Истанбул [тема 55]

Caroline_Bingley? Опитах се да отворя профила ѝ, за да го покажа на Майя и се оказа, че не съществува такъв потребител.

Майя, последна Caroline_Bingley се снима в кафенето. Ако искаш прегледай тази тема за нейни публикации. Със сигурност писа доста подробно. Все пак страниците не са много - само 20.

Момичета и момчета, привет🌹
Ще бъде мнооогоооо дълго, за което се извинявам.
Надявам се разказа ми да донесе добро настроение и поне за малко да се пренесете в любимия ви град.
Ще се опитам да поразкажа днешния ни 1 ви ден в Истанбул.
Тръгнахме 21 часа от Ихтиман.
На границата минахме много бързо, и на двете. Само два-три автобуса бяхме общо.
В 5 и 20 Истанбул ни посрещна пристихнал и със сутрешния намаз.
Аз обожавам да слушам молитвите. Не мога да го обясня, защо така ми харесва, но много обичам.
Бях заспала и се събудих малко преди да слезем.
Още нощен, с цветните си знамена и първата джамия, която видях ме плени.
Имахме огромния късмет веднага да ни настанят в хотела и от 5 и 30 до 7 и 30 си поспахме. И добре, че така стана, защото в автобуса спахме има-няма два часа и бяхме доста изморени.
Не знам как щяхме да изкараме предстоящия ден ако не бяхме спали поне малко (който ден беше страхотен и много ползотворен).
Всичко видяхме, че и отгоре, беше много лесно, добре, че имам много оправен мъж.
Около 8 часа хапнахме бюрек в близка закусвалня до хотела където ни посрещнаха много топло.
Аз с картоф, ММ със сирене. И беше уникално вкусен, още го мисля. Скоро няма и да го забравя и сигурно пак ще ям😀
Пихме и кафе. Аз турско, че много го обичам, ММ еспресо.
Знаеше мъжът български много добре, похвалихме го.
Донесоха ни кафето, усмихнати, казахме им, че утре ще дойдем пак. Много бяха готини. Това много им харесвам на турците-любезни са и приветливи.
Утре ще ям там баклава, че имаше много видове и ме изкушиха.
Оттам до метрото заредихме Истанбулкарт и се върнахме в хотела да ни ги активират, 5 минути работа.
И оттам Сюлеймание. Чистеха с прахосмукачка вътре, 8 часа, няма никой, красота.

Обиколихме двора, тихо, спокойно. Хората наоколо още отваряха дюкяните и миеха улиците и метяха.
Насладихме се на гледката, снимахме се, отидохме при тюрбетата.
Там беше първата неприятна изненада-на Хюрем Султан тюрбето беше затворено. А това беше едно от нещата, които много исках да видя.
Поне Сюлеймановото беше отворено и влязох и разгледах. ММ каза, че туй не го вълнува и няма да гледа гробове. И се изнесе, аз постоях, мислейки си колко история, векове назад съдържат тези места.
Решихме, че ще се върнем после пак да проверим дали ще го отворят, защото беше много рано още.
Влязохме в джамията, само ние си бяхме и хората, които я поддържат, с две деца.
Да ви кажа отвътре не ме впечатли-джамия като джамия, но отвън е величествена и много красива. И двора разгледахме.

Продължихме към студито за снимки, Taht Istanbul, което е малко надолу в уличката, на 100 метра от Сюлеймание.
Голям късмет. Празно, няма никой. Много невзрачна сграда, директно един човек носеше рекламна брошура на студиото и ни го показа.
Качихме се, снимах се, ММ пи чай и лимонада докато ме чака. Отказа категорично да се снима, а аз много време избирах рокля (нали съм смотана везничка).
Опашки нямаше, само аз и една рускиня бяхме.
За 20 мин ме наснимаха-коронка, чайче, възглавнички, всички екстри. Тъмно турско синьо избрах 😀
Ей ме на 😊 Султанка на султанките 😉

Аз щастлива и доволна.
Снимките станаха много хубави.
Върнахме се при тюрбетата и попитахме човека на информация за гробницата  на Хюрем. Както и си мислехме-затворено за реконструкция.
Разочаровах се разбира се. (интересът ми към Хюрем датира от години и съм й  голяма фенка, запалих се от Великолепния век още, а една от любимите ми книги е "Роксолана", даже сега ще си я чета тук .)
Но погледнах философски на нещата и си казах, че поне тюрбето на Кануни видяхме. И драмата приключи.
Тук снимах и първата котана за деня (двора беше пълен с котки и отвсякъде меджу гробниците в градината  и по тревата заискачаха мъници).
Не стана сполучлива снимка, но аз да си документирам.
 Мене във фотографията ме няма особено много. Снимах, гъзорих се, туй то. Просто много сладко пиеше вода и не се сдържах и я снимах.

Отправихме се към стръмните улички, пълни с шалове, джезвета и шаренийки, много колоритни бяха.
 ММ вика "не е мойто нещо" ,баири и шарени, но му беше интересно, на мен очите ми шарят, чудя се накъде да гледам.
Баирите бяха стабилни, както ме предупредихте. Ама не ни се опряха.
Аз не знаех, че Истанбул е така хълмисто разположен някак, то много такива улички се оказа, че има.
Все надолу до пазара на подправките. Много красив пазар, цветен.
Там минахме набързо, ей така да усетим атмосферата и излязохме на Еминьоньо, където спират Тирол корабчетата.
Хапнах жадувания балък екмек, минахме пеша моста Галата, ММ хапна дюнер (който не хареса) и полека-лека се отправихме към фериботите.
Хванахме от Каракьой до Юскюдар, Салиш (или нещо подобно беше фирмата, вече е 4, 06 ТЛ. да си знаете).
С корабчето видяхме и Девичата кула, Долмабахче и Кулата Галата отдалече.
Беше невероятна гледка, много ни хареса плаването с корабче. За един ден тамън 3 пъти се качвахме.

Супер приятно подухваше вятър.
Видяхме всичко, което ми се искаше.
Оттам спряхме на спирка, близо до Девичата кула и решихме, че ще я видим и отблизо, и се разходихме пеша по крайбрежната ивица, точно до Кулата.
Поседяхме на пейките да си починем малко и да се насладим отблизо на тази тъй любима и позната гледка от любимите ми сериали (за който не знае, да си кажа без бой, че аз съм си голяма фенка на турските сериали).
Та... решихме, че кафе ще пием.
Докато се разхождаме попаднахме на чудно заведение на крачки от кулата, пълно с хора.
Не можахме да се сдържим и хапнахме компир и пихме кафе.
Значи, това е мястото за компири и добро хапване.
Много вкусно, разнообразно меню, предлагащо всичко традиционно, добри цени, с гледка. Супер вкусен беше компира. Кафето ми го сервираха красиво. Аз така обичам, с локумче.

Ikiyaka Istanbul cafe се казва.
Вероятно го знаете.
Та след като хапнахме отново 😀😀се отправихме да хванем друго корабче за Свети Стефан.
Спряхме на спирка Фенер.
Отново приятна разходка с корабчето, отново гледка на църквата отдалече.
Много, много се радвам, че ММ настоя да идем. Прекрасна беше, много ме впечатли.
Не знам с кой акъл си мислех да я пропусна. Зарадвах се на чадъра в двора с надпис "Горна баня". Окото ми веднага го улови, едно наше си нещо в Истанбул 😉😊
Наснимахме я църквата, поразгледахме, почукнах с ръката оттук-оттам, убедих се, че е желязо😀.
Постояхме около половин час там, запалихме свещи и после хванахме автобус директно до хотела.
Вътре беше много красива самата църква, а отвън много интересна, нетипична за нашия стил на храмовете.
Починахме два часа и пак се разходихме да видим какво има около нашия хотел. Само магазини за дрехи, свят да ти се завие.
Аз не си падам да гледам дрехи и магазини много, много камо ли пък в град като този.
Още една котана. Тази ми даде да я пипна.

ММ заключи, че това е град на търговията 😀
Нямахме сили за повече днес.
И сега почиваме.
Мисля, че програмата ни беше много добре измислена(за което аз заслуга нямам😀), амбициозна, без да е супер  натоварваща и минахме много неща. Лесно се ориентирахме и открихме всичко, а аз не вярвах и се притеснявах.
Няма и много хора. Не е ужасно топло.
С маските е ларж.
Намерихме магазин за алкохол и до там бяхме. Сега пием биричка в стаята 😀 но бирата НЕ ни харесва.
Много съм доволна. Много. И много ми хареса града, Босфора, всичко.
Хванахме се за главата от шарении и шалове. Утре ще си избирам сувенири. Вече набелязах няколко неща.
За утре и другите дни е планувано следното:
 Харем, Хиподрум,Синя джамия(май и тя е в рекунструкция, но поне да я видим отвън), Кулата Галата, Таксим (Ортакьой ни е голяма драма, ако не ни стигне времето ще се наложи да го прежаля, но все пак се надявам да успеем да идем и до там).
Вечерта сме се включили за вечерята под моста Галата в рибните ресторанти с групата.
Събота сутрин  - разходка с корабче-ще гледаме  къщи и вили от сериалите + Долмабахче по обяд (това с екскурзовод на български  преценихме, че е добре да го ползваме и се включихме).
Знам, че двата двореца на едно не препоръчвате, обаче аз не мога да се сдържа, ще гледаме и двата.
И вечерта Круиз на яхта, с вечеря и шоу програма-тук също се включихме с групата. Решихме, че ще е хубаво преживяване.
Та общо взето, това с тях.
Нямам търпение за утрешния ден и особено за Топкапъ.
Мм каза, че "съм изяла Истанбул".
Аз не мисля, че ядох кой знае колко. Утре пак. 😊
Снимки много нямам на моя телефон. Тоя път реших да се насладя и да не снимам постоянно, както все правя.
Красиви гледки много имаше, но вие си знаете.

Тъй,значи аджеба....

Ний ГеджеманкитИ,да се роди нашата султанка,ах...дано сичку е наред,Иншалах!