Хайде и аз да се запиша тук - разликата между моите щерки е година и 11 месеца. Карах лека втора бременост и успявах да отделям много внимание на голямата. Проблемът дойде, когато се роди малката и развих страшна следродилна депресия - за няколко месеца буквално бях изоставила децата си, което ми насади стра6шно силно чувство за вина. Тогава таткото взе нещата в свои ръце - взе си отпуска, намери ми психолог, намери детегледачка, ангажира майка си да помага и отново тръгна на работа. Постепенно аз се съвзех и си поех децата, записах голямата на ясла, гледах малката по половин ден, после идваше детегледачката и почвах домашната работа. И така, ден по ден, докато се усетя - ето че малката скоро ще стане на годинка и вече се усеща, че е по-лесно. Даже почнах да търся работа и понеже ходя почти всеки ден по интервюта, задържахме детегледачката - ще стои поне до септември, тогава ще пратим и малката на ясла, а се надявам и аз вече да работя. Нашият трик е, че мъкнех малката с мен, където и да бях, а голямата се залепяше за мен и така си карахме трите. Знам, че понякога е трудно, но като потраснат още малко, ще стане по-лесно - ще се занимават една друга, ще се радват една на друга и за мен и татко им остава ролята на рефери.
Виж целия пост
майки на породени деца
- Публикувана: 30 окт. 2006, 13:09 ч.
- Последно мнение: 16 май 2007, 10:01 ч.
# 75
25 ян. 2007, 21:06 ч.
# 76
25 ян. 2007, 23:14 ч.
Е ,то и аз да се отчета.Имам три дечица ,две от тях момче и момиче са с 1 година и 5 дена разлика.Да си призная мислих, че ще е по-страшно и преди да се роди бебето оправих цялата къща.Ших ,кърпих,прах ,оправях неща за които смятах ,че няма да имам време да се занимавам.Но не се оказа така,поне за сега.Може би като проходи най-малкия тогава ще видя зора 
.Най ми тежи това ,че не мога да излизам сама по разходки или да отида до магазина.Все трябва да разчитам на някой или да чакам да се приберат за да мога да действам.Радвам се ,че сте я започнали тази тема ,най -малкото за да можем да обменяме опита си .
Пожелавам ви безпроблемно гледане и кураж.Не сте сами.Има и други като вас.
Виж целия пост
.Най ми тежи това ,че не мога да излизам сама по разходки или да отида до магазина.Все трябва да разчитам на някой или да чакам да се приберат за да мога да действам.Радвам се ,че сте я започнали тази тема ,най -малкото за да можем да обменяме опита си .Пожелавам ви безпроблемно гледане и кураж.Не сте сами.Има и други като вас.
# 77
26 ян. 2007, 01:08 ч.
Признавам: не прочетох цялата тема, но ще споделя:
Трудно е! Вчера например ми се наложи да нося дете на 3г.4м. /не много тежко - има няма 13 -14кг/ с едната ръка и да бутам количката с дете на 1г. 8м. с другата ръка, през половината Южен парк с ТЕМПЕРАТУРА 38.6 градуса. Накрая вече плачех от безсилие! Но... това е лошата страна. Хубавата е като ги видиш легнали на "голямото" легло и голямата нарежда на малката: Болна ли си миличка? Сега ще ти дам лекаСтво и веднага ще ти мине! Не плачи сладичка!
Спирам, че ми домиля и отивам да ги целуна!
Виж целия пост
Трудно е! Вчера например ми се наложи да нося дете на 3г.4м. /не много тежко - има няма 13 -14кг/ с едната ръка и да бутам количката с дете на 1г. 8м. с другата ръка, през половината Южен парк с ТЕМПЕРАТУРА 38.6 градуса. Накрая вече плачех от безсилие! Но... това е лошата страна. Хубавата е като ги видиш легнали на "голямото" легло и голямата нарежда на малката: Болна ли си миличка? Сега ще ти дам лекаСтво и веднага ще ти мине! Не плачи сладичка!
Спирам, че ми домиля и отивам да ги целуна!
# 78
26 ян. 2007, 01:15 ч.
Тези дни се опитвах да му обясня, че имам нужда от човек да ми помага или за чистенето, или за гледането на децата, а той само ми каза, че нямал думи... демек толкова е безсмислено това, което съм искала...
Ние пък сме точно обратното: мъжа ми иска да намерим жена ПОНЕ за чистенето, но аз като една добра българска домакиня се обиждам: Аз не се ли да се справям добре? Овца, а?
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
Виж целия пост
но е важно мама да се научи да мисли и за себе си...
Тези дни се опитвах да му обясня, че имам нужда от човек да ми помага или за чистенето, или за гледането на децата, а той само ми каза, че нямал думи... демек толкова е безсмислено това, което съм искала...
Ние пък сме точно обратното: мъжа ми иска да намерим жена ПОНЕ за чистенето, но аз като една добра българска домакиня се обиждам: Аз не се ли да се справям добре? Овца, а?
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
# 79
26 ян. 2007, 18:03 ч.
Eй Рафоаелло, само да не види мъжът ми че има такива жени като тебе! 
Аз водих много дълга война с нашия тати да наемем жена за чистене, защото не смогвам и той с 3000 мъки кандиса. Защото предпочитам аз да се занимавам с децата, а някой друг с безкрайната домакинска работа (имам предвид не друг да ги гледа а аз да търкам, а аз да се занимавам с тях а друг да търка).
Виж целия пост
Аз водих много дълга война с нашия тати да наемем жена за чистене, защото не смогвам и той с 3000 мъки кандиса. Защото предпочитам аз да се занимавам с децата, а някой друг с безкрайната домакинска работа (имам предвид не друг да ги гледа а аз да търкам, а аз да се занимавам с тях а друг да търка).
# 80
26 ян. 2007, 18:16 ч.
я ми кажете как се справяте с домакинството и въобще остава ли ви време.
и като поотраснат децата заиграват ли се или все още ви търсят.
Виж целия пост
и като поотраснат децата заиграват ли се или все още ви търсят.
# 81
26 ян. 2007, 20:04 ч.
Незнам дали ще бъдем в категория породени но децата ми ще бъдат с разлика година и 11 месеца..Засега карам не особено лека бременност, работя, учано пък за Елито взехме бавачка от една седмица и сега е по-търпимо 
Виж целия пост
# 82
26 ян. 2007, 20:41 ч.
Рафаело, ти си нашата гордост!
А кой ти гледа децата?
Виж целия пост
Ние пък сме точно обратното: мъжа ми иска да намерим жена ПОНЕ за чистенето, но аз като една добра българска домакиня се обиждам: Аз не се ли да се справям добре? Овца, а?
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
А кой ти гледа децата?
# 83
28 ян. 2007, 16:58 ч.
Като ти гледам лентичките, точно за тука си! За да не се изненадаш много след няколко месеца, подготви се психически отрано!
Хехе, Valieta, точно за тука съм си, даже бях писала по-рано, просто този постинг ми беше объркан, но както и да е...
Аз вече се поуспокоих малко, нищо, че "големия" ми става все по-палав, а корема ми - все по-голям, нямаме баби, тати по цял ден е на работа, нямам свободни приятелки... Абе, не го мисля още. Но като чета вашите редове, се успокоявам - от една страна, вие се справяте страхотно, от друга - няма да съм само аз с трудности, а това, че и сруг е в твоето положение, винаги успокоява...
Виж целия пост
опс, моля да ме извините, обърках форума. съжалявам! 
Аз вече се поуспокоих малко, нищо, че "големия" ми става все по-палав, а корема ми - все по-голям, нямаме баби, тати по цял ден е на работа, нямам свободни приятелки... Абе, не го мисля още. Но като чета вашите редове, се успокоявам - от една страна, вие се справяте страхотно, от друга - няма да съм само аз с трудности, а това, че и сруг е в твоето положение, винаги успокоява...
# 84
28 ян. 2007, 22:38 ч.
леси, с домакинството се справям със страшно мн. нерви. Е понякога идва жена да ми чисти. Иначе нали знаете едно 2 годишно дете колко разхвърля, и като сложим вс. друго става ....
Просто вече не държа толкова на някои неща, - по-добре неизгладени кърпи, отколкото супер изнервена майка.
Виж целия пост
Просто вече не държа толкова на някои неща, - по-добре неизгладени кърпи, отколкото супер изнервена майка.
# 85
31 ян. 2007, 08:27 ч.
Аз, да си призная, много трудно се оправям с домакинството. Много ми е трудно. Двамата са вечно залепени за мен. В къщи бомба е паднала. Живеем под наем в 3-ст. апартамент и общо взето, докато изчистя и трябва да започвам отново. А когато са болни е направо лудница, денонощна. Спрях баткото от градина, защото много боледува и го прехвърля на Вал. Даже сега помолих майка ми да си дойде от Италия, за да ми помогне зимата. Та сега, с баба е малко по-добре .
Виж целия пост
.
# 86
3 фев. 2007, 16:53 ч.
Рафаело, ти си нашата гордост!
А кой ти гледа децата?
До септември ги гледах аз, сега едната е на детска градина, другата на ясла.
Виж целия пост
Рафаело, ти си нашата гордост!
А кой ти гледа децата?
До септември ги гледах аз, сега едната е на детска градина, другата на ясла.
# 87
4 фев. 2007, 19:11 ч.
Ние пък сме точно обратното: мъжа ми иска да намерим жена ПОНЕ за чистенето, но аз като една добра българска домакиня се обиждам: Аз не се ли да се справям добре? Овца, а?
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
[/quote]
Рафаело,права си си.От опит знам че няма смисъл да вкарваш в картинката излишни лица.Пробвала съм и със жена за гледане,и със баби...Или съм много взискателна,или просто не става...
И моите момченца-първите са породени,1.6м им е разликата,но проблеми не съм имала.Още когато ми нарасна корема,изпрах и прибрах количката,и здраво тренировки...Тогава живеехме във една вилна зона в покрайнините на София,и ако ми се налагаше да ходя някъде с двамата единият го слагах в кенгурче,а другият на раменете си...Постоарах се да им направя общ режим,на хранене и спане,за да си ориентирам и свободното време...И дълго и трудно се борих с манията си за чистота и подреденост...Е големият е вече на 8г.,в къщи си имаме и бебе,но май вече почти успявам да се дистанцирам от анархията на" домашният уют",и да се наслаждавам на децата си.
Майчетата до тук са прави,че трудностите са до пэървата годинка,после идва положителното при породените деца.Те са на една възраст,и следователно на една вълна,и свободното време за теб е благодат,защото на едно дете все му е скучно,а когато са повече,родителят става дори досаден с вниманието си,ПОНЯКОГТА!!!
Виж целия пост
Ние пък сме точно обратното: мъжа ми иска да намерим жена ПОНЕ за чистенето, но аз като една добра българска домакиня се обиждам: Аз не се ли да се справям добре? Овца, а?
А ходя и на работа! Май не съм в ред като се замисля!
[/quote]
Рафаело,права си си.От опит знам че няма смисъл да вкарваш в картинката излишни лица.Пробвала съм и със жена за гледане,и със баби...Или съм много взискателна,или просто не става...
И моите момченца-първите са породени,1.6м им е разликата,но проблеми не съм имала.Още когато ми нарасна корема,изпрах и прибрах количката,и здраво тренировки...Тогава живеехме във една вилна зона в покрайнините на София,и ако ми се налагаше да ходя някъде с двамата единият го слагах в кенгурче,а другият на раменете си...Постоарах се да им направя общ режим,на хранене и спане,за да си ориентирам и свободното време...И дълго и трудно се борих с манията си за чистота и подреденост...Е големият е вече на 8г.,в къщи си имаме и бебе,но май вече почти успявам да се дистанцирам от анархията на" домашният уют",и да се наслаждавам на децата си.
Майчетата до тук са прави,че трудностите са до пэървата годинка,после идва положителното при породените деца.Те са на една възраст,и следователно на една вълна,и свободното време за теб е благодат,защото на едно дете все му е скучно,а когато са повече,родителят става дори досаден с вниманието си,ПОНЯКОГТА!!!
# 88
8 фев. 2007, 13:42 ч.
А да ви попитам, много ли е трудно да обясните на по-голямото дете, че това бебе там е живо и трябва да го пази? Имали ли сте проблеми в това отношение? Моят син много се радва на кукли и плюшени животни, но в общи линии радостта му се изразява в това да им бърка в очите и да ги лапа. Страх ме е и че като се роди бебо пак ще е така и аз ще трябва едва ли не денонощно да вися на главата на бебето от страх баткото да не му направи нещо. Другото, което ме притеснява е, че Стефан сега спокойно си обикаля къщата, бърбори си на бебешки, понякога крещи... Как да обясня на дете на година и половина, че бебето спи и трябва да пази тишина? Малко жестоко ми се струва... Ей такива неща ме вълнуват, ако споделите, ще съм ви благодарна!
Виж целия пост
# 89
8 фев. 2007, 13:46 ч.
И аз съм маниачка на тема ред и чистота, но колкото и да подреждам все е разхвърляно и все се изнервям от това. Точно това най-много ме нервира, с другите неща се справям, още повече, че и акъла ми е на тяхната вълна и не ме бърка да играем, да скачаме.
А сега като бяхме с големият в болница си дадох сметка колко е важно да имаш човек, на който да разчиташ да гледа другото дете.
От известно време двамата много се привързаха един към друг, все се търсят, а когато малкият спи, големият иска да го буди да играят. Усеща се, че се заиграват заедно вече и не търсят чак толкова много някой възрастен.
Виж целия пост
А сега като бяхме с големият в болница си дадох сметка колко е важно да имаш човек, на който да разчиташ да гледа другото дете.
От известно време двамата много се привързаха един към друг, все се търсят, а когато малкият спи, големият иска да го буди да играят. Усеща се, че се заиграват заедно вече и не търсят чак толкова много някой възрастен.
Препоръчани теми