битовизмите - проблем или не при започване на съвместен живот с някой???????

 
С тази разлика,че когато има време /макар и рядко/ моя мъж оправя и леглата,мие пода и т.н. Което супер,но подчертавам, КОГАТО ИМА ВРЕМЕ! Считайте...много рядко! 

Не съм чувала за мъж  който да се грижи за чорапите си...а всъщтност доста държи на тях,тоест да са изпрани и 4исти... еееех, ако не сме ние жените ви...тежко ви и горко....

Битовизмите са си гадни. В предишната си връзка се сблъсках с тях. С настоящия нямахме този проблем - и двамата сами за себе си намирахме някакъв комппромис, и трябваше да е нещо наистина дразнещо, за да го обсъдим. Просто и двамата сме минали вече през това в предишни връзки, за да хвърляме нерви в дреболийте.
А за чорапите - най-вероятно следват някакъв таен закон: "никога не си ги прибирай!!!" 

 Има не6то такова.... ...верно....

Lennie нали не ми се сърдиш за 4орапКите....просто е факт че жените подритваме мъжки 4орапки из цялата къща   .... и  освен 4е е факт е и шега разбира се  

Темата е малко старичка. Дано авторката да се включи и да каже какво е развитието.
Ако влезе и си види темата - да каже дали още тя плаща наема, купува му дрехи, храната и т.н. За мъж на 25 г., трябва да се е научил да се издържа сам. Някой беше написал, че ти си му мн. удобна - и аз така мисля. Не мога да си представя, че 1 г. живеете заедно и че не се е сетил да си поделите наема, поне... Този разход сигурно не е никак малък. И да купи 3 - 4 пъти храна. Направо ти се чудя как го търпиш това. Аз бих си казала мнението, че ако трябва и график бих наравила за покупките или поне ходете да пазарувате заедно. Така си мисля.
Периодът на напасване на характерите не е лесен и трае различно при различните двойки. Ако продължава да те дразни все така младъжет - разделете се. Не си на 100 г., а и да си - ще намериш друг мъж. Успех.

И аз съм любопитна как са се развили събитията. Имаше една много забавна и поучителна книга по въпроса-" Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"от сем. Пийз, ако не се лъжа.
При нас , след 8 години съжителство, вече няма значение кой с какво се бръсне и епилира, но още се дразня, ако само аз обирам чорапите от пода.

Не разбирам проблема с интимния душ-гел. Мъжа ми и аз ползваме един и същ сапун, шампоан за коса и интимен гел, нали сме едно домакинство, какво толкова?!
За да живееш с някого трябва да го приемаш такъв, какъвто е - с чорапите по земята и неприбраните неща... Всеки има недостатъци, ти също имаш, няма начин.
Лошо е, че на толкова ранен етап от съвместното съжителство така непреодолимо те дразнят тези неща, обикновено това прави впечатление след повечко семеен стаж, но при всички е различно де.
Аз съм имала две сериозни съжителства и при двете - никакви проблеми с битовизмите. Всеки би те посъветвал да поговорите и да поразпределите задълженията и да се учите да се понасяте един друг  въпреки дребните недостатъци, които могат да "обърнат колата". Не им позволявайте!!!


НЕ МОГА ДА СИ ИЗТРИЯ ПОСТА!!! И няма да го трия, само да се извиня че не прочетох другите мнения и така се изложих малко... а и не знаех, че темата е стара.

Като си чета мнението, гледам, много директна съм била. Виждам, че това не те е обидило. Не ми е било и цел. 
Е-е, браво на момчето. Бъдете щастливи заедно. 

Много хубава тема! А аз мога книга да напиша по нея тъй като мъжа ми е американец та и различната култура като прибавиш е малее-милаааа. Но се свиква. Ние заживяхме заедно след като се оженихме. Tова да си пребере дрехите беше празник за мен, не само на вън ами и по пода..легло никога не се оправяше, че защо нали никой не влиза в спалнята ни?!Аз не понасях мръстни чинии за секунда в мивката,той- е голяма работа нали хора живеят тук.Аз като облека една блуза/тениска тогава е за пране, той- мръстните дрехи в гаредероба(след като го анучих че всико се прибира, май не съм се справила много добре Какво да се гледа по тv, най накрая купихме втори тv, в момента не работи, та един от нас е на копма другия гледа и се меним, но  харесваме и много еднакви шоута и предавания и гледаме заедно, Бих била щастлива ако моя се обажда да пита какво има за ядене, но тои е много злояд, почти нищо готвено не харесва(по принцип, не защото е мое , с малки извлючения. Та може ли само пица, мусака и пиле с ориз цял живот?!....Но това са все неща, с които човек свиква или свиква да прави компромиси, по важното е да се обичате и уважавате, другите неща с търпение и много чувство за хумор се постигат. И най-важното е да говорите за тези неща. Да не чакаш да се натрупа в теб и да избухнеш, а когато си по спокойна, но и дори тогава е важно да му кажеш че го обичаш и държиш на него ...Aх, дълго стана, sorry!

Ужас, чак след като изпратих отговора се зареди скапания компютър и видях че темата е станала малко по- различна, съжалявам!

С всичко се свиква, стига да има желание за компромис от двете страни. Не че си хваля мъжа, но понякога ме изненадва, че е почистил, или по своя инициатива измива чиниите. Не сме си "делили" задълженията, аз доброволно поемам повече засега, защото само ходя на работа, а той ходи на работа и учи едновременно и т.е. времето му е по-ценно за спане, например. Все таки не помня особено да сме се карали за такива неща.

Като направи нещо, което ме дразни, напр. да свърши т.х. и да не сложи ново руло, изчаквам да видя дали ще се повтори, в смисъл, че може да е станало случайно. Е, ако не е случайно, му казвам и обикновено си взема бележка. За съжаление повечето мъже са поне една идея по-мърляви от жените като цяло, напр. не им пречи фактът, че са се прибрали, захвърлили са якето и раницата на дивана и още преди да минат през банята, са седнали на компютъра да прегледат нещо си там. А отнема 1 минута да се сложи якето на закачалката и раницата зад шкафа... Е, мъже, какво да ги правим, нали са нашите мъже - ще си ги търпим 

точно това щях да напиша и аз 

Напълно те разбирам.И аз бях на 27, когато се запознах с мъжа ми и до тогава си живеех сама последните 5 години като волна птичка.Шкафовете ми бяха така подредени,че дори знаех коя тениска под коя е прибрана.Всичко беше под конец, по цвят,по предназначение....ама беше:)

Вече сме женени година и половина,от две живеем заедно и все още имаме разни "битови неволи".

Аз бих те посъветвала една седмица да си затвориш очите за всичко, което те дразни, а да се опиташ да видиш хубавата страна от това,че живеете заедно.Казвай му всеки път, когато направи нещо хубаво,че ти е харесало-например,че е напазарувал,помогнал ти е да измие чиниите след вечеря,прибрал си е чорапите или се е сетил да пусне пералнята,докато ти си  под душа.Гарантирам ти,че ще усетиш промяна.А след тази търпелива седмица,извади една бутилка хубаво вино,седни до гаджето си,погледни го в очите и му кажи,че той означава много за теб и би искала да си прекарвате времето в по-приятни неща от това да се карате за някоя пила или гребенче.Подарете си една красива нощ и на следващия ден си направете среща след работа пред някой магазин, от който можете да си купите каквото ви е нужно-пили,гелове,четки,балсами,мазала и други подобни.Така,освен,че ще си улесните съвместния живот, ще научите много един за друг по отношение на предпочитанията си ( храни, козметика,марки)и най-важното-ще се научите да преодолявате трудностите заедно.

За да стане всичко това обаче,трябва да си сигурна,че наистина искаш да живееш точно с този мъж.Успех!