Как да реагирам при изневяра, причинена от най-близкия човек

  • 12 820
  • 112
Не смея да споделя с никой, понеже не искам да натоварвам никой....

От 2 седмици разбрах че човекът с който съм от 10 години ми изневяра и то не само сексуално а и духовно.
Ние живеем в чужбина от около 7 години. Животът въобще не е лесен в чужбина. Тук го няма твоето семейство единствения човек който е до теб е твоят партньор. С него споделяш както грижи и тревоги така и добри и лоши моменти.

Ако бяхме в България щях да го зарежда на мигът. Но тук нещата не стават от днеска за утре. Нужни са страшно много документи за да напусне страната и да приключи човек с всичко. Нужни са и парк, всичко тук в пари.

Незная как да реагирам в момента се правя че нищо не забелязвам. Но докога така. Нервите ми така или иначе ще ме предадът. Шокът за мен е огромен, аз съм сама с него в чужбина незнам защо въобще го прави при условие че заради него дойдохме. Единствения човек който имах беше той, по тази причина се привързах страшно към него. Отделно той е с властен характер и винаги се е налагал. Старах се всички Години да правим нещата според неговите виждания за да нямаме конфликти.

Моят най голям страх беше да не ме зареже в чужбина защото тук нямаш никой на който да се опреш сам си....
Ето сега разбирам че той поддрържа връзка с друга жена.
 Попитах го вярно ли е че поддържа отношения с друг човек. Отговорът беше: Не ти си луда. Седи си на мястото защото като идеш в България ще седиш гладна. Ето хладилника ти е пълен и имаш условия за живот. Теб никой друг няма да те иска ти си на 30 год и Стара. Гледай си кефа......

Това го казва човека с който аз спя на една възглавница. Последно време го гледам вечерно време докато спи и се чудя какво правя с него, кой е този човек, страх ме изгубих най хубавите си години с него. Когато бях млада.
Преди 1 година заяви че той деца не искал. Казах добре, защото така или иначе моята психика е съсипан не мога да се грижа и за дете.

За мен връзката с друг човек не е основния проблем. Проблемът е че сме в чужбина и аз вече не мога да разчитам на него. Щом той си позволява такива неща на повече от 2000 км от родината какво да очаквам от него добро в бъдеще.

Основната му цел е да ходя на работа и да нося пари, това е най важното да нося пари за да не ме издържа той, да оправя домакинската работа.

Превърнах се в един човек без мнение к човек който само седи и чака да му каже как да реагира. Даже в тази ситуация в момента отново седя и чакам той да каже дали ще се разделим защото иска да бъде с другата жена и се стресирвам какво да правя от тук нататък с живота си.

 А реално аз съм тази която трябва да вика и да му смаже наглостта. Но ето мен пак ме е страх да не остана сама в чужбина. Това моето не е живот превърна ме в човек без мнение. Когато години на ред ти се налагат по всички теми и ти позволиш това в крайна сметка се превръщаш в това което съм.Зависима емоционално от опасен мъж.
Виж целия пост
# 1
Зависима емоционално или материално? Винаги има варианти за спасение. Свободата ни е даденост, избора я ограничава.
Отчиташ 10г. от живота си като грешка. Не си с доживотна присъда. Трябва да споделиш с родители или близки, които биха ти оказали адекватна помощ.
Виж целия пост
# 2
Проблемът е че сме в чужбина и аз вече не мога да разчитам на него.
Кои сте вие - сме? Ти и кой, нали дете нямаш?
Кое му е сложното да се прибереш? Или му вярваш на глупостите за гладна, боса и на 30 престаряла?
Виж целия пост
# 3
Направи всичко възможно да се прибереш в България. Едва ли е толкова трудно. Потърси помощ и пари от близки и роднини. В България има достатъчно работа, може да започнеш каквото и да е на първо време и после да търсиш по добро място. На 30 си още млада, имаш много добър шанс за семейство, но трябва да действаш веднага и да не губиш време.
Виж целия пост
# 4
Имаше един видеоклип, в който един човек хващаше в изневяра партньора си и вместо да крещи, да се натъжава, седна върху дивана, отвори си телевизора, все едно, че нищо не се е случило. После партньора, който изневеряваше, почва да вика и крещи, как може да не реагира, как може да не страда и т.н.
Нормално е човек да страда, но е важно да си студенокръвна. Най-голямото отмъщение е да го игнорираш и напред.
Всичко е урок в този живот , научи нещо от него, приключихте и живота ще ти предостави по -добър от него, трябваше да се случи това нещо, защото не те заслужаваше...
Виж целия пост
# 5
Нито си стара , нито си роб . Решетките са само в твоето съзнание .
Виж целия пост
# 6
Зависима емоционално защото той много добре знае как да ме манипулира и материално в чужбина, защото в момента на Корона не работя пълен брой часове.
Родителите ми са вече възрастни и няма да могат да ми помогнат само ще вдигнат кръвното. Това няма да помогне трябва да се справя сама защото така или иначе те не искаха да идвам с него в чужбина.
Честно казано му вярвам че съм Стара, когато ти се повтаря всеки път при скандал почваш да вярваш вече а пазара на труда в Бургас не може да е толкова зле.
Виж целия пост
# 7
На 30 стара? Хахах
Ами чакай още десет, двадесет години, работи, носи му пари,чисти и готви, ако това е "кефа" за теб според него...
 
Виж целия пост
# 8
Много е смачкал самочувствието ти. Работиш, имаш доходи, млада си, а в същото време според него си зависима и ще гладуваш. Готвиш и му слугуваш , а вече си натоварени и емоцианално с тази изневяра.
Не бих останала и минута при този човек, не си погубвай живота и ти. Дете той не иска, а ти? Намери начин и се прибери в България, тук са близките ти и твоят дом. На улицата няма да останеш.
Виж целия пост
# 9
Изневерява ти от 10 години, в чужбина сте от 7? Знаеше ли преди да заминете?
Виж целия пост
# 10
Абе, тоз твоя не може толкоз да ти е промил мозъка? Каква стара????
Животът е пред теб.
Това ли заслужаваш? Обиди и слугинаж? Толкова ли нямаш малко самочувствие?
Как да реагираш ли? Ти сериозно ли питаш? Чакаш царя да ти разреши да дишаш?
Я си обирай партакешите и го наритай!
Ще се справиш! Ако не опиташ, няма как да разбереш!
Виж целия пост
# 11
Защо те е страх да останеш сама? Не знам къде си, но ако се отделиш и продължиш да се работиш социалните ще ти помогнат. В България винаги можеш да се върнеш, но ако нямаш образование трудно ще намериш добра работа. Помисли си добре. На мен ми звучиш така, сякаш имаш някакви психически проблеми. Потърси специализирана помощ!
Виж целия пост
# 12
Изневерява ти от 10 години, в чужбина сте от 7? Знаеше ли преди да заминете?
Казва, че е с него от 10г., а преди 2 седмици е разбрала, че й изневерява. Явно не е на себе си и се нуждае от друга гледна точка защото нейната е напълно замъглена.
Виж целия пост
# 13
Със сигурност няма да остана на улицата имам живи родители и място където да живея.
Но право в десетката направо ми сасипа психиката този човек. Самата аз вече не знам коя съм. Докато работех на пълно работно време той си ходеше на курсове по език а аз тъпата работех като луда в един ресторант и се прибирах по нощите сама и се крие зад дърветата понеже имаше пияни мъже по улицата който ме стреснаха.
Отчитам цялата ни връзка като голяма грешка. Той ми смаза психиката. Деца искам но не от него не мога да си го представя като родител това ще е адът на земята.
Напълно нормално след живот с подобен човек да съм психически неасекватна
Виж целия пост
# 14
Защо ли всеки път е един и същ сценария - родителите все не могат да помогнат, кръвно вдигали, възрастни били за жалене и т.н. На 30 години си мислиш, че си живяла и видяла повече от тях.
Емоционално си стъпкана, а очевидно си материално зависима от него, а не ти се ще да се сбогуваш с някакви си там привилегии, които имаш сега. А да, ама нали щял да решава, така че искаш или не ти е време за избор и на теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия