майки на породени деца

Моите са с 1г.8м. разлика. Но аз прецених, че все още съм си мила на себе си и, че ако искам да обръщам внимание и на двете пълноценно, да съм спокойна и усмихната мама, а не нервна и крещяща е по- добре голямата да тръгне на ясла. Така я пуснах на ясла още преди да родя. Родих бебето август - началото и целия месец каката си беше вкъщи с нас.  Е, луднах! Бях в болницата 12 дни и след като излезнах каката не се отделяше от мен. Държеше ме за крачола и вървеше с мен, спеше при мен абе .... лудница. Бебето ревеше по цяла нощ първите три месеца и непрекъснато ми висеше на гърдите. Заспивах най-редовно по 4-5-6 часа сутринта и ставах в 8, че каката се събуждаше тогава. Бях откачила. Отготе натова таткото ни го пратиха командировка и се прибираше само събота и неделя!
Бях се изнервила здраво, виках и по двете   направо се мразех на моменти, ама пусто и аз душа нося! Вмомента когато тръгна каката на ясла се родих. Тя доволна ходеше с кеф. Аз успявах през деня да се наспя, защото бебето нощем ревеше ама през деня си спеше. Успявах да се радвам на бебето, а като си взема каката да й се радвам и на нея и да се занимаваме двечките докато бебата спи. Успях да си оправя къщата, която не бях пипала от векове. Изобщо бях вече спокойна и доволна и това се отрази и на децата.

Когато видех, че каката започва да кашля или се сополяви я спирах от яслата за седмица и така за цяла година на ясла не е изпила нито един антибиотик или друго лекарство. Е, вярно, че и малката изкара някоя и друга хрема, ама то няма гаранция, че ако Дени не ходеше на ясла нямаше да ги изкара. Дени започна да се храни сама, да сяда на гърнето сама и изобщо от яслата стана доста самостоятелна, което много ми помогна.

Иначе вкъщи с двете наистина е лудница.  Когато съм с двете и се наложи на лекар мъкна ги и двете. Количката ни беше удобна и слагах каката да седи там където са крачетата на бебето, ама то нали е още малко и не стигат до там. После като поотрасна бебата каката започна да стъпва на пръчката м/у колелетата и се возеше права и така се придвижвахме по-бързо.

Имах режим - излизаме в 10.30-11ч, прибираме се най късно в 12.30 яде каката и ляга най - късно в 14ч. . В 16.30 я будя и излизаме навън. Бебето до 6м. съм го кърмила и не се съобразявах с него. И навън по пейките съм я хранила когато се наложи- почти всеки ден. Къщата оправях ако ми остане време , ако не, таткото помагаше когато не е на работа - събота - неделя. Почти не готвех . Каката ядеше вечер кисело мляко, аз хапвах каквото има и таткото и той се спасяваше някак. Готвех когато каката си беше вкъщи - сутрин започвах , прекъсвах за разходка и като заспят следобед досготвях. Иначе гледах да почивам на обед поне час. Гладех и все още гладя късно вечер. Пералнята я пускам преди да излезнем и като се приберем простирам.

Предимството при нас е, че имаме две коли и като ми се е налагало да ходя някъде а таткото не може да помогне, ги качвам и двете в колата в столчетата и върша работа. Давам на Дени солетки или бисквитки и тя се занимава а бебката заспиваше в колата. Ходя и сега с раница. В едната ръка нося бебето а с другата държа каката. Предпочитам да нося бебето в столчето за кола / макар и да става доста тежко/, защото мога да го оставя по всяко време на земята и да тичам след каката, когато сме без количка.

В интерес на истината най - трудно ми беше с току що проходилата беба. След нея ли да тичам да я пазя или след каката, която търчи към люлките! Голямата иска да я люлам, а малкото върви в съвсем друга посока - на кой да угодя. Не може все да е прецакана голямата ама все едното пищи недоволно. Гледам да ги редувам!

Не знам дали ти помогнах, но наистина като поотраснат става много весело. Сега се занимават двете и са много сладки. Вярно, че се дърпат и дразнят, ама то не може без това.

Успех и търпение.

Момичета,
трябва да я поддържаме тази тема, да си обменяме хитринки, опит или просто да си споделяме тревогите. има си специфика в гледането на деца с малка разлика - спор няма, така че и полза от обмяната на инфо има!!!

за нас вече се вижда светлина в тунела и започва да става по-леко и весело.
мога да ти дам само един съвет - трябва да намериш някакъв начин да не превъртиш, нещо което да ти харесва да правиш и да го правиш поне 1/2 час на ден. аз например тръгнах на работа на 4 часа. мен това, че за 4ч съм извън къщи ме поддържа, когато съм с децата да не мисля за нищо друго и да се забавлявам, да съм спокойна и весела. ЕЕЕЕЕ, не винаги се получава, но това е неизбежно.

другото, което искам да кажа, е че докато павел беше съвсем малък, аз обръщах доста повече внимание на симона отколкото на него. опитах се и до голяма степен успях да й внуша, че това че имаме друго бебе по никакъв начин не я ощетява откъм внимание и любов. чак сега, когато трябва да съм постоянно зад павел (той ходи много нестабилно още) започнах да й казвам - чакай сега павел еди какво си. за целта имам жена, която ми помага през деня, което за мен е страхотно предимство и не знам как щях да се справя без помощ!

Определено, обаче, първата година е най-трудна, нали??? Моля ви, потвърдете го, че малко да си отдъхна!!!

Catnadeen, за съжаление сега си в най трудния период, но ще отмине, и ще дойде друг
Както Stelt е казала първата година е трудна, аз бих казала първите 6-7 месеца, след това малките сладкиши започват да се заиграват седнали и е някак по спокойно и изглеждат вече като големи човечета, макар и да са малки.
Почивай си, колкото и невъзможно да звучи за момента. Използвай малките 15-30 минутки да дремнеш при възможност, действа ободряващо. За сънла като мен да си почина на обед означава, че следобед и вечерта ще съм готова за игри. В началото като се почви Йони успявах най много за половин час да си дремна и то не винаги, в неделите съпруга ми осигуряваше 2ч спокоен сън. Сега спя с двамата следобед, няма тън- мън за съня.
Още преди да се появят реших че ще бъда най слънчевата, обичаща и лъчезарна майка на своите деца и това ми помага много (спането наобед). Докато Йони беше на 2-3 месеца се приспивахме наобед с кошче, докато гукам Роско на легло , едната ми ръка виси и с нея люлея кошчето на Йони.
Роско късно започна да се храни сам и късно махнахме памперса, не съм държала на много неща, единственото което исках да дам на децата си е да се разбират и да се обичат.
Най трудния ми ден- Йони беше на около 8 месеца, Роско още не проговорил за всяко нещо използваше- ъъъъъ, и при всяко викане -ъъъ, за вода, за ядене, за игра, за гоненка, Йони започваше да плаче сърцераздирателно и силно. Тамън дам нещото и успокоя Йони и Роско иска нещо ново и пак същата история, помолих съпруга ми да си дойде по рано ото работа. На следващия ден нямаше и помен от плача на Йони, Роско пак си ъъъ каше, но Йони не се впечатляваше.
Друг номер които използвах в началото, час преди кърмене започвахме едни луди игри с Роско, скачане, бягане, смях, гъделичкане и всякакви такива изморяващи забавления, така когато идваше времето за хранене на Йони, Роско се радваше на спокойствието си, а ние с Йони на гушкане и 20 минутно кърмене.
Пак ще кажа, това през което минавате сега е период. Това ме успокояваше през трудните периоди и ми помагаше да се радвам максимално на спокойните такива.
Сега нашите деца са големи и картинката е съвсем друга, Роско постоянно ходи да гушка Йони, да й казва че я обича, търсят се за игри, гонят се, скачат заедно се превиват от смях. Съвсем различно е, и при вас ще дойде.
Бързо оздравяване засега и спокойни дни

Определено е така. При нас вече трудното поотмина. Режимите им се изравниха. И двте спят по едно  също време на обед, хранят се с едно и също, играят си заедно, гонят се и се смеят. Разбира се, че се карат понякога , дърпат си играчките, но това го има при всички независимо от разликата.

И аз докато Лъчи беше бебе обръщах повече внимание на Дени. Сега е обратно, но се налага да ходя все след малката, че лапа всичко, пада и др. подобни. А и Дени вече е малко по-голяма и разбира, че Лъчи е бебе и е малка!

дано не спамвам темата, но нека попитам?  вие как сте със спането на децата - в смисъл в отделана стая ли спат и ако да - от кога? при нас симона спи отдавна сама, но вече ми се иска да слагаме павел при нея.  питанките ми са - ще се будят ли един друг, ще се разсейват ли като заспиват? всъщност ние докато не пробваме, няма как да разберем, но все пак кажете при вас как е?

Ами ние отделихме Рая в друга стая,с навършването и на 1 год.!А малкия беше на 6 месеца.Общо взето, бързо свикнаха.От време на време се будят взаимно,но то е неизбежно.А така и ние си имаме наше лично пространство,без да се опитваме да пазим тишина.Много ни олекна!

Ти пък, не си ли спомняш от детството си, че един от най-прекрасните мигове е вечерното хихикане, когато са ви изпратили да си лягате? Естествено, че ще си пречат и ще се разсейват, но ще им е хубаво.

Извинете за намесата...аз и сестра ми сме породени и сега сестра ми си има породени деца с 1г и 3 м разлика...Днес без да искам я засегнах и сега като ви чета я разбрах по-добре. Аз имам прекрасни спомени от детството винаги си играехме заедно и ни беше весело (за съжаление и се биехме  главно аз)... Мечтаех си за 2 деца с малка разлика, а сега ме е обзел страх и незнам какво да правя. На мен ми е трудно с 1, а като ви гледам с 2, 3 или 4 просто ви се възхищавам!

Трудничко си е първите години, не мога да си кривя душата... Уморително, изнервящо, особено ако няма никой около теб. Но пък като си погледнеш слънчицата, забравяш, нали?

За ходенето до болницата - наистина ли нямаш вариант да оставиш баткото на някого или поне да вземеш такси? Ако нямаш, ще се измъчиш, но няма как - или баткото в едната ръка, кошничката в другата или бебка в кенгуро, баткото на конче...... Т'ва е, правят се мускули, но пък с количката наистина е още по-трудно...

Нашите малки хитринки:

- Возене на двамата в количката - баткото сяда отгоре на дръжката, а напоследък се муши и в коша отдолу - поне проблемът с придвижването е решен. Идеалният вариант е количка за породени, но ако няма откъде, всяка количка на която дръжката или кошът са пригодни за седене, ще свърши работа. Така остава само мъкненето по стълбите;
- Изолиране на малката - докато спи или кротува, баткото да не може да я пипа;
- "Засичане" на часовете на следобедния и вечерния сън, с което се осигурява малко допълнително свободно време;
- Малко резерви от "боклуци" (както казва Ники). По това време по неволя започнах от време на време да му давам солети, филмчета на пс-то и прочее. Ако трябва спешно да обърнеш внимание на малката, баткото "получава" интересно занимание, ако има шило в дупето като моя, по възможност вързан на столче. След още малко ще можеш да "жонглираш" между двамата, защото и тя ще почне да се залъгва с играчки;
- Повече време навън - малката спи, баткото се уморява от чистия въздух и всички са по-спокойни.

Ми май това са за тази възраст, няма много опции още, но нещата лека-полека се наместват. Пък ако намериш и някой да ти помага от време на време - било компания за разходка, било вкъщи, или да оставяш едното дете, когато имаш работа с другото, не отказвай.

Здрави нерви, мускули, оптимизъм и всичко ще е наред

Точно! Аз нямам братя и сетри, но моят съпруг има сестра с 3г. по-голяма от него, и точно с този аргумент ме убеди нашите деца да спят в една стая - че не може да ги лиши от удоволствието да си разказват страшни истории в тъмното например. Определено създава спомени.

И моите две щерки са с малка разлика - година и десет месеца. Допълнително усложнение е, че каката е със СД и че проходи сравнително късно - на година и 9-10 месеца. Сега излизаме на разходка по следния начин - бебето в количката, каката ходи сама до и около мен, ако забие неконтролирано нанякъде, се връщам и я подкарвам в моята посока. И винаги си напомням, че съм излязла на разходка заради децата, а не заради мен, т.е. съобразявам се с нейното темпо и интереси.

Да е жива и здрава майка ми, въпреки че още ходи на работа, намира време да дойде и да погледа примерно бебето, докато примерно аз съм на зъболекар или с каката на логопед.

Бебка (тези дни навърши 6 месеца) все по-малко спи и като й се прииска разнообразие, я слагам в количката (по-рано легнала, сега полу-седнала или седнала) и разнасям количката по стаите, според това къде сме ние с каката. Напоследък ги забелязвам, че почват да се заиграват една с друга за по няколко минути, което ме изпълва с надежди

Бебето спи при нас в спалнята, а каката спи в детската стая - при отворена врата, за да я чувам през нощта. Прецених, че ако отсега спят в една и съща стая, ще се будят една друга през нощта, което ще е допълнителен проблем. Приспиването си е проблем открай време при каката, бебка си заспива сравнително рано и лесно.

Храненето - така трябва да им се направи режима, че храненията да им се разминават с около час, за да имаш време да сколасаш (за този съвет благодаря на другите мами с породени деца, четох тук такава тема преди да родя). То добре, че малката бебка реве, само ако огладнее или й се спи, иначе е кротко и усмихнато ангелче.

Що се отнася до настоящата ситуация - ти болна и трябва да водиш децата на лекар, аз на твое място щях да извикам лекар в къщи, а не да се разкарвам с децата насам - натам в това студено време и то толкова рано.

Моята количка е такава, че мога да сложа доста покупки в багажника отдолу. Проблемът ми е, само ако трябва да вляза в магазина с количката и каката. Затова по неволя пазарувам от пазара или от близкия малък магазин, където продавачката ми знае хала, само й подвиквам от вратата какво искам и тя ми го изнася, за да й го платя.

Повечето неща за ядене при нас ги пазарува тати, или пък поръчвам на брат ми да ми напазарува по на едро от Метро. Така хем е по-евтино, хем ми отпадат част от организационните проблеми по пазаруването. А и идва зима...

Проблем е само, ако каката е уморена и не иска да ходи, тогава я нося с едната ръка, а с другата ръка някак си направлявам количката. Не е невъзможно, но е доста трудно и гледам да избягвам такива ситуации.

ОООООО, това със сигурност ще е голям купон, но става въпрос за след 3-4 години, тогава смятам изобщо даже да не ги мисля за спането!!!!  сега са още малки да са забавни, когато им се спи, по-скоро стават криви!!!

Ще споделя и моя опит с гледането на деца с малка разлика. Нашият батко е с 1г 4м по- голям от кака, а тя пък беше почти на 3 години, като се роди малката.
Първо да си призная, че бях като омагьосана сигурно поне година - по-скоро отчаяна, че нещата някога ще се променят, отколкото някакви реални проблеми. Поне сега не си спомням кое ми е било най-трудно. Може би това, че нямах лично време, лични социални контакти, лично легло...
Возенето с количка го бях решила по много радикален начин. Още от началото возех бебето в лятна количка, не чадърче, а отворена количка, в която бебето гледа напред. Та баткото го качвах на гюрука, като че язди конче. Така хем багажника беше свободен за багаж, хем баткото е седнал без да закача бебето.
Освен това, Боян, въпреки че си беше още бебе, като стана батко, веднага започна да помага с малката. Всеки път като я преобувах носеше памперсите и стоеше до мен да ми подава необходимите неща. Пазеше я, гушкаше я, играеше си с нея. Абе истински помощник!
С излизането поотделно винаги търсех помощ, ама и пеша с количката във всякакво време съм ходила. Човек се справя като му се наложи. Когато не може с количка - кенгуро, раница. Ама ако има човек възможност - таксито е най-добрия вариант след собствената кола.

майчета, много се радвам че намерих тази тема. Както виждате по-долу и аз съм в същото положение. Полудяла съм. Аз си мисля,че когато бебка стане по-голяма ще ми е още по-трудно, защото ще иска повече внимание. Аз освен всичко изброено до тук, имам и друго нещо което ме мъчи. Постоянно се потискам и чувствам вина, че не обръщам достатъчно внимание на едното или др. дете. Каката е мн. привързана към мен, и сега някой път като ревне "искам  мама да ме приспи", а аз в момента тр. да кърмя малката и да я къпя,  ставам нервна, и в същото време бързам да свърша с малката, и не мога да и направя масаж и гимнастика, и в този момент на мен ми идва да скоча. И започвам да чувствам страшна вина, първо за каката, после за бебето и .....така докато не почна дда се карам, от което ситуацията се утежнява, скарвам се с таткото и ...... какво повече да ви обеснявам....