В момента чета ... 72

  • 52 715
  • 739
# 150
Ишигуро не е моят автор. Опитах се да прочета "Не ме оставяй". След като търсих напразно повод да продължа, се предадох. Ама на мен ли ми изглежда пълна загуба на време! Авторът описва историята  в първо лице, олицетворявайки се в героинята !? Ами не можа да ме увлече изобщо. Ще пробвам и със втората свалена книга.

И аз съм в момента на нея. Все още съм в началото и не мога да кажа нищо конкретно. Първа среща с автора ми е. Ще видим!
Виж целия пост
# 151
Прочетох Дамски гамбит на Уолнър Тевис. Ами, пълна греда за мен. Не умея да играя шах, може и това да е повлияло, но героинята нито за миг не ме развълнува, историята ми се стори схематична и повърхностна.

Мама греши на Мишел Бюси ми хареса. Има много мнения за нея, едва ли ще кажа нещо ново. Тук, макар и да не повярвах в достоверността на историята, сюжета ме въвлече в себе си и съпреживях драмата.

Сега съм в компанията на Мексиканска готика на Силвия Морено-Гарсия. За ден я преполових, определено ми допада. Мрачна английска къща, с духове, пролята кръв и мрачно проклятие, която се намира високо нейде из мексиканските сребърни рудници. Има синеок властен преселник англичанин и млада мексиканка, която трябва да спаси братовчедка си от призраците. 😊 звучи супер клиширано, но явно не съм изчела достатъчно викториански романи в тийн възрастта, та този ми е интересен 😊
Виж целия пост
# 152
"Край плуга си през костите на мъртвите" е от книгите, които ме грабват от първата страница - много ми допада стилът на авторката. Разказва от името на героинята и показва света и хората, пречупени през специфичния й мироглед. Има хумор и мъдрости, постоянно ми се иска да си преписвам изречения в тефтера. Не съм прочела достатъчно, за да кажа повече, освен че книжката е истински разкош.
Виж целия пост
# 153
Чак сега прочетох какво е написала Райна за "Мракът в сърцето ми". Съгласна съм с критиките й, но за мен тези неща не нарушиха смисъла на романа и в крайна сметка въпросите, които се поставиха добавиха стойност.
И тя, както в "Кевин" не беше готова за майчинството и първото й беше някаква трагедия, описано сякаш е страшна мъка това цялото нещо. Интересна ми е тази гледна точка, със сигурност има такива жени. За разлика от "Кевин" обаче тук лирическата героиня е себекритична, онази обвиняваше само детето!
Започнах "Еротични истории на Пенджабски вдовици", бива я, може би върви бавно, а съм почти на 100тна страница. Някъде прочетох, че тръгва по-трудно и затова ще поупорствам още малко. Интересна е, просто не е от типа page turner.
На аудио съм си още на "Среднощната библиотека". Нещо по средата ми поувисна.
Виж целия пост
# 154
Бях изоставила четенето на художествена литература в последните месеци за сметка на специализирана. Заради лошото време през седмицата, обаче, захванах Коледна тайна на Карън Суон. Исках да започна нещо леко, което да ме увлече. На една трета съм. Чете се бързо, но нещо не ме грабва. Ще видим нататък.
Виж целия пост
# 155
И тя, както в "Кевин" не беше готова за майчинството и първото й беше някаква трагедия, описано сякаш е страшна мъка това цялото нещо. Интересна ми е тази гледна точка, със сигурност има такива жени.
Значи ще ти е интересна и "В градината на змея", там главната героиня е много трудна за разбиране личност, която е майка, за да се впише в обществото, но осъзнава, че тази роля не нейната.
Виж целия пост
# 156
Докато темата е майки, да се чекна със "Смъртно наказание" на Джой Филдинг. Това чета сега, но не бях подготвена и може би нямаше да я започна, ако не я цъкнах напосоки. Детето ми е също почти на 6, знам какво е да загубиш близък и каква празнота настъпва ... изобщо много тежко ми идва за четене, но ме увлече. Припознавам се в емоциите на героинята.
Виж целия пост
# 157
Завърших ''Ловци на вещици'' на Макс Сеек и съм с леко смесени чувства. Финалът не беше лош, но заявката на предишните 300+ страници беше за доста по-наситен и силен финал. Дори леко се обърках накрая, но има и втора книга, която ще разясни нещата ( когато бъде преведена).
Забелязвам, че много от книгите, които чета напоследък са доста силни като сюжет и/или повествование, но със слаб до ужсен край.
''Градината на пеперудите'' на Дот Хъчисън също не ме впечатли особено с финала си предвид изключителната идея на сюжета.
Виж целия пост
# 158
Довърших "Малки големи неща", Джоди Пико. Последните 150 стр. за 2 дни - стана интересно, процесът, развоят. Доста странна и различна съд.система имат американците, основана на емоции, впечатления и психология предимно, по отношение на съдебните заседатели. Харесаха ми съвсем финалните послания, трогателни. Не съжалявам, че прочетох, макар че доста дълго бях запънала с нея и не ми се четеше точно това. С авторката обаче не мисля да продължавам. Малко скучновато ми се стори писането й, но може и от самия сюжет да е било.  Бих дала 3 от 5. Сега се чудя "Момичетата" или "Лейла", май второто.Щастлива съм, че се завърнах към четенето Simple Smile Чакат ме и няколко приложна психология, ще пиша за тях в отделен пост.
Виж целия пост
# 159
Довърших "Евангелието на Локи" на Джоан Харис. Лека и приятна интерпретация на скандинавската митология, написана с известно чувство за хумор. И с мъдри съвети към читателя, които особено ми допадат Wink Сега започнах продължението и - "Завета на Локи" (на руски, на български още не е издадена), в който действието се развива в съвременността.
Скрит текст:
Локи успява да избяга от Чистилището на боговете, където попада след Рагнарок, и се заселва в съзнанието на съвременна тинейджърка с прякор Скокливка (на руски - Попрыгуня).
До момента - още по-свежо и забавно Hands Plus1 Преди това прочетох "Къпиново вино" от същата авторка. Не съм кой знае колко впечатлен, но ми допада типично британският и стил на писане.
Виж целия пост
# 160
И аз взех няколко приложна психология, "Разрешаване на конфликти" на Дейл Карнеги - предимно за професионалната област е, аз търсех нещо друго, "100 начина да мотивираш другите" - не е лоша, има добри идеи, а на аудио слушам "13 неща, които психически силните хора не правят", тя може би е най-добрата от трите, хем е стандартна, хем има добри идеи и там, като махнеш пълнежа - всякаквите истории за раково и терминално болни, които успели + ограниченият личен опит на авторката. Като изключим лошите примери, от останалото би могло да се извлече нещо полезно. Зависи и с какви очаквания тръгваш, аз съм с много занижени и от една книжка очаквам 2-3 полезни съвета да взаимствам, не повече.
Виж целия пост
# 161
Ишигуро не е моят автор. Опитах се да прочета "Не ме оставяй". След като търсих напразно повод да продължа, се предадох. Ама на мен ли ми изглежда пълна загуба на време! Авторът описва историята  в първо лице, олицетворявайки се в героинята !? Ами не можа да ме увлече изобщо. Ще пробвам и със втората свалена книга.

