проблеми в първи клас

Унизително за детето и родителя, непрофесионално от страна на педагожката да се дава обратна връзка по подобен начин. Дано се подредят нещата!

Кои ще се справяте?
Не всички хора са добре настроени към даден човек, не може да го очаквате. И учителите са хора.

В градината основно папка, спинка и в останалото време основно играе. В училище обаче е доста по-различно, като почнем от факта, че цял ден е "вързан за 1 стол", минем през това, че трябва да слуша уроците, да пише и т.н. и стигнем до там, че не трябва да пречи на останалите, само защото на него му е скучно и не иска да внимава в час и да взема участие в преподаваните теми.

За да илюстрирам какво имам предвид, ще споделя случка от днес с нашата дъщеря, която учи във Великобритания и е на 9г. В голямото междучасие си е говорила с една от помощник учителките, която й преподаваше миналата година. Учителката е поела нов клас тази година. Дъщеря ни я е попитала дали те като клас миналата година са били по-послушни или новия й клас. Учителката е отговорила, че и двата класа са еднакво послушни и добри деца. Разговорът е бил само между двете.
Ето това е подхода, който в България липсва. Нашата дъщеря няма поведенчески проблеми, но като цяло всички конфликти между децата, се разрешават в училище между детето и учителя. Ако е нужно се посещава директор. Той е изключително отзивчив, но когато се стига до възпитателни мерки, се организира посещение при него. Повечето деца напускат училищния двор сами и ние ги посрещаме на входа на двора, т.е. нямаме достъп до учител. Разбира се, при нужда, можем да разговаряме.

Според мен учителката в тази тема е реагирала изключително непрофесионално.

Абсолютно съм съгласна с всички твои мнения, Тео!
Изключително непрофесионално е и мисля, че трябва да се даде отпор на учителката, т.е. не да се кара родителят с нея, а да й се каже, че тези изказвания тормозят детето и то не се чувства добре, че детето не е лошо и трябва време да свикне, но не може от първите 2 седмици да му се лепи така етикет.
Преди години имах подобен разговор с учителката на сина ми в началния курс- детето беше по-разсеяно, малко по-бавно от другите и тя все ми натъртваше, че е бавен и не успявал, правеше му забележки пред всички, които предизвикваха смях в класа  те му се подиграваха и дори го беше сложила на първия чин, да го контролирала.... до момента, в който й казах, че така ми тормози детето, а той наистина приемаше много тежко ситуацията и няма нужда от подобен контрол и язвително отношение. Тогава тя се сепна и каза, че вероятно е прекалила и ще се опита да се отдръпне малко.
Децата са различни, някои се адаптират бързо, други - не толкова, но това не значи, че трябва да им лепнем етикет и да се оплакваме на родителите.

Правиш ли разлика между "разсеян и бавен" (което не вреди на околните деца) и "Бил най-лошия от най лошите,спорел,не слушал,правел каквото си иска и тн."? Горкото то, като гледам след първата среща колко се е изтормозило и колко зле се е почувствало, та чак след има няма 5 дена се е наложило втори разговор с родител - толкова за наранената крехка душа на милото детенце. Как останалите деца за свикнали, само това слънчице не може да приеме, че не може да си прави каквото си иска?

Добре, че има и такива деца, за да предизвикват учителите да се развиват професионално!
То е много лесно педагог да преподава на тихи и послушни деца. Е, да, но реалността е друга.
Педагогиката не е за всеки. Трябва да се постарае и учителката.
Аз имах опит с една млада истеричка, която крещеше на малките ученици за щяло и нещяло.
Много бързо отврати децата и масово не искаха да ходят на училище. Добре, че излезе по майчинство.

Да, има една поговорка за крушата. Защо се чудите че има ограничени хора.
Много са майките, които не виждат проблем в това, че детето не може да възприема.

Моят син също е в първи клас и днес след училище класната ми се обади, за да ми каже, че трябва да говорим с него в къщи, защото пречи на другите деца, говори в час, не изслушва каква е задачата, а се втурва да пише/ оцветява преди госпожата да се е изказала.
Каза, че не е искала да ме притеснява, но това се повтаря ден след ден от седмица насам. Извиних се, че синът ми пречи на учебния процес и казах, че ще работим в къщи по проблема с вниманието и дисциплината. Помолих я да ми казва всичко своевременно, за да можем в къщи да реагираме. Нито каза "най-лошия", нито "лош". Усещах добронамереност. Това е разликата между госпожата на сина на авторката и нашата госпожа. Синът ми е наказан без детски до края на седмицата и без десерти. Отделно аз досега говорих с него, а утре вечер като се прибере баща му, той също ще говори. С любов! За моето дете съм разбрала, че това е решението - твърдост и любов. Ако която и да е госпожа ми говори както са говорили по телефона на авторката, ще бъда остра, както я посъветвах. Това е заради опита ми от детската градина. При едната госпожа никак не слушаше и тя го беше белязала сякаш, че е лош и точка. Наказваше го като го пращаше да играе сам в ъгъла и не даваше на децата да играят с него, защото бил "много гаден". При другата госпожа беше послушен, като знаеше, че тя е първа смяна с радост отиваше на градина, играеше с всички, а вечер като го прибирах миришеше на нейния парфюм - тя гушкаше всички деца. Моя позната ми каза нещо като "защо го наказваш и си мълчиш? Кой друг ще защити детето ти, ако не ти самата? Запитай се защо само при едната гопожа не слуша". Проведох сериозен разговор с госпожата, тя взе да се оправдава, но още от следващия ден детето ми започна да става по-спокойно. Не я обикна, вероятно и тя него, но вече ги нямаше безумните наказания, обиди и синът ми почна да отива спокоен на градина, когато знае, че тя е първа смяна.

Епитетите никога не са ок. Съжалявам хората, които разсъждават различно. Тъпак, идиот, лош - това са етикети, които никого не са направили добър. 
Работещите с деца са учени или поне би трябвало да са научени това. Мога да разкажа потресаващи случаи за "лоши" деца, които не са наречени лоши, при които просто е обяснена и демонстрирана всеки ден разликата между добро и лошо. Та те стават други хора просто. Да - правила и граници трябват задължително, но унижения и епитети - не.

Нещата на авторката с тази учителка няма да се получат. Съжалявам. Тя не приема детето и не е склонна да търси похвати за справяне със ситуацията. Вече го е нарочила за "лош" и от тук нататък нещата не вярвам да се променят. Тази жена не може или не иска да работи с това конкретно дете. Детето усеща това и реагира. Има и такива учители. Винаги ги е имало. Моята първа учителка беше от тях. От първия ден започна със забележките - детето до мен се върти и не внимава, пита докъде сме стигнали и като отговоря - защо говоря. След няколко такива случая майка ми ми даде съвет да спра да й отговарям. Да, ама тогава нея я пита какво има. Тя се оплаква, че не разбрала нещо и ме питала пък аз не съм й отговаряла. И отново аз виновна - този път съм лоша, защото не искам да помогна на другарчето. И показалки съм отнасяла по главата, затова че някой около мен приказва. Накрая на майка й писна и каза на учителката да ме сложи сама на чин. И тя ме премести сама на последния чин и забрави за мен. Мина много време. Веднъж след някакво посещение на театър в трети клас ме премести на първия чин. После дойде една заместничка. Буквално се родих при нея - даваше ми думата, хвалеше ме. Бях силна ученичка и нямах проблеми с дисциплината, имах проблем с началната учителка.

Ако визирате мен,кое точно е глупост и защо трябва вашето да е правилно.Изказал съм своята гледна точка изхождайки от това което имаше като проблем с детето в ДГ.Никой никъде не е споменал,че госпожата е само и единствено виновна.

Болднатото е чудесен съвет, така ли?!?!

Викам с рогата напред даже не е достатъчно, дай направо да я пребием таз госпожа, че така се оплаква от златото, милото то!!!!
То такова едно "слънчево,усмихнато и състрадателно човече и не искам някой да го смачка само защото още първите две седмици не е вместил в нечий план за "перфектния" ученик" , как така ще го нарочва госпожата. Нищо, че дивее е нарушава учебния процес, там са длъжни да го търпят, щото изразява себе си, а да не говорим и, че "не обича да го командват и да му нареждат,малко е всезнайко и е обидчив и се дразни лесно". Айде, мерси от съобразяване с мамини лигльовци!

Дали госпожата го е нарекла лош или това е интерпретация, не е ясно, но дори и да е използвала тези думи, то тя ги е казала на майката, не на детето. Ако нещата не се наричат с истинските им имена, то какъв е смисълът....?!?!

Ама, иначе - нека го местят, що пък не?!? Да видим и новата госпожа дали ще го нарочи.... Може пък да си попадне на мястото.

Детето може да не е "мамин лигльо", нито да е "най-лошият от лошите", може просто да има някакъв проблем. И върху поведението и спазването на правилата трябва да се работи, но по правилния начин иначе класът бързо ще се ориентира и тогава ще стане страшно - ще го дразнят и провокират това поведение, съответно ще се забавляват на негов гръб. Тук е мястото и на училищния психолог да се намеси и да помогне за адаптацията на детето. Размерът на сградата, шумът, броят ученици в училището и цялата тази обстановка действа на някои деца в посока претоварване на възприятията, което се отразява на поведението им.

Сигурно сте наясно, че госпожите не звънят на родителите за щяло и нещяло. Обикновено е след доста време и забележки.
Но, сигурно вината ще да е в госпожата, щото "не се вмества в нейния план". Какъв точно план ще има тя на втората седмица от първи клас?!?
В момента сигурно иска единствено да се пази що годе поведение и тишина в час. Ако и това не може да се обясни на детето и да се спазва, то значи проблемите му са доста изначални.....