ами... трудно 
Виж целия пост
Как мислите, че се живее с вас?
- Публикувана: 28 окт. 2006, 22:50 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2006, 11:28 ч.
# 16
28 окт. 2006, 23:13 ч.
Зависи кой е този дето му се налага да живее с мен. С децата се разбирам лесно и без много приказки. А възрастния, както казва той "Да си мислИл като си се женИл"...Крещя, крещя, крещя, та чак ми идва да се напусна понякога.
Виж целия пост
# 17
28 окт. 2006, 23:14 ч.
Трудно
Ама мъжа ми най-добре знае,че не съм от лесните и ме търпи.Е има ли избор.
Виж целия пост
Ама мъжа ми най-добре знае,че не съм от лесните и ме търпи.Е има ли избор.
# 18
28 окт. 2006, 23:16 ч.
Страх ме е да попитам съквартирантЬитЬи 
Общо взето при нас е весело
Виж целия пост
Общо взето при нас е весело
# 19
28 окт. 2006, 23:17 ч.
зависи с какъв човек съжителствам. за съпругът ми е много лесно, като живеех със сестра ми- също ни беше много хубаво, но ако живеех с някой маниак на тема чистота или някой, който държи да гледа домашен любимец или да дими непрестанно с цигарата си или да мрази да му се вдига шум - навярно много трудно
Виж целия пост
# 21
28 окт. 2006, 23:28 ч.
Лесно се живее с мен ако:
не се очаква извинение за поведението ми (рядко се извинявам)
не ми се обръща внимание, когато ми е криво и се държа като темерут
не ме карат да правя сладкиши
си слагат мръсните чорапи в панера с дрехи за пране
не ми говорят поучително
се смеят на това, което и на мен ми е смешно
... има и още, но това на първо четене е достатъчно
Виж целия пост
не се очаква извинение за поведението ми (рядко се извинявам)
не ми се обръща внимание, когато ми е криво и се държа като темерут
не ме карат да правя сладкиши
си слагат мръсните чорапи в панера с дрехи за пране
не ми говорят поучително
се смеят на това, което и на мен ми е смешно
... има и още, но това на първо четене е достатъчно
# 22
28 окт. 2006, 23:38 ч.
Сложно се живей с мен. 
Рядко се намира човек, който да ме изтърпи продължително време (или аз него да изтърпя). Меня си настроенията съвсем регулярно, трудно ми се угажда, понеже не зная какво искам, но пък ако узная - настъпва Великото Мрънкомърморене... И изисквам да бъда глезена с редовни ласки и милувки..
Според настроенията определям кое ми е приоритет на деня - наличие на прехрана, почистен дом и прочей нормални неща ... Но каквото и да става, пералнята не страда - привъзрана съм и я пущам всеки день.
Всеки ден може да е различен, щото днес съм флегма и се търкалям по пижами, но вчера съм яхнал коня до там и обратно, съвсем спонтанно... И си давам сметка, че напоследък малко скучен ми се вижда животя, откъм изпълнение на подобни въжделения...
Гореописаното не е важно, но си изясних разни работи с тия ми писания...
Виж целия пост
Рядко се намира човек, който да ме изтърпи продължително време (или аз него да изтърпя). Меня си настроенията съвсем регулярно, трудно ми се угажда, понеже не зная какво искам, но пък ако узная - настъпва Великото Мрънкомърморене... И изисквам да бъда глезена с редовни ласки и милувки.. Според настроенията определям кое ми е приоритет на деня - наличие на прехрана, почистен дом и прочей нормални неща ... Но каквото и да става, пералнята не страда - привъзрана съм и я пущам всеки день.
Всеки ден може да е различен, щото днес съм флегма и се търкалям по пижами, но вчера съм яхнал коня до там и обратно, съвсем спонтанно... И си давам сметка, че напоследък малко скучен ми се вижда животя, откъм изпълнение на подобни въжделения...
Гореописаното не е важно, но си изясних разни работи с тия ми писания...
# 23
28 окт. 2006, 23:41 ч.
Трудно. Сменям си настроенията със скоростта на шизофреника. Напоследък взех да се превръщам в песимист, все въображението ми рисува мрачни картини. Сънувам глупости на търкалета. Изпадам в луди радости и дълбоки размишления. Оплакванията ми за здравето и болежките ми нямат край... Дори детето взе да вика: "Ооффф, всичко ме боли". Все кроя някакви планове, все мечтая за нещо, ту съм доволна, ту не съм... хиля се, рева, крещя... пълна откачалка.
Мъжът ми все още се пребира веднага от работа в къщи.
Виж целия пост
Мъжът ми все още се пребира веднага от работа в къщи.
# 24
28 окт. 2006, 23:42 ч.
Много труден характер съм - каквото ми е на главата, такова ми е на устата
Виж целия пост
# 27
29 окт. 2006, 00:22 ч.
Въпрос:
Мили, как се живее с мен?
Отговор :
Че то това живот ли е?
шегичка
Виж целия пост
Мили, как се живее с мен?
Отговор :
Че то това живот ли е?
шегичка
# 28
29 окт. 2006, 00:34 ч.
Като цяло лесно, най-вече защото не се опитвам да налагам правила и да променям навици.
Напоследък обаче е доста трудно, аз самата едвам се понасям
Станала съм истерична, а това мен ме вбесява, какво остава за другите
Виж целия пост
Напоследък обаче е доста трудно, аз самата едвам се понасям
Станала съм истерична, а това мен ме вбесява, какво остава за другите
# 29
29 окт. 2006, 00:52 ч.
Ми хората, които живеят с мен, все още не потръпват от ужас и не хукват в панически бяг при всяко мое повяване, от което си вадя извода, че съм поносимо предизвикателство 
Виж целия пост
Препоръчани теми