Омраза към бебето!?!?

  • 4 391
  • 47
# 15
И мен ме е страх от тази следродилна депресия и адски много се надявам да не я преживявам!Говорих с моята майка и тя ми каза,че толкова е била щастлива когато съм се появила,че просто каква ти депресия.По-скоро след определени дни е усещала умора от ежедневните грижи и еднообразие,режим на кърмене,стоене вкъщи през зимните месеци (и двете със сестра ми сме били януари-февруари бебета).
Мисля,че и подкрепата вкъщи от страна на таткото е определяща за това! Heart Eyes
Виж целия пост
# 16
И мен ме е страх от тази следродилна депресия и адски много се надявам да не я преживявам!
не се притеснявай отсега. На мен не ми се случи и макар малко стресната от новите отговорности и начин на живот, винаги съм изпитвала много любов към моето малко вързопче  ylinfant, което вече порастна. 1crib
Виж целия пост
# 17
Аз също си мислех след раждането:Ох,защо си създадох такъв проблем/това след 4г опити за бременност ooooh!/ По-добре ми беше преди.Че не обичам бебето толкова колкото,че обичам баща му..е такива глупости... Blush Сега ми е смешно даже...
Виж целия пост
# 18
Радвам се ,че не ми се е случвало такова нещо.
Виж целия пост
# 19

Щом си задаваш въпроса как е възможно, малко вероятно е на теб да ти се случи такова нещо.
Гаранция- Франция! Stop Виж постингите след твоя! Няма никакво значение, дали си задаваш въпроса предварително или не!

Виж целия пост
# 20
Това е една по-стара тема, поразгледайте и там - има много истински (и добре описани) разкази. Да не се случва на никого.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=27498.0;all
Виж целия пост
# 21
 Разписвам се с двете си ръце под разказа на близначе. Това в общи линии е и моята история. Сега мисля, че стъпвам по уверено на краката си.
Виж целия пост
# 22
Според мен е слаба психика и нервна система.
Виж целия пост
# 23


Към детето нямах никакви майчини чувства, но в същотоо време много я ревнувах, не давах на никой да я  пипа, но не мога да кажа, че съм я обичала.

Все едно не съм аз, Разбирам, че всичко е наред и няма за какво да плача, но хормоните бяха по-силни от мен. не можех да се преборя с тях

Ох ,и при мен така ,все едно не съм аз ,не давах на никой да пипа бебо ,някаква ревност  и аз не мога да си го обесня.
Виж целия пост
# 24
Никой не е застрахован от толкова негативни чувства.
Не ми се е случвало и се моля да не ми се случва никога , но смятам ,че в подобна ситуация ,трябва да се потърси помощта на добър специалист.
Виж целия пост
# 25
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата.Очаквах с нетърпение детето си и никога не съм изпитвала негативни чувства към него.Всичко е до нагласата-положителна,разбира се.
Виж целия пост
# 26
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата.Очаквах с нетърпение детето си и никога не съм изпитвала негативни чувства към него.Всичко е до нагласата-положителна,разбира се.
Каква нагласа?! newsm78 Мислиш ли,че съм се гласяла да не обичам бебето или да си мисля,че преди ми е било по-добре без него.това отшумя след месец,когато минаха и коликите.Явно хормоните и безсънието,както и нагаждането към новата ситуация си казват думата.После не съм се отделила от детето си за повече от 2 часа.Бях най-спокойната и оптимистично настроена бременна,отидох да раждам с песен на уста,родих без страх,бях информирана за всеки един въпрос свързани с бременност и майчинство,кърмех,къпех и обличах сама бебето си,не съм се шашкала никога в напрегнати ситуации,но въпреки това имаше един период на адаптация с майчинството.Не е въпрос на нагласа. Peace
Виж целия пост
# 27
Не мога да разбера защо има хора,които лепват квалификации-слаба нервна система,болна психика и т.н.НИКОЙ няма гаранция че няма да ти се случи подобна идиотщина.Нормално е при придобиването на нови отговорности да се панираш.При едни е слабо изразено,при други-връхлита като ураган.И не мисля че майките,които са минали през този ад трябва да бъдат обвинявани.Те трябва да бъдат поздравени,че са успели въпреки трудностите да са това което са.
Виж целия пост
# 28
Дано по-малко мами преживеят такава депресия!
Виж целия пост
# 29
Никога не ми се е случвало.
По-скоро и мен ме тресеше предродилна депресия - не мислех, че мога да обичам детето си, страхувах се, плачех.... но от както са се родили децата ми сърцето ми е изпълнено с огромна обич към тях, дори и в моментите, когато големият ме ядосва и му се скарам се чувствам виновна и после го прегръщам и целувам.
Мисля си, че е въпрос на подкрепа, реална подготовка за нещата, увереност в себе си и психика.
Когато една жена се чувства подкрепяна, обичана и насърчавана, то е малко вероятно да изпадне в тежка родилна депресия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия