Паническо разстройство - 51

  • 44 480
  • 765
# 360
Георги дано да не го срещаш никога. Това е ГТР. Твоето си е само ПР. Има разлика, ти знаеш.
Антонито кърмиш ли? Не виждам как ще мине без лекарства. Още повече че се усеща постоянно.
Тук се обърка. Бях с ГТР ПР и депресивно тревожно разстройство с натрапчиви мисли. Много добре знам по цял ден какво чудо е да те изяжда. Буквално за 3 месеца стопих 30 килограма, не знаех къде съм , изобщо умирах по около 60 пъти на ден. Но така и не се страхувах да умра. Мен не ме е страх от това, виждам го като облекчение.

Абсолютно по същия начин се чувствам като Георги и това е най-тежкия вариант на болестта. И най мъчителна. Да те е страх как ще преживееш деня, и да гледаш на смъртта като най добрия вариант, е най гадното и е пълен ад.
Виж целия пост
# 361
Георги дано да не го срещаш никога. Това е ГТР. Твоето си е само ПР. Има разлика, ти знаеш.
Антонито кърмиш ли? Не виждам как ще мине без лекарства. Още повече че се усеща постоянно.
Тук се обърка. Бях с ГТР ПР и депресивно тревожно разстройство с натрапчиви мисли. Много добре знам по цял ден какво чудо е да те изяжда. Буквално за 3 месеца стопих 30 килограма, не знаех къде съм , изобщо умирах по около 60 пъти на ден. Но така и не се страхувах да умра. Мен не ме е страх от това, виждам го като облекчение.

Абсолютно по същия начин се чувствам като Георги и това е най-тежкия вариант на болестта. И най мъчителна. Да те е страх как ще преживееш деня, и да гледаш на смъртта като най добрия вариант, е най гадното и е пълен ад.
Е при мен отдавна си отиде всичко, аз стоя в общността, за да помагам и споделям опит. И да успокоявам хипохондрии.
Виж целия пост
# 362
Аз пък ми се запечата една мисъл на Буковски, която хем ме разсмива и ме успокоява:

Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има.
Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам".
Виж целия пост
# 363
Скрит текст:
Георги дано да не го срещаш никога. Това е ГТР. Твоето си е само ПР. Има разлика, ти знаеш.
Антонито кърмиш ли? Не виждам как ще мине без лекарства. Още повече че се усеща постоянно.
Тук се обърка. Бях с ГТР ПР и депресивно тревожно разстройство с натрапчиви мисли. Много добре знам по цял ден какво чудо е да те изяжда. Буквално за 3 месеца стопих 30 килограма, не знаех къде съм , изобщо умирах по около 60 пъти на ден. Но така и не се страхувах да умра. Мен не ме е страх от това, виждам го като облекчение.

Абсолютно по същия начин се чувствам като Георги и това е най-тежкия вариант на болестта. И най мъчителна. Да те е страх как ще преживееш деня, и да гледаш на смъртта като най добрия вариант, е най гадното и е пълен ад.
Е при мен отдавна си отиде всичко, аз стоя в общността, за да помагам и споделям опит. И да успокоявам хипохондрии.
Можеш ли да споделиш терапията си от самото начало и преди колко време беше, че съм забравила.
Виж целия пост
# 364
Георги дано да не го срещаш никога. Това е ГТР. Твоето си е само ПР. Има разлика, ти знаеш.
Антонито кърмиш ли? Не виждам как ще мине без лекарства. Още повече че се усеща постоянно.
Тук се обърка. Бях с ГТР ПР и депресивно тревожно разстройство с натрапчиви мисли. Много добре знам по цял ден какво чудо е да те изяжда. Буквално за 3 месеца стопих 30 килограма, не знаех къде съм , изобщо умирах по около 60 пъти на ден. Но така и не се страхувах да умра. Мен не ме е страх от това, виждам го като облекчение.

Абсолютно по същия начин се чувствам като Георги и това е най-тежкия вариант на болестта. И най мъчителна. Да те е страх как ще преживееш деня, и да гледаш на смъртта като най добрия вариант, е най гадното и е пълен ад.
Е при мен отдавна си отиде всичко, аз стоя в общността, за да помагам и споделям опит. И да успокоявам хипохондрии.

Да, знам, чела съм сайта ти и знам през какво си преминал. В момента съм във фазата в която си бил тогава на времето. Много се припознавам във много неща които си описал.
Виж целия пост
# 365
Скрит текст:
Георги дано да не го срещаш никога. Това е ГТР. Твоето си е само ПР. Има разлика, ти знаеш.
Антонито кърмиш ли? Не виждам как ще мине без лекарства. Още повече че се усеща постоянно.
Тук се обърка. Бях с ГТР ПР и депресивно тревожно разстройство с натрапчиви мисли. Много добре знам по цял ден какво чудо е да те изяжда. Буквално за 3 месеца стопих 30 килограма, не знаех къде съм , изобщо умирах по около 60 пъти на ден. Но така и не се страхувах да умра. Мен не ме е страх от това, виждам го като облекчение.

Абсолютно по същия начин се чувствам като Георги и това е най-тежкия вариант на болестта. И най мъчителна. Да те е страх как ще преживееш деня, и да гледаш на смъртта като най добрия вариант, е най гадното и е пълен ад.
Е при мен отдавна си отиде всичко, аз стоя в общността, за да помагам и споделям опит. И да успокоявам хипохондрии.
Да, знам, чела съм сайта ти и знам през какво си преминал. В момента съм във фазата в която си бил тогава на времето. Много се припознавам във много неща които си описал.
Георги, страхбг е твой сайт? Евала, че си преминал през всичко това!
Виж целия пост
# 366
Чакайте бе, не съм аз онзи Георги. Познавам момчето, той се метна в друга крайност. Като монах будист е в момента. И е по голям от мен. Бъркате се.

Моята терапия започна с тритико, не се случи, после оропрам, малко бринтеликс, но пък не ми хареса на мен ефекта, не се случи, после коаксил над година и алкохола. И станаха нещата. Спрях за над 9 месеца хапове, но след ковид ме връхлетя мощна депресия. За нея золофт 25мг и всичко е наред. Спорт , работа и хобита също.
Виж целия пост
# 367
Цвети как си?
Виж целия пост
# 368

Горе-долу добре, благодаря. Пия си аритавито и така.
Виж целия пост
# 369

Горе-долу добре, благодаря. Пия си аритавито и така.
Браво, това да се чува Simple Smile Да разбирам, че имаш подобрение?
Виж целия пост
# 370

Горе-долу добре, благодаря. Пия си аритавито и така.
Браво, това да се чува Simple Smile Да разбирам, че имаш подобрение?

Не бих казала, по-скоро се примирявам със състоянието си.
Виж целия пост
# 371

Горе-долу добре, благодаря. Пия си аритавито и така.
Браво, това да се чува Simple Smile Да разбирам, че имаш подобрение?

Не бих казала, по-скоро се примирявам със състоянието си.
И аз така, един ден се примирявам, на следващия се ядосвам, на третия се самосъжалявам...
Виж целия пост
# 372
Скрит текст:
Чакайте бе, не съм аз онзи Георги. Познавам момчето, той се метна в друга крайност. Като монах будист е в момента. И е по голям от мен. Бъркате се.

Моята терапия започна с тритико, не се случи, после оропрам, малко бринтеликс, но пък не ми хареса на мен ефекта, не се случи, после коаксил над година и алкохола. И станаха нещата. Спрях за над 9 месеца хапове, но след ковид ме връхлетя мощна депресия. За нея золофт 25мг и всичко е наред. Спорт , работа и хобита също.
Аз вървя по твоя път явно. Тритико (без успех), Аритави (добре), бринтеликс (не ми се отрази добре) и сега ме пращат към золофт. 25мг. Сега се чудя, дали да послушам док и да рискувам със золофт? В началото е кофти, нали?
Виж целия пост
# 373
Скрит текст:
Чакайте бе, не съм аз онзи Георги. Познавам момчето, той се метна в друга крайност. Като монах будист е в момента. И е по голям от мен. Бъркате се.

Моята терапия започна с тритико, не се случи, после оропрам, малко бринтеликс, но пък не ми хареса на мен ефекта, не се случи, после коаксил над година и алкохола. И станаха нещата. Спрях за над 9 месеца хапове, но след ковид ме връхлетя мощна депресия. За нея золофт 25мг и всичко е наред. Спорт , работа и хобита също.
Аз вървя по твоя път явно. Тритико (без успех), Аритави (добре), бринтеликс (не ми се отрази добре) и сега ме пращат към золофт. 25мг. Сега се чудя, дали да послушам док и да рискувам със золофт? В началото е кофти, нали?
За паника нямам идея. Ама за депресия, още на третия ден бях във вихъра си да плещя простотии и да тренирам мотивирано.
Виж целия пост
# 374
Скрит текст:
Скрит текст:
Чакайте бе, не съм аз онзи Георги. Познавам момчето, той се метна в друга крайност. Като монах будист е в момента. И е по голям от мен. Бъркате се.

Моята терапия започна с тритико, не се случи, после оропрам, малко бринтеликс, но пък не ми хареса на мен ефекта, не се случи, после коаксил над година и алкохола. И станаха нещата. Спрях за над 9 месеца хапове, но след ковид ме връхлетя мощна депресия. За нея золофт 25мг и всичко е наред. Спорт , работа и хобита също.
Аз вървя по твоя път явно. Тритико (без успех), Аритави (добре), бринтеликс (не ми се отрази добре) и сега ме пращат към золофт. 25мг. Сега се чудя, дали да послушам док и да рискувам със золофт? В началото е кофти, нали?
За паника нямам идея. Ама за депресия, още на третия ден бях във вихъра си да плещя простотии и да тренирам мотивирано.
Ами това е важно, защото аз взех да имам и физически проявления на депресията (болежки някакви и т.н.).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия