Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Аааа... Не е чесно така! Само да четете! Я пишете и вие нещо!
То предимно аз и Баба Ягодина пишем! Сега е ваш ред   

Хайде, ще напиша и аз какво ми се случи преди 1 седмица. От 1 месец сме в нова квартира и откакто сме се преместили ми се случват малко странни неща, но за повечето си ги обяснявам със законите на физиката.
 Преди 1 седмица обаче в кухнята се събори панера с плодовете, точно в момента когато Габриел проплака, че се е събудил. Първо се замислих, но подредих плодовете и после се качих на вторият етаж да взема детето. Има една шапка подарък от Испания, сложена на телевизора. Шапката е малка и стои стабилно. Докато вдигах детето от леглото тя просто "излетя" и се оказа до краката ми. Нямаше течение, не духа от никъде, вратите са затворени, а аз видях как лети буквално като насила изтласкана. Вечерта, Габи вече беше заспал, започнах да разказвам на другите. В момента в който стигнах до "полета" Габриел се разрева, не искаше да стои в мен и ме гледаше много уплашено.
 Може и да си въобразявам последното, но този "полет" си остава пълна загадка.

Права е Олинце! И на мен ми са интересни вашите истории. Пишете и вие!
А аз риск да стана досадна ще си позволя да разкажа още една история, която чух от мой близък.
 
Като войници имали някакво учение и се наложило да останат да пренощуват под открито небе. На един от тях му се присънила млада жена, която казала: "Здравей войниче. Много се радвам, че някой ми дойде на гости. " И започнала да разказва коя е тя, от къде е, как се казва, защо е починала млада, кога се е случило и т.н. Оказало се, че това било булка, която в деня на сватбата си пада от каруцата и умира на място.
Войникът решил да провери дали наистина се е случило нещо такова и в един от дните, когато бил в отпуск се разходил из близкото село. Видял една възрастна жена и я попитал дали знае да се е случвало нещо подобно. Старицата останала много учудена откъде войникът знае това- в селото наистина преди много години  е имало такъв нещастен случай. Всичко от съня съвпадало- и името, и историята, и описанието на булката. Оказало се, че старицата била племенничка на булката и по време на случката била на 5-6 години.

Оф писах, писах и като дадох "публикувай", страницата ми се бъгна
Така, че сега по- накратко.

Бях забравила тази история, докато не прочетох няколко постинга в темата... и пак се сетих за нея. Споделяла съм я само с най- близките си хора. Майка ми почина, когато имах- нямах 10 години и принципно много рядко я сънувам, може би веднъж годишно.
Баща ми е руснак, мама- българка. Доста дълго време сме живяли в Москва, после идваме тук. Така, по стечение на обстоятелствата уча в московски университет и респективно- живея в апартамента ни там. Първите седмици сънувах майка ми всяка нощ, буквално - нощ след нощ, като сънищата, по необяснима за мен причина бяха с много кървища, направо си бяха ярко- червени. Беше ме страх да заспивам...И така една сутрин се събуждам с неистовата нужда да ида на църква и да запаля свещ. Направих го, тогава и тези сънища спряха...

Когато ме е раждала, майка ми е била на косъм от смъртта - силен кръвоизлив, кръвопреливане, над 10 часа в безсъзнание. 4 дни преди това е починала нейна леля, с която са били много близки.
Та докато е била в безсъзнание, майка ми е видяла следното - тялото й лежи на легло, над нея светят лампи, а тя седи на една от стойките на лампите, гледайки тялото си /себе си/. Обръща се надясно и вижда починалата си леля, която мълчаливо седи точно до нея. Майка ми й казва - "ей сега идвам, само малко да си почина". Лелята отвърща - "не, много ти е рано", обръща се, става и си тръгва. По-късно майка ми е дошла в съзнание.
И досега настръхвам като си помисля за случката.

http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=1007328

то и малко действителни истории, направени то Дискавъри ченъл. След като следя с интерес темата, снощи случайно в 23:00 попаднах на един епизод от тази продукция. Определено си заслужава гледането ! Точно по темата, ама и визуализирано      
И побързайте със свалянето, че ъп-лоудъра иска да ги трие скоро

Umma, съжалявам за това, което ти се е случило .  Чувала съм, че червено в съня означава новина, вест.
През април тази година загубих любимата си баба . Сестра ми прие смъртта и особено тежко. След погребението  сестра ми се прибра в града, в който учи и няколко дена след това започна да и се случва нещо странно. В стаята в общежитието изведнъж се появява странно течение и замирисва на свещи, тамян и пролетни цветя. Тя решила, че е от стреса и от внушение, но съквартирантките и също усещали миризмата и течението, а нямало отворени врати и прозорци.
Сестра ми запали свещичка, подаде за Бог да прости и това не се повтори.
Мартеа, настръхнах докато чета.

Какви ли не страхотии сме правили като деца,но се сеЩам за няколко.
Бяхме гледали един филм за пирамидите и за това,4е като ги направиш по определен на4ин и като поставиш неЩо вътре,то се превръЩа в друго.
Решаваме и ние да направим това аз и оЩе две съу4ени4ки.Отидохме на нашия таван и запо4нахме да ги правим,сложихме моливи,игра4ки вътре,но ниЩо не излезна след това. Накрая решихме да направим една голяма пирамида,та да влезем вътре,да видим какво става.Долу_горе една седмица я правихме,а след това първа влезе едната от съу4ени4ките ми и...припадна от страх.
Друга_един ден решаваме с мойта комшийка(на една възраст бяхме),4е трябва да идем на гробиЩата да занесем цветя на по4иналите роднини.Ре4ено,сторено.Пътьом обрахме няколко градини,направихме букетите и сме вървяли километри по пътя,за да идем там.На гробиЩата жива душа се не вижда.Тръгнахме по редовете,стигнахме гроба на прадядо ми,прелях го,сложих цветята и се запътихме към баба й.Но се натъкнахме на един разровен гроб.Явно са го отваряли и са преместили каквото е имало вътре,но това го разбрахме впоследствие.Долу в гроба мърдаше неЩо и скимтеше.Моята комшийка се разпиЩя,много се уплаши,а на мен сърцето ми Щеше да изблъска навън,но нали съм много любопитна,погледнах вътре.Едно ку4е малко имаше вътре,явно е паднало и не можеше да излезе.А около гроба имаше оглозгани кокали.
Оттам като хукнахме,имахме 4увството,4е дявола ни гони.Не спряхме докато не се прибрахме и като казахме на нашите те луднаха направо.
После разбрахме,4е кокалите са били от животни,нашите ходиха да проверят какво става.Но от тогава аз не мога да ида сама на гробиЩето,а и как ни наказаха.
А една моя колежка ми разказа и то съвсем сериозно за слу4илото им се на Кръстова гора.
Те тръгнали с колата за там.Към Кръстова гора пътя е завой след завой и на един такъв видяли възрастна жена.Спрели,тя ги помолила да я ка4ат,4е се уморила.Ка4или я,заприказвали се и като стигнали горе,тя им благодарила и ги благословила.
Те спали там,ходили по църквите,но пове4е не я видели.
Като слизали надолу на едно място видяли на тази съЩата жена некролога,била по4инала неотдавна.
Направо настръхвам,докато пиша,както и тогава,когато ми го разказваше тя.

Щом казваш- сигурно имам нужда, предвид професията ми на звероукротител. Сбъркала си- не психолог, а психиатър.  сега остана да ми препоръчяш някой от който си доволна . С най- добри чувства  .

Не съм получила достатъчно факсове. Чувам понякога името си , не гласове, които ми говорят.  |

Албенка, тази твоя история, ме осени с надеждата, че наистина би могло да има друг свят, след тукашния, след нашата смърт. Може би, баба ти е искала да помогне на майка ти по този начин..., но как пък ще се обади по телефона?!
Да му се не види..., толкова искам майка ми да се свърже по някакъв начин с мен, да ми докаже, че има друг свят, че е някъде действително, че е добре..., пожелавам си го всяка нощ, предизвиквам кой ли не, а не става, нищо не се случва . Нищо не ми се случва, което да ми подскаже, че има нещо. Сънувах я често преди, сега напоследък - не . Веднъж ми каза: "Ти знаеш, че така щеше да стане" ..., което абсолютно не съм знаела, не очаквах да я загубя толкова рано... изобщо... искам и аз някакъв знак от отвъдното .

Я и аз да се разпиша в страшната тема точно в 12 часа посред нощ

Била съм на 12-13 години и през лятото на село решаваме с братовчедка ми, че вече сме големи и няма да спим в една къща с баба ми, а ще спим самички в другата (там в двора са 2 къщи разделени само от някакъв навес). Та спахме една-две нощи сами и много ни хареса. На третата нощ - беше пълнолуние, помня защото гледахме луната колко е голяма и как се движи по небето - изведнъж започна да се люлее хамака, закачен под един от прозорците. Със сигурност имаше някой в него, защото когато в него имаше тежест металния прът за, който беше вързан от едната страна започваше да се удря в зида на оградата. Ние направо се смръзнахме. Почнаха да се чуват и разни потропвания, потраквания.... ужас. И разбира се, беше ни страх да излезем на двора и да претичаме до другата къща при баба. Не знам как изкараме нощта, а на сутринта като разказахме, баба не ни повярва изобщо. На перваза на прозореца обаче бяха подредени по големи на 5-6 камъка. Не посмяхме повече да спим там сами. В Събота като си дойдоха и родителите ни, разказахме и на тях и те също не ни повярваха, НО през нощта майка ми е чувала същите звуци, а на сутринта на прага на къщата е било поръсено с нещо като грис и една дъска е била подпряна на вратата.
Месеци след това, вече лятната ваканция е приключила и ние сме си в София, баба ми се прибира от някакво гости и вижда че всички лампи, във всички стаи в тази къща светят, а като отключила на масата имало едно яйце.

 ВСЕКИ човек чува гласове и на мен ми се е случвало.И аз ли съм за там???????особено наи често чувам гласът на детенцето на моита наидобра приятелка което скоро почина  -милото умираше за мене............

Мадявам се няма никой "за там", писах с риск да засегна някого, но го поех, защото с някои подобни неща шега не бива и е хубаво да се вземат мерки навреме, поне заради околните. Така че ще изтрая насмешката

Джемма 
Хаха, "психиатър" не исках да пиша, щото го свързвам с много негативни неща (вкл. с книги като "Полет над кукувиче гнездо"),  за мен е нещо като инквизитор Предпочитам психоанализата, ама много оспамих

Бтв, и някои звезди имат проблем с духовете, случайно го мернах:
http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=99034&cid=60&eid=875

Добре де, от едни кокали защо се плашите толкова?! Сетих се за страшна история и аз. Не е много като история, няма фабула и не е свръхестествено, ама много искам и аз да се разпиша в темата Преди 4ри години почина дядо ми. Отиде си човека бързо и по-добре, че беше почнал да се мъчи. Аз бях при него да му затворя очите. Нали знаете обаче как по селата в малките гробища няма гробари, ами съседи и приятели копаят гробовете. Гробището е извън селото и аз отидох да карам с колата двамата дядковци, които го изкопаха. Понеже е стар гроб, кокалите се вадят и се слагат в торба в краката на новия покойник. (Каквото има да изгнива, изгнива за 8-10 години, но кокалите стоят мноооого по-дълго, тези бяха на 30-40години поне). Аз чинно събрах на прадядо си кокалите и вързах торбата, сложих си я в колата и се прибрах, та ме питаха защо съм ги донесла, а не съм ги оставила там. Пък аз им викам "Абе от къде да знам, да не изчезнат някъде, за по-сигурно."

Джемма, между другото като бях по-малка имаше един период, в който всяка нощ ми се случваше същото само, че насън. Будила съм се от ужас, защото ми беше гадно и страшно. На брат ми също му се е случвало...Не знам какво е и на какво се дължи, ама знам, че 100% не сме шизо, споко