Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

Здравейте,

Разкажете малко повече за естеството на работата Ви - с какво сте се занимавала преди повишението и какви са допълнителните задължения, които имате в момента.

Каква помощ търсите?
 - да Ви се помогне да се справите със срамежливостта,
 - да Ви се помогне да поставяте граници в работата,
 - да Ви се помогне да овладете презентационните си умения по врема на стресова ситуация,
 - да Ви се помогне да започнете да търсите нови възможности за смяна на текущото работно място,
 - да Ви се помогне да се научите да преговаряте?

Моля да разкажете повече.
Ще очаквам да пишете.

Разкажете малко повече за естеството на работата Ви - с какво сте се занимавала преди повишението и какви са допълнителните задължения, които имате в момента.

Работя в държавната администрация. За момента работата ми е на гише и общуване с много хора плюс издаване на документи които със малък срок на изработка. Работа се увеличава с това че работа която върша за момента плюс водене на съвети и организиране на комисии.

 - да Ви се помогне да се справите със срамежливостта- имам нужда от справяне със този проблем и ще ми е от голяма полза.

 - да Ви се помогне да поставяте граници в работата- и това ще е в плюс, защото мисля че имам момент в който давам накъсо.

 да Ви се помогне да овладете презентационните си умения по врема на стресова ситуация, - това ми е най-важното
 
За момента това са ми най-важните проблеми.

Здравейте! Искам да споделя проблема си, който много ме натъжава. Знам, че нося огромна вина за него и не мога да очаквам съчувствие, но единствената ми надежда е, че сте психолог и няма да ме съдите, та дано поне зрънце утеха намеря.
Знам, че проблемът ми в очите на други хора сигурно не е кой знае какво, но за мен е огромен.
Преди два месеца се запознах с едно момче от моя роден град. Видяхме се няколко пъти и поддържахме онлайн комуникация всеки ден. Не бях сигурна дали е моят мъж-идеал, по-скоро не, но все пак бях склонна да дам шанс. По принцип съм много романтична и много страдам заради мъжете, защото от 15-годишна чакам да намеря любовта, а сега вече съм на 28 и дори не съм имала сериозна връзка нито веднъж. Може би това е и причината във всеки контакт с мъж да мисля от пръвия миг дали няма да се окаже моят човек. Дори не го правя нарочно, просто винаги това ми е първата мисъл, когато общувам с мъж.
Първите ни две срещи бяха хубави, но при следващите все се случваше нещо, което дълбоко ме разочароваше и огорчаваше.
Първото разочарование се случи след една вечеря. Когато ме изпращаше с колата си, аз се опитвах да установя физическа близост с него, и въпреки че той беше заявил, а и си личеше, че му е приятно и иска, ме отблъсна и принуди да се прибирам. Опрадаваше се с това, че трябва да става рано и дори премести колата на по-светло място, за да ми стане неудобно, че съм осветена и да си тръгна. Почувствах се доста обидена и донякъде унижена и като се прибрах вкъщи го изтрих от социалните мрежи. После два дни се терзах и плаках, а той нищо не ми пишеше. Уточнявам, че това беше третата ни среща, съвсем в началото на познанството ни. След това не издържах и му писах, искайки обяснение. Той беше учуден, че съм очаквала да ми пише и като е видял, че съм го изтрила, бил приел, че не искам да общуваме. Държеше се... не знам как да опиша, все едно в него няма никакъв проблем и все едно изобщо не осъзнава или не му пука, че има проблем. Извини се, че ме е накарал да се чувствам така и обясни, че не бил сигурен дали иска нещо сериозно с мен, затова не искал да избързва. Тъпото беше като каза, че се бил надявал да продължа с ласките??!!? Поведението му не беше последователно - хем ме подканваше да си тръгна и казва, че не искал да избърза, за да може да ме опознае и сексуалното желание да не замъглява преценката му, хем ми казва, че се бил надявал аз да продължа с ласките. Но както и да е, аз приех доводите му и така стъпка по стъпка отново почнахме да си пишем закачливи неща в чата и проблемът се изчисти.
Тогава аз заминах за града, в който работя, и минаха няколко седмици, в които продължавахме да пишем. Случи се така, че той имаше работа във въпросния град и дойде, като преди това си говорехме как може да ми дойде на гости и колко би му било приятно. Тогава се случи второто разочарование, което още повече ме огорчи.
Видяхме се отново на вечеря, след което отидохме в парка. През цялото време той се държа на дистанция, да, приятелски беше настроен, но го нямаше оново любвеобилно поведение, което показваше онлайн. Когато отидохме в парка, му позволих да ме докосва и милва, (нещо, което вече бяхме правили и при предишните срещи), но изведнъж той се почувства страшно изморен, защото не беше спал добре и поиска да си ходим. Започна да говори само за умората си и за себе си. Аз отново се почувствах обидена и отказах да ме кара до вкъщи и си тръгнах пеша. На другия ден той си замина за родния град и пак не ми писа нищо. Аз отново не издържах и му писах, като му казах колко съм огорчена и леко го нападнах. Той отново обясни, че не знаел дали иска да е с мен, но че го привличам и че му трябва още време, за да ме опознае. Аз отново склоних и се върнахме към закачливите чатове. При което след седмица, той отново дойде в града и отново се видяхме, като този път дори имаше още по-голяма близост. Дойде ми на гости за два часа и имахне разни интимни моменти, без да стигаме докрай. Той отново замина и тогава се появи друг негов проблем. Каза, че заради стоенето на телефона, не можел да спи добре и ще трябва да намали употребата му. Аз го разбирах, но изпаднах в паника, че няма вече да си пишем толкова редовно и превъртях. Казах му, че не му пука за мен и защо поне не ми пише, докато е на компютъра. Той се ядоса и отговори, че трябвало да постави граници и че ние не сме заедно и той не може да ми даде чак толкова внимание и че аз съм изисквала внимание все едно вече сме във връзка. Много бях наранена тогава и когато му казах, че съм плакала заради него, той отговори, "поплачи си, понякога е нужно. Тук съм, ако искаш да споделиш". Това поведение много ме ядоса и си бях казала, че просто трябва да приема нещата, че няма да се получат и да продължа напред. Да, обаче той отново започна със закачките и подмятанията и аз отново склоних да пишем така. Преглътнах предишните неща, като този път вече нямах чак такава надежда, че нещо ще се оправи, но все пак ми беше приятно вниманието му. Докато не се стигна до последната случка, която прекрати всичко и която е изцяло по моя вина. Преди няколко дни спонтанно реших да изляза на среща с нов човек и имах интимен момент с него. Не мога да кажа какво ме накара да го направя. Човекът беше почти напълно непознат, не съм имала желания към него, нито съм мислила за него. Това се случи вечерта преди да си тръгна за родния град, където евентуално щяхме да се виждаме пак с момчето. Аз му споменах, че "някакъв ме кани на среща" и споделих, че не знам какво да правя. При което той каза, че леко ревнува, но че не може да ми каже какво да правя и няма такова право. Искам да уточня няколко обстоятелства. Въпросния ден ми беше доста натоварен с работа и ангажименти. Бях грохнала и ме очакваше една самотна петък вечер. Когато този човек ми писа, той се държа адски невъзпитано и неприятно. В миналото ми съм имала много пъти, в които общувам с неприятни мъже. Нямам представа защо го правя, вероятно избивам някакви комплекси или имам някакви нездрави фетиши. Та, той ме покани на срещата и аз се поколебах, но изведнъж нещо ме накара да стана и да тръгна. Не се оправдавам, направих го със съвсем ясно съзнание. Имах някакво желание да го видя на живо какво представлява и също имах някакво желание за приключение. Отидох и се случи, каквото се случи. По време на срещата човекът се държа мило, но след като интимния момент приключи, в него отново се появи оная гадост и невъзпитаност и видях, че наистина е такъв, какъвто беше и в чата. На другия ден дори ми писа, че ще ме блокира, защото не съм му била на нивото и ме унижи с още такива думи. Но, както казах, аз съм свикнала на такива екземпляри и дори съм привлечена от тях, та думите му ме разтрепериха за пет минути, но после ми мина. По-лошото е чувствата, които изпитвам сега заради предателството си спрямо другото момче. Аз не мога да търпя лъжи, затова му казах какво съм направила. Може да е егоизъм да споделяш вината си, само и само да ти олекне, но предпочитам да го кажа, отколкото да го замета под килима и да ме яде бавно с течение на времето. Той първоначално реагира без особена емоция. Попита ме няколко въпроса относно ситуацията и каза, че не може да ме съди, защото "не сме заедно". Но като минаваха часовете, вече не ми пишеше и ги нямаше същите реакции, както преди. На другия ден аз му писах и му предложих да се видим, като той се съгласи и каза, че по-късно ще пише. Писа ми. Каза, че иска сексуални неща от мен. Аз се притеснявах, но реших да се видим. Срещата ни мина добре, нямаше гняв в него (поне така ми изглеждаше), нямаше неприязън. Дори пак имахме някаква физическа близост (не говоря за секс, а само закачки и милувки). Не изглеждаше променен по никакъв начин. Но ето, днес не вече не ми чете съобщенията и не ми отговаря. Аз се чувствам като в ада, депресирана и на дъното. Пиша всичко това, за да намеря успокоение, въпреки че знам, че съм виновна. Аз съм доста религиозен човек и заради религията също си сипвам пепел върху главата. Самопринуждавам се да се чувствам още по-винавна и по-виновна и си повтарям наум лоши думи за себе си. В същото време, не мога да си изясня аз какво искам. Дали не искам просто "никой да не ми е сърдит и всички да ме обичат и да ми дават внимание", или наистина искам да бъда с този човек? (не, че е възможно вече). Объркана съм. Аз съм доста объркан човек. Не зная какво искам. А в момента най-страшната ми мисъл е... как ще живея без любов... как ще издържа още време така? Моля ви, разберете ме! Моля някой да се постави на мое място. Моля някой да си представи какво е години наред да се надяваш, да чакаш, да копнееш, да бъдеш отхвърлян, да избираш неподходящи, да не ти е даден шанс да изразиш и да изживееш емоциите си.. какво е 12 години да живееш така.. и колко непоносима е мисълта, че вече проваляш сам всичко и се самосаботираш, защото не знаеш какво да правиш, не знаеш как да се отнасяш с мъжете, не знаеш какво и кого искаш, не знаеш колко да се жертваш и не знаеш собствените си предпочитания и граници... Много съм тъжна! Много съм тъжна и не искам да бъда сама... не знам как ще издържа още години самота. Вечерите ми са безсмислени, животът ми в самотната квартира е тежък. Не съм щастлива и в работата си. Нямам мотивация. Чувствам се обременена от всичко. Моля ви, кажете ми някоя блага дума, дайте ми надежда. Кажете ми, че не съм лоша жена.

Здравейте,

Информацията, която давате е много оскъдна, за да мога да се запозная с проблемите, които Ви терзаят.
Ако желаете да получите обмислен отговор е необходимо да разкажете в подробности за ситуацията.

Ще очаквам да пишете!

Здравейте, имам две страхотни деца. От както се роди бебето, каката която сега е на почти седем не е изпитвала и за миг ревност. Баща и в момента е на такава работа, че си работи от вкъщи от началото на октомври и изведнъж от понеделник каката започна да плаче, че има лоши мисли в умът. Лошите мисли са свързани с това че не ни обича, казва аз ви обичам ама постоянно в умът мине че не обичам вас а родителите на едно детенце от градината. Когато започне да говори това реве и ходи постоянно да пишка. Детето се тормози и аз не знам как да и помогна тя иска да и изтрия лошите мисли. Моля за насоки как да процедираме. Детето е много будно и активно. Въпреки че сме се опитвали да не я пренебрегваме заради бебето съм сигурна, че е имало случаи, в които това се е случвало.

Здравейте,

Първо ще започна с това, че не сте лоша жена, заради това, което изпитвате.
Попаднали сте в капана на собствените си мисли и се въртите в порочен кръговрат, от който чувствате, че едва ли не няма изход.

Истината е, че търсейки валидация за Вашата ценност от външни фактори Ви е довела до това положение.
От всичко, което прочетох разбирам, че сте толкова фокусирана върху мъжете в живота Ви, че сте поставила себе си не на второ, а на последно място.

Оставили сте на последно място Вашето самоуважение, самочувствие, граници. Сковани от страх мислите, че няма да получите любов. Мислите за времето, мислите за това, което не Ви достига. А колкото повече се фокусирате върху липсите, толкова повече липси ще виждате и толкова по-трудно ще Ви става да забелязвате възможностите около Вас, просто защото във Вас се е настанило вярването, че не заслужавате по-добро.

За да можете да прекъснете този модел на поведение е важно да се погрижите за себе си и да промените навиците, които са станали част от ежедневието Ви. Буквално имате нужда от " мъжки детокс" и от това да спрете да правите всичко онова, което се е превърнало във Ваша фикс идея, а именно контактите с мъже и търсенето на връзка.

Защото, докато сте в това саморазрушително ментално състояние, няма да привлечете в живота си връзка, която да е пълноценна, взаимна и удовлетворяваща в дългосрочен план.

За да привлечете половинката, която ще е в хармония с Вас, самата Вие трябва да постигнете хармония сама със себе си. Необходимо е да се погрижите за живота си. ​Това може да се случи по различни начини, но всяка малка стъпка към промяна на ежедневните навици ще е от огромна полза за това да промените начина, по който гледате на себе си.
Докато сте в дисбаланс, около Вас също ще има дисбаланс. Докато сами не се уважавате и харесвате, няма да усещате това и от околните.

Поправете ме, ако греша, но имате склонност да се обсебвате от мисълта, че искате вниманието на даден мъж и да прекрачвате границите на неговото лично пространство.

Това не би изпратило сигнал, който да Ви поставя в светлината на желан обект, а на ловецът във връзките. А мъжете не харесват да бъдат преследвани. Когато един мъж иска една жена, той сам търси компанията й и прави всичко, за да й покаже, че държи на нея. От историите, които разказвате сама знаете, че начина, по който оправдавате поведението и безразличието на тези мъже не Ви води до нищо добро и конструктивно.

За да се оттърсите от насъбралата се горчивина е добре да направите крачка назад. Изключете за по-продължителен период от време идеята, че търсите мъжка компания. Първоначалната Ви реакция сигурно ще е - "защо да го правя, нали точно това искам най-много". Необходимо е, защото с това поведение и тези нагласи ситуацията Ви няма да се промени.

Фокусирайте се върху грижа за себе си - под формата на спорт, курс, хоби, създаване на нови приятелства. Всяко едно от изброените може да бъде осъществено и без финансови ресурси, така че нямате оправдание да не го приложите. Сложете пред себе си нова цел, било то да постигнете промяна в кариерния път, повишение. Ако на този етап Ви липсват ресурсите, започнете да работите в посока на придобиване на нови умнения и знания - в интернет има безплатни ресурси за всичко.

Създавайте си малки моменти на внимание към себе си ежедневно - било то да се фокусирате върху самата себе си или средата около Вас. Чистене, подреждане, освобождаване от ненужни вещи. Това ще Ви помогне да се настроите на вълна - "ново начало". Погрижете се за тялото си, за косата си, за цялостното си усещане като жена. Има десетки начини да правите стъпки в тази посока.

Научете се да се обичате отново. Когато Вие показвате, че се грижите за себе си и за всичко около Вас, това ще Ви помогне да погледнете на себе си като на човек, когото уважавате. А когато започнете да уважавате себе си, то това незабавно ще започне да се долавя от околните, било то мъже или жени.

Ако се отдадете на този процес и оставите настрана страховете си за няколко месеца, с времето ще започнете да привличате събития и хора, които споделят новата Ви вибрация и така ще привлечете това, което е най-правилно за Вас.


Надявам се, че съм била изчерпателна. Има още много какво да се каже, но в писмен вид - толкова от мен за момента. Ако търсите още вдухновение, оставям Ви една статия, която съм написала в сайта ми Наука за хората:

https://naukazahorata.com/%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-% … 0%b8%d1%82%d0%b5/

Там може да намерите още много теми свързани с кариерно развитие, взаимоотношения и психология.

Ще се радвам отново да пишете с нова информация какво се случва с Вас!

Ина

Здравейте,

Ще ми се да можех да Ви отговоря, но това не е тема, която е в моите компетенции.
Пожелавам Ви успех в намирането на разрешение на този проблем!
Ина

Здравейте. Винаги съм била много активна майка, в последните години многодетна. Работех много на работа, правех много неща и вкъщи, обичах да готвя, да правя торти, да правя най-различни хендмейд декорации, дори частични ремонти. Общо взето живее на педал и се чувствах добре така. Имам съпруг, който е също прекрасен човек, но аз толкова много бях силна , може ща, знаеща, че се стигна до момента в който той не знае нищо и за всичко пита мен, включително какво да на пазарува днес. И в началото на тази година се сблъска с диагнозата рак на гърдата. Психически го приех леко, родителите ми са минали през диагнозата и се пребори ха, затова реших, че ще бъда силна както винаги и ще го преодолея. И пред хората наистина съм такава, не плача, не се оплаквам, казвам, че вярвам в себе си, дори в началото изобщо не се тревожех за себе си, а за това как ще го приемат родителите ми, децата ми и т. н. Минах 2 операции, химиотерапии, сега продължавам да се лекувам, предстои ми  лъчетерапия, още химия, общо взето съм в средата на пътя, но... Моят проблем е, че не ми се прави нищо. Просто си стоя и дори да изляза от вкъщи се насилвам. Мога да си измисля хиляди неща за правене вкъщи, но не ми се занимава, често казано ако не са децата може би няма и от леглото да ми се става. Мислите ли, че това е начало на депресия и какъв съвет можете да ми дадете? Виждам, че това не съм аз, знам че не ми се отразява добре това, не се страхувам от смъртта, дори не вярвам, че няма да се излекувам и някак се разграничавам от болните в онкологията където се лекувам. Много ми е мъчно за тях, много ги съжалявам и всячески се опитвам да убедя всеки,с който разговарям, че трябва да бъде оптимист. Може би отхвърлям проблема си така, не знам, не се чувствам болна, не се и страхувам за себе си. Изкарах доста тежко химиотерапиите, но не до пуснах и за миг да се откажа, това за мен значи да покажа на децата, че мама се отказва, че се предава. Но искам да си върна някак мотивацията за живот и не знам как. Благодаря за вниманието, предполагам че написаното от мен е доста объркано, така се чувствам и аз, не знам как точно да се изразя 🙂но се надявам, че ще разберете.

Здравейте Lunichka,

От написаното разбирам, че Вие съвсем не сте станала слаб човек, а продължавате да сте силен. Искате да си върнете мотивацията и желанието за живот, но сте в период, в който сякаш виждате, че ресусрите, с които разполагате не са достатъчни, за да се справите с надвисналите проблеми.

Но искам да наблегна на нещо, което може би правите и в момента - опитвате се да се справите сама, дори в тази ситуация на борба с рака. Пациентите, които са диагностицирани с рак често изпадат в депресия и това може да има такива изражения:

Продължително тъжно, безнадеждно или „празно“ настроение почти всеки ден през по-голямата част от деня

Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които някога са били приятни

Значителна загуба на тегло (когато не сте на диета) или наддаване на тегло

Промени в съня (невъзможност за заспиване, ранно събуждане или прекомерен сън)

Силна умора или по-малко енергия почти всеки ден

Други хора забелязват, че сте неспокойни или „забавени“ почти всеки ден

Чувство за вина, безполезност и безпомощност

Проблеми с фокусирането, запомнянето или вземането на решения

Мрачни мисли

Големи промени в настроението от депресия до периоди на превъзбуда и висока енергия

Не се чувствайте слаба, ако изпитвате някои или повечето от описаните. Но е важно да се оттърсите от мисълта, че трябва отново абсолютно сама да се справите и не се бойте да поискате помощ и подкрепа, било то от близките Ви, от специалист, от общност.

Споделянето помага много повече, отколкото си мислите. Независмо колко силен е един човек, той не е създаден да оцелява сам - имаме нужда един от друг от прастари времена и ще продължаваме да имаме нужда.

Не сте слаба, ако споделяте болката си и своите мисли и чувства! Социалните контакти, приятелствата и семейството ни помагат да поддържаме не само доброто си ментално състояние, но тези взаимодействия влияят положително н анашето физическо и психическо здраве.

Запомнете, че депресията и рака не са състояния, пред които трябва да се изправите сама.

Ето няколко оснвни насоки:

Говорете за чувствата и страховете, които имате с членовете на семейството и с най-близките роднини и приятели. Нормално е да се чувствате тъжни, ядосани и разочаровани, но не допускайте това да се прехвърли върху отношенията с близките Ви. Важно е да се изслушвате внимателно един друг, да решавате заедно какво можете да направите, за да се подкрепяте и да се насърчавате.

 Потърсете помощ чрез групи за подкрепа и консултации.

 Използвайте молитва, медитация или други видове духовна подкрепа, които усещате, че Ви носят утеха и облекчение на вътрешната болка и празнота.

 Опитайте дълбоко дишане и упражнения за релаксация няколко пъти на ден. (Например затворете очи, дишайте дълбоко, съсредоточете се върху всяка част от тялото и я отпуснете, като започнете с пръстите на краката си и стигнете до главата си. Визуализирайте положителни случвания, релаксираща околна среда и всичко, което Ви кара да се чувствате добре. Ако се улавяте, че се връщате към апатия и мрачни мисли, коригирайте мисловната картина)

 Помислете за работа с професионален съветник, за да се справите с промените в живота си.

Не се колебайте да се консултирате със специалист относно депресивните състояния, които изпитвате.

Освен това, не подценявайте и важността на следното:

Поддържане на балансирана диета. Храната, която приемаме има пряко отношение към склонност към депресия, енергичност, настроение, склонност към определени действия или въздържане от действия.

Редовна физическа активност. Колкото и да е голяма съпротивата и апатията Ви, наложете си да излизате ежедневно на разходки. Започнете с малко време и постепенно увеличавайте времето и разстоянието на своите разходки. Това е много ефективен начин за успокоение, повдигане на духа и разведряване, дори да изглежда маловажно или трудно за изпълнение на пръв поглед. Дори в началото да го правите насила, няма да усетите как това се превръща в нещо, което Ви носи наслада и нямате търпение да дойде следващата разходка.

Намиране на начини да управлявате стреса си. Върнете се към старо хоби, което сте обичала. Дори да не направите цяла торта, то поне направете малък десерт. Създавайте си малки цели ежедневно. Ако създадете рутина, която да следвате, това ще Ви "дърпа" напред.

Планиране на редовен сън. Опитвайте да си създадете релаксираща вечерна рутина - включете в нея няколко малки жеста към Вас, било то да си направите кратък масаж на ръцете и краката с крем, да си направите чай, да запалите свещ, да пиете топла напитка, да почетете увлекателна книга. Каквото на Вас Ви харесва. Но се старайте да започвате своят вечерен ритуал в определен час и това постепенно ще се превърне в знак на тялото, че се подготвяте за поивка и сън. Избягвайте технологиите преди лягане (поне час, по възможност два преди да заспите) и се старайте осветлението след определен час да е по-приглушено.

Ограничаване на приема на алкохол.

Домашните любимци също могат да предложат комфорт, приятелство и любов по време на трудни моменти, както и прекарването на време на открито. Ако нямате животинче, помислете за варианта за осиновяване.

Още няколко думи - не се насилвайте да сте оптимист, когато не се чувствате оптимистично.
Всяка емоция е като пътен знак, на който трябва да обърнем внимание и да знаем причината да е там.
Адресирайте мислите и чувствата си, но не се отъждестявайте с тях. Вие се чувстате тъжна, но не сте тъжен човек по принцип (например).

Знам, че не искате да ставате от леглото и всичко изписано може да Ви накара да си кажете, че няма смисъл, но всъщност именно малките промени и малките усилия водят до големите измемения в начина ни на живот и в начина, по който се чувстваме.

Прегръщам Ви и Ви уверявам, че всичко ще бъде наред. Само трябва да го видите първо в съзнанието си, че е така и така ще бъде. Ако Ви е трудно да го видите, то тези стъпки със сигурност ще Ви улеснят по пътя.

Пожелавам Ви много здраве и вдъхновението отново да завладее дните Ви!

Ще се радвам да пишете отново и да разкажете как сте.

Ина

Здравейте,става въпрос за дете което е плахо,тихо,скромно,изпълнително, чувствително,как да му повишим самочувствието дете на 4г 6 м ходи на детска градина,не изразява мнение мълчалива в повечето случай,страхлива,срамежлива?

Здравейте Petq,

Може ли да разкажете повече - за кои моменти говорите, винаги ли е такова, каква е средата у дома.

Поздрави
Ина

Здравейте,тя като цяло е кротка и вкъщи, с нас с баща и говори повече но като цяло е срамежлива от възрастни повече,наблюдателна е с деца играе познати но е пасивна тоест те каквото и кажат тя изпълнява,как се изразява кротка и в градината е така госпожата казва кротко дете изпълнително,повече е мълчи като е питат нещо казва но с една дума,скромно дете,не е нахална ако и се яде нещо и някой дете яде срамува се да си поиска

За да може един човек да изгради увереност, то това се базира на минал опит, който се е натрупвал.
Т.е. Имал е възможност да пробва, да греши, да разбира кое работи и кое не.

Същото важи и за децата. От колкото по-ранна възраст детето е научено, че то има право на глас и на избор, то това ще подсили неговата увереност, че може да се справя в по-сложни социални ситуации и когато динамиката около него не е на комфортната среда в семейството.

Започнете активно да търсите мнението на детето. Правете го като започнете да му давате възможност да има ежедневни избори свързани с неговата личност.

Например, когато го подготвяте за детска градина му представете два варианта за обличане.
Нека само то избере кое да облече. Същото и за обувките. Независимо, че реално Вие сте избрали между какво да избира, когато го питате "Кое искаш да облечеш", това му помагате да оформи в съзнанието си усещане, че има контрол над собствените си действия и избори.

Не казвам, че детето трябва да определя изцяло всичко в ежедневието си, напротив, децата имат нужда от режим и конкретни правила, но те не трябва да са свързани с всеки аспект от живота му, иначе ще отрасне като конформист, който оставя другите да определят живота и изборите му. И когато порасне няма да може да се справя с ежедневни малки неща и от там няма да има самочувствие и за големите и важните.

Давайте възможност за избор за всяко нещо, което считате за уместно и се старайте да го провокирате да говори за чувствата си.

Попитайте го "как те кара да се чувстваш, когато..."

Не квалифицирайте чувстата му, а ги обсъждайте с разбиране. "Разбирам, че се чувстваш ..., това е нормално, защото...".

Стимулирайте неговата активност у дома като му създадете възможност само да започне да се занимава с определени игри, без да има нужда Вие да му ги предоставите и предложите.

Това може да се случи като например сложите на едно място скицник и пастели, където то само да може да ги стигне и вземе. Може да са сложени в малка табличка например. Същото направете с още няколко занимателни игри - пъзел, констрктор, любими играчки. Стимулирайте това то само да ги прибере обратно.

Погрижете се то да може да поема по-често инициатива.

Помагайте му да адресира това, което се върти в глава му.

Когато родителите хвалят дадено дете, че е послушно и изпълнително, понякога не се усещат, че дори тези квалификации го стимулират да бъде "послушно" и да слуша всеки какво му казва да прави и да "изпълнява".

Начинът, по който родителите рамкират очакванията си спрямо детето, го кара да се старае да отговаря на тези квалификации.

Ще дам още един пример в малко по-различна посока.
Ако на едно дете, което  се е справило с нещо добре и му се каже "браво, колко си умен", това го кара да смята, е той има природна даденост, която му дава всичко наготово. Това ще остави в него впечатление, че не е нужно да се старае и ще го приучи на мързел.

Вместо това, родителят трябва да каже "браво, ти положи много усилия и се справи чудесно!".
Във вторият вариант детето е похвалено за конкретни негови усилия и е възнаградено с положителен резултат. Това ще го провокира винаги да се старае и да бъде активно, а не да разчита на това че е много умно и това автоматично решава всичко. Защото знаем, че в живота дейните хора успяват, а не тези, които имат само талант. Талантът е 1 % от успеха, а постоянството останалите 99%.

На база на малкото информация, която ми дадохте, това мога да кажа за момента.

Успех!
Ина

Страхът от публично говорене слага ли спирачка на вашето развитие?
Изследване от 2014г., проведено от Chapman University открива, че това е фобия №1 на 25,3% от участниците.

От останалите, които са презентирали до момента, 70% са съгласни, че умението да говориш пред публика е от критична важност за постигането на успех в работата.

Друго изследване от същата година показва, че умението да се комуникира е №1 по важност за рекрутърите, когато избират нов кандидат, а презентационните умения за наредени на четвърто място по важност.

Подготовката е ключът към успеха, когато говорим за презентационни умения.

Вие как се подготвате за презентация и изпитвате ли притеснение да говорите пред публика?

Възможно ли е от сладко и солено да ме кара от липса на желязо или е стрес или от желязо?