В момента чета ... 72

  • 52 714
  • 739
# 135
Започнах да чета ,,Ловци на вещици'' на Макс Сеек. Това е първият ми скандинавски роман и съм много развълнувана. Първите няколко глави определено грабнаха вниманието ми. Очаквам с нетърпение да стигна до дъното на тази заплетена окултна смразяваща история.

*Опитах да прикача корицата в скрито изображение, но не се получи.
 
      
Виж целия пост
# 136
Днес започнах тази книга и май ще я и завърша днес. Много ми е сладникава и блудкава, но пък мисля, че е подходяща за тийнейджъри например. Подарък ми е от 2 години някъде и нямах особено желание да я чета, но при липсата на алтернатива и наличие на скука я започнах. Очаквам татко тази вечер да ми донесе други книги, та да оползотворя карантината максимално.
Виж целия пост
# 137
Приключих с "Бьорнстад" на Бакман. Хареса ми. Трудно тръгна, заради темата- хокей и студено затънтено място, но с разкриването на образите на главните герои ме увличаше все повече и повече и не можах да се откъсна докато не я дочета. Определено стилът му е лесен за четене, чета всяка дума (рядко забързано) , спирам за размисъл. Много ми допада такъв тип четиво, откъсва ме и си почивам от ежедневието. Забелязах, че винаги засяга гей и мигрантска тема, леко идеализира някои образи (по мое възприятие) , но ми е удоволствие да го чета. Натъжи ме нещо в края, ще го споделя в скрит текст:
Скрит текст:
"...двама от тях тъкмо са навършили шестнайсет, двама скоро ще навършат осемнайсет. След десет години двама от тях ще са професионалисти. Един ще бъде баща. Един ще е мъртъв."

И четиримата са от положителните герои, които ме трогнаха и това развитие ме натъжи определено.

Ще продължа с Бакман определено, надявам се "Ние срещу всички" също да и допадне. Тя нещо като продължение на историята ли е?
Между другото не обичам професионалния спорт защото намирам, че отнема много в живота, особено когато травмите са фатални или остават последствия.
Виж целия пост
# 138
Аз започнах една класика. Едва ли има смисъл да я коментирам.
Виж целия пост
# 139
"Ние срещу всички" е продължението на "Бьорнстад" и също е страхотна, но ако я прочетеш веднага, може да ти бледнее на фона от емоциите от първата книга. На мен дори ми е по-любимата книга от двете, но я оцених истински след втория прочит. С нетърпение чакам и третата част.
Довечера ще дочета "Мракът в сърцето ми" - интересна история с добър замисъл, разказана по отвратителен начин. Точно този стил на писане не мога да понасям - пресилени емоции, сантименталност до блудкавост, изобилие от изречения от по една дума. Бива да има кратки изречения като акценти, но тук се изсипват последователно в продължение на половин страница и после пак, все едно авторката се е задавила с текста и го плюе на малки парченца. Прекалени са и описанията на физиологичните неудобства, съпътстващи раждането и първите месеци с бебе, направо изпада в гнусни подробности и тъкмо мислиш край - порасна това дете и хоп - героинята ражда още едно и кърмата пак потича от всяка страница .
Скрит текст:
Не искам да чета за сините венички по бременния й корем, за разранените от кърмене зърна, които приличат на сурова телешка кайма, за кърмата, която пръска от всяка страница
Всичко е пресилено, но така и няма атмосфера - не живееш с историята, а я гледаш отстрани, не ме развълнува, а би могло ако този сюжет беше разказан по друг начин, да се засили психологическото въздействие, вместо да се търси съжаление с драматични описания на субективни усещания. Няма да дам оценка в Гудрийдс, защото личното ми отношение може би не е честно - романът е бестселър и масово се харесва, сигурно има защо.
Виж целия пост
# 140
Rayna13 , благодаря за съвета. Ще я прочета след като приключа с "Холандската къща" и "Момичето, което някога познаваше".
Аз също останах със смесени чувства към "Мракът в сърцето ми" заради стила, но самата история ме трогна. Темата за скритите психопати много ме вълнува, а показване на ситуациите и чувствата в семействата на тези хора е полезно да се види, обикновено се търсят грешки във възпитанието и др. осъждания към семейството. Съчувствах на главната героиня, без да я намирам за близък до мен образ. Но и майката на Кевин е леко странна в моите понятия за света. Което не ги прави виновни и по-малко нещастни и заслужаващи съчувствие. Историите са Ужасни.
Виж целия пост
# 141
Аз също останах със смесени чувства към "Мракът в сърцето ми" заради стила, но самата история ме трогна. Темата за скритите психопати много ме вълнува, а показ на ситуациите и чувствата в семействата на тези хора е полезно да се види, обикновено се търсят грешки във възпитанието и др. осъждания към семейството.
Точно същите усещания имам и аз и всъщност книгата ми харесва, просто точно този стил на писане не ми допада. Не съм чела Кевин и не знам дали искам да я чета.
"Момичето, което някога познаваше" и на мен ми е в списъка, но може би ще си продължа с Ишигуро.
Виж целия пост
# 142
Завърших "Това, което посееш". Искам да изкажа разочарованието си от изключително елементарната, набързо сякаш, измислена криминална история. До средата щях да й дам 2. Но после се разви доста добре. Става ясно,че тя всъщност е от второстепенно значение в книгата от поредицата. А финалът...той е неочакван и мога да кажа "уау,  сапунката продължава". Но пък беше доста изненадващ и смятам добър. 4/5

