Здравейте, аз съм същото момиче, което не обичаше малкото си братче, е днес пиша точно в негова защита:grinning:
Братчето ми е вече на 2 годинки, тръгва на ясла след няколко дни. А с него просто много се заобичахме
Обезпокоява ме това,че майка ми е много избухлива и нервна. Постоянно вика на братчето ми за щяло и нещяло. Вместо да говори, винаги вика.. Удря му шамари, дърпа му ушите, а когато кажеш на едно дете “не” още повече на висок тон, то прави напук
. Все пак коя съм аз да давам съвети за родителство едва на 18 съм:joy:, но не мисля,че това е нормално. Мисля си, че психиката му би се увредила макар че, още е доста малък. Но ако от сега е така занапред не знам.. Когато виждам как семейни приятели се отнасят с децата си, на долу горе същите години, ми става тъжно. Колкото да не е за вярване адски много заобичах детенцето и много често си играя с него и му обръщам внимание. Но като слушам и гледам как майка ми се отнася с него ми е жал.. не е леко, а и не остава безпоследствено постоянни крясъци.. Искам да предотвратя ниска самооценка, ниско самочувствие и тн у него за в бъдеще, защото после е трудно да се оправи (от личен опит говоря). Правила съм ѝ “забележки” да ги нарека. Винаги го защитавам, когато съм свидетел, но когато ме няма какво?!
Давам пример: Детето отваря кухненския шкаф, поглежда и затваря, когато не му направиш забележка няма да направи нищо. Но какво прави майка ми.. детето се доближава до шкафа и се започва “махни се от там” “не пипай” “чуваш ли какво ти говоря бе” и се почва едно викане, едно зверене сякаш на животно говориш…:rolling_eyes: Кому е нужно това? казвала съм ѝ като не му се караш той няма да направи нищо.
И да се върна.. съответно след крясъците и зверенето детето започва да плаче, мама почва още повече да вдига тона, той започва още по-силно да плаче и накрая следва някой друг шамар за “поне да знае защо плаче”:)..
срам ме е от нея,че се отнася така безсърдечно и малоумно..сякаш търси да си изкара яда на детето.
и ако се чудите - не, не се държи така пред хора, може би от хорски срам знам ли..
някакви съвети от родителите?
Виж целия пост
Братчето ми е вече на 2 годинки, тръгва на ясла след няколко дни. А с него просто много се заобичахме
Обезпокоява ме това,че майка ми е много избухлива и нервна. Постоянно вика на братчето ми за щяло и нещяло. Вместо да говори, винаги вика.. Удря му шамари, дърпа му ушите, а когато кажеш на едно дете “не” още повече на висок тон, то прави напук
. Все пак коя съм аз да давам съвети за родителство едва на 18 съм:joy:, но не мисля,че това е нормално. Мисля си, че психиката му би се увредила макар че, още е доста малък. Но ако от сега е така занапред не знам.. Когато виждам как семейни приятели се отнасят с децата си, на долу горе същите години, ми става тъжно. Колкото да не е за вярване адски много заобичах детенцето и много често си играя с него и му обръщам внимание. Но като слушам и гледам как майка ми се отнася с него ми е жал.. не е леко, а и не остава безпоследствено постоянни крясъци.. Искам да предотвратя ниска самооценка, ниско самочувствие и тн у него за в бъдеще, защото после е трудно да се оправи (от личен опит говоря). Правила съм ѝ “забележки” да ги нарека. Винаги го защитавам, когато съм свидетел, но когато ме няма какво?! Давам пример: Детето отваря кухненския шкаф, поглежда и затваря, когато не му направиш забележка няма да направи нищо. Но какво прави майка ми.. детето се доближава до шкафа и се започва “махни се от там” “не пипай” “чуваш ли какво ти говоря бе” и се почва едно викане, едно зверене сякаш на животно говориш…:rolling_eyes: Кому е нужно това? казвала съм ѝ като не му се караш той няма да направи нищо.
И да се върна.. съответно след крясъците и зверенето детето започва да плаче, мама почва още повече да вдига тона, той започва още по-силно да плаче и накрая следва някой друг шамар за “поне да знае защо плаче”:)..
срам ме е от нея,че се отнася така безсърдечно и малоумно..сякаш търси да си изкара яда на детето.
и ако се чудите - не, не се държи така пред хора, може би от хорски срам знам ли..
някакви съвети от родителите?
ако това я оправдава не знам..
просто да си го обича и ако наистина направи някоя беля тогава да се кара.. 