Не зная какво решение да взема.

Здравейте. Историята ми е банална, но не ме се споделя с приятели, понеже ме е срам от положението, в което съм. С приятеля ми сме заедно от почти пет години, като от три живеем заедно. И двамата сме изключително трудни характери, все искаме да става на нашето и често спорим (за околните изглежда като дива караница, но ние така си спорим. Зная, че не е правилно, но сме такива и двамата). Той е по-нервен и първичен човек и първата му реакция е да се развика, или да скочи с нападки срещу другите, оправдавайки себе си, когато има проблем. Аз, от друга страна, обичам да обсъждам и рядко вдигам тон, но мразя викове още от дете и... предполагам се досещате, накрая започвам да викам и аз (това го пиша за хората, които ще попитат в какво се разкриват споровете ни). Като цяло никога не сме имали спокойна връзка, но някак свикнах с това и вече почти не ми прави впечатление. Иначе приятеля ми е много грижовен. Винаги е до мен и мисли за бъдещето ни, стабилен човек е. Това би било хубаво (и то е), ако не се опитваше постоянно да ми помага, без да съм го молила, или да се опитва да ми дава напътствия, които не желая, та понякога се чувствам, все едно ми е баща, а не мъж. Или пък влизам в ролята на майка, когато му обяснявам елементарни битови неща, които той не схваща. Но както и да е, пак казвам, не е лош човек, даже напротив, старае се много и горноизброеното почти сме го изчистили вече. Също така е много ревнив и собственически настроен. Не ми е забранявал да излизам или нещо от този сорт, дори напротив. Проблема е, че после може да мрънка с дни. Забога хора, тоя човек е като дърта свекърва, не спира и не спира да говори и да задава въпроси, докато не ти докара до лудост. Но най-големият проблем е майка му. Жената е възрастна, а те двамата имат много силна връзка, баща му го е оставил като малък и са се справяли само двамата. Като цяло не смятам, че майка му е добър човек. Много е манипулативна и избухлива. Постоянно му звъни и пише (поне по 2 пъти на ден). Постоянно го юрка да и помага (трудно подвижна е и никога не съм го упрекнала за това). Също така има едни заеми, които иска приятеля ми да плати. И се опитва да го манипулира в тази посока с изречения от сорта на "Аз не съм ги теглила само за мен тея пари", или пък "Аз съм ти казвала какво трябва да се направи, заминаваш за чужбина и...". Приятеля ми има силно изразено чувство за дълг и виждам, че положението на мака му му тежи. За това постоянно търчи и помага (никога не и е давал пари или плащал вноски, но всеки почивен ден почти е при майка си за нещо). Не бих имала проблем с това, пак казвам, жената е трудноподвижна. Но ако тя самата си нямаше мъж. Ей това ми вади очите. Майка му се има половинка, живеят заедно от повече от 10 години, но продължава да занимава сина си, а не мъжа си. Имам чувството, че се е впримчила в приятеля ми по всеки един възможен начин. Това нещо започна да ме дразни все повече с времето. Също започна да ви прави впечатление, че всеки път, в който се прибере от майка си, приятеля ми се държи странно и се караме за глупости. Накрая не издържах и им проверих кореспонденцията. Хора, зная че не е правилно, но усетих, че проблема е там и трябваше да разбера за какво става въпрос. В крайна сметка, нито сме първа младост, нито сме заедно от вчера и вече трябва да преминем на друг етап от връзката ни, а с всички тези проблеми... Оказа се, че майка му го настройва против мен от години, а на мен ми прави мили очички. Давам пример "разправя му, че ще му изневеря, че не съм за него, че той ми е под нивото (един вид), че много съм го юркала и капризничала и че било по-добре за него да си намери друга". Дори го беше посъветвала да си намери любовница, понеже по едно време имахме проблеми в секса, заради всичките караници в ежедневието (аз му отказвах, защото ми беше писнало). Това, че е коментирал сексуалният ни живот с майка си, изобщо гледам да го игнорирам, понеже иначе ме хваща див бяс и мога буквално да го убия. Цялото нещо ми се вижда прекалено гнусно. За мен това не са нормални взаимоотношения. И, за тези които ще го кажат, не е мамино синче. И аз така мислех в началото, но с времето останових, че той възприема майка си по-скоро като добър приятел, а останалото е породено от чувството за вина, което майка му му набива от дете.

След като прочетох кореспонденцията им, имахме бая сериозен скандал и бяхме на път да се разделим. Аз се спрях, понеже приятеля ми иначе е прекрасен мъж (не, не го казвам, защото съм влюбена. Единственият проблем е избухливостта му. Той се опитва да я контролира, но си му е такава натурата и винаги изглежда, все едно се кара за нещо, а той просто така си говори. Като цяло е респектиращ. Даже хората, които не го познават, гледат изобщо да не му противоречат, защото има заплашителен вид. Забога, просто така си изглежда човека, иначе и муха не би убил, а редовно ме питат, дали ме бие, заради начина, по който изглежда държанието му. Това също ме побърква на моменти). Грижовен е, винаги гледа да прекарва максимално време с мен, даже напоследък ми идва задушаващо, защото иска да сме заедно всека свободна секунда. Винаги мисли първо за нас, а после за себе си. Старае се аз да съм добре и слага неговите нужди на заден план. Не пренебрегва мнението ми, слуша ме. Общо взето гледа да се налага за някакви глупави, битови неща, но за сериозните винаги ме слуша и не спори с мен.

Имам нужда от съвет, сериозно не знам какво да правя. А определено не искам да го мотам, защото не е лош човек и вярвам, че ще е прекрасен съпруг и баща и нямам намерение да му губя времето. Ще съм благодарна, ако нямай ми даде съвет как да постъпя. Много ми е объркано в момента.