Това, че Ишигуро пише в първо лице, не значи че се олицетворява с героинята, просто историята е разказана от едно момиче...
Завърших с удоволствие "Снежна слепота" на Рагнар Йонасон и смятах да подхвана "Преди да станем твои", но с тази Слимани ме подертихте - освен и аз да я зачета тази "Нежна песен", пък да видим нежни или не ще са отзивите ми накрая. 🤣
Виж целия пост
# 162
Чета "Книжарницата" на Пенелопи Фицджералд. Много обичам да чета книги за книжарници и издателства, но специално тази не бих препоръчала. Всъщност, малко преди края ѝ съм в тотално недоумение, защо и с какви доводи това романче е било в шортлиста за Букър?!
А започна обещаващо и съвсем по моя вкус - малко английско градче, възрастна дама, която влага всичките си средства, за да отвори единствената книжарница в градчето, интрига с къщата, в която се помещава книжарницата, противничка на дамата от местния хайлайф, абе всичко нужно, за да се получи интересно развитие. Да, ама оттам нататък такова почти няма. Главната героиня те оставя с впечатлението, че не само няма никакво понятие от бизнес, но и дори не обича особено книгите и просто ей така си е решила да отвори точно книжарница. Появата и действията на съпътстващите образи са просто лишени от вътрешна логика. Имам чувството, че авторката е действала на принципа "време е да поставим героинята пред някакъв проблем и да пратим някой герой да ѝ го реши!"
На всичкото отгоре, езикът на Фицджералд в преводния му вариант е ... как да го кажа най-точно... безстрастен и сух. Звучи повече като малко по-засукан отчет, не като разказ. Преводът изобщо не помага за възприятието, той е откровено буквалистичен, несъобразен с българския изказ, но богат на произволно наплескани запетайки и подчинени и вметнати изречения, с което допълнително "изсушава" езика на автора до степен да ти става смешно.
Скрит текст:
Произволен пример: "Той прие дъждобрана с кимване, и докато Флорънс стоеше на завет до бодливия плет и се мъчеше да запази в тялото си, колкото се може повече топлина, прекоси полето, без да вдига шум, и се приближи към старото животно, което го гледаше внимателно. Конят следеше с поглед всяко движение на човека, и не спираше да издува ноздрите си - спокоен, че Рейвън не носи въже, но категорично отказвайки да се опита да проумее нещо повече. Най-накрая, обаче, беше принуден да реши, дали да разбере, или не, и през цялото му тяло, от носа до опашката, премина силна тръпка, придружена от въздишка."
Виж целия пост
# 163
MayBach, четенето на такъв текст е чисто самоизмъчване. Не бих си го причинила. Не зная кой е преводач, но да вземе да си скъса дипломата с тая пунктуация. Пълна безсмислица.
Проблемът със запетайките и пълния член вече и в книгите ли се е пренесъл? Омръзна ми да чета неграмотни публикации в новините и соц. мрежи, в т.ч. и от журналисти с опит.
Прочетох "Рестарт" от Матю Клайн. Чудата история - трилър с малко изненадващ финал в стил "совите не са това, което са". Историята е за убиец с изтрити спомени, превърнат в мениджър - спасител на компании пред прага на фалит. До след половината върви добре и след това залита прекомерно в убийства, руска мафия и не особено смислени гатанки. Просто книга, която се чете между другото, като хапче за сън, и се изтрива след това.
Продължих с другия му роман - "Лов на балами", защото за момента нямам нагласа да чета по-сериозни неща.  Междувременно разлиствам "Защо спим" от Матю Уокър и "Побутване" с автори Талер и Сънстейн.
Виж целия пост
# 164
Този превод е истинска трагедия.
Всеки, който поназвайва език, започна да си вярва, че е преводач, а когато му дадат и възможност да измъчва читателите, каузата е загубена. Припомних си, защо избягвам да чета книги, преведени на български език.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия