Какво ви е мнението за образованието?

Моите деца се справят за момента задоволително с материала и не мога да го коментирам като обем и сложност, обаче много ме тревожи, че училището уби в тях всякакво желание да учат. Правят го, защото трябва, а не защото искат или им е интересно.В същото време са любознателни деца, имат своите интереси и в тях виждам, че полагат с радост усилия. Но на 14 септември буквално реваха, че не им се ходи на училище.
Изборът на произведенията по литература никога не съм я разбирала. Споменатият Хамлет по мое време май беше в 9 или 10 клас - грам не го разбрах тогава. Старогръцки митове и легенди и досега са останали в съзнанието ми като истории за Зевс, който не може да си го държи в гащите и жена му Хера, която вместо да го кастрира, избива обикновено измамените му любовници. "Мъртви души" ми се видя супер нерелевантно към живота ми (сега сигурно мога да направя паралел с въвеждането на електронно гласуване, но в час по литература не сме правили такива изводи).  На "Война и мир"  стигнах едва до 50-та страница - толкова герои имаше, че не успях да ги запомня. А в същото време четях непрекъснато всякаква литература и дори сама пишех. Единствената домашна, която написах с кеф и със собствени мисли беше в последния клас като стигнахме до Йовков и аз бях развила паралел между неговите герои и героите на Стайнбек в "Улица Консервна" (за които дори не бяхме и помирисвали в клас). Учителката ми писа 6+ и каза, че отдавна не била чела нещо толкова хубаво и оригинално. Ами как да не е хубаво, като го разбираш, харесваш и няма нужда да си изсмукваш от пръстите 'какво е искал да каже автора'.
Понеже много ми се иска и децата ми да са четящи хора, след като се помъчихме с 'класиките' и задължителната литература, сложих червен кръст на списъка за лятото. Поразрових се за интересни съвременни детски книги и почнах да пробутвам тях. Резултатът - детето започна да чете като хала. За 2 дни изяжда по 300 страници и отиваме за следващата книга в библиотеката. Онзи ден броихме, че за лятото е изчел 15 книги по собствено желание и с удоволствие, без грам усилие от моя страна, освен да му ги препоръчам.

Като изключим някои нашенски произведения, чиято цел е по-скоро патриотична, останалите произведения могат да се харесат, могат и да не се харесат на учениците. Навремето може би единствените книги, които ми бяха органически неприятни бяха Братчетата на Гаврош, Записките на Захари Стоянов, История славянобългарска и Страданията на младия Вертер. Всички останали ги изядох с кориците, прочетох и други произведения на същите автори. Доколкото помня и моите деца имаха от списъка произведения, които харесаха и такива, които не харесаха. Според мен по-скоро трябва на децата да им се дава нещо, за което да се закачат, някакви пояснения от страна на учителя, той да ги преведе през някои неща в произведението и да обясни мисленето на героя или епохата като исторически факти. Или това да го направи родител, стига да има желание и познания.

По повод четенето на децата - да, хубаво е да четат, да, има интересни съвременни книги. Но част от сегашните книги са преписани класики. Децата ги харесват, защото са представени като фентъзита, но като цяло са масова продукция. Да, някои от сегашните класики навремето също са били нещо като тогавашната масова продукция, особено любовните романи, но времето е отсяло някои, които днес са класика.

Съгласна съм, че литературните произведения в програмата в голямата си част са остарели и неразбираеми за децата, скучни и архаични. Но е много трудно да се внесе промяна, заради разни традиционалистични и патриотично настроени среди.  Моето дете ги е чело по задължение (няма лошо, училището не е цирк, че само да забавлява децата, а освен на науки трябва да ги научи също, че има и такова нещо като ТРЯБВА), но иначе е чело други интересни за нея неща. Не е чела много класики, любими за мен като дете ("Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо" или "Островът на съкровищата"), но е чела много други книги. Ми няма лошо, важното е да чете. Това са книгите за кеф и там не се бъркам да налагам задължителни произведения.

По мое мнение материалът в 1-4 клас е песен. Няма нищо сложно и се учи лесно. Пълен и кратък член се учат със заместване с "той" и "него". Много по-лесно е да ги заучат така и да им стане навик от малки, отколкото да се чака да изучат подлог и допълнение. Отделно съм обяснявала на моите, че има ли някаква малка думичка отпред - под, над, зад и прочие - задължително е кратък член.
Комбинаториката също е елементарна в началния курс и се обяснява много лесно с елементарни примери - нямаш грам късмет и теглиш всички предмети, които не са ти необходими, е, следващият вече е това, което ти трябва.
Според мен проблемите настъпват в пети клас и нагоре. Тогава учебниците стават много зле, особено по история, ЧП, и съответно след това физика, химия и биология. Все едно в един урок са изсипани разни енциклопедични откъси без връзка помежду си. Усещането е, все едно някой е преминал с брадвата през един дълъг текст и е рязал, рязал докато не остане нищо смислено.

Съвсем съгласна. И тогава ролята на учителя става много важна да поправи нещата. А и на родителите да научат децата как се учи. Като мине адаптацията пак става лесно и нещата тръгват. Но 5 клас си е шок наистина в някаква степен (различно за различните деца).

Не могат да се оставят само интересни произведения, защото целта е децата да получат представа за историческите процеси в литературата. Против съм да се профанизира образованието, защото ако в него останат само интересни неща, няма да учат нищо. Освен това на различните деца различни неща са им интересни. Средното образование трябва да дава фундамент, обща култура, да развива мисленето и да натрупа някакви факти като багаж. Ще се специализират във висшето, когато са наясно със себе си и интересите си.

Това, което е проблем на училищното образование е лошо структурираният материал, повтаряемост в годините, лошо написаните учебници от хора, които нямат досег с деца и нямат представа за мисленето им. Освен това препускането през материала не дава възможност за затвърждаване на знанията. Що за глупост, например, е алгебра и геометрия да се учат общо, вместо паралелно. Тамън запомнят нещо от алгебрата, минат на геометрия и забравят предишното. Това е само един пример. И по другите предмети  е така. По БЕЛ всяка година минават през фонетика, морфология, синтаксис, лексикология. Навремето в един клас се учеше фонетика, в следващ - морфология и т.н. Как да обясниш на едно дете, че през октомври "маса" е съществително, а през март вече е подлог или допълнение?

не съм изобщо съгласна, че има знак за равенство между интересно и профанизирано образование. Също така и че подбора на произведения в литературата показва посока на развитието и. Ние учим някаква много малка част от световната литература и това изобщо не може да се каже, че е представителна извадка на най важното Защо обръщаме толкова голямо внимание на руската литература, но не и на английската и френската? Кой е решил, че Гогол трябва да е задължителен, а Дюма не. Защо е включен само неразбираемия за съвремените деца Шекспир, а сестрите Бронте, уудхаус и Джером Джером са низвергнати. В САЩ учат като задължителна литература Селинджър и Стайнбек, изключително подходящи за тази възраст автори, а в българските училища дори не се споменават мимоходом.  Абсолютна истина е, че не е възможно да се включат произведения, които да се харесват на всички, но закотвянето към традиционните класики, само защото някой някога е решил че тези книги са по интересни от други не е моята представа за полагане на основи на литературна грамотност. За мен ученолюбивостта се стимулира точно чрез интереса към материала, а не чрез набиваме на канчето как трябва да учиш от всичко по малко, за да си пенкилер. Аз например съм прекарала стотици часове над учебниците по химия, точно защото не я разбирах, а учителката ми всяваше ужас. Учех до откат без да попивам истински знания, просто защото беше по задължение. Ако същото време бях инвестирала в друг, по смислен з моите знания предмет, сега щях да знам примерно още 1 чужд език. Лично аз смятам, че каквото си научил максимум до 6-7 клас полага основите знанието, необходимо ти в живота и след това е редно всеки да си избира какъв предмет да учи. Хайде да ми обясните например едно дете, с очевидна езикова насоченост, мразещо математиката кога би изчислило в реалния си живот колко е височината на пирамидата при даден радиус и незнам си още какво. Изобщо не разбирам защо математиката след 7 клас с всичките и вектори, не срещани в живота геометрични фигури, синуси и котангенси, трябва да е задължителна за всички. Които иска да учи математика - да има клас за напреднали. Които иска да става художник, да може да се откаже от физиката и химията. А и грам не ме интересува в коя провинция на Патагония има залежи на Железна руда

За кои учебни периоди говориш?
Защото в момента от руската литература се изучава само Пушкин, а от западноевропейската-Балзак, Флобер, Шекспир, Сервантес, Бодлер, Джонатан Суифт идр, цитирам автори от 8,9 клас в момента. Гогол предполагам е произволен пример, не фигурира в настоящата програма, иначе "Мъртви души" е произведение с огромен потенциал и написано с невероятно чувство за хумор(макар и наистина тъжен хумор), а и може да се открият много днешни проблеми. Но не се изучава в момента. За разказите да не говорим, само да си спомним какъв фурор направи преди години Зуека с драматизацията по "Шинел"
Иначе с профилирането се въведе точно това-последните гимназиални години да учиш преимуществено каквото харесваш. Друг е въпросът, че и в това не винаги са приоритетни желанията на децата.
За порок в образованието намирам тежките, лъскави учебници, не защото са обемни, а защото са нечетивни, вкл и графически. Шаренията, лъскавината буквално "вземат очите", а фактите често са разхвърляни и без връзка.
Порок е и тестовата система, особено с въпроси от типа "Кое НЕ Е..."
Порок е отпадането на часове по литература на съответния език в ЕГ.
Не съм специалист и не мога да си обясня кое точно налага изучаване на философия години наред. При резервата, че няма излишно знание, струва ми се, че е малко пресилено присъствието на този предмет в 8,9,10 клас.

Аз се хващам само за векторите и тригонометричните функции. Всичко това се учи след седми клас по математика. Без вектори, няма физика. Без тригонометрия няма инженерни специалности. До края на седми клас децата едва започват да се докосват до природните науки.

Въпросите от типа "кое НЕ Е" са тестване на вниманието, а не на знанията.
"Да учи матетематика тоз, който ще става математик, аз няма да ставам" е детинско мислене, а не на възрастен човек. Надявам се да не се променят много нещата и да не стане "да учи математика този, който иска, а аз не искам", защото тогава ще има да видите вузове за децата и внуците през крив макарон. Математиката е фундаментална наука и тя е нужна за повечето вузовски специалности по света и без нея ще се получи една бариера за децата пред бъдещото образование. Най-лесната, впрочем. Тогава няма да учи математика, но няма да има хорариум и за филология, нито за психология. В този смисъл е приказката "внимавай какво си пожелаваш".

Всичко е основа на нещо друго, спор няма. Това е другия проблем на нашето образование - няма мултидисциплинарен подход, които да показва нещата в тяхната цялост и взаимообвързаност. Идеята е, че някъде трябва да се тегли чертата на "задължителните" предмети и  да се даде право на 'децата' да избират какво да учат. В 7 клас вече е положена основата на 99% от предметите, минала е една година обучение и по физика, и по химия. Дори МОН смята, че това е добро време за профилиране, чрез избора на гимназия - дали ще е математическа, езикова, икономическа или друга.
Ако изхождам от личен опит - аз бях много добра по математика и страшно ми куцаха езиците. Реших за всеобща изненада, че трябва задължително да уча в езикова гимназия, защото по никакъв друг начин няма как да науча език. Мъчих се много, учителката всеки месец звънеше на майка ми да и трие сол на главата какво съм правила аз в това училище и как съм заемала място на дете с истински способности, но изборът си беше мой и сега езикът е единственото, което ползвам ежедневно от образованието си. В същото време, понеже математиката я учих с удоволствие в 12 клас, отново за ужас на всички заявих, че в университета ще вляза с изпит по математика (тогава нямаше общи матури, а всеки университет правеше собствен изпит). С кеф решавах задачи до 4 часа сутринта, наваксах всичко пропоуснато в езиковата гимназия и изкарах повече от 99% от учещите в математическата гимназия. Това се дължи единствено и само на факта, че изборът за образованието ми е бил мой собствен, базиран на личните ми предпочитания. В същото време в гимназията се скъсвах да уча по химия и донякъде по физика, но понеже грам не ми бяха интересни, абсолютно нищо не запомнях дългосрочно и не знам в момента дори основни неща.
Брат ми беше обратното - не вдяваше грам нищо по математика, но езиците ги учи като на сън. Обаче математиката беше балообразуващ предмет и ако няма 6-ца нямаше да влезе в езикова гимназия (какъв парадокс) и може и да не се класира в университета в желаната специалност. За да успее всяка вечер от 5 до 12 клас с майка ми вместо да си почиват 'решаваха' задачи по математика. В действителност заради добра памет той наизутяваше задачите  и по контролните успяваше да реши до там, докъдето вече е виждал същото условие без да разбира какво точно прави. Шапка свалям на него и майка ми за това, което правеха като усилия, но това е имитиране на образование само защото някой е решил, че вектори, синуси и пресечени пирамиди са от изключителна важност за човек, който не може да надхвърли в математиката знания над таблицата за умножение. Ако същото време бяха използвали да наблегнат на умението на брат ми да учи езици, сега той щеше да знае поне 4.

Има нещо рационално в специализацията след 9 клас да кажем (7 е малко рано според мен), но си има и недостатъци, защото тийновете "поумняват" и "им идва акълът" след време и може да решат, че искат друго, а как се наваксва, ако няколко години си изпуснал всичко?  Моята идея е след 9 клас да се въведат А и Б предмети - математика-А и математика-Б например. Първата да задълбава в детайлите, а втората в доста по-малко часове да дава идеята за неща, а именно това, което остава след години. Ако вземем векторите то това ще е само какво е вектор, какъв физически смисъл има и как се събират вектори. На повечето хора това им е предостатъчно, а ако някой тийн реши в последствие да учи математика с малко повече труд ще навакса детайлите, ако е схванал идеята.

Целта на това двустепенно гимназиално е системата да икономиса ресурс - освобождаваме тези, които не искат да учат тъкмо на по 16 години, когато вече те не са длъжни да учат, но не можем да ги оставим само с основно образование. Затова правим първи гимназиален етап, калкото да имат документ, че не са съвсем с основно. Оставяме тези, които искат да изкарат средно. Профилираме и така на още една стъпка отсяваме тези, които ще искат да учат във вузове с точно определени предмети и специалности. Западняците го правят отдавна.

Имам деца в 8 и 11 клас. За осмокласничката мога да кажа, че изобщо няма представа какво иска да прави след време. Единадесетокласничката едва от миналата година се ориентира професионално. Така че 7 клас е много, много рано за едно дете, за да знае какво иска да учи.

Смятам, че средните училища трябва да дават широк спектър от знания и да осигуряват възможност децата да тръгнат по пътя, който искат, когато са готови за това. За мен не е проблем да се учи математика, нито пък мисля, че е полезно да се учи само това, което практически ти влиза в работата. Това наричам профаниране на образованието. В крайна сметка, ако някое дете не иска да учи общообразователни предмети, трябва да си избере професионална гимназия и да му се даде възможност да се профилира от рано. За другите деца пък трябва да се даде възможност да се развиват разностранно.

Те пак ще се развиват, ама едните ще учат задачи за изпит в университет, а другите ще учат как да намират повърхнини и обеми, да смятат лихви и проценти, задачи за скорост и път, все полезни неща.