Ваканцията след ОСМИ клас - част 5!

Разочарован е,но не много. Аз ще се опитам да отидем двамата с него още няколко дни на море през септември на нашето си място.
За момичетата коментарите на големия са следните- като започнели много да му пишат, почвало да му омръзва. Задавали безсмислени въпроси като "какво правиш" и т.н  Явно не се е влюбвал досега.

Къде четеш това?
Според Плана:

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2021/07/22/threa … t_brief_final.pdf

https://m.24chasa.bg/novini/article/10089690

Планът май съвсем го забравиха, мерки никой не налага.

Вчера някакъв зам. министър на образованието се е изказал така.
Хора, трябва нещо да се направи. Вече има ваксини. Който го е страх, да се ваксинира, който е възтастен, да се ваксинира, който е учител и иска дО, да се ваксинира. В смисъл кой и защо пазим и до кога? Няма да се промени абсолютно нищо. Това няма да изчезне. Ваксините стопират смъртността, без смъртността какво да я дундуркаме тази болест? Не е честно е малко да св каже, не е човешко вече.

Вече играхме филма с даването на невярна информация от "фактори". Този зам.-министър е като директора на Столичното РЗИ.

Оф, хайде след 2 дни мъжът ми да каца в България, че усещам как скоро ще сме пак в червено. Дори се чудя, дали да пращам детето при майка ми във Варна.
Лагери в неговото училище няма, ни по успех, ни по нищо. В сайта пише само за поправителни сесии. Тук всичко върви бавно и лежерно, на други обороти. Докато свикна, че не е нервозно както в големия град ми беше много странно. Родителска среща ако има , тя е след 15 септември, всеки учител си казва по какъв учебник ще учат пак, чак когато започнат, ще започне групово събиране на пари за учебниците по английски... И така към края на септември в най- добрия случай ще имаме учебници по всички предмети. Колебая се дали да купувам нова раница. Тази е от 6 клас, но миналата година е почти неизползвана, а тази ако се използва, ще бъде товарена яко. Същото е и с дрехите. Младежа вече минава 180см, всичко е късо, омаля си от седене в гардероба.

Това с бабите взе сериозно да ми писва. Хич не ми допада тяхната "грижа"! Да лишиш възрастните от контакт с деца и внуци е по-страшно от заболяване.Смята ли някой,че когато бяха болни у дома аз съм се скрила в друга стая и съм ги оставила сами? Та това са децата ми и няма сила,която да ме спре.Живея до старчески дом от 88 година и наблюдавам години как страдат и как се мъчат да скрият това,когато някой дойде да ги види.Преди да построим кооперацията ги канех редовно в двора на кафе,да си наберат плодове или зеленчуци.Да лишиш възрастните с грижа за здравето им,да ги изолираш е нещо ,за което трудно намирам думи.При това защо отново не виждам адекватни действия и решения на проблема.Отново започва психологична атака от екрана и съм бясна .Вчера слушам от един мастит специалист как "не трябва да се плашат хората " и т.н.Защо ли си спомням как същият този "загрижен" почти две години чертаеше само черни перспективи и всяваше страх и паника.Пълно лицемерие и наглост.
                        Преди малко чета за "ароматичната" девойка и се чудя за какво става дума и какво всъщност значи.Е,по някое време включих ,че е "аромантична".Е, и това силно ме притеснява.Да лишиш децата от романтичност,от прекрасните изживявания през този период от живота им е нещо ,което отново ме притеснява и то много.Затворени,изолирани и.....резултат след време асоциални единаци.Доказан минус на ДО.За него обаче ще се присетим доста късно когато може и да няма как да се коригира.
                       Люба, не разбрах кое е ужас? Това,че иска да стане спортен журналист или раздялата с аромантичната девойка.Нека мечтае младежът.Синът на моите приятели ,за които ви писах вчера,от малък се опитваше да пише спортни коментари и беше насърчаван от дядо си и вуйчо си.Мама и тате не бяха във възторг ,но вчера с гордост ми разказваха къде и с какво точно се занимава.Така,че в мечтите няма нищо лошо.Понякога се сбъдват въпреки съпротивата на родителите.Лошото в същност е ,че покрай коментарите не виждам девойка ни романтична,ни неромантична ,а времето си тече.Млад ,умен и възпитан младеж,а нещо в личния живот куца.Ами трудно възприемам подобни отношения на неговата възраст.И вчера си повтаряхме,че "за мъжете не е толкова страшно",но след време сам в живота изобщо не е нормално.

При нас известие за безплатния лагер има на сайта на училището,както и е пратено съобщение но само до учениците в школо...Написани са и критериите,като сред тях точките не са само за успех,а и за класиране на общински или национален кръг на олимпиади и др състезания,точки получават и деца,отглеждани от един родител или от многодетни семейства,както и деца,боледували ковид-всичко е написано точно и ясно,за да няма сърдити.

По повод дрехите точно снощи си говорихме с ММ дали да купуваме нови за Митко. Ами ще се въздържа за момента. На първо време има, а ако и не ходи на училище може и да не му трябват нови. За лагера във ФЕГ – оказа се, че неговият клас също е бил информиран и е било, който иска. Моят не иска (не е по лагерите) и въобще и не ми е казал. Но наистина тъпо е това, което се е случило и някои класове въобще да не са били уведомени, а и критериите да са различни. Ето и за новите класни. Явно вече са определени и не мога да разбера какво им пречи да ги обявят на сайта. Учебници също още не се знае какви ще са. А за капак подозирам, че точно деветокласниците при нас няма да тръгнат присъствено на училище заради ремонта. Имаме фейсбук група на осмокласниците и там попитам дали не искат да опитаме нещо да направим, за да тръгнат децата присъствено. Ами никой нищо не каза и не реагира. Явно на хората вече им е все тая ДО или ПО. Еми ок и аз пасувам.

Диди, за спортния журналист. Аз знам, че той е за хуманитарна професия и то точно такава, ама мноогоо трудно се става. Особено без подкрепа на мама и тате. Имам братовчедка, спортен журналист, млада, оше 2 курс студентка започна да работи в БНт, даже я пратиха на Олимпиадата в Рио, а беше съвсем младша. Много е способно детето, но то е израснало на пистата, майка му е известна треньорка и познава спортистите, съвсем друго е, а сина, какво, няма такива екстри, нито е бил спортист. Няма шанс. Разбира се, не го спирам, нито му казах нещо, да се бори сам. Поне уж осъзнал, че трябва да учи и да има висок успех.

Мони, сега погледнах и ти видях въпроса. То така като е в коментар на друга публикация не излиза въобще, въпреки, че дори съм ти отговорила на друг коментар, пак нямам известие. Но, ако трябва да сме честни, в онази група си пишем 5 човека 4 от които пишем и тук . Реално ние нямаме полезен ход, поне аз не виждам такъв. Ние дори не сме уведомени, че ще сме ДО, едно интервю по тв, в което дори не се споменава 9ти клас. Не знаем и този ремонт за елинсталацията откога докога ще е. Нашата бивша класна и това не знаеше, защото и това я питах. Ако имаш някаква конкретна идея, кажи да я обсъдим.

Любе, това не е вярно. Съпругът ми беше спортен журналист към момента на запознанството ни. С украинска и българска филология е.  Не е от София. Сам си беше намерил работа, без подкрепата на други хора И се справяше чудесно, пътуваше много. Но в един момент му омръзна и смени посоката на професионално развитие.

О, благодаря, даваш ми надежда 😀😀😀

В СМГ имаше точно в школо съобщение от директора за лагерите с критерии за включване. После вече, когато нямаше достатъчно желаещи го смениха - на всеки който желае. Близначките ходиха края на юни на този хотел платено и се включиха края на юли, началото на август на безплатният лагер. От него бяха по-доволни, водата била по-топла, но и храната била по-разнообразна и вкусна. Сега имаха и за септември предложение отново на същото място, отново по програмата, но отказахме да ги пуснат.
Днес успешно заминаха за Австрия, на езиков лагер две седмици. Докато не излязат вчера антигенните тестове се притеснявах и рефрешвах повече отколкото за резултатите от НВО. Хем бях спокойна като цяло, че са с високи антитела, но все пак. Не бях направила застраховка при разболяване да се възстановят разходите. Точно предният ден се е оказало, че учителката с която трябваше да пътуват е с положителен тест и са със заместник и една тяхна съученичка също излезе положителна.
Не се притеснявам да ги пускам по лагери, надявам се да успеем да запазим максимално близко ежедневието до това от преди епидемията. Все още се надявам, че няма да си позволят всичко да работи и единствено децата да са вкъщи ДО.

Интересна е темата за професионалната реализация. В последно време се убеждавам, че една от сферите, в която е много, много трудно да се реализираш е правото. Деца, завършили с отличие право в СУ са принудени от обстоятелствата  да секретарстват в малки градчета, кога ще се реализират? За какво са учили толкова сериозно години наред...