На небето зърнах падаща звездичка - ще ми донесе ли втората чертичка ? ~бебеправене 395~

  • 28 018
  • 777
# 750
Това със споделянето е много сложна тема. Ние за сега сме споделили само с моите родители и свекърва ми. На този етап решихме, че е достатъчно. Хем не всички ме питам постоянно какво става, защото просто не знаят, а в същото време има няколко човека на които мога да разчитам и да ме подкрепят, освен съпруга ми. Така се чувствам по - спокойна.. Но за всяка двойка е много индивидуално..
Виж целия пост
# 751
Лютиче, за разлика от роднините приятелите си ги избираме сами Wink
От нашите приятели никой не си позволява да навлиза грубо в личното пространство. Дори и когато коментираме лични неща, го правим , защото и двете страни го искат, но има и нещо друго - всички сме улегнали хора, с богат житейски опит. Може би , ако бяхме на 20+ , щяхме да приемаме нещата по друг начин.
Darling*, не си сама, двама сте и няма как да бъде по друг начин.  Силата и спокойствието трябва  да ги потърсиш в себе си, няма как да дойдат отвън и няма как да те разбере човек, който не преминава по твоя път.

На мен ми се вижда сложно да се разграничат нещата. Имам познати, които директно питат дали сме решили кога ще имаме деца. Там отклонявам темата.
Ако реша да споделя на приятелка, ще повдигна темата, ще й разкажа, но това значи да й дам зелена светлина и тя да ме заговаря по въпроса. Ами се струва някак нечестно да й кажа, че само аз мога да повдигам темата. Един вид когато имам нужда, ще си я ползвам да си изливам болежките и душата пред нея, но тя нама право да ме заговаря, когато тя реши.
Сложен казус. Нямам желание за такива неща Grinning А и приятелки с моя семеен статус нямам. Така че най-много да чуя някое "Оф, кофти. Ама нищо де. Тъкмо ще си пием заедно по-дълго."
Виж целия пост
# 752
Е то реално и ние нямаме близки приятели нито с нашия семен статут, нито с такъв репродуктивен проблем. Приятелите ни имат пък други проблеми. Имах предвид, че като са ми наистина приятели и кажа , че не желая да говоря по някой въпрос , няма да продължат да човъркат. Или пък , ако ме питат как сме и до къде сме стигнали или предложат някаква алтернатива, знам , че го правят , защото наистина им пука за нас. И нещата са реципрочни.
Иначе ми се е случвало на познати да кажа , че сме поръчали бебето от Емаг, ама чакаме доставката Wink
Виж целия пост
# 753
На мен ли ми се струва или винаги в края на темата ни избива на такива теми Grinning
Скрит текст:
Аз споделям само с хора, с които бих искала да обсъждам. Ако някой ми е достатъчно близък, че да му кажа, значи ми е достатъчно близък и да го държа в течение и имам идея как ще реагира. Всичко на всичко това са една двойка, със сходен казус, една близка позната със сходен казус и една още една много близка разбрана двойка, която никога нямаше да ни питат нищо, но бяхме на гости ден преди лапарото и решихме да споделим защо ям странни неща Grinning И шефа ми, до някъде, защото все пак той ме пускаше хоум или отпуск за всички изследвания, процедури и т.н. Уви, родителите ми не бяха в списъка и бях щастлива от факта, но нямаше как след като се наложи операцията Simple Smile Сега си сърбам попарата да ме питат дали съм успяла да си заверя електронната рецепта, кога ми е следващата дата, кога ще се знае дали ще ми ги бият 4 или 6 месеца и т.н. Но поне им казах, че съм се уредила за следващите да ми ги назначават по телефона и няколко месеца ще съм почивка от въпорси. Надявам се Grinning

iren11, това ме подсети за дург як отговор - Заради Брекзит няма достатъчно щъркели и доставките се бавят Grinning Или Заради Ковид щъркелите се бавят на границата, ще ми го донесат направо за ясла Grinning
Виж целия пост
# 754
И аз да се включа по темата за споделянето: казала съм само на няколко мои приятелки, защото имам нужда от отдушник.
От приятелите на съпруга ми никой не знае за нашите загуби, планове и борба. Както бях писала по-рано в темата - аз съм по-възрастна от него и с две големи деца, затова повечето хора около нас смятат, че аз не искам повече деца, и че мъжът ми е Ок с това. На мен ми тежи това, че не сме споделили с компанията ни. Имам нужда от съчувствие и внимание, колкото и слабашки да звучи. Там всички са с бебета и се чувствам зле, когато се събираме. Като отритната, прокажена вещица се чувствам сред младите, щастливи майки с бебета. 😔
Мен дори ме изключват от общите разговори за бебета и майчинство, защото моите деца са били бебета чак преди двадесетина години.
Също обичам свекървата и свекъра си безкрайно много, но се чувствам виновна пред тях, че нямат внучета. И ако знаеха, колко много искам да родя дете на сина им, щеше да ми е по-леко.
Виж целия пост
# 755
Добре, че са форумите като ни кипне да си излеем душата.😊❤️
Аз я водя сама тази битка, имам чувството, че никой не ме разбира. ☹️
Майче мен пък свекървата /бабата на моя/, не ме харесва, щото съм не достойна, за нейния внук. Нямало съм да имам деца, дори като разбраха, че съм имала операция на яйчниците се ужаси. И съвсем не ме иска. Звънеше по телефона да казва, как аджеба няма да имам деца, че да ме оставя и тн.
Сега като се сгодихме му вика нали няма да правите сватба.. 🤬Това мина всякакви граници..
Виж целия пост
# 756
Добре, че са форумите като ни кипне да си излеем душата.😊❤️
Аз я водя сама тази битка, имам чувството, че никой не ме разбира. ☹️
Майче мен пък свекървата /бабата на моя/, не ме харесва, щото съм не достойна, за нейния внук. Нямало съм да имам деца, дори като разбраха, че съм имала операция на яйчниците се ужаси. И съвсем не ме иска. Звънеше по телефона да казва, как аджеба няма да имам деца, че да ме оставя и тн.
Сега като се сгодихме му вика нали няма да правите сватба.. 🤬Това мина всякакви граници..

Бабата на моя пък като се сгодихме каза: "Защо ще се жените, то вече е модерно така да се живее без брак?" Laughing
Виж целия пост
# 757
Круела, твоята свекърва минава всякакви граници.
Моята свекърва ме дразни също като започне да реве за внуче постоянно. Вбесява ме, защото тя не може да разбере сякаш, че това не става по поръчка. Случвало се е да ми казват как е говорила, че ако не ставала работата, да сме се разделяли. На нея нищо не сме споделили, но с тази тема много ми лази по нервите. Поне моят мъж ме подкрепя винаги.
Иначе и нашите приятели всичките са с бебета вече и понякога даже се депресирам като се събираме с деца, но какво да се прави...
Виж целия пост
# 758
Хайде да се развие още медицината и тия баби и свекърви да си накупят инкубатори, сами да си правят наследници и да не тормозят снахите с глупости.
Преди 150-200 години може и да е било критично да нямаш деца (работна ръка), обаче сме 21ви век вече.
Виж целия пост
# 759
Крюела, нямам думи да изкажа възмущението си от свекърва ти…
Лизи, съжалявам и за твоята свекърва, че такива работи приказва.
Не се връзвайте, момичета!
Виж целия пост
# 760
Тогава е било критично да родиш 13, за да оцелеят 2-3. За това е трябвало по-раничко да се започва.

Аз нямам проблеми от страна на родата на ММ. И добре че, защото ми е суууупер лесно да късам отношение с такива хора. Даже ми е приятно. Като не ме искат или им тежа - няма да ме виждат. Идеално! Ще си тровя аз живота с токсични хора... как пък не...

Скрит текст:
Но ще споделя нещо, което не съм изричала на глас никога Grinning Баба ми ми кудкудяка на главата при всеки удобен случай и съответно си получава хапливите коментари. Ама през това време ми размахва цигара пред лицето и ми пуши на главата, когато съм на гости. Аз съм върл непушач и миризмата на цигари ме побърква, ама нали съм на 30, не съм бебе че да се съобразяват... Колко е грубо, че нямам търпение да ми се гади някой ден и да не могат да пушат около мен? Grinning
Виж целия пост
# 761
Привет и от мен,едва ви изчитам, но успях Simple Smile

На мен снощи ми дойде след три дни закъснение. Бях се заклела повече тестове да не правя и добре,че не направих. Поне избегнах онзи тъжен поглед в търсене на чертичка.
Днес бях на преглед при АГ и ми предписа летрозол, за да стартираме процедурата по инсеминацията. Между другото, чували ли сте за двойна инсеминация? Тоест веднъж се прави преди овулацията и веднъж след? Това ми препоръча да пробваме той.Имало по-голям шанс Rolling Eyes Не знам какво да мисля вече...

По темата за споделянето. Аз съм споделила само с най-близките, но и с мама, защото тя ми е упора във всичко. Но ми е тежко психически и усещам,че това не е добре. Сериозно се замислям дали да не посетя психотерапевт. Дали би повлияло добре за случаи като нашите? Нали казват,че проблемите идват основно от главата.


-------------------------------------
Infinity, много кураж и сили - ще се получи, няма как да не стане!
Виж целия пост
# 762
Понякога и аз съм мислила за среща с психолог. За сега не съм го направила, но мисля, че е добро като идея. Предполагам, че може да помогне или поне няма да навреди, особено ако нямаш с кого да споделиш и да ти олекне.
Виж целия пост
# 763
Амира, съжалявам за цикъла!
Аз тепърва навлизам в темата за инсеминация: все още нямам познания и започвам да чета. Тези дни моят лекар ми го подхвърли като вариант, но четох, че над 40-годишна възраст успехът е много малък, а аз съм именно в тази възраст и не знам, защо ми предлага това, а не директно инвитро.

Аз пробвах с психолог, но само плача там и имам чувството, че после ми е още по-зле.

А угодия с възрастта за раждане на децата няма. Аз родих първото на 20, а второто - скоро след това и си спомням, колко бяха потресени всички около мен. Та дори до ден днешен разни хора, дето не им е работа, ме питат дали децата са станали случайно.😕
Виж целия пост
# 764
Момичета, връщам се във вашите редици. Днес ходих на ехограф в 6г.с. и няколко дни - ембрион не се видя, съмнение за кухо яйце. Доктора каза, че ще чакаме естествения развой на събитията. Уви, радостта ми от двете чертички беше кратка. Надявам се да ми дойде скоро, тъй като е особено подтискащо да продължавам да имам симптоми на бременност, а такава да няма...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия