Страхът на мъжете от обвързване. Истина?

За мен ли става въпрос?
Изобщо не е липса на емоционалност уравновесеността. Нито нейната липса е израз на някаква чаровна емоционалност, напротив.  Емоционалната неуравновесеност е абнормалност и на мен не ми е приятно да комуникирам с подобни хора. Интересни не са ми в никой случай. Не и с тази си специфика.
И си говорим за близки отношения - съпруг, приятели - такива, които си ги избираме ние, не за служебни такива. Това са си моите критерии. Всеки си има негови си. Най-много ми допадат, както писах, хора, които не  натрапват своите на околните. Допълвам - и тези, които не осъждат чуждия избор, особено когато той не ги касае. Изключително приятни са за комуникация и съжителство. Поне за мен.
Скуката е състояние на личния дух. Психологическо състояние на даден индивид. Не помня да ми е бивало скучно често. Ако ми е бивало - никога причина за това не е бил някой друг.

Мислиш, че и сред приятелите си са такива, Andariel? Дори проф.етикет изисква елементарна култура на общуване.
Забелязала съм, че неуравновесените и лабилните доста се дразнят от противоположносите. Дължи се на комплекси и липсата на качества и самоконтрол.

Ами равни са да. За мен хора, които имат унифицирано поведение постоянно отиват към психопатиите или просто са с много тесен ум/светоглед. Това говори за привиден контрол, защото на нормалния човек му е ясно, че не винаги може да се владее и да е един и същ. Нарича се изтласкване този опит за умереност. Това не е нормалност, да напъхваш всички ситуации и емоции в 1 коловоз.

В практиката ми често съм чувал хора да бъдат определяни като "скучни".
По-интересното обаче е, че в повечето случаи, тези, които са ги определяли като такива, са били точно типаж, имащ проблеми със задържане на вниманието си на едно място за по-дълго време и който очаква някой да ги развлича, защото им става бързо скучно и, най-вече, защото те не могат сами.

Хубаво е когато някой тръгне да проектира мислите си върху другите, първо да се увери не на 100, а на 200% в това, което мисли, защото в противен случай с подобни изказвания рискува най-вече да стане смешен.

А нужно ли е да си изливаш емоциите и неуравновеността пред непознати?
Неразгадаването на стандартни отношения е личен проблем.
Навсякъде е неприятен отегчен, истеричен или негативен персонал.
Неслучайно има терапии за овладяване на емоциите- гняв, скръб и т.н.
Скандалжиите в блока са неглижирани от всички. Не защото са уникални, със своята посредственост и експанзивност. Нарушават хармонията на останалите.

Чудя се - дали на авторката на темата би ѝ хрумнало още в началото, че е ритнала неправилния кошер?
С какво се започна, а с какво се продължава ...
Ама той, живота, си е такъв - всеки от собствената си камбанария каквото вижда и решава, че "Това е света, друго няма!"
Аман от обобщения, които са базирани само на лични изживявания!

Уравновесеността също не е еквивалент на "унифицирано поведение". Тя е умението да не се изпада в крайности - като емоция, като поведение, като изказ. Изключително ценно и полезно качество.
Човек може да се самоизразява чудесно и без да е в унисон с целия свят /това е и на практика невъзможно/, без да е емоционално лабилен. Дори последното би му било пречка в изразяването.

Да.
В определението за скука попада точно това - състояние да духа, характерно за човек, който... трудно задържа вниманието си. Затова и напомних, че тя е състояние на духа на човека, който изпитва отегчение, а не последица от нечий чужд характер.

Защото такива хора де факто няма. Аз дори в лудница съм виждала напълно нормално изглеждащи хора на вид и поведение, а с реални психически отклонения. В обкръжението си рядко виждам или общувам с подобни хора – неуравновесени, груби, "изливащи емоции". Къде ги срещате постоянно тези, за които говорите не знам. Може би проблемът е в гледащия. И правя препратка с нормалността – нормално е да си адекватен. Да знаеш в коя ситуация как да постъпиш и реагираш, а не да си равен.

Няма скучни хора, има скучни на мен хора. Както със сигурност аз съм скучна на някои хора, а тези които са скучни на мен, са супер интересни на други. Попринцип с порастването и узряването, човек спира да взима лично такива неща.

Нормално ли е да разкриваш цялата си същност пред всички? Не. Има си подбор и предпочитания.

В реалния свят всъщност повечето хора си се държат най-често нормално - уравновесено и прилично, съобразно нормите на обществото, в което живеят.
Колкото по-чести и сериозни са отклоненията им от нормата, толкова е по-трудно съжителството с тях, респективно - те няма как да създадат И задържат дългосрочни отношения.

С първата част съм напълно съгласна. Но това не ги прави нормални. Нали това опитвам да кажа. Зад обществената норма не знаеш какъв човек стои, с какви емоции.

С втората част – не. Зависи на какви хора ще попаднат. Някои хора си допълват неврозите и си живеят чудно цял живот. Шарен е живота. За един 1 нормално, за друг друго.

Щом влизат в общата представа на обществото за норма на поведение - да, това е част от нормалността им. В случая уравновесеността на изявите е част от общата представа за норма. Емоционалните отклонения, в зависимост от тяхната сила и честота, са елемент от официалната квалификация на видовете емоционални и/или поведенчески разстройства. Които са болест, дори по медицинските стандарти. Май бяха към F92 - 93 по МКБ.

Неврозите не се "лекуват" взаимно. Не бих препоръчала подобно лечение.

Всъщност патоголииге също могат да направят дългосрочни отношения - насилието и двойката насилник-жертва са идеална такава двойка - при тях може да продължи цял живот тази здрава връзка. Може да е порочна, но е издържлива. Какво като единият е с отклонения? Може ли да направи връзка - може. Може ли тази връзка да е десетилетия - може. Всички познаваме поне една такава двойка.

Не знам защо някои така започнаха да повишават тон.
Мен така наречените уравновесени нещо ме напрягат, защото не проявяват почти никакви емоции, все едно с тях си в безтегловност 0 не знаеш за тях кое е горе и кое е долу.  Особено ако са ненатрапващи се.
Сега се замислих, че всъщност имаме голям парадокс - в изкуствения интелект и особено при хуманоидните роботи, много искаме те да проявяват човешко поведение и емоции. Но към момента са успяли да докарат нещата до някакви подобия на мимики, премигване и физически леки движения на лицевите мускули, очите и накланяне на главата. Но поведението им е ужасно уравновесено - ненатрапчиви, отговарят само това, което си ги питал, много учтиви и услужливи. Но не ги искаме за приятели и партньори, защото у тях няма спонтанност. Затова предизвикателството пред учените е как да програмират нещата така, че хем да има някаква почти човешка спонтанност, хем да е предсказуема и да не навреди. А в живота все искаме уравновесени и предвидими, все едно искаме роботи, които да не създават проблеми, пренебрегвайки онази част от формулата, в която имаме една променлива, която може да заеме всякакви стойности на случаен принцип и да промени резултата.

Анди, чудесен пост. На същото мнение съм. Живот и душа нямат да си го кажем.