Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 40

Невена, моята талия е 68. Според теб имам ли много излишни висцеларни мазнини?
Голям проблем са ми краката- 55. Там трупам с тази ИР.

Ооооооох, опитвам се да обясня, пе всеки човек има собствен, индивидуален толеранс на количество мазнини в корема и какво мисля аз или някой друг няма значение. На талия 68 или имаш или нямаш ИР. Трябва да мериш талията като правиш ОГТТ и да видиш на каква талия намалява. Талията не е всичко, но е началото на борбата с ИР и обезитет. Ще продължиш да си ИР и като махнеш всички висцерални мазнини, но тогава ще можеш да започнеш да подобряваш ИР с ядене на ВХ и кардио след това, както и да качваш мускул със силови упражнения. Досегашните мазнини се мерят с фиброскан, но калкулатори, към който пуснах линк е доста точен за нормални хора. При културисти, сумо борци, щангисти няма особена корелация, защото те имат много и тренирани мускули.

Краката не са ти никакъв проблем, а голяма помощ. Без възможност да пълним мастните клетки там, излишните мазнини ще отиват във вътрешните органи. Мастните клетки под кожа и в мускули са безвредни гардероби за тлъстина.

Идеалното е обиколката на бедрото да е по-висока от тази на талията. Бедрата имат големи мускули, които горят глюкоза и лесно се поддържат. Високо съотношение на обиколка на бедро/обиколка на талия показва добро здраве и IQ, добре функциониращ мозък. С възрастта талията се увеличава, а мускулите намаляват. Бабичките имаме тънки крака и отпуснати, по-широки талии.

Сега... ако си говорим за вид на тялото, в най-тежките ми времена, ако ме погледнеш отзад - никога няма да предположиш, че съм дебела - тънки краци, тесен гръб, сладко дупе. И какво? Заобикаляш ме (няколко минути, нали ), и виждаш - отстрани съм три пъти по-широка, отколкото отзад. Шия двойна. Шкембето стърчи напред като кълбо. Циците ми - размер ДД, не се забелязват на фона на "амнайсет месечната ми бременност".

Не се мерете по форма на тялото.

Не се мерете и по "лекарска" статистика.

Тук, на първа страница, са дадени референтни стойности, които са близки до нормалните. Поне тях гледайте. Иначе - ама аз съм слаба, само дето ханшът ми е по-малък от талията, или - аз имам малко, ама трупам само на крака, или ама генът ми е такъв - не е вярно.

Вярно би било само ако се чувствате добре - сутрин, когато станете, след като се нахраните, когато си легнете нормално и заспите.

Ох Рися, с глас се смея на описанието ти Майтапът настрана, но аз качвам килограми много равномерно и с 10-15+ кг изобщо не изглеждам зле/малко нескромно, но наистина не ми личат кой знае колко/, та именно затова изтървах положението с ИР и не съм си давала зор като напълнея. Чак сега нещата като опряха до здравословното ми състояние, се стреснах и взех мерки.
Миналата седмица имах едни притеснения в службата и според мен ми се вдигна захарта, защото започна ей така от нищото един световъртеж, устата ми пресъхна, често ходене до тоалетната, всичко ми се виеше. Меря кръвното, 120/80, перфектно. Яд ме е че глюкомерът не ми беше в чантата...

Ами аз за това и говоря: слушайте тялото си! Тялото ни е така направено, че да дава сигнал, когато нещо не му е наред.

Преди години, ама мноооууу... къде 20-тина... за първи път се замислих, че не се чувствам добре. Отидох на лекар, ендокринолог. Тя ми каза: "Ама перфектни са ти изследванията, златната среда! Сигурно си сова!".

И аз й повярвах. Щото, нали, късно лягам, не мога да заспя. Трудно ставам, нали съм си легнала късно. И изобщо не се замислих, че и когато се наспивам, пак ставам като след тежък махмурлук (изпомеждудругото, махмурлук реален никога не съм имала). Обаче, нали доФтУрът е казал...

Оставих нещата така и продължих нататък. Добре развито тяло, мускули достатъчно - не ми личаха моите 66 кг. Да де, ама шкембо заплашително си стърчеше, както и цял живот, ставах все по-трудно, заспивах все по-трудно. През нощта, имам предвид. Беше достатъчно на обяд да похапна малко и заспивах права. Ако някой ми беше казал тогава "Слушай тялото си, не слушай лекарите!" - как мислиш, дали щях да стигна центнер и четвърт?

Талията ми спрямо ръстът ми не е много голяма. Все пак аз съм висока жена.
Ето от тук изкарах BMI https://www.nhlbi.nih.gov/health/educational/lose_wt/BMI/bmicalc.htm

Голям корем нямам. Теглото ми е нарастнало с много малко, по-точно с 3 кг. от младините ми, когато нямах ИР. Разбира се, поради хипертиреоидизмът отслабнах повече, отколкото когато бях на 35. Не смятам, че съм много дебела и нямам намерение да се мъча като грешен дявол, за да сваля 10 кг. и да постигна тегло, което съм имала като тийнейджър и в началото на 20-те си. Все пак, веднъж се живее, а вече стигам възраст, в която да си угаждам ми става първа грижа. До сега живях заради деца, кариера, вече мога да си позволя и да си поугаждам, та ако и за сметка на Глюкофаж. В менопауза съм от 3 години, нямам цикъл и съм си ок. А и пуснах назад информация, че Глюкофажът може да се окаже една много добра хранителна добавка, която да увеличи продължителността на живота на хората.

Тук е ключето към палатката - думата "може". Винаги ми е било странно колко хора се връзват на надежди в рекламата.

То и аз до някое време качвах равномерно, в нормално състояние винаги съм била така - държах си едно и също съотношение между талия и ханш, че и се въртеше около 0,7 дето се приема за идеална пропорция за жена. Даже към 20тина годишна си бях 90-60-90, а това е дори под 0,7. Да, ама ключовото е "нормално" състояние, а то от някое време нататък вече явно не беше нормално. Бавно и полека започнах да качвам така че вече талията ми растеше повече. И типичното при ИР като цяло повече увеличаване на горната част на тялото - горна част на ръцете, не двойна ами направо тройна брадичка, подпухнало лице, за пазвата ми не ми се говори че тя и преди това си беше впечатляваща, стана хептен внушителна и отказа да се смали дори и след като свалих доста кила вече.
И докато преди това дори и да качах малко, после свалях първо от талията, по-нататък като явно съм развила ИР вече свалях къде ли не, ама не и от талията... Шегувах се с една приятелка че уж свалям малко, обаче задникът ми става плосък, а пък корема - не, та явно нещо не е както трябва Шега, шега, ама баш така си беше.
Лошото на ИР и диабета е че няма болки дето пряко да ги свържеш с тях и си мислиш че нищо ти няма. Е, постепенно ставах все по-бухнала и по-изморена, ама то всеки го отдава на напредващите годинки и на стреса и посяга към каквото е най-бързо за изяждане че няма хич енергия. Познато, нали?
Сова съм и аз, невъзможно ми е да заспивам рано, съответно често приемах че умората ми е от това че не съм се наспала. Трудно ставане - ами много ясно, то не само че късно лягам ами и сънят не е качествен като всичко не ти е наред. Не си спомням кога за последно съм спала до обяд, може и да са минали 1-2 години от тогава. Значи не било от това, в крайна сметка.
При рутинните изследвания там каквото изобщо изследват де, излизаше че съм здрава, "само" кръвното вече ми беше леко повишено и "само" дето килата ми застрашително гонеха 100, талията - също.
Добре че съм си любопитна и все ровя и чета какво ли не и къде ли не, че да си открия сама какъв ми е проблемът и да поискам изследване и на инсулина. Голяма заслуга за това имат и първите теми за ИР от тази поредица тук, много ми помогнаха да се ориентирам. Започнах да чета от любопитство и информативно, а пък се разпознавах все повече в описаното в тях.
Ако не беше това, щях да си продължавам с бодра крачка към диабета сигурно, а до сега можеше и да съм го стигнала, знам ли. А се имам за млада още, тепърва ще навършвам 40...

Чаршаф стана пак, но дори на един да е от полза, ще се радвам. Много хора трудно осъзнават че качеството им на живот е паднало, понеже това не се е случило от раз. И някакси го считат за нормално да се влошава постепенно, хем предимно са във възраст дето могат да са си в силата вместо това.

Лахезис, не мога да разбера от 10 страници назад ти смяташ ли, че имаш здравословен проблем или не? И ако нямаш, защо го пиеш тоя глюкофаж? Само щото лекаря ти го е изписал, а иначе нищо ти няма? Че нали беше с гранични стойности на изследванията и всичко е цветя и рози при теб така като те чета, пък и според доктора ти.

Natka, то сигурно и аз ще започна да трупам шкембак, ако си продължа да си ям както си знам и като ми душа сака. Аз пък много вода задържам напоследък, направо има дни се будя и имам чувството, че мозъкът ми е подпухнал чак и не ми е добре изобщо.

Lachesis, гледам, че си избрала "да си угаждаш" и то "за сметка на прием на Глюкофаж". Обаче там е работата, че този Глюкофаж не нулира последствията от угаждането. Ето тук е разковничето. Казвала съм и преди, някакви феноменални ползи от Глюкофаж аз лично не видях, хем си спазвах и режим и през повечето време стриктно. Специално за КЗ ако разчитах само на него нямаше да съм доникъде...😃 Разбира се, не е нужно чак да гладуваш, обаче аз с времето започнах да възприемам угаждането като начин на хранене и грижа за себе си който да ме кара да се чувствам по-добре. В този смисъл, неща от които нямам полза в здравословен аспект или ме карат да се чувствам зле някак вече не ми носят това мега удоволствие...Не че понякога не си позволявам да хапна нещо извън режима, но то е наистина изключение и когато го правя гледам хем да съм умерена, хем да му се насладя. Снощи ядох пица, пих бяло вино и шампанско, имаше и десерт- той поне беше нвх (шоколадова лава). Чак не ми се вярва, но днес не съм и с грам повече от вчерашното тегло, не ми натежа, не ми се доспа след пицата...Но преди нея имаше много часове без храна, а също и след вечерята ми се получиха към 15-16 часа без храна. Не помня откога не бях яла истинска пица...през останалото време си правя режимна пица и пак ми е добре.
Елора, по-лесно от шоколадовите лави няма 😁 Аз дори не разбивам белтъците, направо смесвам за 2 порции (понякога обаче деля това количество и на 4 порции) 50 гр тъмен шоколад, 50 гр масло, 1 яйце, ванилия за аромат и понякога слагам малко кокосово/бадемово брашно, ако искам да е леко по-плътна сместа (не е задължително). Печеш в намаслени формички за няколко минути (ако искаш течен център, трябва да се движи като желе при разклащане на формичката), а можеш и да изпечеш и по-добре и става като брауни. Аз така правя и блатовете за торта, с повече минути печене.

Не е задължително да си на НВ хранене и да отслабваш, по принцип. Ако си хапваш достатъчно полезни мазнини заедно с протеини и не правиш фастове, изобщо може да не смъкнеш, като толкова държиш да не си променяш талията  И каква е тая глупост "храна с високо качество"? Къде е тая храна с високо качество и по какви критерии оценяваш коя храна е с високо качество и коя е с ниско, че може да се окаже, че имаме различни критерии.

Талията ти е с доста голяма обиколка, много над заветните 80см, до които много от нас не сме стигали, а сме си били ИР.

Теглото може да е нарастнало със само 3 кила, а може и да си е същото, но е факт, че вече си обърнала голямо количество мускули в сланина.

Това BMI от 27 не взема предвид разположението на телесната маса и изобщо не е точно. Сравнително точнен е калкулаторът, който ти дадох. Най-точни са скенерите и специалните апарати. Ще трябва да свалиш розовите очила и да осъзнаеш, че си опасно затлъстяла в коремната област. Излизаш obese. Аз също нямах корем като футболна топка, но това не попречи да имам мазен дроб. Аз даже не излизах с наднормено тегло по тъпите калкулатори, като този, дето ти показва BMI 27. Професор Roy Taylor има проучвания по въпроса. Доста слаби хора са гшадували на 600 калории за да махнат коремни мазнини и успяват да обърнат диабет.

Метформиновите препарати не може да бъдат хранителна добавка. Те са лекарства с опасни странични ефекти, които имат лимитирано във времето действие. От успелите да отслабнат и да се излекуват, които познавам, никой не е успял само с Метформин. В тази тема е същото.

Свалих 15 кила без да се мъча "като грешен дявол" и без да се чувствам зле или гладна. Не знам защо мислиш, че свалянето на 10 кила е голяма мъка. Не е.

Аз си угаждам непрекъснато, от нищо желано не се лишавам, даже от торта и пица и това без да съм зависима от Метформин или друго лекарство, като КЗ и инсулин са ми идеални. Столетници е имало дълго преди масовата употреба на Метформин. В Япония и Франция са доста на брой, а % диабетици е нисък и основно сред чужденците.

Зле си, коремът ти е пълен с тлъстина, face it! Не искаш да го повярваш или не искаш промяна в хранене или спортен режим. Твоя си работа. На този етап не си готова да предприемеш промени, които да те поизлекуват и това е твое право.

Не разбирам за чий такъв си причиняваш темата и ни причиняваш  упоритото оспорване на факта, че имаш проблем с тлъстина, след като философията и духа на темата не са ти по вкуса. За да успееш с даден метод трябва да си убедена в ползата му, а ти не си.

Не виждам смисъл да се хабя да пиша на човек, който предпочита да вярва в дядо Мраз. Желая ти здраве, щастие и дълъг живот.

Оставете, не се хабете.
Глюкофажа било хранителна добавка ( и за това е с рецепта), че и живота продължавала....Майтап си прави с нас. А и талия "само" 90 см!
Кой какво сам си направи....
Елора, ако си падаш по шоколадови неща веднъж в месеца виж това
https://youtu.be/0pN9T1-hiTk
Лесно и бързо е, но аз си предпочитам директно парче черен шоколад, но съм мързел и не си падам по захарни заместители. Аз го правих с разтопен шоколад вместо какао и бадемово и кокосово брашно вместо смлени овесени ядки (не купувам такова нещо и нямам намерение да купувам). Резултата беше бърз и приличен. Има снимка в темата със снимките.

Аз дори се хранех сравнително здравословно дори и преди. Е, в сравнение с останалите около мен. Но за мен явно не е било оптимално.
Сладко не съм налитала да ям и винаги съм се чудела на другите как пък така казват че не можели без шоколадче, без вафличка и прочие глупости. Сладки напитки - никакви безалкохолни и сокове, до преди няколко години си подслаждах кафето обаче. Дори чая си обичах чист да си го пия.
Храната в голям процент домашно приготвена, дори хлябът ми беше домашно приготвен пълнозърнест. Ама ядях един хляб от 700 грама в продължение на 5-6 дена де, обикновено веднъж седмично си правех.
Колбаси и подобни ядях много рядко, по-скоро по изключение.
Тестени неща съм хапвала, картофи и ориз също, но не е като да съм се прехранвала всеки ден с такива.
От пресните неща винаги съм предпочитала зеленчуци пред плодове, така че и от там не ми идваше много захар.
Твърд алкохол не е моето нещо и никога не е било, я пийна глътка-две при наздравица по повод (ако само това има), я не. Виж, бира много обичам, ама тогава не осъзнавах че и тя трябва да ми е голяма рядкост.
Не звучи зле като цяло, нали? Само дето въпреки това, накрая кацнах в тая тема.

Като грешки си отчитам ниската двигателна активност тогава, сравнително честото пийване на по някоя бира, редовното консумиране на нискомаслени млечни и месни продукти, щото цял живот са ми казвали че те са по-здравословни, ядене на въглехидратни храни повече и по-често отколкото е ОК за мен, ако и пак да бяха по-малко от на средностатистическия българин край мен.
Все неща дето всяко за себе си не е кой знае какво, нали? Всичко на куп обаче вече прави поразии. Предпочетох коригирането на тези неща също да ги разглеждам едно по едно и тогава пак не са кой знае какво. Съответно не се чувствам като да съм си ограничила "всички хубави неща в тоз живот" - това са думи на приятелка, след като чу какво съм променила.
И ефектът е налице - на почти 40 изглеждам и се чувствам по-млада и жизнена отколкото на 30.

Темата не е само за хора, които искат да спазват диети и не е само за млади хора. Не съм прочела много хора над 50 години тук, надявам се да се включат и да споделят опит с ИР - смятам, че се притесняват, защото а казаха нещо против кето диетите, а сте го нападнали, че е дебел. Предполагам, за това си "причинявам" темата.