 12 авг. 2021, 22:10 ч.

Цитат на: sylviana в пт, 06 авг 2021, 20:51

Моя близка, психолог, ми каза, че с първото дете не ми се било получило "свързването", защото не съм изпаднала в този супер-дупер момент на влюбването в новороденото и че трябва да наблегна много старателно на изграждането на връзката с детето. Много тъпо ми стана, почувствах се виновна без да знам точно за какво.

Тц, тц, какви психолози бродят по българските земи, чак да те е страх да припариш до тях Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 49 12 авг. 2021, 22:47 ч.

Ако ти кажат, че всичко ти е наред, ще си ходят гладни 😉

Виж целия пост

# 50 15 авг. 2021, 12:09 ч.

Първата ми реакция като видях дъщеря си: "Ъъъ, толкова грозно и смачкано бебе!" Joy

Joy

(имах раждане-песен за протокола)
Влюбих се в нея на следващия ден, когато отвори очички и ме погледна право в очите (поне така ми изглеждаше).
Сега, 5 години по-късно, я обичам 5 милиарда пъти повече от първия ден. При мен любовта дойде с ежедневно натрупване.

Радвай се на детенцето си, наслаждавай се на всички тезс нови мигове и хич да не ти пука за останалите.

Виж целия пост

A

anastasia29

# 51 19 авг. 2021, 12:00 ч.

Много ми се ще в България да направят като Южна Корея, центрове за възстановяване след раждане. Първото го родих там естествено. 2 седмици прекарах след раждането в тишина и спокойствие, под лекарски грижи и възстановяващи процедури, а за бебето се грижеха сестри. В къщи се прибрах напълно възстановена физически и психически с вече изградена връзка с малкия. Второто го родих тук със секцио - 4 дена в болница, после с все още силни болки в къщи. Там - сновящи роднини, бебето плаче, мъжа на работа, изобщо не знаех на кой свят съм поне месец...
А иначе всяка майка си обича децата, не се притеснявай ако силното майчинско чувство те "удари" по късно.

Виж целия пост

Sunshine-rainbow-lollipop

Ентусиаст

# 52 19 авг. 2021, 12:02 ч.

Цитат на: anastasia29 в чт, 19 авг 2021, 12:00

Много ми се ще в България да направят като Южна Корея, центрове за възстановяване след раждане. Първото го родих там естествено. 2 седмици прекарах след раждането в тишина и спокойствие, под лекарски грижи и възстановяващи процедури, а за бебето се грижеха сестри. В къщи се прибрах напълно възстановена физически и психически с вече изградена връзка с малкия. Второто го родих тук със секцио - 4 дена в болница, после с все още силни болки в къщи. Там - сновящи роднини, бебето плаче, мъжа на работа, изобщо не знаех на кой свят съм поне месец...
А иначе всяка майка си обича децата, не се притеснявай ако силното майчинско чувство те "удари" по късно.

Отивам да раждам в Южна Корея!

Виж целия пост

V

Ентусиаст

# 53 19 авг. 2021, 17:16 ч.

Леле, това за Южна Корея звучи супер. Много е хубаво да можеш да се възстановиш и да се настроиш психически. Сигурно и съвети за кърмене и първоначални грижи ти дават.

Виж целия пост

# 54 30 авг. 2021, 22:10 ч.

Аз си мислех, че не съм изпитала тази "магия", защото съм била малка (на 21 г.) и защото никога не са ме вълнували бебета и деца. Дълго време не признавах пред никого как съм се чувствала. Родих със секцио, от което се възстанових за седмица. Но първите дни направо нямах търпение да си вземат бебето и аз да си легна. И това ме депресираше, защото бях чувала само истории как след мега тежко 20 часово раждане с не знам си какви още ужасии, майките са забравили всякаква болка в мига, в който са видяли бебето. Е, как така аз не можех да забравя, че ме боли... Отделно никой не ме беше подготвил кърменето колко боли. Сигурно ако бебето не беше засмукало така силно гърдата ми, щях да го хвърля 😀. В началото беше по скоро радост, все едно дълго чакана кукла са ми подарили и аз трябва да я пазя. И често лежах в леглото и си мислех, дали сега ако стане земетресение и трябва да скоча от прозореца (1 етаж) ще се сетя да взема бебето 😀 Постепенно вкъщи, когато започнах да осъзнавам как детето има нужда от мен, как се успокоява когато съм до него, а след някоя месеца вече се чудех как е възможно да съм способна на такава любов.
Сега очаквам второ дете и отново ме е страх да споделя, че имам съмнения дали ще го обичам като първото. Да не би да стана като онези отвратителни майки, които си делят децата.... Сигурно е от хормоните...

Виж целия пост

V

Ентусиаст

# 55 30 авг. 2021, 22:47 ч.

Мimsi111, и аз като бях бременна с второто си дете се чудих дали ще го обичам, колкото първото. Мислех си, че не е възможно да изпитам към второто толкова голяма любов, мислех, че несъзнателно ще го ощетявам по някакъв начин... Чудих се как ще си разделя любовта....Ей такива разни мисли ми се въртяха из главата.
После някъде прочетох една мисъл, че любовта не се разделя, тя просто се удвоява. И като родих, разбрах, че е точно така. Любовта се удвоява и си обичаш всичките деца безумно много.

Виж целия пост

И

И аз съм тук

# 56 31 авг. 2021, 08:58 ч.

Добре, че е тази тема да разбера, че и други майки са ги вълнували същите мисли. Отскоро имаме второ дете. Докато бях бременна, гледах баткото и си мислех дали ще има място в сърцето ми за втора толкова силна любов. Има!

Виж целия пост

R

# 57 31 авг. 2021, 15:07 ч.

Моето първо раждане беше кратко, но за сметка на това доста неприятно. Бебето не са ми го давали даже. Измиха я, изписка и си я прибраха. Въобще не сме имали връзка до деня на изписването.

Виж целия пост

V

Ентусиаст

# 58 31 авг. 2021, 17:52 ч.

Когато бях бременна с първото ми дете, случайно (а може би не 😉), ми попадна една книга: "Танцът на майката" на Хариет Лернер. Страхотна книга. В нея авторката е описала всички свои вълнения, страхове, емоции, свързани с майчинството. Почувствах се все едно някой ми е отворил мозъка и е написал, всичко, което ме вълнува. Препоръчвам я на всички майки.

Виж целия пост

D

dark magnolia

# 59 31 авг. 2021, 19:44 ч.

И мен по време на втората ми бременност много ме терзаеше дали ще мога да заобичам второто. Голямата сама без ничия помощ си я изгледох и не можех да си представя още едно дете до нея. Но всичко стана постепенно. Любовта към детето не се случва от първата секунда, тя се развива постепенно.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Коклюш

941
8

Детско здраве

Проблем с баткото.

1 207
2

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Как се адаптира бебе при 10 часова разлика?

964
9

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.