НОЕМВРИйските ни хубави деца, идват вече на света! - Ноемврийски мами 2021 - Тема 7

Честито да са Мила и Михаела!!! Скоро ще празнуват и имен ден! ❤️
Момичета, аз бях много напрегната дните преди секциото. Уикенда и самия ден на секциото бях много спокойна. Всичко мина бързо, леко и организирано. Най-много ме болеше при натискането на корема да се види матката дали е контрахирала. А такъв прилив на емоции те залива като си чуеш как изплаква бебчето, че нищо друго няма значение 😍 То да си призная, тя като изплака, и аз ревнах даже повече от нея 😀

Честита Михаела!

Дааа, почти не остана и до моята датата, нямам търпение.
Днес минах теста за алергии към упойки, излезе една към Лидол, макар че лекарката каза, че това се ползва евентуално за допълнително обезболяване, а не е съставка от основните упойки. Интересно, че е написала препоръка час преди упойката да ми сложат Метилпреднизолон. Някоя от вас да чувала нещо подобно като препоръка?

и на мен към Лидол ми излезе и доктора каза че това не се ползва при раждане ( това е пълна упойка лидол ) и просто категорично ми я забранява за поставяне

На мен хем не ми се ражда още (че имам да слагам глобули още 6-7 дни, заради някакви бактерии) хем вече почна да ми писват някои неща и искам просто да си гушкам бебето и да си се възстановявам от раждане и бременност.
В петък бях на тонове, всичко нормално. Трябваше следващия петък пак, но изместихме часа за сряда, понеже петъчния не ми беше нещо ок. Днес съответно отивам в 10ч с нагласа 30 мин тонове и си паля. Така или иначе петък пак бях, направихме и видеозон, уточнили сме всички докуемнти за раждане и това е, няма какво повече... 38+5 съм, усещам си бебето, ръгам глобули и нямам никакви оплаквания. Е да ама нещо на тоновете не им хареса, не знайно какво. Бебето не спря да бушува, понеже според мен ми беше неудобна позицията. Там ми е удобно по гръб, те ме слагат на една страна. Сто пъти ме караха да се въртя, което ми създава още повече дискомфорт и болка, като баба меца съм вече и едвам се въртя... От вратата ми измериха кръвното - високо било.... И от там почнах да се изнервям още повече. Казаха да ида да се разходя и да се върна. Не били зле тоновете, но да повторим. Ок, разходих се, върнах се. Пуснаха ме пак и уж всичко е наред... От там обаче аз вече съм доста изнервена, защото съм гладна, жадна, недоспала защото си будувам нощно време и наред с неудобството да лежа в тясното, горещо стайче втори път ме довършва още повече. От там ме забравят и 10 мин след като спря да принтира машинката аз продължавам да лежа и да се чудя какво да правя. Почнах да викам, чу ме рецепциониската. Викам искам да ставам, това свърши отдавна, вече ми е лошо. Вече виждам звездички цялата кръв ми е в глават, сърцето ми бушува и направо все едно някаква атака получих. Исках само да се махна от там, да махна маската, да дишам и да усетя хлад. Тя пък нищо не можела да направи, акушерката щяла да дойде, ама имат пациентка. Аз вече направо ще гръмна... Абе ужас, не знам какво ми стана. Дойдоха двете с докторката да ме успокояват да ме питат как съм. Аз просто исках да се махна вече от там. Почнаха да ми обясняват как било от лежане по гръб (а на мен това ми е най-удобната поза, дори и предната бременност бях така), била съм много облечена, климатикът много греел.. мен не ме интересуваше нищо, просто да ме оставят и да се махам. Докторката каза много са добре тоновете, но утре искам пак да повторим. Е тука вече направо ми причерня не, ами не знам. Директно възкликнах о, не, моля ви, не утре! Тя обаче беше категорична или утре или петък. Попитах я какъв е проблема, щом и двата тона все пак са ок, защо не го оставим поне за понеделник. Просто явно не се чувствам комфортно и искам да минат няколко дни. Първите тонове пулсът бил висок. Трябвало да се проследи, това е моето бебе, не можело така да реагирам на този дискомфорт....раждането боляло (мен грам не  ме е страх от раждането, не знам защо го намеси) ако и на раждането така се държа ще си уморя бебето... Ок, склоних утре пак да идем. Само и само да си тръгна и да дишам въздух! В момента в който излезнах направо изригнах в неудържим плач. Не знам какво стана, дори като си връщам ленатата реално не разбирам защо така се случи. Стигнах до колата и от там още по-силен рев пред мм. Той горкия и той ревна, беше си помислил най-лошото. Просто ужасно преживяване. Като разбрах как съм му изкарала акъла още повече ми стана мъчно, айде още повече рев. Абе ужас
Искам да раждам и да се приключва това велико ходене и следене, все едно съм смъртно болна.

Метилпреднизолона е кортикостероид, притивоалергично се слага. На мен като препоръка алерголожката ми беше писала Урбазон(Метилпреднизолон) + Алергозан 60 минути преди упойката. Отделно ми сложиха Деган и още нещо за предпазване на стомаха и нямах никакви проблеми после с упойката, нито ми се гадеше, нито ми прилоша.

Честита да е бебка Михаела!
Аз малко да помрънкам, момичета. Предната седмица  , началото на 36гс си бях на преглед при АГ-то , което ме следи платено . Каза , че всичко е наред с растежа на младежа , кръвоток ,само един показател не му е перфектен и това е мозъчната активност, като можело да е нещо временно или да е от това , че лежа по гръб. Пита ме и как мисля да раждам и му казах, че не сме се разбрали с АГ-то по ЗК  и  че аз искам естествено, а тя иска да е секцио. Съответно той каза, че ме подкрепя за естествено , но  да не чакам до термин и в никакъв случай да не преносвам, а препоръчва индукция в 38 гс , защото предвид възрастта ми можела плацентата да не храни плода, въреки че на всички прегледи до сега ми е писал , че е първа степен. Споделих аз на АГ по ЗК менението му, ама тя не е никак съгласна на вариант индукция с окситоцин, а още по-малко на вариант с гел , защото според нея не можели да се контролират контракциите. Тя си държи на секцио . Съответно на мен ми е притеснено от този понижен показател.
Днес на тоновете уж всичко е наред, само бил малко поспалив младежът. Вика ме към края на седмицата пак да направим запис. Не сме се разбрали нищо конкретно за раждането и ми е притеснено така. Както не бързах да излиза младежът, сега обратно почнах да искам да се ражда.

Честито на всички нови бебета! Живи и здрави да са и радост за семействата. Имам чувството че почти не останахме неродили... и аз нямам търпение, толкова ми е досадно и тежко и киселинно... а терминът ми е чак на 27ми ;/ И нямам никакви индикации за наближаващо раждане - нито контракции, нито слизане..

Прочетох, че за припознаването има вариант да се отиде до общината с 2 декларации - от майката и от бащата и да не се ползва нотариус. Пише, че е и съвсем безплатно. Някоя от вас правила ли го е? Така ли е наистина? Нашата община е до нас и звучи много удобно..

Хайде все по-леки раждания занапред и да се отърваваме всички от този досаден, тежък 9ти месец!

Иренче мисля че трябва да решиш на кой имаш повече доверие и да раждаш при този човек , и да спреш с двойните прегледи.

Няма как да раждам при този , който ме следи платено. Първо са в различни болници и второ той води само секцио , доколкото знам. Моето АГ по ЗК е наистина много добър специалист , национален консултант е и нея викат за всички тежки  случаи, но е от "старата школа" и се оправдава избора на секцио с годините ми и това , че съм ин витро, т.е. залага уж на сигурно.

Честита Михаела, адашка на втория ми син да е много здрава и спокойна девойка!
Вие може и без индикации да родите, при мен подготвителните контракции накрая рязко намаляха, защото спрях да се движа и изведнъж от нищото родилни контракции, тапа и води- 3 в 1. Така че доверете се на избора на бебчетата си кога да се появят.

Е инвитрото точно нее показател .
Щом няма как да раждаш при другия то се обесмисля и неговото мнение за жалост
[ quote author=iren11 link=topic=1379960.msg43743482#msg43743482 date=1635953394]
Няма как да раждам при този , който ме следи платено. Първо са в различни болници и второ той води само секцио , доколкото знам. Моето АГ по ЗК е наистина много добър специалист , национален консултант е и нея викат за всички тежки  случаи, но е от "старата школа" и се оправдава избора на секцио с годините ми и това , че съм ин витро, т.е. залага уж на сигурно.
[/quote]

Да е здрава адашката ми Михаела!

Ирен, от самото начало на бременноста ми ме водеха високо рискова и бях наясно че ще раждам секцио, въпреки че ми се искаше естествено раждане и се опитах да преговарям 🙂. Е в крайна сметка се наложи спешно секцио. Мога спокойно да кажа, че притесненията ми бяха неуправдани- на следващия ден след раждането ходех, една седмица по-късно вече карах кола. Да, боли, но дават обрзболяващи свещички и въобще не е нещо драматично. Не искам да звучи, че все едно препоръчвам секцио, напротив. Но не е нещо страшно и когато се налага не бива да се притесняваме. Освен това възрастта също оказва влияние, все пак кожа, сухожилия и тн. при нас около 40 не са както на 20-25. Тъжно, но е факт. Така че ако ти казват секцио сигурно имат нещо в предвид. Само бъди спокойна, това е най-важното! Избери си лекар и му се довери!

Започнаха ми някакви контракции, засичам ги - още са на 13-8-6-8 минути. Но няма тапа, няма води. Моят мъж каза, че съм се объркала и да заспивам. Мъжка работа. Да видим докъде ще стигнат или ще угаснат скоро болките.

Ама болезнени ли? С този интервал трябва да пътуваш към родилното

Болезнени са си, продължават. Ще изчакам още час и ще звъня на доктора.
Може и да е фалшива тревога, но досега не съм ги имала и то 2-3 часа. Просто пустата тапа що не пада да знам да се стресна.