Фчера баба Кустадина
би си новата въксина
прутив вирус куронясан,
смъртуносен и упасен.
Легна си успукуена
и захърка тя блажена.
Чудни сънища сънува,
пудмладява съ, флиртува
в селу с личните ергени
пу сиденките на смени.
Днеска с Филю, утре с Лука
се занася, не `и пука.
На орото ду Илия,
къту лебед пъчи шия,
после на гайдаря Митку
пударява пъстра китка...
В сладък сън нуща премина.
Рану баба Кустадина
се надигна въф зури.
Чуфства, нещу я сърби
пу челоту, пу връта...
Божкее, никнат `и руга,
косми черни пу лицету,
зурлъ, къту на прасету,
а утзаде `и се лашка
дълга, тъничка упашка.
С углидалуту застина
ф ужас баба Кустадина,
гледа и върти учи,
кату крава сал мучи.
Що `и трябваши въксина?
Шъ си иди тъй, мърцина
къту грозна дявулица...
-Събуди се ма, женице!
Що тъй днеска са успа?
Виш, чи слънциту угря!
Ставай!-дяду Стойчу викна
и пу задника я щипна.
Скочи баба Кустадина
и въксината пруклина
дету фчера си пустави,
за да пази свойту здрави,
но ефектите странични
първу бяха ерутични,
с мисълта за сладък грях,
после връхлетя я страх,
че с упашка и руга
дявул ще е страшен тя.
Дяду Стойчу на кревата
седна, гали `и кусата.
-Туй кушмар е.Вечи мина!
Гушна баба Кустадина.-
Сънищата са лъжливи.
Ние да сме здрави, живи!
Виолета П.Петрова


