Чс, аз не гледам удобство и практичност. Цял живот ходя с неудобни обувки, ...но искам нещото, каквото и да е то, да ми носи кеф малко мазохистично съм настроена спрямо себе си.
Ето пример колко различни сме хората, съответно няма универсално решение за всички.
За кухнята и аз като други потребители тръгвам от практичността (или поне от устойчивите ми домакински навици). След това практичното трябва да бъде направено максимално красиво, като мога да допусна някакви по-малки компромиси от гледна точка на практичността.
Например:
Аз нямам нуждата всичко да ми е скрито в шкафове, не ме дразнят най-често използвани уреди и подправки на видно място. Силно ще се изнервя, до степен истерия, ако за всяко нещо трябва да бъркам по шкафове.
Имам нужда от достатъчно плот за подготовка на храната, съответно в ограничени размери на кухнята трябва да намеря компромис между уреди на плота (базови, като кафеварка/кафемашина, тостер, кана) и наличието на достатъчно място за подготовка на храната.
Мога да стигна до средата на горни шкафове до тавана, съответно смятам да използвам това. Не ползвам мултикукър и други обемни уреди. Навеждането и дупенето за вадене от долни шкафове обаче ми тежи (и ще ми тежи все повече ), съответно ще отгладувам необходимите пари, но ще сложа чекмеджета, където е възможно.
Ще се наложи да направя компромис с "идеалното" разположение на мивка-печка-хладилник, но не съм съгласна това да направя "идеално", за сметка на повече плот (което ми е по-важно и приоритетно). Със сигурност ще ми е по-удобно фурна в колона, но мястото ме ограничава - пак ще трябва да направя компромис с плота, който не съм съгласна да направя.
За красотата съм съгласна да обмисля сравнително симетрични шкафове, но само ако не налагат компромис с други по-важни за мен удобства. Иначе като цветове е ясно, че говорим за личен вкус (още не съм си избрала).
Та мисълта ми е, накратко, че в повечето случаи с нещо се прави компромис, и какъв ще е този компромис всеки си решава лично, съответно живее с този компромис.