В момента чета ... 72

  • 52 940
  • 739
# 330
Страхотна е "Почти нормално семейство"! Прочетох я на къс пас. Държа ме в напрежение до последно, макар че предположих развръзката, но това не намали удоволствието от четенето. Подобна тематика, с тези в книгите на Кох - на какво е способен човек, за да защити детето си?!?
5* от мен.

Happy Mijjj ツ тайничко ти завиждам за Херман Кох. 🤗
Само "Одеса Стар" не съм прочела, но ми е на четеца. Отлежава ми!

Сега смятам да се метна на "Свекървата"! 🤣
По ваши препоръки (отново). 😉

само как прозвуча това мятане... 😂😂😂
Виж целия пост
# 331
Опитах се да прочета "Уважаеми господин М." на Херман Кох (благодаря на Happy Mijjj за линка). Издържах до около 1/3, след което прочетох последните 2-3 глави. Като цяло съм разочарован.

Първо, цялата история е подходяща за разказ, не за роман:

Скрит текст:
Внимание!
Ако прочетете този спойлер, след това книгата ще Ви бъде напълно безинтересна!
Скрит текст:
Възрастен учител има връзка с ученичка. Тя обаче тръгва със свой съученик и го отрязва. Учителят решава да и отмъсти, като оставя колата си в близост до жилището на младата двойка и изчезва за половин година с надежда, че те ще бъдат заподозрени за убийството му. Негов колега в това време написва книга за случая. Преди да я издаде, среща учителя, който живее, маскиран като клошар. И за да не провали завръщането му дебюта на книгата го бута в един канал, където той се удавя.

Херман Кох направо си е сбъркал професията - с този си талант да говори продължително, без да казва нищо ново, е роден за дипломат или политик Simple Smile Освен това, някои детайли са абсурдни. Например авторът около 50 пъти повтаря в първите глави по различни начини едно и също - колко посредствен писател бил господин М., как книгите му залежавали и се продавали зле, колко скучаела с него значително по-младата му съпруга... И в същото време въпросният г-н М. е с IQ "с две точки по-високо от това на Айнщайн". Т.е. 162. Съжалявам, но човек с такъв коефициент на интелигентност може да е подъл, може да е безскрупулен, може да е каквото се сетите друго... Но не и посредствен и скучен. Точно както жена с външност на Доли Партън може да е глупава, комерсиална или алчна. Но няма как да се оплаква от липса на мъжко внимание Simple Smile

Не буди възхищение и похватът на автора да вмъква абсурдни съвпадения в повествованието с обяснение, че "това можело да се случи само в живота; ако било част от роман, щяло да предизвика възмущението на читателя".

За капак - в цялото произведение присъстват две изключително досадни граматични грешки. Книгата се състои от писма до г-н М, в които пишещият се обръща към него в учтива форма - вт.л. мн.ч. За съжаление, на преводача, редактора и коректора явно не им е известно, че личните местоимения при учтивата форма се пишат с главна буква. А глаголите в минало свършено време - в ед.ч. Например "вие сте направили еди-какво си" трябва да бъде "Вие сте направил еди-какво си". И това почти във всеки абзац...

Надявам се "Вечерята" да се окаже по-добре написана.
Виж целия пост
# 332
Почти нормално семейство, Кох, Джейкъб, все са от типа на "семейството е готово на всичко"

Наполовина на "Глад" съм. Харесва ми. Доста е зловеща на моменти. Simple Smile
Виж целия пост
# 333
Само да отбележа-точно "Вие сте направили" е правилно.
Виж целия пост
# 334
Завърших "Отвъд портокаловата горичка" на Надя Маркс. Хубава книжка. Приятна история. Увлекателна. Накрая нещо ми стана малко стъкмена, но си заслужава прочита. Както писах и по-рано - история за гръцко и турско семейство, приятели през поколенията, които живеят заедно в Кипър и как се развива животът им.
Започнах "Времеубежище" на Георги Господинов. Не ме увлича така като "Физика на тъгата". Струва ми се твърде много мислена и с много опити за препратки към предни негови книги, които ме дразнят и разсейват допълнително. Движа се на ръба на задържане на интереса, но все още опитвам да и дам шанс, защото е сред авторите, които харесвам. Трудно мога да определя за какво точно се разказва, но да речем, че най-общо казано акцентира върху миналото.
Виж целия пост
# 335
Много неприятно, ако "Уважаеми господин М." е толкова зле...
Между другото, много хора остават само с две прочетени на Кох - "Вечерята" и "Вила с басейн", която на мен ми хареса повече.

Аз чета "Когато звездите угаснат" (Пола Маклейн) - много приятен трилър, харесва ми за момента.
Виж целия пост
# 336
Само да отбележа-точно "Вие сте направили" е правилно.
Абсолютно!
Не, не е. Правилно е, ако се отнася за повече от един извършител. Или ако извършителят е член на кралска фамилия и има право да говори за себе си в множествено число. Ако е учтива форма на обръщение, трябва да е в единствено число, тъй като извършителят е един.
Виж целия пост
# 337
Не знам тук ли е мястото, но наистина "Вие сте направили" е правилно - това е учтивата форма и няма значение дали става въпрос за единствено, или за множествено число. Но важи само за тази форма на -л. Ако използваме прилагателно, тогава се съгласува със съществителното по род и число, например "Вие сте много красива".

И понеже темата е какво четем, аз продължавам с "Една по-щастлива година" на Юнас Гардел, която е наистина трогателен роман за тежката съдба на нехетеросексуалните в Швеция в миналото (най-вече от гледна точка на усещане за самота и отхвърленост), когато я приключа, може да напиша няколко думи за нея. Започнах и "Чао, Хемингуей" - петата книга за Марио Конде на Леонардо Падура. На български от тази поредица е издадена само третата част, ако не се лъжа, което е жалко, Падура е много добър писател дори с криминалните си романи.
Виж целия пост
# 338
И на мен ми стана интересно как е правилно.
от сайт на Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин” - ТУК:
Скрит текст:
Съгласуването по число в учтиво изказване, с което се обръщаме към някого чрез местоимението Вие, поражда редица затруднения и грешки в говорната практика. Най-рядко се греши при съгласуването по число между местоимението и прилагателно име в състава на сказуемото. Вероятно малцина биха направили комплимент с израза Госпожо, Вие сте прекрасни вместо правилното Госпожо, Вие сте прекрасна! В този случай правилото за съгласуване изисква прилагателното да бъде в единствено число.
Много повече проблеми създава съгласуването в учтиви изказвания, в които в състава на сказуемото се включва минало страдателно причастие със завършек -н или -т или минало деятелно причастие със завършек -л. Трудността идва от това, че според граматичната норма в тези два случая действат различни правила. В състава на учтиво изказване глаголните форми на –н и –т се употребяват в единствено число. Коректни са изразите Господине, Вие сте одобрен за участие в конкурса (а не: Вие сте одобрени…) и Госпожице, Вие заета ли сте довечера? (а не: заети ли сте).
Най-много грешки се наблюдават при спазване на третото правило, според което в състава на учтиво изказване причастията на –л се употребяват в множествено число. Единствено в този случай глаголната форма се съгласува по число с местоимението Вие. Коректен е изразът Господине, Вие сте казали, че… (а не: сте казал, че…). Правилната форма на учтив въпрос към непозната жена е Госпожо, бихте ли посочили адреса си? (а не бихте ли посочила…).
Коректният езиков изказ в случаите на съгласуване в учтива форма изисква не само езиков усет, но и знания по езикова култура и поради това е показател за по-високо равнище на владеене на българския език.
Оказва се, че точно за причастия на -л има изключение от правилото и съгласуването по число става с местоимението Вие, както  написа Cioccolata.