Започнах "Свекървата ".
Виж целия пост
# 143
Аз завърших "Мракът в сърцето ми". Със смесени чувства съм. Стилът на авторката много ми хареса, историята е правдоподобна, жената е себекритична, за разлика от героинята от Кевин. Сходството е в това, че мъжът е искал дете, а тя някак за да го задържи го е родила, което всъщност отчитам като почти единствената й грешка. Разглеждат се въпросите за психичните заболявания, предаването на родителския капацитет трансгенерационно, природа срещу възпитание, усета и интуицията на майката по отношение на детето й. Мъжът, както и в Кевин, е абсолютно нелицеприятен, макар и може би малко по-ангажиран. Донякъде разбирам героинята, в други аспекти пък изобщо не мога да се идентифицирам с нея.
Противоречив роман, оставя много въпроси, заради което и стилът на авторката оценката ми за него е отлична! Препоръчвам го!
Виж целия пост
# 144
Довърших "Тя винаги се завръща" и ми хареса, колкото и да не очаквах. Нищо общо като история с другите на Баркър, но ми беше идеална за това дъждовно време в очакване на Хелоуин. На моменти ми напомняше "Вещиците" на Ан Райс, не знам дали е търсен ефект. Феновете на Стивън Кинг ще оценят финала Wink
Продължавам с "Творецът на ангели". Започва добре, писателят има дар слово. Сигурно съм я купувала по препоръки от темата, но даже не помня кой я похвали и за какво се разказва.
Виж целия пост
# 145
Ишигуро не е моят автор. Опитах се да прочета "Не ме оставяй". След като търсих напразно повод да продължа, се предадох. Ама на мен ли ми изглежда пълна загуба на време! Авторът описва историята  в първо лице, олицетворявайки се в героинята !? Ами не можа да ме увлече изобщо. Ще пробвам и със втората свалена книга.
Виж целия пост
# 146

Започнах ... и две години по -късно след дебютния си роман Мария Лалева е още по -добра и в писането, и в разказването на истории. Нищо още , че съм едва на средата обожавам книгата и писателката!
Виж целия пост
# 147
"Един аристократ в Москва" чета. Много ми харесва! Направо на шега я започнах сякаш, да я прехвърля, че отдавна чака ред. А се оказа много увлекателна, страшно симпатична и в същото време пълна с разсъждения за живота. Ще я дочета с удоволствие, въпреки обема й, за два дни отметнах половината.
Виж целия пост
# 148
"Един аристократ в Москва" чета. Много ми харесва! Направо на шега я започнах сякаш, да я прехвърля, че отдавна чака ред. А се оказа много увлекателна, страшно симпатична и в същото време пълна с разсъждения за живота. Ще я дочета с удоволствие, въпреки обема й, за два дни отметнах половината.
Тази книга се хареса в моята читателска групичка на читателки от три поколения.
Виж целия пост
# 149
"Изкуството. Цялата история" с главен редактор Стивън Фартинг. Цяло лято си чакаше реда и сега й се наслаждавам напълно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия