НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6

Анастасия спря нощното хранене в 7-мия месец, после имахме сериозни откази в храненето през деня и единствената алтернатива е да я храня нощем (тогава не отказваше). Върна го за 2-3 месеца и после го отказа сама.

Съвет не мога да ти дам, Дух, знаеш, че моето дете си е много злоядо и за нея е плюс да не ѝ давам през нощта 😅
Знам колко е изтощително недоспиването, но и това ще свърши. Все някога 🙄

nunu,честито отбиване. Направо ми вдъхна надежда, че и при мен може да се получи без големи драми.
Аниня, сори, че давам акъл без да имам опит с яслите, но според мен е по-добре да питаш как се справят октомврийки и септемврийки, ноемврийчетата май все още не са тръгнали на ясла. Доколкото помня, Ади беше проходил, нали? Обикновено това им е главният аргумент да не ги взимат рано. И други майки са ми казвали, че са им върнали тодлърите от яслата, защото не могат да ходят, явно е неписана практика в някои заведения.

Нуну, аз съм чувала, че някои жени разреждат постепенно млякото докато накрая стане само вода. И май и аз така ще опитам. Съвсем да махна от веднъж няма да мога, признавам си, няма да ми издържи психиката да го гледам как жално плаче

Определено е доста тежка гледка. Въпреки, че малко рева моята кокошка ( както я наричам  ) беше трудно да издържа. Особено като знам, че реве за нещо, което мога да ѝ дам, а отказвам е трудно психически.

Misery, Lily, съгласна съм с вас! Дагни, благодаря за подробния отговор! Ади ще е в 77 "Ханс Кристиан Андерсен". Води се хубаво детско заведение.

Лили, в мое лице не си останала неразбрана, друг път също съм хващала сходност в мисленето ни.
Misery, оценявам, че се включи с коментар, въпреки че силно избягваш това. Ади още е понастинал, та като се оправи, ще ти пиша.

Рози, чела съм за здравето на децата, доводите не ми бяха нови. Предполагам нещата ги написа, защото са в твоята професионална сфера.

Да, решението е взето, затова само по здравословни причини може да се отложи (пу-пу, да не става) и не търся доводи за и против. От друга страна, ако не беше пандемията, сигурно щеше вече да е започнал ясла...
За късмет, Ади ходи, та чак тича, от рано проходилите деца е. Абсолютно стабилен е, добре, че върви напред в много отношения.
Сестрата в яслата има опит, но подозирам не ѝ се занимава, което не е оправдание. Като спря да ме отказва, споделяйки "чисто като майка и баба", като разбра, че не ѝ звъня за мнение, започнахме по същество да говорим. Ако Ади не можеше да ходи и бях в невъзможност да го гледам, то ясно, че щях да искам писмено да ми откажат и т.н.

Спомени от градини и училища всички имаме и разнородни. Травми от детството и от родителите всички по някакъв начин имаме, явно, че важното е съзнателно да не травмиране децата, но фактът си остава, че всички имаме да "чистим" неща от детството си.

На ясла не съм била, мисля. От първата детска градина помня относително доста. Не харесвах учителките (много строги), но харесвах децата. Семейството ни се премести в друг град и трябваше последните седмици (или месец?) да реша дали да си остана вкъщи или да си доизкарам на яслата - помня как бяхме в градината с майка ми и госпожата, за малко от притеснение да кажа да остана на градина, но се усетих какво би означавало и се престраших да кажа, че предпочитам вкъщи. Помня чувството (не ми е травма)
В новия град тръгнах на нова детска градина (последната година преди да се започне училище). И бях от децата, които първи отиваха и последни ги взимаха. И бях единствената, която сама ходеше до градината и не разбирах защо мога сама до там да ходя, а не ме пускат от градината сама да се прибера вкъщи. Нашите много рано трябваше да тръгват на работа (преди 7:00), та майка ме е била научила как като застанат стрелките на часовника, да изляза и да тръгна. Как не съм си лягала да спя, не мога да си го обясня и до днес, като знам каква съм поспалана От вкъщи до градина са половин километър. За сравнение с първата градина тук учителките бяха добри, а децата гадни (с единия изключение).
Честно казано, нямам лоши спомени от това, че не бях като другите и няма кой да ме води и взима рано. Понякога брат ми (4-ти клас) ме е взимал от градината, като само веднъж е забравил да ме вземе.  А това, че не е редно да се дава на дете, е друг въпрос, който явно никой не си е задавал. Майка ми е казвала, че понякога госпожата ме е взимала с нея у тях, за да затворят градината и да си свърши нещо. Не знам как са се стиковали, защото нашите работиха на място, където няма и директна телефонна връзка с тях на местоработата. Може би с бележка на вратата на градината, и майка ми не помни.
Да, тогава вече съм била голяма, не яслена възраст като Ади. Но и тогава имах трудност да ги разбирам, защото нищо не им разбирах на местния говор, плюс абсолютно всичко ново. Ако трябва да назова нещо като травма, то нещото всъщност е материално и, за щастие,  като цяло съм си го постигнала. И си го знам, че ми е един вид травма, защото съзнателно през живота си знам какво искам и си работя в това направление и съм удовлетворена.

Всъщност мога още да напиша неща, от които ще излезе,  че майка ми е най-лошата майка на света,  а всъщност винаги е била много грижовен, обръщала ни е много внимание и ни е подкрепяла.

А усещате ли как все всичко около майката се върти? И не само защото тя е основният грижещ се за детето в началото. Според мен, защото масово бащата основно е съпруг и след години става татко, по възможност само в по-лесните моменти.
(Това за бащата го пиша  в общия случай, не за моя конкретно!!!)

Не споделям с вас чужди житейски случаи, защото би било доста едностранно и субективно от моя страна.  И някак си мисля, че има множество нормални хора, въпреки ранното им отдаване на ясла. А и тук говорим за дете на 1 година, не за бебе на 6-7 месеца например.

Тъжно е, че пускането на ясла се разглежда от околните като изоставане на дете. Или че са сбъркани ценностите на майката. Особено това с ценностите - нещо толкова субективно...

В интерес на истината винаги съм била на мнението на Лили, но последния пост с колата аз лично не смятам за вярно, поне за мен самата. Ще се изразя с примера - ако съм решила да купувам кола и колеги (тук визирам не много близки за мен хора, с които в случая се налага да общувам на работното място) ми кажат нещо, което ме усъмни в моето мнение ще го споделя с мъжа ми (човек близък до моето мислене и мнение). Той е човека, който би променил мнението ми.
В случая с децата - имам една позната тук също с ноемврийче, с която си лафим в парка. Та ако тя ми дава съвет за детето ми не бих го мислила много, предвид, това че не мислим еднакво и не ми е близка. Но ако някой тук ми даде съвет (тук визирам само няколко човека, с които си станахме по-близки) определено ще помисля.
Факт е, че тук наистина никой няма опит с яслите, освен май Ро3и и Иванамар. Хелинор си сподели, че не го е пуснала още баткото. За нас останалите остана само да изкажем мнение, което пък май и не се искаше. За съжаление тук сме със свобода на словото и всеки може да каже каквото си мисли, а кой ще го приеме или не вече е личен избор.

Аз съм живяла на село и сама се прибирах и от училище и от градина. На ясла съм била само 1 година и то след 2г, като ме е гледал баща ми. Той е работел нощни смени, за да може майка ми да работи. Сещате се, че са били финансови причините, но пак не са ме пуснали по-малка. (Не искам да обвинявам никой тук, ако на мен ми беше излязла същата възможност като нейната тогава, а моя не може да го гледа и в частна щях да го запиша). Въпреки, че на село се познаваме всички, а едната учителка е съседка. Ходех с удоволствие и на градина и на училище, с мен са си тръвали и по-малки съседчета. Имах и любими и строги учителки, но пак обожавах да ходя.
Но аз лично, макар и градината да е в съседния блок, не бих позволила на детето ми да се прибира само. Вече не живеем в миналите години, живота е много по-различен  Доколкото знам вече и със закон (до 2 клас мисля) задължително се подава декларация кой ще вземе детето, било то и съседката, но задължително да е над 18г.
 
И както сега е модерно да се казва: Всеки сам си приценя! 😂

Цвети, с примера исках да кажа, че когато човек поиска съвет, вместо да му се отговори конкретно по темата, почват да се носят води от 9 кладенеца в 10-ти. Естествено, че ще се консултираш с близък човек и ще си вземеш сама решението, никой не може да го направи вместо теб. Визирах нетактичността у хората.
Съветите сами по себе си са хубаво нещо. Но е добре да са поискани и конкретни по темата. Във всеки случай, не бих се разсърдила на никого, ако ми каже просто "Не знам, не мога да ти помогна с това. Мога обаче с друго, ако искаш."

Anninya, много съм съгласна с това, което каза за майката. Според мен най-важното за отглеждане на щастливо дете, е семейната обстановка да е ок. Ако в семейството е хаос - и най-добрата частна детска не може да закърпи положението. И обратното, ако детето е отглеждано с любов и грижа в семейството, дори в смотана държавна детска, пак ще си е добре. Това си е моето мнение.
Успех с яслата и бързо адаптиране на Ади.

Ей момичета, много се радвам, че така сте се активизирали. Някак покрай грижите за децата, забравихме за нашата си тема.
Георги проходи преди 3 дни, правеше 3-4 крачки и сядаше. Мислих,, че скоро няма да проходи, но си се пусна от раз и си обикаля доста стабилно сам. Храни се много добре, с ръце плодове, бисквити солети да, но лъжицата я пипа и като попарен я пуска. Ние обаче не се храним с него на масата, той винаги яде на стола си, а ние когато той спи, което смятам, че забавя процеса.
Той беше изцяло на кърма и на 1 г го отбих изцяло. Беше останало само нощното кърмене,но явно е било за успокоение. Пробвах с гушкане и обикаляне на стаята, за седмица се получи. Бях готова, а и той явно.
Яслите, ах как не съм се информирала подробно все още, но мисля да е като навърши 2г. Макар , че искаме още едно, така че ако станат бързо нещата, може би няма да го пусна. Смятам, че е много важна социализацията и там тя се развива, а и виждам че с мен му става скучно вече, колкото и да се стремя да разнообразявам ежедневието.
Как ви се отразява майчинството?
За мен това е време в което мога да помисля и за себе си, даже успях и хоби да си създам , а никога не съм имала преди това.

Мамси, я сподели за отбиването малко повече.
Често ли се будеше, сега буди ли се още?
Че и аз ще се мъча скоро да го спирам с надеждата, че ще спи малко по-добре. Обаче ме притеснява, че вместо да го кърмя насън, ще се налага да го друсам по цяла вечер...

Пистачо, не смея да се похваля.... Но да, спи по цяла нощ вече, но може би от 1 седмица. Аз все още правя грешката, както докато го кърмех, когато се размърда през нощта да го взема при нас. Та честно казано една вечер си направих експеримент, това беше преди вечерното заспиване. Не му дадох гърда, а той и не си и поиска. Реввв, не бях готова аз явно, а той вече да. След няколко дни пробвах и през нощта, като се събуди, почва да реве, защото иска гърда. Будеше се по 2-3 пъти, а само
веднъж сучеше. И така няколко дни обикаляхме стаята по 30 ч да се успокои и да почне да се унася и го слагах пак при нас. За седмица всичко приключи. Но трябва да се чувстваш готова, а и да не си преуморена в този период, за да имаш сили да изтърпиш накъсването на съня ти. Сега вече по цяла нощ спи в кошарата си, рядко към 5 ч го взимам. Пу Пу

Супер, Мамси, радвам се. Стискайте палци, от снощи и ние почнахме 😃.
Спа 13ч, през които се буди 4 пъти. Единия път в 20ч баща му го приспа на ръце, а останалите си беше с мен в леглото, но вместо гърда, давах биберон. Мина чудесно, не е ревал, не съм го разнасяла, повъртяваше се малко и си заспиваше. Ще продължавам така, дано да почне по-малко да се буди. Ако се получи, ще пробвам вече да го преместя в кошарата, че той не е спал там откакто беше на 2-3 месеца.
Попринцип вечер заспива сам на леглото до мен, но само да го сложа в кошарата, се почва страшен рев, дори и през деня не мога да го оставя за пет минути в нея. Това не знам как ще го оправим.

Аз пък обичам такива дискусии, като в примера на лили дев.

Понякога е доста досадно, да, защото сякаш другите искат да те разубедят, но аз го приемам като изразяване на мнение. Нищо повече.

Все пак основно решението се взима в дома и, да, най-важното е как се чувстват майката и бащата.

Иначе, аз пак да си кажа, опита ми с яслите е покрай наблюдения, посещения и ученето ми, за съжаление. Но пак смятам, че стига. Каката не сме я пускали нито на ясла, нито на градина. Сега се сблъсква със системата в училище.

Иначе на мен майчинството ми се отразява чудесно, уникално добре се чувствам , само не и през зимата. Какво ги правите дребните в това време? Аз едвам се насилвам да изляза и, ако не е във времето им за спане, обикновено е ад под небето. Махат шапки, събличат се, като ги пусна да ходят нервничат с толкова дрехи и обувки..... Ще ходим на закрито. Оня ден обиколихме входа...

Ние излизаме, стига да не вали. Ако е приятно времето, стоим навън с часове и си минава денят. Ако е студено, го завивам е количката, обличам се добре и обикаляме поне 1 час.
Имаме си група от 5-6 майки, живеем на 5-10мин една от друга и децата са с разлика от няколко месеца. Ходим си на гости почти всеки ден, децата играят, ние пием кафе.
Аз мисля, че това му е достатъчна социализация за сега. Много обича хората, постоянно се усмихва и маха на непознати, постоянно гушка децата и майките им 😁

На мен пък ми е приятно да си стоя вкъщи. С годините усещам, че ставам все по-голяма домошарка.😀 Преди време една позната жена ми каза: "Като бях с малко дете и много ми харесваше да се развали времето. Казвах си, че най-накрая имам извинение да си остана вкъщи, защото иначе се чувствах длъжна един вид да излазя. Та, как няма да изляза с детето в това чудесно време." 😉😃
Малката засега е кротка, забавлява се сама. Е, мрънка си, когато й е скучно..
Навън още не е ходила по земята. Едва преди няколко дни я забелазах, че прави по две-три крачки без никаква опора.
За съжаление не се среща с деца и това е голям минус. Надявам се напролет да започне полека социализацията по площадките.

О, и аз съм домошарка, най-любимото ми място е вкъщи. Обаче с малко дете (поне с моето, де), ми е трудно. Имам нужда от възрастна компания 😃, а и малкият много обича да е навън и да дивее. А вкъщи дните ми се струват безкрайно дълги. Навън и с приятели времето тече по-бързо.