По темата - чета криминална поредица на непреведена у нас авторка - Lisa Regan,  с високи и, поне според мен заслужени, оценки в Goodreads. Вече съм на шеста книга и още ми е интересно.
Виж целия пост
# 339
Рядко прочитам цяла книга с нестихващ интерес. Откакто се помня (открих я на 16г.) любима ми е Погнусата на Жан Пол Сартр. В тази книга откривам интересен поглед над нещата, който е пресъздаден с много богат речник (макар и предимно негативен). Не на последно място оценям високо и възможностите на преводачите. Притежавам я на английски и на български. Държа любим откъс от нея в бюрото си на работа и понякога го препрочитам. Откъсите са от "6 часът вечерта".


Поглъщам всяка дума с изключително удоволствие. Похватите не спират да ме изумяват. Според Сартр "Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображението". Книга много подходяща за една безкрайна дискусия между читатели от различни възрасти.
Харесва ми каква визия на света ни предлага той - реално и систематизирано определя и разнищва човешкото съзнание.
Виж целия пост
# 340
Преполових "Мазето" на Благой Иванов. Припомних си защо не чета български автори. Клишета, усещане за нещо, което вече съм чела и тук-там по някоя сложна дума вмъкната само да покаже какъв интелектуалец е авторът. Не съм във възторг, но ще я дочета.
Виж целия пост
# 341
Преполових "Мазето" на Благой Иванов. Припомних си защо не чета български автори. Клишета, усещане за нещо, което вече съм чела и тук-там по някоя сложна дума вмъкната само да покаже какъв интелектуалец е авторът. Не съм във възторг, но ще я дочета.
Това с думите и мен ме издразни много. Има идея в книгата, но като цяло не ми хареса и на мен.
Виж целия пост
# 342
"Образована" много ми прилича на "За да живея" от Йонми Парк - историята на едно момиче, чийто път към спасението и вписването в обществото е образованието.
Книгата е потресаваща с това на какъв ограничен и мизерен живот обричат децата си родителите с недиагностицирани психически проблеми, които са се отлъчили от обществото и възпитават децата си според налудните си лични убеждения, добили силата на доктрина и даже на религия, лишавайки ги от училище, лекарска грижа, общуване с други деца и често подлагайки на риск физическото им оцеляване. Колко комплекси, омраза и изкривено виждане за света залагат в бъдещия човек.
Разбирам защо се казва, че тази книга е задължително да се прочете от всеки - защото може да е коректив и напомняне колко много зависи животът на децата ни от нас, колко е важно да не залитаме в крайности и да си даваме сметка, че живеем в общество, в което и децата ни ще трябва да живеят и да се впишат някой ден.
Такива общности като мормонската нямаме у нас, но откачени индивиди, които си раждат по къщите с дула, лекуват се с хомеопатия, борят се за домашно образование и предпочитат естествен имунитет срещу ваксинопредотвратими болести, се намират и в средите им се въдят много вредни идеи, а децата са потърпевшите.
Понеже темата не е правописна, ще се въздържа от коментар, момичетата дадоха достатъчно примери за илюстрация на правилото, което и синът ми в шести клас знае какво гласи.
Виж целия пост
# 343
Супер тема!
Сега започнах Глина Simple Smile
Виж целия пост
# 344
"Образована" ми е в списъка също, и чака ред.
Докато съм в карантина ще се възползвам. Откакто се разболях само чета.

Много ме впечатли "Холандската къща", не ми се оставяше, четох до късно, а се старая да съм дисциплинирана със съня. Не знам на кого ми напомня Патчет като стил, но сякаш чета любим автор. Селинджър? Фицджералд? Не бих казала, че копира чужд стил, по-скоро чувам ехото им. 5 звездички със сигурност, с плюс.

Дискусията за правописа ми е интересна. Бях убедена, че гореописаното е архаизъм.
Някога бях ревностен защитник на родния език, поправях всички, а вече забравям. Бях освободена от матура дори, а сега често си виждам грешките, особено в словореда, а понякога не ги и виждам.
Още повече, че ползвам друг славянски език, където правилата са често обратни на нашите. Наученото в 5ти клас не остава завинаги в главата, особено след десетилетия в чужбина.

След "Холандската къща" ще започна "Вълче лято" на Русенфелт, а след нея имам поне 15 "нови" до които не съм стигнала, въпреки огромното желание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия