Грижа за възрастни родители и близки роднини

  • 8 450
  • 130
Здравейте,
на всеки един от нас му се налага да се грижи за възрастен родител в един етап от живота си и така както има отчетни теми за бебешки проблеми и съвети, така ми се струва полезно да има и за грижата за възрастните.
Проблемите са толкова много и разнообразни, че съм сигурна, че би имало какво да се пише в такава тема, ако я видят точните хора разбира се.
Започвам аз с моя баща, който е с тежка форма на коксоартоза и не пожела да се оперира докато беше по-възможно. В момента е много трудноподвижен, става за тоалетна, но например аз го къпя. Не излиза навън. Редуваме се с брат ми за пазаруване и т.н., сега съм на етап да взема жена за около 4 часа на ден, за да стои при него през това време, да му дава лекарства и храна. Той често и пада, което налага бърза реакция, за да го вдигнем. Имаме 3 камери вкъщи и съм се превърнала в непрестанна наблюдателница какво се случва.
Сега се чудех поради неговата неподвиждност не може да си смени сам памперса - сложили сме памперс гащи при инциденти , за да не се притеснява, иначе си ходи в тоалетната. Но когато му се наложи да си го смени сам, не може да го направи защото е много стегнат горе и де факто не може да го вдигне. Видях по специализираните сайтове помагало за чорапи, но не става за моята цел - https://voevmedical.com/%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0% … 0%B2%D0%BA%D0%B8/
Някой случайно дали е виждал нещо, което може да ми помогне?
Споделете как сте пригодили дома, така че да е по-удобен и функционален и въобще всякакви съвети и мнения биха били полезни, за да улесним дните на близките си.
Виж целия пост
# 1
Няма много достъпни възможности за гледане на такива болни. Докато майка ми можеше сама да ходи до тоалетната, сложихме една дръжка на стената срещу клекалото, за да се хваща за нея и да става по-лесно. След като вече й беше трудно да ходи до тоалетната, пък и начесто й се ходеше, купих тоалетен стол. Ако купувате, може би е по-добре стол на колелца, с който и да го водите до банята. Памперсите гащи аз й ги слагах докато можеше да става от леглото.Като се залежа, вече използвах обикновен памперс.За да се обслужва по-лесно, леглото трябва да може да се обхожда от двете страни. За да не пада е добре да се сложат подвижни рамки към леглото.
Има програми за асистенти към социалните служби.
Виж целия пост
# 2
Освен да ви пожелая кураж и да излезете с възможно най-малко поражения върху физиката и психиката. Тоя филм беше при нас и с нашите, и с родителите на мъжа ми. Излязохме тотално съсипани.
Виж целия пост
# 3
Здравейте, майка ми беше на 77 години, когато коленните й стави бяха в изключително тежко състояние, напълно износени - напреднала гонартроза. Не можеше да се движи, с табуретка се придвиждаше до тоалетната. Тогава се решихме. Смяна на коленни стави, и двете. Има прекаран инфаркт, бъбречно заболяване, куп болести. Сменихме първо едната става. Още в болницата миличката тръгна в тоалетната. След 6 месеца и втората, но оперирахме първо по-лошата става. Не можех да си представя, че един ден тя ще върви до мен на улицата. Много тежко беше, но тя ми е борец. Ако не бяхме сменили ставите, не знам колко време й оставаше - беше напълно обездвижена, с мъки до тоалетната. Рискът с операциите беше голям, но като видях, колко зле бяха другите в отделението - малко се успоих. Едвам ходи до магазина, сърцето й не е добре, но важното е, че е жива и се справят сами с баща ми. Сега тя е на 81 години.
Виж целия пост
# 4
dina64 браво че сте се справили и че сте се решили! моята майка е с такъв проблем и така се е наплашила от разни истории за неуспешни операции, че на възраст под 70 години не иска и не иска да направи операция. Не мога да направя нищо, освен помощници в къщи, физиотерапии, патерици, бастуни, столове. На сила операция не става. Sad
Виж целия пост
# 5
Баща ми беше така с операцията на перде. Години наред отлагаше, изяде 2 саксии с алое, защото някой му казал, че помага. Накрая стана лошо положението, не виждаше и се реши да оперира едното око. Като прогледна, така се зарадва, че отиде да си запише първата възможна дата, за да си оперира другото око.
Виж целия пост
# 6
Poni69 браво! При нас страха е голям страх. Сега едвам - едвам се навива да вземем апарат заради апнея. Много условности много нещо.
Виж целия пост
# 7
Опитай се да натиснеш. Загубих и двамата си родители от нежелание да се лекуват. Да не говорим, че много по-тежко е за околните, когато не са лекувани. Особено, сега като прочетох, че е под 70 години майка ти, направо е срамота. Ако е по-възрастни, рискуваш деменция от упойката, но под 70 - съвсем безпроблемно ще се оправи, според мен.
Виж целия пост
# 8
Ами тя е насъбрала цяла поредица от случаи и гледала незнам какво и незнам що . Да не говорим, че е пълна и тежи и се плаши и от това . И според мен е срамота, защото ние и прадлагаме да платим операцията . Но тя не ще .
Ще опитаме пак да говорим. Може да се успокои по някое време .
Виж целия пост
# 9
Майка преди това направи операция и на двете очи, заради перде. Всичко мина като хората. Иначе, ние сменихме ставите едва след като напълно се обездвижи. Проблемът с приемането на операцията е голям. Обади ми се октомври - не мога да ходя, искам операция. За една седмица всичко уредих, но първо трябваше да пие антибиотик, защото имаше проблем с урината. След като ги оперират, искат - не искат, прохождат. Като влязох в отделението, за да уговоря операцията, видях такива случаи, че се успокоих. Мама беше по-спокойна от мен, аз не бях на себе си от ужас. Но нямахме никакъв избор, исках мама да живее, защото си отиваше обездвижена. Купихме и стол за тоалетна. Сега вечер си ходи в него, за да не падне. Направихме и дръжки на тоалетната, банята, само да е по-лесно. Бела, разкажете за моята майка. Иначе има скъпи стави, които могат да изкарат доста години. В отделението имаше един 50-годишен мъж, който смени тазобедрена става.
Виж целия пост
# 10
Майка ми четеше листовките на лекарствата и като видеше страничните ефекти, отказваше да ги пие. Накрая, вече беше в доста тежко състояние, отказваше антибиотика и с баща ми й казвахме, че са витамини, за да го изпие.
Виж целия пост
# 11
Ами тя е насъбрала цяла поредица от случаи и гледала незнам какво и незнам що . Да не говорим, че е пълна и тежи и се плаши и от това . И според мен е срамота, защото ние и прадлагаме да платим операцията . Но тя не ще .
Ще опитаме пак да говорим. Може да се успокои по някое време .
Говорете за моя случай. Обикновено възрастните се плашат една друга. Но ако не желае, може да стане сложно, защото след операцията болката е силна, Плевенската болница много я хвалят, а в София също хубави възможности. Ние направихме операцията в нашата болница /в провинцията/. Да, сама си я гледах, спях при нея първите вечери, занесох си сгъваем стол за спането, но пък ми беше много удобно като локация.
Виж целия пост
# 12
Благодаря. Аз ще разкажа. На нея първата асоциация е , че ще и отрежат и двата крака, ще набият болтове и после ще ги свържат с изкуствени стави. Следващото е , че при всяко погрешно движение или падане щели да се изместват и тя пак да влиза в болница ... изобщо се е информирала и по този начин и сега има голям стрес . Но няма нужда да ви занимавам толкова с това. Това си е наш проблем.
По въпроса за придвижване имаше стол, това за най-тежкия период , иначе беше с патерици. Обаче след физиотерапия от 10 дена в спец. клиника сега е с 1 бастун и се движи бавно и полека на малки р-я. Т.е. до магазинчето в съседния блок може да стигне да си вземе хляб. Но това и е дневната разходка със спиране на пейки, приказки с хората и пр. Хубавото е , че от етажната собственост се бяха разбрали и още перди няколко години бяха инсталирали здрави метани парапети и една рампа до съпалата. Малко е стръмна рампата, но каквото са могли са направили
Според мен основен проблем и причина за всичко според мен е телото, работа в бюро инженер старо поколение , и също много ходене в свободното време, но никакъв целенасочен спорт за отделните мускулни групи.
Виж целия пост
# 13
Аз май с дистанцията на времето съм по-скоро на мнение, че възрастните трябва да се насилят за операции, които биха подобрили качеството на живот. Ние заехме позицията "Той си решава, негово си е тялото, не можем да го накараме насила да се оперира" и смятам, че сбъркахме.
В момента грижите по него падат на нас и ако поне ситуацията с крака беше нормална сега по-лесно бих го обслужвала - тоест най-вероятно започват дементни проблеми, но поради неподвижността му дори не можем на лекар да отидем...Ние сме млади, с достъп до Интернет, мнения за лекари, лечения и т.н., а оставяме на хора с безумни страхове да взимат решенията... не знам, трябва да се убеждават според мен...
Виж целия пост
# 14
Можеш да убеждаваш, но на сила да накараш не можеш. Опитваме. Колко хора само са изправени пред такива проблеми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия