Бременна съм, а не съм сигурна, че ще се справя!

  • 3 728
  • 27
# 15
Ние жените сме много държеливо племе, справяме се с всички трудности и то добре. Аз съм сигурна че можеш да се справиш.
Ако сте материално осигурени винаги можеш да наемеш домашна помощница за по 2-3 часа. Можеш да дадеш голямото дете на ясла. Или да го оставиш за няколко дни при баба и дядо. Варианти има.
Каквото и да решиш, ще бъде правилно, защото е твоето решение. Бъди силна и смела, защото за всяко от решенията се иска много смелост. Hug
Виж целия пост
# 16
Трябва да си много силна в момента и да вземете със съпруга ти много важно решение. Peace
Успех ,каквото и да решиш. Simple Smile
Виж целия пост
# 17
В подобна ситуация (плюс много сериозно заболяване на милата ми майчица,която много ми помага за дъщеря ми) преди около месец, аз направих аборт.Беше ми за пръв път,мъчно ми е, но размислих си реших, че нямам сили- нито физически,нито психически за още една бременност,раждане и отглеждане на дете.Желая ти успех и спокойствие.
Виж целия пост
# 18
Тъй, ти си жена, следователно си по-умната и по-можещата. Знаеш, че има начин да се справиш с мъжа ти. Ти си знаеш как. Децата се изглеждат, няма накъде, ама вкарвай мъжът си в пътя, защото сама ще ти е много трудно.
Виж целия пост
# 19
аз да попитам, защо не се ползват предпазни средства, ако не си сигурна, че искаш деца от този мъж? тогава не би стояла такава дилема...
Виж целия пост
# 20
Само ти си знаеш положението, мила, но от мен - успех Hug
Виж целия пост
# 21
 И аз не мога да ти дам съвет/може би не звучат успокоително думите ми Confused/,защото наистина най-добре е ТИ да се вслушаш в сърцето си и да вземеш решение-каквото и да е то,ще е правилно.Не сме ние тези,които ще ти кажем"хайде,раждай го,ще го изгледаш-няма накъде",защото само ти си наясно дали има кой да ти помага-финансово включително,отстрани винаги е по-лесно.... SadОт друга страна,не можем и с лека ръка да те посъветваме-"абортирай",защото това е решение,което ти сама ще вземеш! Каквото и да решиш,успех занапред и много щастие ти пожелавам Hug
Виж целия пост
# 22
Сега ти идва много нанагорно и ми  е пределно ясно това. Помни обаче, че само след три-четри месеца ще се почувстваш доста по-добре физически, хормоните ще си дойдат на мястото, вече няма да ти се гади и спи непрекъснато. Освен това детето ще ходи уверено и дори да прави много бели, няма да се налага да ти е непрекъснато в ръцете. С две думи, положението ще се подобри в краткосрочен план. Поне за теб, за мъжа ти нищо не мога да кажа, макар е много вероятно да стане по-чувствителен и грижовен (поне при моя беше така).
Аз забременях отново, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Това беше желано бебе и от двамата, но особено първите 2-3 месеца ми беше много, много трудно. Дъщеря ми беше непрекъснато в ръцете ми, гадеше ми се, физически не издържах (още я кърмя), никой не ме признаваше за бременна (сигурно защото не ми личеше) и не ме жалеше за грам. След като проходи, а и сега тя вече си е самостоятелно човече (дори стълбите може да изкачва сама, а не на ръце). Още имам грижи по нея, но колкото по-голяма става толкова по-облекчена се чувствам. Вече ми тежи от всякъде, но явно будя съжаление, защото мъжът ми прави много неща, за които преди само мрънкаше като го помоля. Подозирам, че като родя ще има няколко месеца на адаптация, които ще са много трудни, но вярвам, че ще си намерят нещата мястото, а със сигурност усилията накрая си струват за малкото човече.
Виж целия пост
# 23
такива теми ми действат много крейзи  Crazy
Искаш, па не можеш, можеш, па не искаш... Гаден и грозен кръговрат  Confused

анонимна - не мога да ти помогна с нищо.  Tired
Виж целия пост
# 24
Само ти си знаеш положението, мила, но от мен - успех Hug
И от мен! Много е трудно, но каквото и да решиш - КЪСМЕТ!  newsm10
Виж целия пост
# 25
Знам, че не можете да вземете решение вместо мен. Исках да споделя и донякъде да получа подкрепа! За което благодаря! Поставянето на спирала беше на дневен ред, но все не намирах време. Сега, за жалост, ще намеря, но така ли трябваше да стане. С мъжът ми проблемите не са само битови. Няма на кого да разчитам - със свекървата не сме в добти отношения, майка ми е болна...Финансово не сме зле, но малко допълнително трябва да се поработи, а мъжът ми няма желание. Поговорихме днес и взехме решение. И той не беше ентусиазиран от идеята за второ дете - ще трябва да си наруши спокойствието още повече! Обмислях да го напусна, когато има къде да отида. и знам, че ще ми е много трудно с две деца и без пари, защото няма да можа да работя. Е, това е! Някои ще питат защо съм с него. Защото обстоятелствата са ме поставили в "шах".
Виж целия пост
# 26
Много често се задава тук такъв въпрос......."Защо тогава си с него ?"........а той защо е с теб.........
Виж целия пост
# 27
Радвам се, че вече си взела решение.
И чувствам какво е решението, макар и да не го казваш експлицитно.
За да те подкрепя мога само да кажа, че за децата най-важно е да имат щастливи родители. Погрижи се на първо място за себе си, а и за детето, което вече имаш.
Погрешно е да се смята, че още едно бебе скрепявало връзката и други подобни.
Не съм съгласна и с мнението, че дори и с цената на хиляди лишения (физически и от друго естество), децата се отглеждали. Ами то гледането няма нужда да се превръща в самоубийствена мисия.
Деца човек трябва да има, когато се чувства готов за тях, а не защото са станали по погрешка.
Знам, че ще ти е трудно и ти жалая късмет!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия