Предучилищници /Набор 2000/

Венти, ние сме в полудневна в училище /все пак съм си в къщи/, която е под шапката на целодневна детска градина и имаме домашни и извън училищните ни прояви се свеждат до театър или детски празник с децата от целодневната градина. Радват се децата и им е забавно.
Лекси, къде  карате кънки? Аз не съм се качвала от 10г., но съм обещала на Иван да го водя, та се чудех има ли там където ходите организирани тренировки?

Коте, ходим на Славия, но предполагам, че и на Зимния става. Тренировките са събота и неделя от 9 ч. Повечето деца са приходящи т.е. съставът почти винаги е различен. Има 2 - 3 треньорки, които показват на децата какво да правят и придържат най-новите. Обикновенно се събират по 10 - 15 деца. Билетът е 3 лв, а наемът на кънки - 2 лв. Ако родителите имат мерак, няма проблем също да карат . Изрично ме предупредиха на няколко пъти, че на свободната пързалка не става за малки деца т.к. повечето тинейджъри карат доста буйно.

Някой има ли информация какви детски постановки има през ноември в операта? Много искам да заведа Цвети, но все научавам впоследствие. Преди няколко седмици имаше детски балет, но пак не разбрах на време . Имам и мерак да я зеведа на концерт, но нямам идея къде и кога има нещо подходящо. Много обичам да ходя с нея на разни интересни места, така че давайте идеи, моля

Лекси, благодаря за инфото! 
Аз за програмата за деца използвам този сайт. Дано ти е полезен. Явно скоро ще се видим на Славия .

Не мисля да те съдя, но мисля, че малко насилваш нещата. Споделих по-напред в темата, че дъщеря ми има вече опит в предучилищната в две градини по две различни системи. Та значи, в първата имаха домашни, имаха постоянно разни представления, за което учеха роли и им даваха думички, много разнообразни занимания като напр. ботаника - в градината имаха цветя, за които се грижеха; занимания по безопасност на движението, спортни празници и пр. Много бях доволна от обучението. На новото място още много малко съм видяла, но нямат и наполовината от ангажиментите както в първата градина. Разботят по различни програми, та може би и това има значение. Но, не съм съгласна, че трябва да има различен подход при подаването на информацията на децата. Не може още на това ниво да ги диференцираме за това, че едното ходело на уроци, на курс или на не знам си кво и затова е дръпнало, а другите дето нямат възможности -ами те са тъпи и ограничени и що да ги теглим зорлен. Все пак си мисля, че има стандарти в образователната система и те трябва да се спазват. От написаното от теб оставам с впечатлението, че доста призораваш нещата - местиш детето си по-рано на предучилищна, а не с набора си, тъжиш, че няма домашни, а в Алианса има, че в Алианса учат повече отколкото в предучилищната. Още веднъж казвам, не искам да те съдя, но за къде бързаш толкова???

nezistratieva явно съм оставила такова грешно впечатление у теб или пък ти не си ме разбрала добре. Лобирам за няколко неща:
1. Да съм информирана за това какво учи детето ми и обективната истина за това как се справя с материала. А домашните работи са обратната връзка която ние родителите получаваме за заниманията им. Аз съм от родителите който държат да имат контрол над децата си, колкото и усилия да ми коства това при цялата заетост която имам ежедневно на работата си. Не съм от типа родители които оставят децата си на произвола - разчитайки на късмет или кой знае на какво...
2. Абсолютно съм против да се натикват децата в рамки, ако това имаш пред вид под "стандарти в образователната система и те трябва да се спазват". Никога не съм казвала че трябва да диференцираме децата на "дръпнали напред" и такива който поради липса на възможност "-ами те са тъпи и ограничени и що да ги теглим зорлен". Съжалявам ако така е прозвучало, децата както и възрастните имат различни интереси и различни възможности - нали така, не всички сме еднакви и слава Богу. С индивидуалния подход към всяко дете исках да кажа да се открие в ранна възраст заложбите и способностите му и да не се ограничава развитието му в тези насоки за сметка на насилственото постигане на успехи в области, които не го вълнуват толкова.
А що се отнася до преместването на детето ми в предучилищна паралелка - имам своите доводи да го направя, тъй като детето ми не се чувстваше много комфортно в предната си група обградено от деца 9-10 месеца по-малки от нея. Определено виждах че я дърпат назад в развитието й и тъй като нямаше друга алтернатива я прехвърлих във вариантна предучилищна паралелка с деца на възраст между 5.5 и 6 години.
Грешиш ако си останала с впечатление за мен че съм майка, която насилва детето си да е "the best" на всяка цена, ако правилно съм те разбрала от публикацията ти.

Присъединявам се и аз към вашия отбор на предучилищници. Синът ми е роден в началото на 2000 година и повечето му "набори" вече са на училище. Не знам по каква система учат - не е Моливко. Нямат домашни. Не знам как се справя с ученето, но ако имаше проблем госпожите в ДГ щяха да ми кажат. Не може да чете, а мисля, че и не знае всички букви, обаче е весело и жизнерадостно дете и това е най- важното за мен. Мисля по въпроса с какъв спорт да се занимава, но като че ли няма кой знае какъв избор - да не кажа никакъв в нашия квартал. Иначе учи английски  в ДГ и според мен знае много думи - но  разбирам, че в І-ви клас ще почнат пак от начало така че може би ще скучае. Доволна съм от предучилищната в Детската градина госпожите се занимават с тях с много желание и хъс.

а как успявате да накарате вашето дете да разкаже как е минал денят му в детската градина на мен ми е много трудно,измъквасе с това,че нищо не са правили, че не е спал,че не помни какво е ял и такива
и хоп след 2 дни се сеща нещо интерестно и ми го казва ама със закъснение,
това не ме устройва
при вас така ли е,аз мисля,че така губим връзката между нас,споделете,дайте акъл

При нас се получава, но също се случва и понякога нещо важно да разбера дни след случката. Иван си разказва и белите, които са замисляли или направли. Последвалите наказания и др.
Понакога обаче се налага да задавам уточнаващи въпроси - абсолютно наслуки, защото е нормално той да е забравил нещо, което мен живо ме интересува например. А специално за това какво са яли - никога не питам, ако  го е впечатлило сам си казва, но пък ние само закуска имаме в предучилищна.

Аз рядко имам проблем да не и се разказва нещо, обикновенно не мога да се вредя да кажа нещо от нея. Но още от малка гледах така да я свикна да си говорим, аз споделям как ми е минал деня, какво съм правила, баща и споделя, питаме и нея с насочващи въпроси. Пък и може момиченцата да са по-приказливи  .

Моите деца в общи линии разказват. Помага и това, че присъстват на разговорите ми за тях с учителките в ДГ,  с баща им, баба им. Като видят, че проявявам искрен интерес стават доста по-словоохотливи.

При нас е абсолютно същата история, ако въобще ми каже нещо - то е за някоя беля или как някой без да иска я ударил или одраскал... но за заниманията - нито дума. Отново както и при вас след 1-2 дни се казва: "а знаеш ли какво правихме 'УТРЕ'   (бърка вчера с утре  )....", другото нещо което бърка е че независимо по кое време се яде сутрин обед или вечер - то се вечеря...

Ние горе-долу ве4е се справяме с това 4е ве4ер не сервирам "обяд". Ина4е ми разказва деня си преди лягане когато с спокоино и за никъде на бързаме, но обикновенно ми се оплаква 4е децата вдугали много шум, 4е мом4етата се биели, 4е никои не слушал тя какво му казва и т.н. .
 Мен ме притеснява това 4е моята щерка 4еста се превърща в клюкарка - когато види нещо нередно и бърза да съобщи - на мен клюкари баща си, на госпожата другите деца и така и как да и говоря нямам идея

Абсолютно същия случай. Не обича да споделя. Аз го отдавам на рогатия козирожки характер.

Ето с това НЕ съм съгласна ... ние козиризите сме си добрички и всичко си казваме

По въпроса и баткото не споделя по учебните занимания / освен ако не е нещо за рисуване/ , само неща за това кой , с кого,  как е играл ... или ако има някакъв инцидент .

Прекрасни хора сме ние козирозите. 

За портенето - не се притеснявай, ще разбере кога е нужно и кога не. При нас например учителката не търпи да се "изказват".
Обаче за нас се оказва голям проблем, защото във всяка беля сме намесени и се е случвало без нужда да понесе наказание.