Денерис е проблематична още в първа книга, а в пета става направо отвратителна. Мартин много добре я е изградил и малко по малко я сваля от пиедестала. В сериала не беше така - подхранваха умишлено култа към Денерис, а знаците, че ще изтрещи, бяха сведени до минимум. Принципно за нея не ми пука. Даже ми беше хубаво, че познах, че ще извърши геноцид и ще свърши като военнопрестъпник.
Яд ме е за Джон, който е безспорно главният от главните герои, че го превърнаха в някакъв разлигавен чехльо. И особено ме е яд, че го показаха да се колебае да свети маслото на военнопрестъпницата. Трябваше друг да му отвори очите. Освен това излезе, че я уби заради Санса и Севера, а не заради това, че запали столицата, в която живеят милион души. Не разбрах и защо героят, който спаси света от огъня като зло, беше наказан, докато Бран и Аря, които спасиха света от леда, бяха възнаградени. Ако Джон не бива да има деца, за да не се пръкне някога пак някоя драконова откачалка, да бяха го казали.
Яд ме е, че сезон след сезон си правеха гаргара с образа на Санса колко била тъпа и слабохарактерна и изведнъж тя стана най-големият политически стратег. И то метаморфозата ѝ настъпи след психо-физическата гавра от Рамзи - пълен абсурд. В книгите няма такова нещо. Никога не е била тъпа и слабохарактерна.
Аря пък я превърнаха в някакъв психопатски робот и Мейси Уилямс много допринесе за този ѝ образ. Аря от книгите я обожавам, в сериала не мога да я гледам.
Отделно разни фенфик пълнежи за сметка на важните истории.
Аз не съм съгласна, че Мартин не знаел как да довърши историята. Много добре знае. Фактът, че тука бяхме я разкостили и като цяло познахме, означава, че той има ясна представа за края, щом е оставил съответните foreshadowings и пушки на Чехов. Но или го мързи, или няма вдъхновение, или и двете. Аз лично вече не го следвам в социалните мрежи; нито следя блога му; нито пък ме интересуват проектите му. Ще гледам обаче поредицата за Дънк и Ег, защото историята им ми е интересна открай време.