В момента чета ... 72

  • 52 942
  • 739
# 315

"В руския език има една много особена и характерно тяхна дума – беспредел.
С нея се обозначава всичко грозно и отблъскващо, всичко, което преминава отвъд разума, отвъд рамките на писаните и неписаните закони, отвъд морала и човешкото. Беспредел е крайната степен на подивяване и хаос.
Докато четях тази скромна по обем (едва стотина страници) книжка , в главата ми изникна точно тази дума – беспредел. Толкова малка книжка, а толкова много беспредел...

Μijjj,
Моля, опитай с една дума да кажеш беспредел на български. Ако трябваше да назовеш такава, коя би била?
Виж целия пост
# 316
Тук ме затрудни Simple Smile
Аз точно заради това написах тази дума в оригинал ...
С една дума не бих могла. Видях, че я превеждат като "анархия", но според мен не е единствено и само това.
За мен е по-скоро "територия на ада, там, където всичко е позволено, там, където няма Бог."
Виж целия пост
# 317
Прочетох "Оризовата майка". Но последните страници ми дойдоха като огромно разочарование. За мен беше като съвсем друга книга.

Сега съм на "Градината на пеперудите", но още от началото ми е като писана от ученик. Нещо ми е прекалено опростено повествованието, но ще дам шанс.
Виж целия пост
# 318
Μijjj,
Моля, опитай с една дума да кажеш беспредел на български. Ако трябваше да назовеш такава, коя би била?
Руският език е поне няколко пъти по-богат от българския на синоними и на думи с подобно значение, но с малки разлики в смисъла, така че точен превод с една дума няма. Може би "беззаконие", но тогава под "закони" трябва да се разбират не само юридическите такива, а и тези на криминалния свят. Които в Русия са много точно дефинирани, не случайно там най-високото звание за престъпник е "вор в законе", т.е. крадец, който спазва точно криминалния кодекс на поведение. Например, един "вор в законе" не може да има съпруга и/или деца, които живеят с него или за които той полага грижи, не може да облече каквато и да е дреха с пагон, бил той и декоративен, не може да помоли за каквото и да е представител на властта, вкл. ако умира от болест в затвора, не може да поиска от надзирателите да го заведат на лекар... А когато не се спазват абсолютно никакви правила, когато всеки се спасява поединично, без да му пука за другите, това е "беспредел".
Виж целия пост
# 319
"Вила Амалия" от Паскал Киняр - меланхолия, монотонност и празнота, съчетани с нервност и желание за бягство - такава е и личността на Ан Хидън - 47-годишна пианистка, която импулсивно в пристъп на ревност напуска мъжа, с когото живее, без да предупреди никого, намира нов дом и нови хора, които заемат някакво място в живота й, от които получава нужните на всеки човек приятелство, любов и вярност, но не могат да отменят миналото, оформило я като човек, нито да запълнят празнотата в душата й. Следват загуби и раздели, още самота и примирение, накрая остава само съжалението по това, което е било.
Не е тежка за четене, но е тягостна, струи чувство на обреченост и безнадеждност. Точно когато изглежда, че ето - нещо хубаво се случва и нещата се подреждат, се оказва, че това е кратък проблясък в непрогледната тъма, след който идва нова доза печал и сивота.
На мен ми хареса, защото авторът създава наситена атмосфера, в която се потапяш и следваш героинята по стъпките. Аз лично имах чувството, че той самият се преживява като всеки един от героите си, носещ собствената си драма.
Виж целия пост
# 320
Приключих "Заговорът" - Никола Бьогле. Фаворит за тазгодишните малинки. Плоска, измислена, съчинена, натъкмена. А финалът е потресаващо тъп.
Започвам "ДНК" - Ирса Сигурдардотир (името го копирах от нета, абсурд да го запомня и да го изпиша правилно Laughing). Първа среща с авторката, дано ми пооправи малко вкуса от предишната греда.
Виж целия пост
# 321
Rayna13, хубаво е, че Модиано ти е допаднал, не всеки приема тази повтаряща се монотонност в книгите му.
Бях писала, че това лято на плажа се бях върнала към него. Остават ми няколко негови книги да прочета, но няма да е скоро.
По книгата има и филм с Изабел Юпер, който е приятен, без особени претенции:
 https://m.imdb.com/title/tt1348327/?ref_=nv_sr_srsg_0
Виж целия пост
# 322
Прочетох "Мракът в сърцето ми", като оценка може би 3.5/5.
През първите 100 стр имах усещането, че чета "Трябва да поговорим за Кевин", само дето не беше за Кевин, а за Вайълет.
 Беше ми интересна като цяло, но финалът не ми хареса, хем загатва за нещо, хем е твърде отворен. Много ми липсваше гледната точка на Вайълет и какво точно се случва в главата и. Ако книгата беше завършила с една глава с нейните мисли щях да съм предоволна. 😃 Щеше ми се на финала всичко да се изясни, а не  читателят да продължава да се чуди като Блейд случило ли се е това или онова или всичко е било в главата и.
Продължавам с Класически коледни истории, взех я миналата година по това време от намалението на Ера на -50%
Виж целия пост
# 323
"Кръвта на цветята" на Анита Амиррезвани е определено едно от най-добрите ми попадения за тази година. 
Роман - приказка, която те пренася в атмосферата на "Хиляда и една нощ", потапя те в аромат на билки и мускус и рисува дори най-мрачните картини с поетичен финес.
Персийският вариант на "Имало едно време..." звучи по следния начин: "Първом беше пустота, после се изпълни тя. Преди Господа нямаше ни душа". Анита Амиррезвани изпълва пустотата с красиво разказана история за Иран в началото на XVII век, за преследването на мечтата, за творчеството и създаването на красота от шарки и възли в персийските килими. Тя тъче с думи така, както килимарите създават произведенията си - с фантазия, с внимание към детайла, със страст и с колорит, който завладява сетивата. Безименната ѝ героиня, през чийто разказ се пренасяме в атмосферата на персийската столица Исфахан, е събирателен образ не просто на жената в шиитския свят, а и на твореца, който преследва мечтата си за независимост и признание.
На много читатели сигурно няма да им допадне плавното и по-скоро бавно темпо на "Кръвта на цветята". Други сигурно ще намерят за прекален или излишен еротичният акцент в романа. Трети може да се скандализират от практиката на временен брак и други страни на живота на шиитската жена.  За мен лично, и темпото, и вплитането на всички тези нюанси в романа само го обогатяват. Остави ми топло чувство и определено поглеждам с други очи към персийските килими...
Виж целия пост
# 324
Отдавна не съм писала.
Довърших отлаганата с месеци, а ко не и година "И планините ехтяха", на Хосейни. Майстор разказвач е, много съпреживявам с неговите герои, толкова са реални, истински, и човешки, сякаш ги познавам.
Прекрасна книга. Това ще ми е книга на годината.

Кликнах на 3 книги за рождения ми ден- "Холандската къща", "Чест", и "Копелето на Истанбул".
Не знам с коя да започна. Ще видя. Не съм чела нито Патчет досега, нито Шафак. Започнах "Черно мляко" в Читанка", и спрях.

Имам за довършване третата от трилогията на Ларшон, засякох се с нея нещо....Не знам дали ще я довърша. Може и да се насиля. Дано ми харесат новите 3.
Имам и други нови, но исках и тези.
Виж целия пост
# 325
И аз бях харесала "А планините ехтяха", макар че отзивите навремето да не бяха най-ласкавите.
Започни "Холандската къща", много силна творба, а и да разнообразиш от близкоизточната тематика. "Чест" не ми хареса особено, но си има своите почитатели и не е никак лоша книга, малко е сълзлив стилът на Елиф Шафак, но историите са интересни.
Започвам "Образована", от съфорумка ми е.
Виж целия пост
# 326
Прочетох "Мракът в сърцето ми", като оценка може би 3.5/5.
Скрит текст:
През първите 100 стр имах усещането, че чета "Трябва да поговорим за Кевин", само дето не беше за Кевин, а за Вайълет.
 Беше ми интересна като цяло, но финалът не ми хареса, хем загатва за нещо, хем е твърде отворен. Много ми липсваше гледната точка на Вайълет и какво точно се случва в главата и. Ако книгата беше завършила с една глава с нейните мисли щях да съм предоволна. 😃 Щеше ми се на финала всичко да се изясни, а не  читателят да продължава да се чуди като Блейд случило ли се е това или онова .....
[/spoiler]
Споделям мнението, че двата сюжета се препокриват. Останалото слагам в скрит текст
Скрит текст:
Аз останах с впечатление, че Блейд е била наясно с реалността , особено след раздялата с мъжа й, когато дъщеря й си признава, гледайки я през прозореца и прегръщайки новото си братче. Затова Блейд се опитва да помогне на новата съпруга.
Не смятам, че някой може да опише мислите на психопата , те се въртят около него самия и желанията му, в момента в който нещо му пречи на пътя, го премахва без съвест, съчувствие и съжаление, защото просто е лишен от такива по природа. Няма какво да се добави. Показателен е отговора на Кевин "Не съм сигурен" на въпроса на майка му "Защо" (по памет, нещо такова беше)
"Вечерята" бях започнала да гледам филма, но е сериозен и трябва да се гледа внимателно, а тогава нямах възможност. Ще го потърся да си го доизгледам.
Много ми хареса мнението на {Тони}
"затъвах все повече в примката на злото. Не онова видимо зло, което лесно можем да категоризираме, отречем и после подминем, а тихото и неуловимо зло, хранещо се от собственото усещане за правота и непогрешимост, намиращо морално оправдание в любовта и отдадеността."
Виж целия пост
# 327
Приключих "Вила с басейн" - 5* отвсякъде.
И в тази книга Кох e отново в амплоато си на безсрамен циник и мизантроп. Брутален в истинността на нещата , които изказва и адски талантлив тип. Хипнотизиращ и скандален, автор с изключително детайлна перцепция по отношение на към грозното и отблъскващото.
И тук в центъра са семейните отношения и до къде може да стигне един баща , за да защити децата си.
Много ми хареса психологизмът на романа, а Херман Кох мога да определя като литературното си откритие за 2021г.

Слагам няколко цитата в спойлер, не че спойлират нещо от сюжета Simple Smile

Скрит текст:
"От опита, натрупан в разговорите с жени, знаех, че колкото по-рано се разсмееш, толкова по-добре. Жените не са свикнали някой да се смее над думите им. Мислях, че не са забавни. Най-често са и прави."

"Деветдесет процента от жените смятат женения мъж за по-привлекателен от необвързания. Мъж , който има вече партньорка. Жененият мъж, по възможност с деца, вече е доказал, че го бива. Свободните мъже са като къща, останала празна твърде дълго време.
"Сигурно ѝ има нещо" - решават жените. Половин година по-късно къщата продължава да пустее".

"Аз съм лекар. Положил съм клетва. Лекувам всекиго без разлика. Но нищо и никой не може да ме разгневи така, както природосъобразната миризма на така наречените екоактивисти."

"За природата жените са като футболисти. Тя ги пенсионира на тридесет и пет. Дотогава те трябва да се постараят да си осигурят едно-друго. Покрив над главите, мъж, деца. Жените се обвързват по-лесно. Без значение какъв е мъжът. Това е често срещано при дамите, наближаващи незавидната възраст."

Сега ще си дам почивка от Кох. "Одеса стар" я определят като по-слаба, но все пак съм я планирала заедно с "Уважаеми господин М."
Виж целия пост
# 328
Довърших започнатата вчера "Чест" на Елиф Шафак. С много смесени чувства съм.
Определено си заслужаваше прочита. Не можах да оставя книгата, увлече ме бързо, семейната травма в мъжката линия дядо-баща-внук хвърля светлина върху поведението на мъжете в семейството. Юнус е имал късмет баща му да се разкара, за да не тероризира и него, но се бях вбесила, че малко дете се мотае без надзор. И Адем е виновен, защото ако беше отговорен човек, нямаше да се стигне до там. Но човекът си беше счупен от ранна възраст, което си личеше от изборите му, и мотивите зад тях. Чест! Използват я като параван за моралната си импотентност.
(Това не е спойлер, а личната ми оценка.)

На места мелодрамата буквално ме стъписа, и мисля, че финалът трябваше да настъпи около 10% по-рано.
Челите книгата ще се сетят за какво говоря. Чудя се културна особеност ли е, или стилът на авторката е такъв навсякъде.
Много храна за размисъл, много силни психологически теми бяха засегнати, и всичко това сякаш олекна. Книгата е идеална за книжен клуб, жалко, че нашият се разтрогна от заетост на участниците.

След кафето подхващам "Холандска къща". Coffee
Виж целия пост
# 329
Завърших "Творецът на ангели". За мен тази книга е литературен шедьовър. Със сигурност дълго време ще помня и премислям всеки детайл. Тъжна, но прекрасна, нямам думи да опиша чувствата, които ме връхлетяха докато четях. Не помня откога не ми се беше случвало да ревна и да забравя, че всъщност героите не са истински.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия