— Аз ида — каза Есента
— Не е ли твърде рано!
— Не твърде! — каза Есента.

— На късно лято може ли да заприличаш…
— Може — каза Есента.
— Ти май си нещо наумила.
— Май нещо — каза Есента.

— При тебе ако дойда, червени чушки аз да опека...
— Ела де! — каза Есента.
— Нощта ще омиришем вън!
— Ще омиришем! — каза Есента.

— А после лютеничка да сваря, може ли кажи…
— Може! — каза Есента.
— До утре ще ли ме изтраят с тия миризми?
— До утре, а и след това! — каза Есента.

— Веднъж да приготвя тая зимнина...
— Ще я приготвиш! — каза Есента.
— И туршията в буркани да затворя..
— Ще затвориш! — каза Есента

— Ще ме изчакаш ли сега да вляза във мазето, зелето да сложа…

— Ще чакам!… — каза Есента.
— Да знаеш влизам, но не ще изляза скоро, че там ракийка съм наточил от бидона....мека, златна като теб..

— Сипвай!.. — каза Есента.

Есен, печени чушки, домати в буркани, ракия за варене, пияни, заляни, от питиета засмяни, зеле в бидон и компот на котлон, знаете, че оправданието тука не важи и в СПАМА се пише даже лютеницата докато се вари.
Линк към стария Спам.
Как да пропусне човек!
. 