според мен не трябва на нищо да го учиш отсега, много са малки, за да осъзнаят какво ще бъде и да си променят държанието. като се роди бебето, ще се ориентираш дет се казва на място и според децата.
в началото когато се роди павел, аз се грижех възможно най-малко за него и гледах да съм постоянно със симона. имам жена, коят ми помага и освен физиологическите нужди на бебето, които аз задоволявах, всичко друго го правеше тя. така симона нямаше как да му бърка в очите, защото аз я забавлявах с нещо друго.
колкото до викането - не мисля че на малкото ще му пречи шума на баткото, за него това ще е нормалния фон за спане и въобще. по-добре то да свикне, отколкото да вменяваш в дете на 1.6г чувство за съобразяване. за мен основното и сега е, колкото се може по-безболезнено и постепенно да накарам децата да са толерантни един към друг. избягвам всякакви фрази от рода "недей, павел еди какво си", "виж симона така, а пък ти еди как си" и т.н.
най-важното е - спокойствие и лека храна ще видиш, че всичко се нарежда от самосебе си. просто няма къде да иде