Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Загуба на близък човек, как се справяте

  • 2 374
  • 23
Здравейте,това лято загубих сестра ми и майка ми, като сестра ми преди месец и то по жесток начин и ми се събра доста. Искам да попитам всеки е изпадал в такива тежки ситуации сигурно и как сте се справили. Ходя на психолог , но с разговори до сега няма голяма помощ. Благодаря предварително Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Ако сте вярваща, поговорете със свещеник. Носят мир на душата.
Виж целия пост
# 2
Хоби, работа, приятели, четене, успокоителни. Всеки момент, в който започна да мисля за това как се е случило - веднага си забранявам да го правя и насила започвам да мисля за друго, ако трябва просто на глас да говоря какво правя, за да "замотам" мозъка. 
След година и нещо започнах да си позволявам да мисля за хубавите спомени.
Виж целия пост
# 3
Споделяй с близките ти хора, говори, поплачи си, или си помълчи сгушена в близък... Понякога приятелите просто чакат знак от теб, за да ти дадат каквото ти е нужно.
Моите съболезнования за загубата ти...
Виж целия пост
# 4
Нищо не помага, чакам да ми мине. Съжалявам за загубите ти. Sad
Виж целия пост
# 5
Моите съболезнования . Говори за това как се чувстваш , не го дръж в себе си .
Виж целия пост
# 6
Disappointed RelievedDisappointed Relieved Съболезнования..Загубих мой близък съученик преди около 4 месеца първоначално бях в шок от случилото се в деня на погребението изпаднах в депресия не можех да повярвам че се е случило...поплачи си на близки до теб излей си душата Disappointed Relieved
Виж целия пост
# 7
Съболезнования!
Скръбта и траурът са съвсем естествени и нужни, за да се простите с близките си. Трябва да го изживеете. Няма как за месец да премине болката. Времето лекува, казват.
Сили ви желая и дано имате човек, който да ви подкрепя и обича, за да се върнете след време към живота.
Виж целия пост
# 8
За съжаление, трябва да мине време.
Плачи си, когато можеш, споделяй с близките и си дай време.
Моите съболезнования!
Виж целия пост
# 9
Искрени съболезнования!
Единственият работещ (за мен) начин - е да си максимално заета и ангажирана с работа и динамични дейности.
Виж целия пост
# 10
Прегръщам те мило момиче! Heart
За всеки мъката се преодолява различно. И след като посещаваш психолог би следвало той да те е насочил към някой варианти, с които да се поуспокоиш от болката.
На мен не ми помага и не ми се отдава тактиката "да не мисля за това". Нужно ми е по-скоро нещо да направя. През изминалата година загубих 4-ма близки хора. Да, бяха възрастни, но наистина ми дойде в повече. Тъжих, плаках, заривах се в работа ... не ставаше и не ставаше да намеря покой, да се примиря за да мога да приема случилото се и опразнения си свят. За това реших да "направя неща за тях". Няма да изброявам всичко, което сторих и продължавам да правя в тяхна памет, защото е лично, но може би усетих покоя, когато засадих 3 хибискуса и 1 дръвче в градинката пред блока. Надявам се да устискат зимата, поливам си ги, грижа се за тях и така ... Помисли и ти и пробвай и този начин за справяне със смъртта на близък - направи нещо за майка ти и сестра ти, което ти говори за тях, нещо с което да почетеш тяхното съществуване и твоята обич към тях!
Виж целия пост
# 11
Здравей, моите искрени съболезнования.
Аз лично трудно се справям и все сама се опитвам. Трудно споделям с близки, криво ми е, започна ли да говоря и ми засяда една буца. Най ми олеква като плача. Болката трудно минава, да не кажа никога, просто се претъпява, заема място в сърцето ти и от време на време се обажда. Никога няма да забравиш, то е ясно, просто започваш да свикваш. Повтаряш си, че такъв е живота и каквото и да правиш, не можеш да ги върнеш. Живота продължава, трябва и ние да продължим и да гледаме напред. Загубата ти е много голяма, но съм сигурна, че имаш хора до теб, заради които си заслужава да си силна и да продължиш. Мен много ме е страх от загубата на най близките(в смисъл, майка, баща, сестра), то си е Божа работа, но за баби и други близки много страдам, не ми се мисли за най най.
Единствено за мен е вътрешното успокоение, че такъв е живота.
Виж целия пост
# 12
Съболезнования за загубата! Прегръщам те!
Когато дядо ми почина миналата година също изпаднах в депресия. Успокоих се чак когато успях да ида на гроба му и да поговоря с него. Рядко го сънувам, преди беше по-често. Някаква утеха ми е, че макар и не физически още е при мен. Звучи клиширано и изтъркано но времето лекува.
Виж целия пост
# 13
Съболезнования! Загубата е огромна и дълго ще се възстановявате. Когато майка почина много ми помагаше спазването на религиозните ритуали. Ходех всяка събота на гробищата, подавах раздавки за Бог да прости, наричах си разни неща, които правех за нея, направих всички помени до годината - 9 дена, 20 дена,40 дена, 3 месеца, 6 месеца и така....Няма универсална рецепта, прави това, което ти идва от вътре и което ти носи успокоение. Няма да забравиш, но с времето ще се научиш да живееш със загубата. Трудно е,но живота продължава....
Виж целия пост
# 14
Съболезнования. Всеки по различен начин преодолява болката. трябва да намериш своя. Бих те съветвала да бъдеш сред хора, но ти ще прецениш. Никой не очаква веднага да се съвземеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия