🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 7

✒«ВАЖНО ВАЖНО, CAN YAMAN ВАЖНО!
Готовы ли вы выиграть Can Yaman PERFUME 😊
Исключительно для вас, товарищи, вы получите в подарок духи турецкого актера 😃

Что нужно:
1. Поставьте лайк и поделитесь им в своей истории.
2. Отметьте 5 своих друзей в комментарии, это условие, чтобы вы подписались на наш профиль.
3. И напоследок в комментарии напишите ответ на главный вопрос:
В каком году Джан Яман стал послом бренда TUDORS?
Играем до 28 декабря, когда случайным образом выберем победителя!
Удачи всем😊».

75стр.
През третата година нататък винаги успявах да спечеля стипендия, която покриваше 100 процента от обучението.  Въз основа на тези резултати бях помолил майка ми да намери къща близо до училището, защото ставането в 5.30 започна да ми тежи много.  Първоначално тя не се съгласи: въпреки че беше неудобно и далече от Италианския лицей, нашата къща беше много хубава и се намираше в приятен жилищен квартал в азиатската част на Истанбул.И двамата знаехме, че никога не можем да си позволим толкова красив апартамент в много скъпата европейска част на града.  Единственото решение беше да наемете сегашната къща и да потърсите друга в по-малко луксозен квартал, но все пак по-близо до гимназия и обучение.Майка ми разбра колко е важно за мен и така за кратко време се преместихме.Вече не бях принуден да се събуждам призори.Дори нямаше време да стигна до новата къща, че моят треньор, с когото ми беше толкова удобно, се скараха с ръководството и напусна работата.Предвид натовареността с обучение, предстоящия край на гимназията, който щеше да изисква повече подготовка за влизане в университета и възможността да се чувствам зле с новия треньор, реших неохотно да спра спорта за известно време.
76стр.
Точно по това време съучениците ми започнаха да забелязват, че оценките ми се подобряват по предметите, по които най-много се затруднявах преди.Някои професори изнасяха лекции, гледайки ме право в лицето, сякаш бях единственият ученик в класната стая.В отсъствието на G. се сприятелих с две италиански момчета, но предпочитах да прекарвам времето си с учителите, също от италиански произход.Вече знаете, че винаги съм обичал песента и конкретността на Bel Paese и в учителите на моето училище намерих достъпност, търпение и честност.Много им се възхищавах и вярвам, че уважението беше взаимно. дори бяхме излезли на вечеря заедно.Наличието на стипендия ме накара да се гордея, че успях да уча в престижна гимназия благодарение на отдадеността си да уча и въпреки това се чувствах толкова ограничен.
Спомням си един неприятен епизод по време на антракта: без да съм направил нищо, един побойник от училището ме изстреля и започна да ме покрива с обиди, да се закача за мен и да ми псува в ухото.В този момент имах един вид флаш-напред, вече видях последствията, веднага ще ме изхвърлят от училище и не можех да си го позволя и го пуснах.Този епизод обаче остави един горчив привкус в мен,ядосах се на баща ми ,че загуби всичко.Мислех,че ако той плати обучението,няма да се страхувам от отнемане на стипендията.Бях ядосан на себе си,чувствах се страхливец и си обещах,че никога повече няма да допусна подобно нещо.
Вътрешно се чувствах изтощен.
77стр.
За щастие не бях реагирал, всъщност в края на третата година, като по-заслужил от училище, ми дадоха значителна сума за планиране на пътуване и посещение на италианските факултети.Това беше един вид стимул да се гарантира, че след като завършат студентите, ще продължат обучението си в Италия.
Отидох да посетя първия си учител по италиански в дома му в Римини.По време на това пътуване посетих всички най-важни юридически факултети: от Болоня до Тренто, от Верона до Сиена, до Милано.С един мой приятел турчин пътувахме с влак, спяхме в хостели.Бях толкова очарован от естетиката и качеството на живот в тези градове, че си помислих да се преместя.Спомням си, че в Тренто, докато хвалех чистотата и красотата на пейзажите, моят партньор хвърли бутилка в незамърсен парк.Ядосах се, може би твърде ядосан, и прекачих оградата, за да го прибера, дори рискувах да се нараня.Майка ми щеше да се гордее с мен.Пътуването беше успешно: тази страна ме завладя и вътре в мен отдавна бях решил да уча право, но този опит потвърди избора ми.  Нямаше нищо на света, което да искам повече.  За моето и на баща ми щастие.
Гражданин на света
81 стр.
В края на моята четвърта година в гимназията, в Турция се проведе национално състезание за културен обмен със Съединените щати, наречено (Програма за обучение на младежки обмен): тридесет и шест ученици биха посещавали американска гимназия за цяла учебна година, не само за изучаване и подобряване на английския език, но и за създаване на мост, замърсяване, сливане на култури.Кандидатстваха три хиляди кандидати от цялата страна, сред тях бях и аз, единственият от италианската гимназия. Процесът на подбор включваше няколко изпита, включително английски, един за общи познания и един въпрос за устен. Английският беше разходка, в общите познания,бях подготвен,устният въпрос от друга страна ме ужаси. Тогава, в деня на изпита , мисля, че комисията беше впечатлена от моята история и от резултатите, които успях да постигна през последните две години.  Ако имах цел наум, нямаше да спра, докато не успея да я постигна. И може би, повече от всичко друго, това беше моето асо в дупката.
В крайна сметка успях, бях избран сред тридесет и шестте най-заслужили студенти в Турция.  Сега всички знаете, че Съединените американски щати имат петдесет щата, много от които са прекрасни.Познайте къде ме изпратиха?В Охайо!
82,83 стр.
Спомням си, че това лято не организирах никакви пътувания, защото исках да се подготвя възможно най-добре за трансфера.  в САЩ.С останалите тридесет и пет студента трябваше да преминем едномесечен курс на обучение, в който да ни разказват за обичаите, гл.  нагласи, начини за правене на неща, които бихме намерили в чужбина.Знаех, че турската и американската култури са много различни, но бях много развълнуван от идеята да разширя хоризонтите си.Бях избрал италианския лицей.Аз също щях да открия Америка, не само Европа.През този месец на подготовка се сприятелих с гражданите на света и сега направих крачка напред: много различни, но бях много развълнуван от идеята за аларма.Бяхме сродни души с общи цели и еднакъв глад за опит.
Обучителният курс ще включва, наред с други неща, три дни във Вашингтон: по този повод щях да срещна други заслужили студенти, идващи от други мюсюлмански страни, най-добрите от всяка нация.  Разбира се, целта на програмата беше също така да възстанови отношенията между Съединените щати и ислямското население след ужасни събития като 11 септември.Имахме голяма отговорност.Искам да ви кажа нещо, което все още много ме вълнува.  Представете си една столова, пълна с млади хора, които току-що кацнаха в Америка от Малайзия, Филипините, Босна от много други страни.Обядвахме, когато един от студентите, мой приятел турчин, оглеждайки се, коментира: „Момчета, забелязах, че тук всеки от нас отговаря на различна етническа група.  Единственият, който може да дойде от всяка точка на света, е Can! ».
84стр.
Тази фраза ме накара да се почувствам като "гражданин на света", точно това, което исках да стана.Няколко часа по-късно учителят, който трябваше да ме назначи при семейството ми в Охайо, ме заведе в типичен американски ресторант, но забележката на моя приятел продължаваше да ми се върти в главата, така че попитах сервитьорката: Ако ти си откъдето идвам?
И тя отговори без никакво колебание "Идвам от Рим." Не бих могъл да повярвам! Тя дори не беше казала Италия, беше казала Рим.В този момент разбрах, че съдбата ми вече е написана. Животът ми винаги е бил свързан по някаква причина с Италия, сякаш е знак на провидение.Преди да замина за Съединените щати, бях спрял моето Jacanestro и съжалявах, защото аз добиваше авва.  стая добре.Играх с момчета, по-големи от мен, обикновено в ролята на пазач.Когато пристигнах в Щатите, открих, че студентите, които спортуват, са гледани със специално око от ръководителите на колежите.Тези, които се присъединиха към училищните екипи, имаха по-голям шанс да бъдат приети от големите университети и да получат финансова подкрепа.
85стр.
Освен това в Америка всичко работеше по различен начин, отколкото в Турция и Европа: нямаше клубни отбори и единственият начин да играеш беше да се присъединиш към училищния си отбор.Хареса ми тази система, защото в лицето на спорта и други таланти дори работата в клас застана на заден план: изглеждаше, че има само положителни страни.
Въпреки това, когато пристигнах в Охайо и открих, че мога да се върна към спорта, избрах да играя футбол.В Турция играх малко по-малко, но всички обичаме футбола, като в Бразилия.И като в Италия.
Трябва да знаете, че имаше някакъв проблем със семейството домакин: когато кацнах, все още нямаше къде да отида, но бях толкова развълнуван, че не изглеждаше проблем.  Знаех, че мога да се доверя на учителя си: каквото и да се случи, той ще ми намери покрив, под който да спя.В деня, когато се запознах с треньора на футболния отбор, се представих като „Джон“, мислейки, че това име лесно ще пасне на мястото.Когато влязох на терена, той събра екипа и каза.„Имаме един турски студент за културен обмен сега нека да играем и да видим как се справя."
Тогава ме попита каква роля играя и аз казах: Напред.
86стр.
Мачът завърши 3:0 и бях вкарал всички голове.
Веднага след това капитанът от гледката, който беше с година по-малък от мен, се приближи и ме попита дали искам да отида да живея при него и семейството му, тъй като все още няма никой да ме домакинстваш.  Той ме вдъхнови уверено.  Аз приех.В момента, в който влязох в красивата двуетажна къща на това момче, разбрах, че ме чака истински лукс.Семейството му ме посрещна с голяма обич.Майка му беше много мила, а малкият му брат беше супер (не казвайте на никого, но благодарение на него играх PlayStation за първи път).Веднага разбрах колко важен е социалният цитат в Америка и тогава се хвърлих в битката. Посещавах десетки училищни и частни партита, срещах се с момчета и момичета всеки ден, излизах често с новите си приятели и говорих колкото се може повече, опитвайки се да подобря произношението си.Преди да напусна Турция бях убеден, че знам английски много добре, но живеейки в Америка осъзнах, че не знам нищо.До края на първия месец се настаних.Учих, писах, написах си домашните.След два месеца английският ми стана отличен.

87стр.
С течение на времето открих някои малки неща за американската култура. Например в Щатите, особено в провинциите, има атмосфера на страхотно споделяне, в училищните спортни първенства всеки ученик подкрепя не само своя спорт, но и всички практикувани от посещаване на възможно най-много игри.Това е и начин да се подкрепя общността и да се опознаем по-добре.Един ден, след като футболната тренировка приключи, забелязах, че всички момчета тръгват към волейболното игрище.  Затова казах на един мой приятел: „Шегуваме ли се?  Защо ходим на волейболна игра, която изобщо не ни интересува? ».И той ми беше обяснил, че това е един вид пакт: те дойдоха да ни видят, а ние отидохме да ги видим.  «Не е задължително да гледате играта, но се сприятелявайте, пийте, ядете, смеете се.Важното е да останеш ли, заключи той.  Онзи ден научих нещо ново за Америка.Накратко, в началото всичко изглеждаше прекрасно.Бях се адаптирал към онзи свят, бях се аклиматизирал.  Може би в Турция щяха да кажат, че се "газя", но не мислех така.
88стр.
За мен всички те бяха житейски преживявания.За три месеца срещнах толкова прекрасни хора. Мнозина мислеха, че съм италианец и когато казах, че не е така, никой не можеше да познае в коя държава дойдох.Ако играех добри игри, по-късно щях да получавам комплименти във Facebook (които започнах да използвам в Съединените щати).Някой ми каза, че местната преса пише за мен от време на време и уверявам ви, че съм бил по-скоро недоверчив, отколкото поласкан.Освен това училищната система ми даде много повече свобода.Първо, нямаше изисквания за еднакви,като в Турция, дори имаше хора, които се появиха по пижами и чехли.Можехте да избирате предмети, така че се посветих на тези, които ми позволиха да подобря английския си, и на тези, които не бих могъл да уча в Турция: испански, математика, английска и американска литература, актуални събития, физическо възпитание и американска история .  Математиката винаги ми е била любима: в Турция имах най-високи оценки, толкова много, че учителят използваше домашното ми, за да коригира тези на другите.
89стр.
Освен това при нас калкулаторът не можеше да се използва, докато те не можеха да правят дори най-простите изчисления без тази измишльотина.
Съсредоточаването върху числата и упражненията отведе ума ми на едно далечно място, почти сякаш беше форма на медитация.В часа по физическо възпитание, вместо да играят футбол или баскетбол, те правеха дейности като клекове, лежанка, фитнес упражнения.
И накрая, имаше много конкретен урок на „Текущи събития“, актуалност: разлиствахме вестника и бяхме в течение на събитията, ден след ден.  Намерих го за правилно, модерно, получихме възможност да формулираме собственото си мнение, без да бъдем повлияни.Първите ми три месеца в Охайо минаха така, след това завърших футболния турнир и се присъединих към баскетболния отбор.Всичко ги промени.
91стр.
Още от самото начало не се чувствах комфортно с новите си спътници.  Изглеждаха ми странни и трудно общувах с тях.
Треньорът беше строг човек, който налагаше много правила.Например, когато седяхме на пейката, трябваше да сме идеално сдържани, иначе беше неприятност.
По време на една игра, която се бях отпуснал малко неловко, той се затича към мен, като се приближи на сантиметри от лицето ми, след което започна да крещи като луд, сякаш съм направил непростима грешка.Eтo, да кажем, че никога не успях да създам някаква емпатична връзка с него нито в началото, нито след известно време и тази напрегната връзка не помогна на изявите ми на терена.Вече знаете, че мога да дам най-доброто от себе си само когато чувствам, че дълбоко уважавам учителя или треньора си.И днес е същото.Не знам дали и на теб се случва, но аз съм такъв.Чух нещо, което се случи, когато бях в първата година на гимназията, баскетболният треньор, този, който ме направи капитан и с когото направих най-добрия сезон, ни събра в кръг, за да направим реч. В един момент сочейки към мен, той каза: „Виждам Джан като син и ако някога имам такъв, бих искал той да бъде като него“.
92стр.
Той ми каза, че имам голям потенциал и че иска да ме направи професионален играч. Грижеше се за мен и аз също много го обичах. Един ден, по време на тайм аут, може би поради твърде голямо напрежение, ми се скара прекомерно за глупости, които не бях извършил.Така че, ясно, взех бунтовническата чанта, като Ахил, изигран от Брад Пит в Троя, който беше любимият ми филм по това време.Бях просто тинейджър, нямах мобилен телефон и бях без пари.  Вървях два-три часа, много ядосан, а след това пристигнах в къщата на баба ми по бащина линия, която веднага уведоми майка ми.Когато треньорът, когото търся, за да се извиня, се усмихна. Дори му хареса реакцията, която имах за мен, може би се е видял малко в мен.Тогава разбрах, че любовта поражда любов: с разбиращ човек мога да се справя да дам всичко от себе си, но ако някой е против мен или ми крещи, не мога да намеря стимули да се изразя. Понякога се е случвало и на снимачната площадка: ако възникнат проблеми с режисьорите, сценичните мениджъри или с някой полк.  връзка, винаги е заради такова отношение.  Когато знам, че съм прав, ставам непреклонен, но когато греша, винаги се опитвам да го призная и никога не съм се страхувал да се извиня.  Има една фраза, която баща ми често повтаряше: „Ако си прав, никога не отстъпвай, дори и да загубиш всичко.Защото, ако отстъпиш, някой ден може да се намразиш."
93стр.
Казах ви всичко това, защото точно в разгара на лоша битка с американския треньор реших, че приключението ми в Съединените щати трябва да приключи дотук.Не можех да понасям този треньор и знаех как ме кара да се чувствам, че не мога да реагирам на тормоза, като онзи път с училищния побойник.Напускането беше единственото решение: за да сменя отборите, трябваше да сменя училището, а това не беше жизнеспособен път.  Трябваше да се боря с ограниченията на американската система, които преди ми се струваха толкова изгодни.Майка ми, приятелите ми и всички, с които се сблъсках, смятаха, че вземам драстично, импулсивно решение.  Единственият, който ме подкрепяше, дори и тогава, беше баща ми, чиято единствена грижа беше, да съм добре емоционално.  Прибрах се у дома четири месеца по-рано.Не беше лесно да се върна в Истанбул по средата на учебната година, защото не се бях записал, нямах стипендия и не бях посещавал повечето уроци.

Первый рубеж достигнут. Важная цель, о которой мы хотели сообщить вместе с генеральным директором Policlinico Umberto I, Фабрицио Д'Альба, по случаю рождественских праздников, что мы можем поделиться конкретным жестом любви и доверия к безграничным возможностям, которые открываются, когда мы едины. И за это спасибо всем вам. «Наше сотрудничество с Джаном Яманом, рожденное на волне сильного человеческого сочувствия и общего желания помочь нашим маленьким пациентам, менее травматично, справиться с госпитализацией, - это добродетельный путь, который уже дал хорошие результаты. Первая инициатива, предпринятая совместно с #CanYaman, прошедшая 7 ноября в отделении интенсивной терапии новорожденных, позволила ассоциации «Джан Яман для детей» приобрести "тепловую люльку" для новорожденных, нуждающихся в поддержке сразу после рождения. Это оборудование, сразу после процесса установки , будет доступно врачам и медицинскому персоналу нашей педиатрической клиники. Первый важный результат пути, на котором поликлиника Умберто I и Джан Яман подтвердили желание сотрудничать, чтобы более внимательно изучить потребности и конкретно помочь менее удачливым детям и их семьям ».