. Не исках да спи при мен, а го пращах в детското помещение при бебетата, които спяха там. В къщи също предпочитах да легна и да почивам, да гледам в една точка /не съм изпадала в депресия/, отколкото да обгрижвам бебето. Когато стана на 1 месец някъде, ми умиля, заобичах го и се привързах към него. Вече 2 години по-късно, няма защо да обсъждам чувствата си.
. Не е ли така? Всеки луд с номера си.
. Не е ли така? Всеки луд с номера си.

Това ми беше болката на мен,за бебешока 

Бебчето е прекрасно
, по една случайност и аз бях там. На живо е още по-голямо гече(така казваме на селяните тук). Говореше постоянно какъв гъзар бил, колко пички е успял да удари за 23 г. и все такива простотии. Доста го освиркваха. А НИдялко го представяше 

Препоръчани теми