Една тема за любов, обич и още нещо

  • 5 601
  • 115
# 60
Наследствената. Разбира се.
И дъщеря да е. Няма разлика.
Виж целия пост
# 61
Като гледам наоколо, хората се обръщат към родителите си за помощ, поддържат връзка. За много родители е напълно нормално да помогнат на децата си дори когато тези деца са на 50.  Разчита се на най-близките, защото чуждите са чужди - те ако искат ще помогнат, ако не искат - няма.
Виж целия пост
# 62
А, де?! Стигнахме до любов, обич и още нещо.
За родителите тези чувства съвсем закономерно са насочени към децата. Да не съм луда да се гърча около чужди хора като имам свой, който винаги ще ми помогне.
Да не си въобразявате, че евреинът ще зареже дъщеря си и ще хукне да ми помага на мен?
Ми ето и при нас е подобно. И аз не виждам нищо лошо в това. Аз също се грижа за него, когато има нужда.
Виж целия пост
# 63
Родителска подкрепа е едно. Друго е да си вързана за баща си и да не можеш да създадеш връзка интимна, близка с друг мъж, защото не му вярваш или винаги го сравняваш с тате.
Виж целия пост
# 64
Аз не съм вързана. Чуваме се и виждаме само отвреме-навреме.
Е, няма как да не го сравнявам! Поне финансово. За мен парите са важни, а досега не съм срещнала по-добър от него в това отношение за да заживея с него, това е. Затова и не създавам трайни връзки. Не ми трябват използвачи. Доверието също е важно. С чужд човек е по-трудно постижимо, отколкото със собствения ти баща.
Виж целия пост
# 65
С чужд човек е по-трудно постижимо, отколкото със собствения ти баща.
Самата истина. Друг е въпросът как така любимият мъж ми е чужд човек.
Виж целия пост
# 66
С тате до море, с мъж през океан.
Виж целия пост
# 67
Едно е любовник, друго е партньор и баша на децата ти. Първият винаги си остава чужд, с единия крак в неговия си свят. Че и с двата.
Виж целия пост
# 68
Едно е любовник, друго е партньор и баша на децата ти. Първият винаги си остава чужд, с единия крак в неговия си свят. Че и с двата.
Именно! Аз деца с бъдещият ''The One'' няма как да имам. На 51 съм. Оттам идва и усложнението. Да се доверя на някой чужд, пък и той да се грижи за мен без задни мисли и без нищо да ни свързва (децата са си здрава спойка, няма какво да се лъжем!)...Ако има такъв, то той е 1/1000 и не е в мен вината, че не мога да го намеря. Ако е някоя друга, то и тя ще има подобни проблеми.
Самата истина. Друг е въпросът как така любимият мъж ми е чужд човек.
Като ти стане нелюбим (не ти го пожелавам), ще прогледнеш.
Виж целия пост
# 69
Сбърканите са ти трегерите.
Близостта с 1 човек/мъж няма общо с деца и банкови сметки. Мисли. За интимност на чувствата и умовете чувала ли си? Риторично.
Виж целия пост
# 70
То хубаво през океан, ама е друго тати и мама да са вързали една спасителна лодка, че капитанът понякога обърква курса или решава вече да не е капитан и скача да се спасява преди екипажа.
Каквото и да си говорим, при едни нормални родители, те са доста сигурна опора за разлика от мъжете.
Виж целия пост
# 71
Момичета, време ви е да пораснете. Зрелият индивид се научва да се справя и без мама и тате. И да създава връзки емоционални и с други хора извън родствената връзка.
Виж целия пост
# 72
Справяме се. Падаме, ставаме и ставаме по-силни и по-умни. И с по-дебела кожа.
Виж целия пост
# 73
Дебелокожието е вид залиняване. Убиваш си сетивата.
Виж целия пост
# 74
Еми да - за да боли по-малко. Не се влюбваш веднага като на 17 или 27...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия