🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 7

27 стр.
Майка ми винаги е била изключително мила, романтична.Наистина много романтично, тя не може да гледа сантиментален филм, без да се счупи.От дните с майка ми помня, от най-ранни години, нещо много важно за мен: уважение към живите същества.Като всички деца, понякога късах цветя, за да ги запазя или защото не знаех, че ги съсипвам, и тя веднага ме научи, че трябва да се отнасям към природата като към много малки приятели.Седнахме и разговаряхме с растенията, галихме ги.Мисля, че беше нейния метод да ме образова да не увреждам това, което ни заобикаля, да върша ролята на всеки един.Майка ми винаги е била изключително сладка, много романтична. Наистина много романтична.Трябва да знаете, че както винаги съм бил, ако тя просто ми беше казала да не ги късам, нямаше да я послушам; но начинът, по който го обясни, ме накара да разбера кое е правилно и кое не.Да кажем, че никога не съм обичал налаганията: трябва да ми се обясни причината за определено правило, за да преценя дали съм съгласен с него или не.Майка ми казва, че винаги съм бил хиперактивен, пълен с енергия и понякога нахален, но никога злобен.Нейното отношение към мен,като към възрастен ме накара веднага да развия определена чувствителност и насочи всички тези енергии, което ме кара да израствам като живо, но и дисциплинирано дете.
28стр.
Прекарах първите си три години от живота си преди всичко с баба ми по майчина линия много енергична жена.След развода тя заживя сама, докато дядо ми създаде ново семейство в Швейцария. Живеехме в голяма къща винаги близо до авеню Bağde.Нейното минало много я беше втвърдило, но тя се грижеше за мен с цялата си себе си, дори ако от време на време имах чувството, че живея в интернат.Тя беше много запалена по храненето: хранех се много здравословно, без захар, без мазнини, без безалкохолни напитки.  Вероятно трябва да й благодаря за физическата си конституция. Ако аз,като дете се съгласявах с това, че тя е тежка, баща ми беше много близо до нейното присъствие и почти не се виждаше в тази къща.  Когато навърших три години, баба ми реши да се премести в Бодрум край морето.Това беше истински рай на земята и това е мястото от моето детство, което нося в сърцето си с най-много обич.Имам безкраен брой спомени, свързани с тази къща всяко лято, веднага щом училището свърши, отивах при нея.
29стр.
Звучи абсурдно, но така опознах баба си по-добре и открих някои специални неща за нея.Да се ​​намеря в тази къща означаваше да се придържам към строгите и правила, като винаги да се събуждам рано сутрин или да отговарям на хилядите и въпроси.Тя беше трудна за управление жена.Майка ми знаеше колко баба й е болка в задника, беше го изпробвала на кожата си;  когато искам да я ядосвам, й казвам: „Виж, ставаш като баба“.Прекарах първите си три години от живота си основно с баба ми по майчина линия, много енергична жена.През годините се научих да я обичам, да ценя присъствието й, да обичам нейния начин да ме обича.  Отвъд конкретния характер, баба ми винаги е била машина: като малка е била ценена певица, после уважаван учител по английски, а по-късно се научи да шие прекрасни дрехи, с които организира модни ревюта.Сега е на деветдесет години и чете религиозни книги повече от петнадесет години.Тя е постигнала невероятни познания, толкова добре е информирана, че университетските преподаватели я консултират, за да получат нейното мнение.Големите й способности, съчетани с нейната интелигентност, можеха да я накарат да изглежда педантична и може би затова дядо ми си отиде.Колкото и трудно да изглежда, той е прекрасен човек.Ако не трябва да живееш с това.
30,31 стр.
Когато бях на четири години, родителите ми работеха дълго време.Моята майка по-конкретно водеше живот в жертва на труда, отнемаше и час и половина или два, за да стигне до работа и тъй като майка й се премести в Бодрум, тя ме остави при другата баба, която ме гледаше до завръщането и.Баба ми по бащина линия беше точно обратното на баба ми по майчина линия.Оставяше ме свободен да играя футбол, да се събуждам когато  искам и да прекарвам време с братовчедите си. А междувременно майка ми работеше усилено като организатор или секретар на големи мултинационални компании, така че свършваше едва късния следобед.Тя винаги беше войник, каквото и да правеше: има изключителна способност за контрол.
Наистина, още от гимназията отиването на ваканция караше лятото да се поти по време на работа. Днес, ако трябва да отида до банката, резервации, повторни посещения, купуването на самолетен билет, тя ще се грижеше за това.Баща ми, от друга страна, нямаше квалификация.  Благодарение на свой приятел той беше започнал работа като митничар;  той ставаше все по-страстен и имаше графици, които изобщо не съвпадаха с тези на жена му, и така те се виждаха все по-рядко.Той не печелеше наследствени пари, харесваше работата, но нещото, което не можеше да понася - и все още не може да понася - беше работа за някого.Трябва да призная, че това е характеристика, която мина.  И всъщност, освен тази кратка скоба, баща ми никога повече нямаше работодател, за разлика от майка ми, която имаше същата заплата и длъжност повече от тридесет години.  Не знам дали заради този различен подход към живота или защото се срещнаха твърде рано, но по това време родителите ми решиха да се разделят.  Това обаче не означава, че страдах от липса на любов: те винаги бяха до мен.Един от първите ясни спомени, които имам, е самият ден, когато се разведоха: отидоха в съда ръка за ръка и, докато се подписаха, плакаха.Винаги бяха приятели, никога не се караха и дори след развода тримата продължихме да ходим заедно на почивка.  На пътуванията, които предприехме, се забавлявахме много.С майка ми се научих да плувам, да играя тенис на маса, а с баща ми играехме карти и футбол.Спомням си, че той караше майка ми и мен да се смеем, никога не ни накара да се почувстваме зле.Може би, ако нямам много приятели на същата възраст, това е и защото те са ми модел за подражание, те са най-добрите ми приятели.  По това време в Турция разведените двойки все още бяха в новините, но аз никога не се чувствах различен от другите, напротив: имах две къщи, два живота.Чувствах се почти късметлия.Започнах да живея малко с майка си и малко с баща си и докато майка ми ме направи дисциплинирано дете, баща ми внесе шум в живота ми.
32стр.
Заобиколен от музика и смях по всяко време.С него ме водеше навсякъде, той ме запознаваше с приятелите си.Когато бях с него, винаги бях сред хора, прекарвах хаотични и луди моменти, моменти, които с майка ми и татко ми отговаряха идеално на това и ме оставяха да живея живот на възрастен, в който аз участвах.Когато бях с него, бях неудържимо дете, а не майка, за която дори не бих мечтала, всички бяхме.  Никога не ми се караше и винаги ме оставяше свободен да се въртя, както си поисках.Мога да кажа, че имах две детства: много тихо с майка ми, в което ходех на училище, вършех домакинска работа, оправих си стаята и играех баскетбол;другият е забавен и често отгоре, с татко.Имам прекрасен спомен от този период от моето детство и от юношеството ми: това бяха много важни години, които помогнаха да се оформи характера ми и ме научиха, че можеш да бъдеш родител по хиляди различни начина, като същевременно даваш същия обем любов.
Може би, поглеждайки назад към това сега, вече осъзнах, че живея, опитвайки се да балансирам две противоположни крайности: от една страна работа и ангажираност, от друга забавление.
 Годината на промените
35стр.
1994 г. беше година на постоянна революция за моето семейство и следователно за моя живот.  Бях още малък и родителите ми току-що се бяха развели, всичко изглеждаше изведнъж с неистови темпове.Майка ми работеше в немска компания и отговаряше за координирането на строителството на фабрика в Измит, град на два часа от Истанбул.Дните и бяха наистина напрегнати: тя излизаше много рано сутринта и се връщаше в късния следобед, за да остане дори само няколко часа с мен и да ми помогне с домашните, след това често се връщаше в компанията и оставаше там, в общежитие.На практика прекарвах повече време с баба си по бащина линия, отколкото с нея;  за щастие тя не беше като другата баба и не се държеше с мен като войник, иначе казарма щеше да е повече от къща.  Въпреки че водеше изморителен живот, майка ми винаги беше усмихната и искрена, поне с мен.Една вечер, докато седяхме на масата, тя ми каза, че иска мнението ми за периода, в който живея, иска да знае дали съм щастлив.Без да се замислям, казах не, че искам да я виждам повече и че ми липсва.Единственото решение за майка ми беше да си намери друга работа и тя отново реши да ми каже истината: трябваше да изчакам поне няколко месеца, достатъчно дълго, за да завърши текущия си проект за UNC, след което да потърси по-близка работа.
36стр.
Докато чаках да я виждам повече, можех да разчитам на нова и основна част от живота на всеки от нас: училището.Най-накрая започнах да ходя в Еренкьой, обществен институт също в района на Суадие.Беше огромен, със стотици и стотици деца, никога не бях виждал толкова много всички с мен и при по-внимателно разглеждане определено бях по-голям от моите връстници.Прекарвахме развлеченията си, играейки футбол през цялото време, и когато избухна сбиване, за мен беше просто парче торта да се защитя.Освен в един случай: едно дете Ахмет, което беше по-малко, но по-пъргаво, винаги успяваше да ме удари.След известно време, уморен да го приемам, помолих баща си за съвет, който веднага ми обясни няколко ходa.На следващия ден го неутрализирах и оттам нататък всички ме уважаваха.Майка ми, знаейки, че съм физически по-голям, се страхуваше от други деца и не харесваше баща ми да ме учи как да удрям; и знаеше, че рано или късно ще трябва да се извини на родителите на моите съученици.Баща ми отговори, че просто ми показва как да се защитавам и че това е много нормален аспект.Ако имаше някой, който се чувстваше особено смазан по това време, това беше баща ми.
37,38стр.
Митничарят Джаворо беше научил това, но да бъде служител му беше твърде трудно. До този момент той беше създал добра мрежа от контакти и Indea мислеше да създаде своя собствена компания.Когато се сблъскаха с неговите приятели и колеги, те му се подиграха, казвайки, че е невъзможно да се наложи на този пазар, като започне сам.Колкото повече чуваше това, толкова повече искаше да демонстрира на какво е способен.Без да мисли много, той напуска и основа Can Express, което беше моментален успех.
Всички, коит бяха нарекли глупава идея, бързо се оказаха да работят за него.  Беше много вкусно отмъщение, той беше постигнал целта си: да бъде свободен в работата си и да не трябва да отговаря пред никого.Бях още малък и родителите ми току-що се бяха развели, всичко изглеждаше изведнъж с неистови темпове.Всеки път, когато ми разказва тази история, баща ми иска да подчертае, че никога не трябва да слушаш посредствени хора, защото „те ще искат да те повлекат надолу: тъй като не са успели, те ще те пребият, казвайки, че ти “ също не успяваш."Те ще намалят ентусиазма ви и никога няма да бъдат достатъчно честни, за да признаят, че сте повече от тях", ЕДИН Тази негова реч винаги ме кара да мисля за сцена
от един от любимите ни филми "Търсенето на щастието" на Габриеле Мучино: баща и син са на баскетболно игрище и докато синът стреля и повтаря, че ще стане шампион, баща му го кара да стъпи с краката на земята, като казва че той със сигурност ще стане добър, но че животът ще го накара да направи нещо друго.С течение на месеците снимката на моето семейство най-накрая майка ми успя да си намери работа в Истанбул и всички се върнахме, за да се видим дните, без компанията на баща ми за кратко време той се беше разделил, ситуацията се промени и можеше да се окажем моя майка, казва тя: „Странно, че работата я няма – че тя трябваше да спи далеч от вкъщи или да напусне веднага, и времето, когато говорим за това, баща ми, който обожава да бъде непосредствено след като се разведохме .... Шер и този живот ще го накара да направи нещо друго.  Детето, отстрани, прибира топката в торба.Тогава бащата усеща мъката на сина си и осъзнава лошия пример, който е дал, затова го гледа в очите и казва: Никога не позволявай на никого да ти каже, че не можеш да направиш нещо, дори и аз, нали?  Когато хората не могат да направят нещо, те ви казват, че не можете да го направите."  Честно казано, всеки път, когато видя тази сцена, пускам сълза.Той беше напълно разстроен.
43,45,46стр.
Сега, когато икономическите проблеми избледняха на заден план, основният приоритет на майка ми беше да инвестира в образованието ми и тя убеди баща ми да ме премести от държавното училище в една от най-добрите частни институции в Турция, Bilfen.  Това беше толкова желано училище, че не беше достатъчно да платиш много високото обучение, но трябваше да се подложиш на труден изпит за прием, който за щастие издържах.  След като се записах, установих, че е точно обратното на моето предишно училище.Целта на този институт беше да обучава образовани и пълноценни личности;  имаше дори уроци по плуване, валсове и много сложна училищна програма, съсредоточена върху изучаването на езици, особено английски и немски.Сякаш бях във филма „Мимолетният момент“ на Робин Уилямс, който току-що гледах по това време.Подобно на главния герой, винаги съм търсил разбиращ учител, който да накара учениците да се запалят и да ги насърчи да се усъвършенстват.Тези хора, които те слушат и те карат да искаш да работиш усилено;Винаги съм имал нужда от фигури, които биха могли да ми предадат урока, без да ме завладяват или доминират.Ако харесвах учител или треньор, бях отрепка и вредител, в противен случай не положих малко усилия.Въпреки че този институт обърна особено внимание на преподаването, ние също бяхме насърчавани да спортуваме в ЕС или да следваме художествени дисциплини.Те организираха пътувания и екскурзии, те прожектираха авторски филми, в ретроспекция, донякъде "готина" среда.Добре, признавам си, в ретроспекция и аз бях станал малко "готин", Джо, но идвах от съвсем различен произход: първо, тук никой никого не удари и това не беше лошо: плюс футбола, който в старото училище беше наред, тук той беше пренебрегнат, не толкова от студентите, колкото от преподавателите, които предпочитаха други спортове, преди всичко баскетбол.Точно по това време имах първия си подход към баскетбола и веднага усетих, че имам талант.Влюбих се в този спорт, беше автоматичен и докато в живота правех всичко с дясната ръка, в баскетбола бях левичар.  Имах много прецизен удар, скорост, пясък и физическа сила, която ме направи неудържим.Важен спомен от средното училище е по време на мач, в който най-силните от предпоследната година се състезаваха срещу най-силните от миналата година, като мач от NBA All Stars.Това беше дългоочаквано събитие, всички ученици дойдоха да видят и аплодират и затова играчите искаха да направят добро впечатление. Гражданите вече бяха горещи, докато се загрявахме, противниците ни гледаха, предизвиквайки ни и когато ни помолиха да ни подадат топка, за да стреляме малко, единият ме изпрати в тази страна.  Засмях се, като го видях толкова напрегнат; Мисля, че се насочи към мен, защото момичетата ме харесваха и искаше да ме унижи по някакъв начин, но това не ме уплаши.
И така, веднага щом играта започна, започнах да правя кошове върху кошове: играх много добре и колкото повече точки правех, виждах, че този противник ме обижда и ме фаулира, дори неправилно. Опонентът ми се оправда с това, че е пробвал динамиката на сблъсъка, аз просто започнах да казвам, че той ме е подтикнал да се шегувам.Не бях повлиян ни най-малко напротив, провокациите му ме заредиха дотам, че завърших мача с 49 точки.  Спечелихме голямо и в края на мача, когато всички се връщахме в клас, това момче, нервно от поражението, се приближи до мен и ме удари в слабо място.Той се приближи зад мен и ми бутна главата отзад и без дори да се замислям аз се обърнах и го ударих по носа.И едно нещо, което винаги съм имал, като инстинкт за оцеляване: ако някой ме удари неочаквано, реагирам, без дори да се замисля.Освен това той ме тормозеше повече от час.  Когато един професор видя сцената, веднага ни заведе в лазарета и се обади на директора, за да може той да предприеме действия.  Директорът беше много страшна фигура в моето училище, но аз го харесвах много.
47стр.
Моят отговор беше: «А, да?  Тогава дори юмрукът ми беше за шега ».  Директорът не само се засмял, но след като чул историята, решил да го накаже сам.Това е епизод, който ме научи на много, даде ми измерение на концепцията за справедливост.Нека си го кажем, очевидно е, че сгреших, че го ударих в лицето, но чувайки цялата история, може би този удар не е дошъл от нищото.  Може би нанасянето на удар беше необходим урок за това момче, за да се държи правилно в бъдеще.През цялото време на средното училище водих един вид двоен живот: През седмицата прекарвах време с майка ми, която ми помогна да уча по малко от всичко, особено литература, предмет, който тя завърши.  Беше удоволствие да слушам обясненията и за етимологията на някои думи: връщането към езика, от който произлиза даден термин, беше нейната мания и тя ми го предаде малко.
Вечер ме водеше да гледам музеи и театрални представления, а следобед тренирах и футбол, и баскетбол.Тогава ме помолиха да избера само един спорт, за да започна прослушване и да се присъединя към отбор.  Отчасти защото беше по-популярно по това време и отчасти защото беше най-популярното занимание сред моите съученици, избрах баскетбола.Веднага Фенербахче се свърза с мен, за да вляза в младежката академия и така се отказах от обучение