Дали ще приеме детето?!

Детето може да не приеме лесно и второ дете от собствения си баща, щото е егоист, нали (няма да дели нищо с братче или сестриче)? Затова всички семейства с по едно дете, да не нарушим рахата на първото!

Тишината в спалнята ражда безумия.

Пише, че са егоцентрични. Не знам защо така негативно го приемаш. Децата живеят в доста враждебен свят и трябва да оцеляват, защото не винаги случват на закрилящи възрастни. Природата им е дала някакви механизми, които несъзнателно ги кара да търсят начин да оцеляват. За мен е напълно в реда на нещата, не подлагам детските особености на някакви морални критерии. Възрастните са тези, които трябва да внимават какви ги вършат в живота си и какви хора вкарват в живота на децата си.

То пък, ако от един ... се раждаха някакви разумия, щяхме да решим въпроса с коефициента за интелигентност.

Имам завършена педагогика и близо 15 години стаж като учител, никога не съм чела или чувала такава глупост.
Ако го бях казала това на някой педагогически съвет, директорите и колегите щяха да ме линчуват.
Това означава ли, че ако някой осинови дете и след една година му се роди биологично дете, то той/тя ще обича повече биологичното и ще му проличи в отношението му към "чуждото".
Ами ако става въпрос за доноски сперма или яйцеклетки и после се появи "свое".
Ти много черно-бяло мислиш, а в живота не е така. Обичта не е логична и не обичаме само хора, с които имаме кръвна връзка и слава Богу, че е така, иначе щяхме да сме егоистични животни.
На мен ми се струва, че защитаваш тази теза не защото смяташ, че друг мъж не може да стане баща на децата ти, а защото се страхуваш, че ти не би могла да обичаш достатъчно други деца освен своите.
Лично мое мнение, базирано единствено на думите ти във форума, без да те познавам лично.

https://www.youtube.com/watch?v=wUwhVUy2uTo&ab_channel=Acci% … HambreEspa%C3%B1a

Толкова за децата и егоистите.

Как можеш да причиниш на едно дете да има второ в семейството освен него, Андариел? Ти май имаше две, затова питам.

На теб мъжа само за кекс ли ти е? Щото аз си и говоря с тях, и други неща вършим заедно.

Да, среща се това с осиновените, при това не е чак толкова рядко, колкото се надяваш - ражда се биологично и изведнъж осиновеното вече не е любоми, дори може да го разсиновят или да го неглижират. В мек вариант просто за него има по-малко от всичко.

Ок, съгласявам се с всичко, както кажете.

Интересно, вкъщи като нов баща мъж, с когото само си говориш ли ще заведеш? Или мъж, с когото основно имаш интимни отношения? Да, основно мъжете и жените са за това, за интимности и на тази база решават да раждат или да живеят заедно. Иначе са съквартиранти.

И аз я питах същото, но  подмина въпросът ми като пътен знак.
Абе тя би правила секс с новия мъж и затова би била щастлива с него, докато децата ѝ няма да се сексат с новия и затова няма как да са щастливи с него. Толкоз.

Леле, това се казва четене с неразбиране!
На мен новият мъж ми е сексуален партньор, а на децата е никакъв. Това, че спя с него не го прави потенциален баща на децата.

Бе ти се разведи първо, после нека животът те събере с нов мъж, влюби се, да минат няколко години и ела пак да напишеш, че не им е никакъв.

За теб новия мъж е само секс партньор за жената, ясно. Е, имай предвид че поне умните жени имат доста по- разнородни взаимоотношения от единия секс с мъжа , когото ще представят на децата си.
100 пъти повтори че жената е щастлива щото спи с мъжа, то ако беше само това дето я прави щастлива в него, няма да и стъпи в къщата и да и види децата.

Получава се нещо много интересно. Значи, живея си с детето/децата мирно и тихо. До момента, в който срещна някакъв мъж и се влюбя в него. Тогава изведнъж моето ново щастие трябва да стане щастие за децата ми. И изведнъж вече те по незнайно какви пътища, се оказват с нужда от мъжка фигура и ново семейство, нов баща (естествено, защото техният не струва, иначе ако струваше, щях да съм с него все още) и непременно тази отчайваща нужда от нов баща ме плесна по челото точно в момента, в който съм влюбена и искам не само два пъти в седмицата, а всяка сутрин да се събуждам в едно легло с новия мъж, и да ядем заедно, и да пазаруваме заедно... и всичко това хепили евър афтър. Чудо на чудесата, ей, как до този момент сме си живяли мирно и тихо и децата не са имали нужда от нов баща, пък сега имат! А утре, когато с този нещо не стане, сигурно пак няма да имат нужда от нова фигура и така до момента, в който отново се влюбя и реша да задоволя насъщната им нужда от трети баща.

Ще те призная, ако отидеш и го напишеш това в раздела за осиновяване. И какво означава "не е чак толкова рядко, колкото се надяваш"? Първо, ти не знаеш аз на какво се надявам. Второ, извади статистика, защото "рядко" нищо не ми говори.
Аз пък мисля обратното, че рядко човек прави разлика между свое и осиновено.

Между другото, понеже говориш за литература и практика, понеже от второто имам малко, ще ти кажа един пример от моята практика.
Дете в 10 клас, за което разбираме с колегите, че взема наркотици. На родителска среща дърпам бащата настрани и много внимателно му казвам това. При което той ми отговаря, че има вече друго семейство, друго дете и няма време т.е. индиректно ми казва, че нищо няма да направи по въпроса, защото си обича "своето" дете повече от "своето".
А майката явно не може да се наложи над тийнейджър, попаднал в лоша компания и праща бащата на родителската среща, с надеждата, че то ще се трогне и ще помогне, но уви, случаят не е такъв.
В такива случаи учителят може да говори, да убеждава, да възпитава, но въздействието му е ограничено в рамките на няколко часа на седмица и освен това има още деца, на които да обръща внимание.
На другата година обаче коренна промяна с детето. Майката си беше взела мъж, тоест втори баща, който беше оправил нещата. Човекът се оказа свестен, с авторитет и подход към детето, започнаха да тренират заедно някакво бойно изкуство, не знам името, но се използват дълги пръти. Даже ми се струваше, че го обича повече, отколкото биологичния, макар според някои хора това да е невъзможно.
Знам, че е голямо изключение, може 1% от вторите бащи да имат такива отношения със заварени деца тийнейджъри, но за това семейство процентът беше 100. Ако майката не беше рискувала и беше мислила като теб, синът и можеше да се озове на някое много лошо място.
Ще кажеш, че случаят на авторката не е такъв. Не може да знаеш. Неведоми са пътищата Божии. Затова и майката решава индивидуално, според както и диктува сърцето. Няма униерсално решение, валидно за всеки човек и всяко семейство, щом си чела учебници по психология, би трябвало да го знаеш това.
Вярно ли? Добре, че ММ не знаеше тази мъдрост, когато след 1 ден чатене, още 4 дена и 3 срещи (без секс) ми каза, че ме обича, а след още един ден и още една среща направо ми заяви, че е взел решение да живеем заедно и че ще се оженим.
А тук се обяснява на авторката, че след 10 месеца чат и 2 месеца срещи, никой от тях не може да е наясно какво иска, особено пък мъжът, защото на мъжете им трябвало много време да решат. Ами гупости са това. Този може и на първата среща още да е решил и за жената, и за детето.

Между другото авторката беше писала още в началото, че детето има нужда от мъжка компания и я търси. Вземи малко и да четеш, вместо да пишеш какво би направила или не би направила ти с твоите деца. Понякога малко емпатия и мисъл и за другите не е излишна.

На мене не ми пукаше, че тати ходи по други лели. Нито ми пукаше, че се е оженил. Исках си мама само за мене.

Най-добрата ми приятелка ужасно се дразнеше, че дъщеря и ходи при баща си и новата и даже се радва на бебето им, а с гаджетата на майка си се държи отвратително и не ги ще.

Нормално е и има обяснение. Жените влагаме много повече време в отглеждането на потомство. Поява на по-малко дете ще заеме времето на мама, а с времето на тати не е точно така.

Не съм единствената, която не би подскачала от радост ако мама ми беше довела партньор да живее с нас. С времето ми хареса да си махам по гащи.


Второто дете е радост за първото и другарче в игрите. Моите са като дупе и гащи и поискаха отделни стаи чак в пубертета, като дъщеря ми иницира отделянето. С дете от друг мъж няма да е същото. Едното ще ходи на ваканции с един баща, а другото с друг.

Не си представям да имам деца от различни бащи и не бих си го причинила.

Opossum, а мъжът ти грък ли е и имаш ли дете от предишна връзка? И на мене много англичани са ми предлагали брак без връзка и секс, още на трета или пета среща, но в България и Гърция, в днешно време нещата не се случват така.