Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно - 31

Днес е трудно да бъдеш нормален... Опитай утре...

В живота на всеки човек идва момент, когато човек осъзнава, че този момент е настъпил.

Платих си тока и парното и паднах с няколко места надолу в класацията на Форбс.

Отсядането на шейхове в 4-звездни хотели се води диво къмпингуване.

Мъже, помнете: ако една жена ви слуша, без да ви прекъсва, не бива да я будите.

Гледайки филма "Троя", някак си ми стана мноооооооо тъпо, че на Брат Пит късата пола му отива повече, отколкото на мен.

Не ме уважава, - помисли си тя, четейки есемеса на телефона си: "петя, върви на майната си!"- написал ми е името с малка буква!

Споделено 🤭, мда ний мъжете много обичаме да..”припадаме” 😉
 Варна 2019 г.
“Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа — нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят.
Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам.
На гише в родилното ме посреща сестра — к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва — всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява — „Надолу по коридора, втора родилна зала.“
Пред залата ме посреща друга сестра — „Кой си ти, бе?“ „Семеен приятел.“ „Ъхъ... значи бащата.“ Разлиства някаква папка — „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.“
Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки.
Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?“ „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.“
Следва мощна контракция — не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо — сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка.
Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено.
Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите.
Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв — излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица...
Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо — справи се страхотно!“
       На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми — Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го от кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!?
       Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос — изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина — всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?“ „Ъъъ... ми добре мина...“ Какво да му отговоря на човека...

Никола Крумов, 2019 г.

Дано не е публикувано вече,много ме разсмя.

Девизът на софийските маршрутки е ”При нас клиентът винаги е прав!”

***
Почвам да правя втория си милион, че с първия нещо не ми се получи...

Гениална мисъл от блога на преподавател по социология:
- Ако вашият мъж е отишъл при друга, значи пък нейния мъж е отишъл при друга и т.н.
Очаквайте, скоро нечий мъж да дойде при вас.
Тъй де, все някъде трябва да отиват!

Знаете ли, че... 90% от женените мъже са виждали летяща чиния?

Знаете ли, че... Децата са като домашните ракии - харесваш само своите.

Знаете ли, че... Жените измерват теглото си в килоДрами.

Знаете ли, че ... Мъжете се размножават чрез деление. Не поделиш ли заплатата със съпругата - забрави!

Правило за прилагане на Пиянския закон за квантовата неопределеност:
- Вържи си времето, да ти е мирно пространството.

Млада жена бута количка с бебе.
До нея спира позната и ѝ казва:
- Леле, колко е сладко, направо е одрало кожата на мъжа ти!
Жената замислено отговаря:
- Сигурна ли си? Това е бебето на съседката от третия етаж.

Млада двойка, живееща на семейни начала, няколко дни преди сватбата. Мъжът ще ходи на ергенското си парти, организирано от приятелчетата му купонджии. Тя се преструва, че върши домакински работи докато той, току що излязъл от банята, се подготвя за "последният истински купон в живота си". Тя, не издържа да се прави на безразлична и процежда през зъби:
- И сега к'во, ще се съберете, ще се напиете и после ще си викнете някоя развратница и всичките ще я оправите на масата, нали?
Той, вече нахлузил ризата и единия крачол на панталона и подскача опитвайки се да уцели другия:
- Какво? Стига, бе. Как ти хрумват такива глупости? Ще се съберем, ще пийнем по бира или две, ще си говорим за ергенските години, за гимназията, за университета...
Тя прекъсвайки го:
- Хайде не ме прави на будала, все едно не съм била на ергенски партита...

Една кола блъснала Иванчо и той умрял.
На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!

Жена към мъжа си:
- Имаш ли намерение да ми дадеш заплатата си?
Мъжът злорадо:
- Не днес, боли ме главата!
Последвайте ме за още съвети за връзката...