Как да спася себе си от... себе си

Може и да поканиш майка си на гости. За две седмици да е, пак добре.

Авторке,
А защо не отидете на психиатър ?
Мисля, че той ще ви назначи медикаментозно лечение, ако има нужда. Не отлагайте, защото депресията е много опасна болест, ако не се лекува.
Вие сте добра майка. Това е така, защото си давате сметка за ситуацията и искате детето ви да е добре.

Няма такива, освен ако не са на тежка химия.
Въпросът е в дозата – колко време от денонощието майката е крещяща и травмираща детето си.
Отделно доколко е полезно за самата майка да е 24/7 с детето си, ако то не е новородено.

Това всъщност обяснява много. Свикнала сте все сама. Трудно ви е да се доверите. Смятате, че няма кой да се справи по-добре. Трудно ви е да поискате помощ. Трудно ви е да разчитате на друг, защото винаги сте можели да разчитате само на себе си.

Но нито времето е достатъчно, нито силите. Не може да се клонирате. Вие сте нормален човек, не супер герой. Като всички. Дори другите да не се справят по-добре, те ще помогнат вие да се справите. А детето няма нужда от супер майка. То има нужда от щастлива, спокойна майка. В момента, вие ме сте нито едното, нито другото. Не обслужвате неговите нужди, а своите страхове.

Не казваш нищо за щитовидната жлеза. Лечението там е дълго и в много от случаите доживот. И състоянието, което описваш, идва точно от там. Отиди на друг ендокринолог, ако е необходимо.
Аз съм с проблемна жлеза от 16 години. На 31 родих дъщеря си. И все още си я отглеждаме сами с ММ. Има моменти, когато сама себе си не понасям. Но не си избивам бесовицата върху детето. Обърни се към специалист.

Поледно бях Януари при ендокринолога, уж беше влязла в норма и каза нищо да не пия вече.. Пих кортикостероиди три месеца. Каза ми Септември отново да отида. Обаче съм сигурна, че пак ще е извън контрол. След две седмици ще пускам изследвания и имам час за преглед.

Не всеки става за родител. Може би майчинството не е това, което си си представяла, може би това,че е станало от първия път, те кара да го чувстваш като даденост. Има много жени, които с години се измъчват да имат това, което теб те вкарва в депресия. Оцени късмета си, оцени мъжа си и най-вече оценявай дара от съдбата - рожбата ти. Малките деца изискват грижа и изцеждат всичките ресурси на родителите, това им е работата. Ти си поискала да се появи на тази земя и е твоя отговорност ( и на съпруга, разбира се) то да се чувства добре на нея. То не ти дължи нищо. Ти сама спомена как те е заболяло, когато приятелката ти е казала, че иска да си почине от теб, представи си да го чуеш от майка си и то докато си още зависима от нея? Искрено се надявам, за доброто на детето, да преминеш през този етап без да го съсипеш от травми.

С каква диагноза сте? Сменете лекарката. Това е абсурд.

На кого би оставила детето за два дни, примерно, и да си спокойна.
Твой родител, свекър/ ва, детегледачка, брат, сестра, приятелка.

Лъвица, нямаш деца, а имаш блестящ усет. Адмирации.
Към авторката: знам какво ти е, но аз не съм с твоя характер, моето дете беше на 1,1 месец, когато го оставих и заминах на екскурзия в Италия. Срам, не срам пет дни не се сетих за него. Животът е кратък, живей го, като се разболееш, кел файда колко си контролирала.

Кортикостероиди за щитовидна ? За пръв път чувам, но де да знам....

Съчувствам ти, искрено моето е на 2г2м и аз усещам понякога, че съм на ръба, когато започне някоя истерия. Разликата, обаче, огромната разлика е, че аз имам на кого да го оставя за час-два. И го правя почти всеки ден. Отделно, на обедния сън спи по два-три часа, които аз пак използвам за себе си - цъкам някоя игра, маникюр си правя, пиша си във форума, спя, абе каквото си искам правя БЕЗ домакински неща. Използвам обедния сън като време за мен. И пак има моменти, в които се напрягам, ако искам да свърша нещо, а малкото ме дърпа и мрънка.
 Мисълта ми е, че изперкваш, защото нямаш лично време за себе си. Нямаш ли възможност за детегледачка поне за два часа два дни в седмицата? Това значително ще ти помогне. Също като спи на обяд си почивай и ти на тишина и спокойствие.  Казват, че към три години ставало по-лесно. Дано уцелеем до тогава

Бях в подобна ситуация. Таткото гледаше наравно с мен, но аз в моята глава си редях идеални планове за деня, които никога не се случваха. Всичко това ме изнервяше. Детето не беше настроено по моя план, а си искаше своето. Държах да ми е изчистено, сготвено и изпрано, докато ММ е на работа. Исках като се върне да сме заедно, т.е. да няма нищо за вършене. Колко ми е говорил, че не бива така. Да си се забавлявам с детето, а той като се върне ще напазарува, изчисти и ще хапнем каквото решим. Ама пусто твърдоглавие. Добре че не продължи дълго. Първо започнах на обед да спя с нея. После да оставям разхвърляно и да излизам на разходка и кафе. Детето пък на вън спеше спокойно. След това започнах да се прибирам след ММ, т.е. след като е оправил вкъщи. Накрая се навих да излизам понякога вечер с приятелки сама. До 6 годишна дъщеря ми беше като залепена за мен. Ако съм излязла не заспиваше, ама се научих и на това да не се ядосвам. Защото в началото вдигах скандали на ММ, че не е заспала. Примирих се, че с него рядко ще излизаме заедно - един излязъл, един гледа детето. И така на смени.
Моя съвет е да го даваш по-лежерно и да мислиш повече за себе си. Фатални грешки няма да допуснеш, ако един ден сте яли готова храна, детето не е разходено или спало по-малко. Не е лесно без помощ. Не напразно хората са казали, че е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете. Като поотрасне малко ще започне да ходи на гости, да идват деца у вас. Ще изисква по-малко внимание от вас, ако е заобиколено с приятелчета. На мен ми е най-добре като има дори и едно дете на гости. Никой не ме закача. Само храна да имат, игрите си ги измислят сами. Оцелява се, въпроса е да издържиш поне до 3-4 година.

Извинявам се, че не мога да отговоря на всеки един по отделно. Във всяко мнение чета полезни съвети, поглед на нещата, за което много ви благодаря. Искам да полажа и на мъжът ми, защото и той иска всячески да помогне. Прави ств, аз не мога да съм лежерна. Ама колко е спал, ама колко е ял.  КаЗвам си, че няма да ми пука толкова и всичко трае два дена.

Относно щитовидната - диагнозата ми е “Подостър тиреоидит”. Бях на кортикостероиди -преднизолон кортико по схема три месеца (ноември-януари).

Колкото по-рано станеш лежерна, толкова по-добре за всички. Тотално лежерна, чак до дебилност. Ако продължаваш така, ще се съсипеш, не съм наясно с диагнозата, но знам че при хипо функция на жлезата, жените пълнеят много. Това ще те смаже съвсем, а заедно и с нелесния ти характер, може да отблъсне мъжа ти от теб. Повярвай ми никое дете не заслужава да му се разбие семейството за няма нищо.